BG l EN
FRIDAY CHOPSTICKS
  • Начало
  • Статии
  • Рубрики
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
  • Архив
    • Предавания
    • Видео
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • К-драми
    • Корейски хроники
    • Музика
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Партньори
    • Контакти
  • Начало
  • Статии
  • Рубрики
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
  • Архив
    • Предавания
    • Видео
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • К-драми
    • Корейски хроники
    • Музика
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Партньори
    • Контакти

Корейски хроники ​

11 (по-скоро негативни) факта за Корея

5/12/2017

Comments

 
Здравейте приятели!
 
След като миналият път споделих с вас неща, които ме впечатляват в Корея, днес реших да споделя и 11 неща, които намирам за неудобни или неприятни тук. Исках да отбележа, че с тази публикация не искам да си „изкарам ядовете“ или да звучи като „плюене“, а по-скоро да открехна към вас и друга перспектива, която изразява живота в Корея. Нещата, които съм споделила по-надолу са отново лично за мен негативни/неудобни и това съвсем може да не важи за други, тъй като сме различни. Но все пак се надявам да е интересно и да ви даде повечко информация относно за какво да сте подготвени ако ви предстои пътуване насам. А ето ги и тях
Picture
1. Тук не можеш току така да отидеш в аптека и да закупиш дадено лекарство, освен ако не са капки за нос например или нещо козметично(женски работи). В Корея практиката самолечение не се среща и за почти всички болежки се минава задължително през лекар – дори ако си само хремав или настинал. Това от една страна е хубаво, защото хората понякога не могат да преценят какво наистина би им помогнало да се излекуват и предотвратява поставянето на собствени диагнози, но от друга – въпреки, че просто си хремав(нещо което ти се случва редовно през различни сезони) и си знаеш какво лично на теб ти влияе добре, трябва да дадеш около 20,000/30,000вона(по наш стандарт 20-30лв.) за преглед, където ще ти кажат същото.

2. Като цяло градовете в Корея са много спретнати и добре организирани, но поради множеството хълмове на които са разположени голяма част от тях(като някои части на Сеул и Бусан), съществуват доста стръмни улици. Когато казвам стръмни, съвсем не преувеличавам. Винаги когато посещавам моите приятелки в квартала Итеуон, трябва да се преборя с една много стръмна улица, чието разстояние не е дълго, но отнема около 15 минути да изкачиш(ако не си правиш почивки хаха). Понякога се чудя как хората живеещи на такива места получават доставка и как градските автобуси успяват да минат успешно по тях,  или как живущите крачат по тези улици през зимата, когато има опасност от заледяване, но явно хората са го измислили и са си свикнали.
Picture
​3. Колкото и удобства да предлага градския транспорт в Корея, единственото неудобство(поне според мен) е, че тук не продават карта за месец, за 3 или 6 месеца и т.н. и то за ползване на всички линии, а тук действат по процедурата – с колкото захраниш картата си, с толкова разполагаш. Според мен първият вариант(който важи за България) прави разходите за градски транспорт по-ниски и определено си заслужава да купиш карта, вместо непрекъснато да сменяш транспорт и да купуваш отделно билети. Тук обаче е обратното, само че вместо билети просто закупуваш карта, която трябва да си зареждаш  за всяко пътуване(ако не сложите по-голяма сума за по-дълго време). Също така билетът се оскъпява в зависимост от дистанцията, която ще пътуваш, но поне единственото, което някак замазва положението е, че когато се прикачваш няма да бъдеш таксуван допълнително, а се счита за едно пътуване.

4. Колкото и да харесвам корейците, все още не мога да възприема липсата им на дадени обноски – в случая несъобразяването с околните когато си болен. Знам, че малко хора в света напоследък спазват този семпъл етикет да поставиш ръка пред устата си когато кашляш или кихаш и около теб има други, с които трябва да се съобразиш, но бях изненадана, че това не се случва тук. Някак си преди да стъпя на азиатска територия си представях, че хората са по-възпитани от други култури, но явно не съвсем, а може би все съм попадала на такива случаи. Другият неспазван етикет, с който още се боря е мляскането. Да, тук 80% от хората се хранят доста звучно в ресторанти или на други места и колкото да ми е трудно да понеса този досаден звук, за тях се счита за нормално(може би защото символизира някак, че ти е вкусно и показваш задоволението си от това, което е приготвил готвачът).

​5. Много голяма част от продуктите в супермаркетите се продават на едро. Това като цяло не е отрицателна черта и наистина спестява разходи, но много зависи какви точно продукти търсиш да закупиш. Давам пример с периодите, в които е трябвало да сменя четката си за зъби и да закупя нова. Отивам в супермаркета и имам два варианта – или купувам една четка за зъби на цена около 8,000вона(8лв.) или купувам 5 броя четки за зъби на цената на 11,000вона(11лв). Тук следва дилемата – да взема ли комплекта от 5 четки, който излиза по-евтин и ще мога да ползвам дълго време, но същевременно мога да се прецакам ако се окаже в последствие, че четката не е подходяща, или да купя тази една „златна“ четка за горе долу близка цена. Разбира се, в този мой конкретен случай може да се направи експериментът да се купи първо една четка и ако е окей, после да се купи комплект(но ако не е, пак ще трябва да се купи друга и да се даде същата сума пари). Но не за всичко важи тази опция с експериментирането и това е малък минус, поне според мен.

Picture
6. Може да прозвучи смешно, но питейната вода и тази, с която се къпем, е много странна! Странна в смисъл на това, че всеки с който съм говорила тук е споделял как водата му влияе по не добър начин на косата например – уврежда се по-бързо, изстънява и прочие. Също така в никакъв случай не е хубаво да се пие от чешмяната вода. Разбира се, не е опасно ако се наложи да се пие, но съм чувала, че е възможно да е замърсена от тежки метали в тръби и т.н. Доколкото знам, правителството е потвърдило, че няма нужда от притеснения, но хората си имат съмнения и пият минерална или филтрирана вода. В този ред на мисли, ми липсва нашата питейна вода.
​
7. По принцип и преди да дойда в Корея бях чувала, че лятото не е съвсем същото като нашето и че е доста влажно. Лятото е може би най-малко любимият ми сезон, но въпреки това не ми е било неприятно когато дойде тази част от годината. Не и докато не бях свидетел на лято в Корея. В сравнение с лятото в България, където е жега, но такава, каквато все пак се издържа, тук освен, че е много горещо е и толкова влажно, че в по-голямата част от времето влагата стои и не мърда от около 95%. С други думи това означава – излизане от вкъщи и за по-малко от 1 минута вече се лее пот от теб, въздуха е толкова гъст и неприятен, че дори не ти се седи навън и когато мислиш, че лятото е най-подходящия сезон за правене на екскурзийки и посещаване на различни места, съвсем не успяваш да постигнеш това поради факта, че се уморяваш два-три пъти по-бързо поради времето. Най-интересното(още по-гадното) беше, че дори ако се върнеш вкъщи в 1-2 сутринта, градусите и влагата стоят високи така, както са били и през деня.
Picture
8. Тук предимство имат ... шофьорите? Не че са с предимство, но откакто съм тук, никога досега не съм виждала кола да спре пред пешеходна пътека, да направи път или да намали скоростта. Човек трябва доста да внимава, защото в противен случай може да изникне произшествие. Това ме навежда към мисълта и за шофьорите на автобуси, които карат толкова бързо и забиват толкова разко спирачки на спирките, че при всяко пътуване винаги съм си мислела, че това ми е последният ден в градския транспорт. Общо взето, май е по-добре да не взимаш книжка тук и да се впускаш в такива приключения по пътищата.

9. Продължавам с... подсладената храна... тук малко ще набръчкам лице хаха. Никога не съм предполагала, че тук почти всичко е подсладено, особено junk food като чипсове, снаксове и неща, които си имаме и в България, но в оригинален, солен вариант. Този факт ме натъжава и е достa кофти, когато понякога имаш просто нуждата да си хапнеш нещо бързо и солено, а то се оказва друго. Бих го сравнила с разочарованието, което изпитва едно дете, което вижда захаросана/шоколадова ябълка на клечка и се вълнува да си вкуси от нея, а се оказва отвътре глава лук. Още по-голямо е разочарованието ми, че тук е същото положението и с тестените изделия. Виждаш на витрината вкусно изглеждаща кашкавалка или друг тип закуска, и тя се оказва сладка. Същото важи и за така любимото ни чесново хлебче – да и то е СЛАДКО и макар, че корейците много си го харесват така, аз вътрешно плача и милея за нашите тестени вкусотийки.
Picture
10. Макар че Корея е меката на к-поп индустрията, това, което много ме учуди, е че няма клубове или дискотеки, в които пускат к-поп музика. Тук двата стила, които пускат предимно са електронна и хип-хоп. Да, вярно, че и в България няма такъв тип заведение, а по-скоро се организират к-поп партита, но тук и това няма. В този ред на мисли, хората също се учудват като споделя с тях, че тук к-поп кавър групите също не са често срещано явление. Предполагам това идва от идеята другите държави да изразяват своя интерес към корейската култура и да подкрепят продукцията, но като държава с голям брой население, все си представях, че тези групи ще са повече. И както при заведенията – тук има безкрайно много танцьори и крюта, но те са повече хип-хоп ориентирани. В никакъв случай не определям това като негативен аспект, а по-скоро като лично нещо, което тайничко се надявах да срещна и тук.

11. Религиозните култове! Досега в България съм била спирана 2 пъти от група хора, свързани с култове и не ми е правило чак толкова голямо впечатление, но тук в Корея е пълно и не знам защо. От една страна е хубаво, че Корея е отворена към различни религии, но в този случай – не зачита сектите като нещо ненормално и това предразполага към възникването на нови и нови, които меко казано са си доста страшнички. Започвайки от факта, че 1 година живях в култ(езиковият ми институт е част от такъв), и продължавайки в Сеул, където нон стоп до университета(понеже минават много чужденци) ме спират двойка младежи да ме поканят на „събитие за чужденци, които да опознаят корейската култура“. Няма да говоря много по тази точка в момента, защото смятам да напиша отделно тема по въпроса, но причината да я спомена тук е, че доста то култистите те преследват бая агресивно и наистина излизанията ти навън стават неприятни и ти се разваля настроението. 
 
Въпреки тези 11 негативни факта от мои лични преживявания, аз продължавам да имам позитивна нагласа и да се съсреодоточавам върху многобройните хубави черти на живота тук. Мисля, че където и да отиде човек, винаги ще бъде свидетел на много културни различия или случки, които да предизвикват двуполюсни чувства у него, но може би най-важното е да приемем всичко така както е и да си го направим удобно и позитивно за нас. Благодаря за вниманието и ме очаквайте скоро с още много новости!
 
Ваша Клауди

Още истори от Клаудия можете да намерите и в личния й блог на адрес: www.claudiapetzova.wordpress.com ​​​​

Comments

11 факта за Корея!

18/11/2017

Comments

 
Picture
Напоследък, бродейки из улиците на Сеул, се замислям колко много неща ме впечатляват в Корея и колко интересни творения са измислили корейците за удобството на хората. Живеейки тук, всеки ден лека полека започвам да свиквам с всички тези глезотии и имам чувството, че ако един ден отида да живея някъде другаде, ще има толкова неща, които да ми липсват и би било възможно даже да изпитам обратен културен шок. Затова реших да споделя някои преживявания от пребиваването ми в тази страна, които се надявам да бъдат полезни и интересни за всички вас! Знам, че много други блогъри/влогъри са споменавали доста факти и затова вместо да се повтарям с типични и широко-разпространени твърдения, подбрах моите топ 11 лични(може би по-специфични)впечатления и те звучат така:
 
1. Има тоалетни навсякъде, и то безплатни! Буквално където се сетиш – спирки на метра, игрища, горички, до реката. И не, не са в занемарено състояние, а са сравнително добре поддържани, декорирани в различни тематики(имаше тоалетна с изкуствени цъфнали черешови дървета например по случай пролетта). Също така, почти всяка една тоалетна е с отделно кътче за дамите, където могат да си оправят грима. Доста удобно!

2. Като говорим за удобства, техните или наречени буквално на български „удобни магазини“(тип малко „Фантастико“) са страхотни! В тях наистина има всякаква храна(е не много разнообразна, защото все пак са малки) от чипсове, до кимбап, бургери, цели ястия, плодове, салатки, тестени изделия, кафе, спешни принадлежности, зареждане на карта за транспорт и т.н. Това, което може би ми харесва най-много е, че ако си закупиш рамен, можеш да си го сготвиш там, тъй като има гореща вода и дори микровълнова за притопляне на различни неща. Някои магазинчета дори имат места за сядане, за да можеш спокойно да си ги изядеш :Р Още по-хубаво е когато тези магазинчета са денонощни и направо както аз ги наричам „животоспасяващи“. ​
Picture
Picture
3. Екраните в станциите на метрото, които илюстрират в момента къде се намира метрото, което искаш да хванещ и колко близо е до твоята спирка. Това доста помага когато слезеш долу в метрото, защото можеш да прецениш дали трябва да бързаш или да си ходиш спокойно до мястото за чакане. Говорейки за метрото, разбира се, няма как да изпусна и телевизорите във вагоните(които главно показват реклами и спирки, както и упътвания за това как да спазваме подходящ етикет при пътуване). Също, ако случайно се качиш във вагон, а искаш да се преместиш в друг, не е нужно да излизаш от вагона на следващата спирка и да търчиш до този който искаш, защото има автоматични отварящи и затварящи се сензорни врати между всички вагони. Разбира се, всичко е добре пригодено за възрастни, бременни и хора инвалиди, за което вдигам палец! Има и рафтове над местата за седене, където хората могат да си оставят чантите или друг багаж, който да не им пречи(но е важно да не се забравя хаха). Също така, хората чакат метрото на точни определени врати, защото точно там пасват вратите на метрото, когато пристигне и спре на спирката, затова не се налага да търчиш и гониш врати. И следователно, хората които чакат на дадена врата се нареждат в колона от двата и края, за да може тези, които слизат да излязат през средата и да не се блъскат(което е умно, но не винаги се спазва). Продължавам с темата за метрата – експресните метра. Има доста линии на метрото, които са много натоварени по време на пиковите часове и за да улеснят процеса, корейците пускат мутриси по същата линия, които прескачат малки спирки и спират само на най-главните. Т.е. Ако хванеш обикновеното метро, с което ти отнема 30 минути например да стигнеш до дадено място, с експресното стигаш за 10. Станциите се произнасят на 4 езика – корейски, китайски, японски и английски. Във всяка станция на метрото има магазини, кафета и пекарни, а дори в някои по-големи има цели подземни молове. И последно по темата – това което ме учуди най-много е, че има линии на метрото, които стигат до други градове(не в покрайнините на Сеул, а на 90км разстояние). В случая, една от линиите, които ползвах стигаше до града в който живях първата година и ми отнемаше около 2 часа и половина до столицата, но пътуването беше приятно с много пейзажи!

Picture
4. Много често когато влезеш в козметичен магазин, дори само да разгледаш, човек който седи на входа ти дава кошничка, в която да си слагаш нещата, които ти харесат и заедно с тази кошничка ти дават подаръче – памуци за триене на лак, кърпички за махане на грим и разни други мънички неща. А когато си купиш нещо, задължително ти пъхат още малки семпъли на даден фон дю тен, крем или друг вид козметика, за да можеш да пробваш на спокойствие вкъщи и ако си харесаш да си купиш следващия път. Добра търговска тактика, а и за клиентите е добре да могат да изпробват козметиката преди да преценят дали наистина я искат(в много случаи даже това, което са ти дали като семпъл е много добро, особено за хора като мен, които не са много в час и имат нужда от наставления хаха).

5. Когато навън вали дъжд и трябва да влезеш в мол или просто в обикновен магазин, винаги поставят на входа „уред“, чрез който можеш да си обвиеш чадъра в дълъг плик, за да не капеш върху себе си и да не се правят мръсни стъпки или локвички в магазините. Плика пасва както на малките чадъри със сгъваема дръжка, така и на големите със статична такава и е удобен за носене.
Picture
6. Активни възрастни хора! Била съм на толкова много места, които изискват доста енергия и сила за катерене и изкачване и винаги съм се възхищавала като видя възрастни жени и мъже(на възрастта на нашите баба и дядо, а даже и по-възрастни), които смело и бодро крачат напред без капка умора. Много пъти даже съм се чувствала нелепо, защото имат повече енергия от самата мен хахаха Харесва ми, че се грижат за здравето си и поддържат духа си по такъв добър начин!

7. Като страна на технологиите, в Корея можеш да плащаш всичко с телефона си! Билети и резерваций за какво ли не, сметки, покупки в магазини и супермаркети с QR код, можеш да ползваш телефона си и като заместител на билет за извънградски автобус, като си изтеглиш приложението и си поръчаш билет и само сканираш QR кода в автобуса. Понеже често трябваше да пътувам от моя град до Сеул, никога не се е налагало да се притеснявам за свободни места в автобусите и какво ли не, защото можех да гледам точния график на всеки автобус, да видя кои места точно са заети и да си избера място и то всичко в крачка, докато пътувам към гарата. Може да се изтрие резервацията и да се направи веднага нова, както и да получиш информация колко точно време ще се пътува от точка А до точка Б според трафик и други критерии. А с дебитна/кредитна карта пък, можеш да плащаш във всяко такси, което много ме изненада.
Picture
8. Като сме подхванали темата за извънградските автобуси. Всички са в страхотен изряден вид – чисти, спретнати, кожени удобни седалки, поставки за различни неща, USB слот за зареждане на телефон, списания и прочие. Това е формата, в която можете да ги заварите, дори да пътувате за 1 час или 5 часа. Седалките могат да се накланят напред и назад както и да се издърпат едновременно от двата края на дължина, като станат почти на легло(това сме го правили по посока летището, когато няма хора). За да не си сплескан до човека до теб, седалките имат възможността да се регулират и настрани, създавайки разстояние между двама ви. Яко нали? Има и единични седалки, които са също много интересни и удобни. Автобусите заминават винаги ТОЧНО на време, без изключения и без никакво закъснение.

9. Когато си в кафе или някое друго място и си оставиш телефон/лаптоп или друга ценна вещ, никой няма да ги пипне! В началото много ме беше страх, защото винаги съм свикнала да държа нещата в мен или да помоля някой да ми ги наглежда, докато ме няма, но тук това не се налага. Много хора около мен имаха случки, в които са забравяли портмоне с всякакви видове документи на пейка или дори ако нещо дребно е изпаднало от джоба им на публично място и винаги някой добър човечец ги намира и пробва всякакви варианти да намери собственика и да му ги върне!

10. Макар че в Корея рядко може да се види кошче за боклук по улиците, градовете са сравнително чисти и корейците са сериозни по отношение на рециклирането! Във всяка сграда задължително има 4 вида кошчета едни до други – за картон/хартия, за пластмасови изделия, за кенчета/бутилки и за храна(или неща, които не могат да се вместят в другите 3 типа).

11. И последно, но не по важност – това, което ме е впечатлило досега най-много е уважението на хората към по-възрастните. Тук в право са винаги възрастните хора (тъй като се считат за мъдри и можещи да научат останалите на много неща от живота) и на каквато и възраст да са корейците, колкото и да не са съгласни с някого или смятат, че е груб понякога – винаги уважават бабите и дядовците и не се заяждат с тях или повдигат тон. Същото се отнася и за лекари или учители/професори. Ако у нас, учениците/студентите правят каквото си поискат и се качват на главата на учителите, тук няма такова нещо. Спорене с лекар също не съществува.
 
Разбира се, има още много неща, на които ежедневно ставам свидетел и ме грабват по някакъв начин, но засега ще спра до тук, а следващия път ще продължа с част, в която ще разкажа за 11 неудобства или неща, които са ми направили по-неприятно впечатление (защото не всичко в света е розово и трябва да знаем с какво да внимаваме).

Благодаря за времето, което отделяте да четете моите писания и ще се включа пак скоро!
Ваша, Клауди

Още истори от Клаудия можете да намерите и в личния й блог на адрес: www.claudiapetzova.wordpress.com ​​​
Comments

Моята Корея - част 1.5 Корейците

15/11/2017

Comments

 
Picture
Корейците също трябва да отговорят на очакванията на обществото от гледна точка на допълнителни занимания след училище, университетите, в които трябва да учат, професиите, които трябва да работят, ролята на мъжете и жените в ежедневието и т.н. Признавам от една страна, че може би всичко това има някакво добро влияние, имайки предвид, че тук почти няма хора с ниско IQ и че по-голямата част от хората са образовани и по-успешни в следването на кариерата си в сравнение с други страни, но от друга страна води до депресия, умора и стрес – три ключови компонента, които могат да навредят на здравето на всеки човек. Няма да се впускам в подробности, а вместо това ще се фокусирам върху друга част, която също може би интересува всички – корейските мъже и жени в драмите и в истинския живот.
Picture
От женска гледна точка, ако трябва да бъда откровена, никога не съм и очаквала корейците да са същите като по драмите. Разбира се, много от тях са истински джентълмени и винаги правят онези малки неща за да впечатлят момичето, което харесват, но има и много от тях, които са неуважителни и от типа „лошото момче“, но не в атрактивния смисъл на думата. Корейските мъже могат да са много мили и с добри обноски в началото, но голяма част от тях са доста умни(хитри) и използват тази фасада, за да постигнат това, което искат. Ето защо момичетата, а особено чужденките трябва да внимават, освен ако разбира се не са любителки на рисковани приключения, преживявания от типа „една нощ“ или просто на това да им е забавно.

Също така в драмите, корейците винаги попадат на не особено атрактивно момиче и се влюбват в нея, живеят дълго и щастливо и т.н., но както споменах по-горе – в реалността корейците обръщат огромно внимание на външния вид и следователно са по-склонни да търчат по „пластичните момичета“ или чужденките – защото са нещо различно и биха искали да имат опит с тях, за да може после да се хвалят. От друга страна, нещо, което може би по някакъв начин съвпада с представата за корейците от драмите, е фактът, че притежават тези силно изразени чувства на ревност, притежание, защита и полагане на много усилия в името на избраното от тях момиче. Първите две чувства, спрямо личния ми опит, не са толкова сладки, колкото ми се иска да изглеждат, а по-скоро разрушителни. Друго нещо, което е близко до имиджа им в драмите, е че голяма част от тях са високи (в сравнение с миналото) и повечето от тях са много атрактивни – особено ако се разхождате по улиците в Сеул. Тъй като също се интересуват от мода повече, отколкото мъжете в други държави, изглеждат представително и правят добро впечатление.
Picture
Picture
Относно корейките – те определено полагат доста усилия в гримирането. В сравнение със запада, където момичетата слагат грим по-скоро за специални случаи или излизания вечерта, корейките слагат обилни количества грим където и да отидат. Виждала съм момичета, които си слагат или оправят грима в обществения транспорт или дори в студиото, в което танцувам – но не където хората се преобличат или в тоалетната, а между почивките в самата зала! Едно нещо, което намирах за забавно и абсурдно в началото, но лека полека и аз започнах да правя живеейки определено време тук, е навиването на бретон с ролка и носейки тази ролка на публични места. Да, корейките ходят с тази ролка на челото си от момента, в който излязат от дома си докато стигнат до крайната си дестинация...и това не се счита за странно тук. За мен беше странно, защото ако правя това в България, със сигурност хората ще ме зяпат и ще ме мислят за луда. И аз започнах да ползвам тази въпросна ролка, защото ми помагаше да опитомявам щръкналата си коса, но дори и до ден днешен не съм имала куража да стоя с нея на публично място. Както очаквах, не съм виждала досега корейка, на която да и се вижда деколтето и повечето от тях наистина се обличат или в „сладък“, женствен вид, или доста „модерно“. Повечето се държат в типичния „егьо“ стил (като сладки малки момиченца), но понякога се натрапва твърде много и ти идва в повече и по-скоро изглежда инфантилно. Разбира се, както и при мъжете, има и такива корейки, които са много мили и добри, които изглеждат красиви, но са по-непукисти и независими по характер, и се радвам, че този тип са мои приятелки.

И накрая – корейците и тяхните възприятия относно чужденци. Първо бих искала да спомена, че наистина зависи в коя част на Корея се намирате. Например, ако отидете в по-малки градове, където хората не са свикнали да виждат много чужденци – определено ще бъдете обект на зяпане (или както се бъзикахме с моите приятелки, използвайки фразата „състезание по зяпане без мигане“), хората могат да се пробват тайно да ви снимат или някои от тях съвсем открито ще подбутат човека до тях да види това „извънземно“. В градове като Сеул обаче, където напоследък има толкова много чужденци, хората са свикнали и най-вероятно няма да ви обърнат никакво внимание. Корейците доста рядко биха доближили и заговорили чужденец просто ей така на улицата, но някои от тях изглеждат наистина любопитни и могат да съберат смелост да го направят. Изглеждат заинтересовани към чужди култури и едва ли биха съдили хората или казали нещо негативно/саркастично относно държавата, от която идват чужденците. Когато кажа, че съм от България, никога не съм получавала реакция като „О, икономиката започна ли да се оправя там?“, „Аха, разбирам“(правейки високомерна физиономия), „О, този луд човек Азис“ (това са всъщност истински реакции, които съм получавала в САЩ). Вместо това, корейците винаги са ми казвали „О, страната на киселото мляко!“, „България е много красива, приятелите ми са били там и аз се надявам един ден да я посетя“, „Страната с добрите спортисти“ или „Готвачът Михаел!“(българският готвач известен до голяма степен сред корейците). Разбира се в някои случаи могат да казват тези неща просто от учтивост, но определено се възхищавам на позитивната им нагласа към другите страни.
Picture
Друго нещо, което е интересно е, че корейците са много строги и взискателни спрямо други корейци, но когато става въпрос за чужденци те се отнасят по друг начин в стил „А, той/тя е чужденец, няма проблем“. Това попринцип се случва, когато отидете някъде и не разбирате нищо, ако не сте свикнали с дадени правила или пък все още не сте запознати с разни културни навици и в тези случаи – се „измъквате“ от дадената ситуация, вместо да бъдете съдени. Не казвам, че това е хубаво нещо, но стигнах до заключението, че е по-добре да си чужденец в Корея, отколкото кореец в Корея, имайки предвид всичко споменато досега. Корейците също много се впечатляват ако говорите корейски. Понякога дори само като кажете „Здравейте“ на корейски, те ще ви направят комплимент колко добре говорите езика, което е малко абсурдно и започваш да се чудиш дали са наистина впечатлени и оценяват интереса ти към корейския език, или просто го казват, за да те поощрят/утешат, след като повечето чужденци тук не говорят корейски и са свикнали с тази представа. Ако знаете корейски език на по-дълбоко ниво и можете да водите нормални разговори за ежедневни неща – тогава наистина ще ги впечатлите и дори понякога можете да получите нещо като „бонус“, например като пазарувате.
Picture
Има корейци, които разбират и биха говорили с вас на английски, но не очаквайте много. Има също и случаи, в които им говорите на корейски и дори да говорите гладко и ясно, те въпреки това докрай ще ви отговорят на английски – нещо, което до ден днешен не мога да проумея защо правят. Има и много корейци, които имат предубеждения към чужденците (хубави и лоши), в следствие главно на многобройните американци и руснаци, пребиваващи на територията на страната. В много случаи, в които корейците се пробват да отгатнат от къде идвате, най-вероятно първите страни, които ще споменат, са именно САЩ и Русия, и ще мислят, че сте широкоскроени или разкрепостени (в по-сексуален смисъл), което може да ви накара да се почувствате кофти или раздразнени. Но все пак, ако тези корейци имат възможността да ви опознаят по-добре, те виждат, че не всички чужденци са еднакви, по същия начин, по който не всички азиатци са еднакви. В обобщен смисъл, оповавайки се изцяло на моите преживявания, повечето корейци са мили и се притичват на помощ, когато чужденец е объркан и не знае къде да отиде или имат нужда от други неща. Била съм свидетел и на много мили жестове в автобуса или метрото, където хората, седящи до мен са ми предлагали снакс или бисквити, когато си отварят пакетчето. Чесно казано, не знаех как да реагирам тогава, защото досега не си спомням да съм попадала в такива ситуации, но наистина им се възхищавах за тези малки неща, които ми правеха деня позитивен и хубав.

В заключение, бих искала да напомня, че това е единствено и само моя опит и той може да бъде различен за други хора, и както всяка една държава, която си има позитивни и негативни страни, вместо да се фокусираме върху негативните неща е важно да ги използваме в градивна насока и да ги възприемаме като опит, който ни дава много ценни уроци, както и да използваме хубавите моменти за обогатяването ни като хора и трупането на прекрасни моменти. Има още толкова неща, които мога да споделя и които вероятно съм пропуснала да напиша в това мое писание, но престоят още включвания от мен и се надявам да е било интересно и полезно за всички!
 
До скоро! 
Ваша, Клауди

Още истори от Клаудия можете да намерите и в личния й блог на адрес: www.claudiapetzova.wordpress.com ​​
Comments

Моята Корея. Част 1 – Корейците

2/11/2017

Comments

 
Picture
Picture
Вече мина една година, откакто дойдох в Корея, и най-накрая реших да споделя моите „очаквания-реалност“ преживявания в страната, която плени сърцето ми преди 5 години. Знам, че със сигурност 1 година не е достатъчна да опозная дълбоко културата, но определено ми помогна да разширя възгледите си и да науча много неща. Следователно, исках да споделя мислите си, надявайки се, че ще бъдат в помощ на всички да се докоснат дори и малко до Корея, макар и през моите очи.

Първо, как се заформи интересът ми към Корея? Защо точно Корея? Често са ми задавали тези или сходи въпроси и задавайки ги, хората обикновено ме гледат озадачено или се чудят какво ми е повлияло да взема решението да дойда тук. Мисля, че цялата история започва от това, че от малка се влека от непознати за мен неща. В продължение на много години хората са били по-склонни да посетят страни в Западна Европа или САЩ - дали с цел туризъм или следвайки образованието си в тях. Признавам си, че и аз исках да направя същото по едно време, но никога не съм „следвала тълпата“ или правила неща, които просто обществото, семейството ми, или просто „другите“ считат, че са най-добре да се правят. Връщайки се назад към решенията, които съм взимала досега в живота си, осъзнавам, че накрая винаги съм избирала непознатото – може би заради мистериозността, която носи, или пък заради сърцето ми, което обича да опознава нови неща. Подозирам, че това е причината да заформя интереса си към Източна Азия като цяло. Но защо Корея? Тъй като музиката заема 90% от мен, аз я приемам не само като универсален език, но и като ключ, който ми помага да научавам повече за различни култури и да обогатявам душата си. Признавам, че първото нещо, което насочи погледа ми към Корея беше кей-поп музиката. През 2012 година, когато тя все още не беше толкова повлияна от западните тенденции, които идваха и си отиваха, някак си естествено започнах да следвам този „нов“ за мен музикален стил. И помня как не само бях впечатлена от песните с приповдигнато настроение, но и от текстовете, които след това проверявах в Интернет, разнообразието от мелодии и разбира се – танците. Беше нещо различно и определено винаги ще помня момента, в който видях първото кей-поп видео. След това, продължавах да търся още песни и лека-полека започнах да чета статии и различни видове информация за Корея, докато не ми изтекат очите. И разбира се, тъй като съм човек на природата, любител на храмове и древна архитектура, някак си всички тези неща се комбинираха и ме накараха да се влюбя толкова много в Корея, че промених изцяло курса на живота си до този момент, за да преследвам мечтата си и да дойда тук и така на живо да се насладя на всичко изчетено или чуто за страната.

Picture
Корейците, както очаквах, са по-срамежливи от западняците и са засмукани в динамичното ежедневие. Като жители на азиатска държава, си представях, че са мили, много възпитани и уважителни. За щастие, не съм се сблъсквала с много неприятни ситуации, но видях неща, които наистина ме учудиха. Започвайки от корейските жени на средна възраст, наречени „Аджума“, които въобще нищо не ги интересува и бутат всичко по пътя им, продължавайки с мъжете, които се храчат навсякъде по улиците, прекалено шумни ученици с понякога доста лоши обноски, виждащи в „една посока“ административни служители, и завършвайки с обществените норми, които причиняват голям стрес върху корейците.
Picture
Последната част наистина ме шокира. Никога не съм и смятала, че Корея, или която и да е друга държава, е най-добрата и че всичко е розово и прекрасно, но бях наистина изненадана, че обществото контролира живота на корейците до такава степен, че те приемат само неща, които са им казани от някой друг, че са добри или не, което води до развиването на много комплекси у тях, несигурност в себе си и преумора. В Корея, ако нямаш точно тази определена форма на нос (определена от обществото), тези специфични очи, форма на челюст, уши и т.н., дори ако човек е очевадно красив, той въпреки това няма да бъде считан за такъв от корейците. Това кара хората винаги да се стремят към перфекност и те никога не се чувстват достатъчно добри или доволни от себе си. Също така ги кара да се вместят в определени критетии, които един ден ще се променят, така както всички неща в света се променят. Това, което наистина ме натъжава от цялата ситуация, е, че вместо да осъзнаят собствените си красота и индивидуалност и да се гордеят с тях, те просто попадат в един безкраен цикъл на хорските очаквания. Разбира се, не всички корейци са така, но забелязвам често тази тенденция. Дори при кандидатстване за работа, когато корейците отиват във фото студия, където в сравнение с повечето страни просто седиш на едно място, снимат те и си готов, тук процесът е доста по-сложен и специален. Тук плащаш около 30$ и подготовката за снимката започва от персонал, които те гримира професионално и ти прави прическа. След това те снимат и започва обработка с Фотошоп – изчистване на кожа, а дори и в повечето случаи промяна на формата на вежди, лице и други. Да, това си е цяло изкуство и е едно доказателство колко важен е външния вид в Корея.  
 
До скоро! 
Ваша, Клауди

Още истори от Клаудия можете да намерите и в личния й блог на адрес: www.
claudiapetzova.wordpress.com 
Comments
<<Назад
Напред>>

    Архив

    June 2018
    April 2018
    February 2018
    December 2017
    November 2017
    August 2016
    February 2016
    January 2016
    November 2015
    May 2015
    April 2015
    September 2014
    March 2014
    January 2014
    August 2013
    July 2013
    June 2013
    May 2013

Powered by Create your own unique website with customizable templates.
​