Корейците също трябва да отговорят на очакванията на обществото от гледна точка на допълнителни занимания след училище, университетите, в които трябва да учат, професиите, които трябва да работят, ролята на мъжете и жените в ежедневието и т.н. Признавам от една страна, че може би всичко това има някакво добро влияние, имайки предвид, че тук почти няма хора с ниско IQ и че по-голямата част от хората са образовани и по-успешни в следването на кариерата си в сравнение с други страни, но от друга страна води до депресия, умора и стрес – три ключови компонента, които могат да навредят на здравето на всеки човек. Няма да се впускам в подробности, а вместо това ще се фокусирам върху друга част, която също може би интересува всички – корейските мъже и жени в драмите и в истинския живот.
От женска гледна точка, ако трябва да бъда откровена, никога не съм и очаквала корейците да са същите като по драмите. Разбира се, много от тях са истински джентълмени и винаги правят онези малки неща за да впечатлят момичето, което харесват, но има и много от тях, които са неуважителни и от типа „лошото момче“, но не в атрактивния смисъл на думата. Корейските мъже могат да са много мили и с добри обноски в началото, но голяма част от тях са доста умни(хитри) и използват тази фасада, за да постигнат това, което искат. Ето защо момичетата, а особено чужденките трябва да внимават, освен ако разбира се не са любителки на рисковани приключения, преживявания от типа „една нощ“ или просто на това да им е забавно.
Също така в драмите, корейците винаги попадат на не особено атрактивно момиче и се влюбват в нея, живеят дълго и щастливо и т.н., но както споменах по-горе – в реалността корейците обръщат огромно внимание на външния вид и следователно са по-склонни да търчат по „пластичните момичета“ или чужденките – защото са нещо различно и биха искали да имат опит с тях, за да може после да се хвалят. От друга страна, нещо, което може би по някакъв начин съвпада с представата за корейците от драмите, е фактът, че притежават тези силно изразени чувства на ревност, притежание, защита и полагане на много усилия в името на избраното от тях момиче. Първите две чувства, спрямо личния ми опит, не са толкова сладки, колкото ми се иска да изглеждат, а по-скоро разрушителни. Друго нещо, което е близко до имиджа им в драмите, е че голяма част от тях са високи (в сравнение с миналото) и повечето от тях са много атрактивни – особено ако се разхождате по улиците в Сеул. Тъй като също се интересуват от мода повече, отколкото мъжете в други държави, изглеждат представително и правят добро впечатление.
Също така в драмите, корейците винаги попадат на не особено атрактивно момиче и се влюбват в нея, живеят дълго и щастливо и т.н., но както споменах по-горе – в реалността корейците обръщат огромно внимание на външния вид и следователно са по-склонни да търчат по „пластичните момичета“ или чужденките – защото са нещо различно и биха искали да имат опит с тях, за да може после да се хвалят. От друга страна, нещо, което може би по някакъв начин съвпада с представата за корейците от драмите, е фактът, че притежават тези силно изразени чувства на ревност, притежание, защита и полагане на много усилия в името на избраното от тях момиче. Първите две чувства, спрямо личния ми опит, не са толкова сладки, колкото ми се иска да изглеждат, а по-скоро разрушителни. Друго нещо, което е близко до имиджа им в драмите, е че голяма част от тях са високи (в сравнение с миналото) и повечето от тях са много атрактивни – особено ако се разхождате по улиците в Сеул. Тъй като също се интересуват от мода повече, отколкото мъжете в други държави, изглеждат представително и правят добро впечатление.
Относно корейките – те определено полагат доста усилия в гримирането. В сравнение със запада, където момичетата слагат грим по-скоро за специални случаи или излизания вечерта, корейките слагат обилни количества грим където и да отидат. Виждала съм момичета, които си слагат или оправят грима в обществения транспорт или дори в студиото, в което танцувам – но не където хората се преобличат или в тоалетната, а между почивките в самата зала! Едно нещо, което намирах за забавно и абсурдно в началото, но лека полека и аз започнах да правя живеейки определено време тук, е навиването на бретон с ролка и носейки тази ролка на публични места. Да, корейките ходят с тази ролка на челото си от момента, в който излязат от дома си докато стигнат до крайната си дестинация...и това не се счита за странно тук. За мен беше странно, защото ако правя това в България, със сигурност хората ще ме зяпат и ще ме мислят за луда. И аз започнах да ползвам тази въпросна ролка, защото ми помагаше да опитомявам щръкналата си коса, но дори и до ден днешен не съм имала куража да стоя с нея на публично място. Както очаквах, не съм виждала досега корейка, на която да и се вижда деколтето и повечето от тях наистина се обличат или в „сладък“, женствен вид, или доста „модерно“. Повечето се държат в типичния „егьо“ стил (като сладки малки момиченца), но понякога се натрапва твърде много и ти идва в повече и по-скоро изглежда инфантилно. Разбира се, както и при мъжете, има и такива корейки, които са много мили и добри, които изглеждат красиви, но са по-непукисти и независими по характер, и се радвам, че този тип са мои приятелки.
И накрая – корейците и тяхните възприятия относно чужденци. Първо бих искала да спомена, че наистина зависи в коя част на Корея се намирате. Например, ако отидете в по-малки градове, където хората не са свикнали да виждат много чужденци – определено ще бъдете обект на зяпане (или както се бъзикахме с моите приятелки, използвайки фразата „състезание по зяпане без мигане“), хората могат да се пробват тайно да ви снимат или някои от тях съвсем открито ще подбутат човека до тях да види това „извънземно“. В градове като Сеул обаче, където напоследък има толкова много чужденци, хората са свикнали и най-вероятно няма да ви обърнат никакво внимание. Корейците доста рядко биха доближили и заговорили чужденец просто ей така на улицата, но някои от тях изглеждат наистина любопитни и могат да съберат смелост да го направят. Изглеждат заинтересовани към чужди култури и едва ли биха съдили хората или казали нещо негативно/саркастично относно държавата, от която идват чужденците. Когато кажа, че съм от България, никога не съм получавала реакция като „О, икономиката започна ли да се оправя там?“, „Аха, разбирам“(правейки високомерна физиономия), „О, този луд човек Азис“ (това са всъщност истински реакции, които съм получавала в САЩ). Вместо това, корейците винаги са ми казвали „О, страната на киселото мляко!“, „България е много красива, приятелите ми са били там и аз се надявам един ден да я посетя“, „Страната с добрите спортисти“ или „Готвачът Михаел!“(българският готвач известен до голяма степен сред корейците). Разбира се в някои случаи могат да казват тези неща просто от учтивост, но определено се възхищавам на позитивната им нагласа към другите страни.
Друго нещо, което е интересно е, че корейците са много строги и взискателни спрямо други корейци, но когато става въпрос за чужденци те се отнасят по друг начин в стил „А, той/тя е чужденец, няма проблем“. Това попринцип се случва, когато отидете някъде и не разбирате нищо, ако не сте свикнали с дадени правила или пък все още не сте запознати с разни културни навици и в тези случаи – се „измъквате“ от дадената ситуация, вместо да бъдете съдени. Не казвам, че това е хубаво нещо, но стигнах до заключението, че е по-добре да си чужденец в Корея, отколкото кореец в Корея, имайки предвид всичко споменато досега. Корейците също много се впечатляват ако говорите корейски. Понякога дори само като кажете „Здравейте“ на корейски, те ще ви направят комплимент колко добре говорите езика, което е малко абсурдно и започваш да се чудиш дали са наистина впечатлени и оценяват интереса ти към корейския език, или просто го казват, за да те поощрят/утешат, след като повечето чужденци тук не говорят корейски и са свикнали с тази представа. Ако знаете корейски език на по-дълбоко ниво и можете да водите нормални разговори за ежедневни неща – тогава наистина ще ги впечатлите и дори понякога можете да получите нещо като „бонус“, например като пазарувате.
Има корейци, които разбират и биха говорили с вас на английски, но не очаквайте много. Има също и случаи, в които им говорите на корейски и дори да говорите гладко и ясно, те въпреки това докрай ще ви отговорят на английски – нещо, което до ден днешен не мога да проумея защо правят. Има и много корейци, които имат предубеждения към чужденците (хубави и лоши), в следствие главно на многобройните американци и руснаци, пребиваващи на територията на страната. В много случаи, в които корейците се пробват да отгатнат от къде идвате, най-вероятно първите страни, които ще споменат, са именно САЩ и Русия, и ще мислят, че сте широкоскроени или разкрепостени (в по-сексуален смисъл), което може да ви накара да се почувствате кофти или раздразнени. Но все пак, ако тези корейци имат възможността да ви опознаят по-добре, те виждат, че не всички чужденци са еднакви, по същия начин, по който не всички азиатци са еднакви. В обобщен смисъл, оповавайки се изцяло на моите преживявания, повечето корейци са мили и се притичват на помощ, когато чужденец е объркан и не знае къде да отиде или имат нужда от други неща. Била съм свидетел и на много мили жестове в автобуса или метрото, където хората, седящи до мен са ми предлагали снакс или бисквити, когато си отварят пакетчето. Чесно казано, не знаех как да реагирам тогава, защото досега не си спомням да съм попадала в такива ситуации, но наистина им се възхищавах за тези малки неща, които ми правеха деня позитивен и хубав.
В заключение, бих искала да напомня, че това е единствено и само моя опит и той може да бъде различен за други хора, и както всяка една държава, която си има позитивни и негативни страни, вместо да се фокусираме върху негативните неща е важно да ги използваме в градивна насока и да ги възприемаме като опит, който ни дава много ценни уроци, както и да използваме хубавите моменти за обогатяването ни като хора и трупането на прекрасни моменти. Има още толкова неща, които мога да споделя и които вероятно съм пропуснала да напиша в това мое писание, но престоят още включвания от мен и се надявам да е било интересно и полезно за всички!
До скоро!
Ваша, Клауди
Още истори от Клаудия можете да намерите и в личния й блог на адрес: www.claudiapetzova.wordpress.com
В заключение, бих искала да напомня, че това е единствено и само моя опит и той може да бъде различен за други хора, и както всяка една държава, която си има позитивни и негативни страни, вместо да се фокусираме върху негативните неща е важно да ги използваме в градивна насока и да ги възприемаме като опит, който ни дава много ценни уроци, както и да използваме хубавите моменти за обогатяването ни като хора и трупането на прекрасни моменти. Има още толкова неща, които мога да споделя и които вероятно съм пропуснала да напиша в това мое писание, но престоят още включвания от мен и се надявам да е било интересно и полезно за всички!
До скоро!
Ваша, Клауди
Още истори от Клаудия можете да намерите и в личния й блог на адрес: www.claudiapetzova.wordpress.com
