1. Тук не можеш току така да отидеш в аптека и да закупиш дадено лекарство, освен ако не са капки за нос например или нещо козметично(женски работи). В Корея практиката самолечение не се среща и за почти всички болежки се минава задължително през лекар – дори ако си само хремав или настинал. Това от една страна е хубаво, защото хората понякога не могат да преценят какво наистина би им помогнало да се излекуват и предотвратява поставянето на собствени диагнози, но от друга – въпреки, че просто си хремав(нещо което ти се случва редовно през различни сезони) и си знаеш какво лично на теб ти влияе добре, трябва да дадеш около 20,000/30,000вона(по наш стандарт 20-30лв.) за преглед, където ще ти кажат същото.

2. Като цяло градовете в Корея са много спретнати и добре организирани, но поради множеството хълмове на които са разположени голяма част от тях(като някои части на Сеул и Бусан), съществуват доста стръмни улици. Когато казвам стръмни, съвсем не преувеличавам. Винаги когато посещавам моите приятелки в квартала Итеуон, трябва да се преборя с една много стръмна улица, чието разстояние не е дълго, но отнема около 15 минути да изкачиш(ако не си правиш почивки хаха). Понякога се чудя как хората живеещи на такива места получават доставка и как градските автобуси успяват да минат успешно по тях,  или как живущите крачат по тези улици през зимата, когато има опасност от заледяване, но явно хората са го измислили и са си свикнали.

​3. Колкото и удобства да предлага градския транспорт в Корея, единственото неудобство(поне според мен) е, че тук не продават карта за месец, за 3 или 6 месеца и т.н. и то за ползване на всички линии, а тук действат по процедурата – с колкото захраниш картата си, с толкова разполагаш. Според мен първият вариант(който важи за България) прави разходите за градски транспорт по-ниски и определено си заслужава да купиш карта, вместо непрекъснато да сменяш транспорт и да купуваш отделно билети. Тук обаче е обратното, само че вместо билети просто закупуваш карта, която трябва да си зареждаш  за всяко пътуване(ако не сложите по-голяма сума за по-дълго време). Също така билетът се оскъпява в зависимост от дистанцията, която ще пътуваш, но поне единственото, което някак замазва положението е, че когато се прикачваш няма да бъдеш таксуван допълнително, а се счита за едно пътуване.

4. Колкото и да харесвам корейците, все още не мога да възприема липсата им на дадени обноски – в случая несъобразяването с околните когато си болен. Знам, че малко хора в света напоследък спазват този семпъл етикет да поставиш ръка пред устата си когато кашляш или кихаш и около теб има други, с които трябва да се съобразиш, но бях изненадана, че това не се случва тук. Някак си преди да стъпя на азиатска територия си представях, че хората са по-възпитани от други култури, но явно не съвсем, а може би все съм попадала на такива случаи. Другият неспазван етикет, с който още се боря е мляскането. Да, тук 80% от хората се хранят доста звучно в ресторанти или на други места и колкото да ми е трудно да понеса този досаден звук, за тях се счита за нормално(може би защото символизира някак, че ти е вкусно и показваш задоволението си от това, което е приготвил готвачът).

​5. Много голяма част от продуктите в супермаркетите се продават на едро. Това като цяло не е отрицателна черта и наистина спестява разходи, но много зависи какви точно продукти търсиш да закупиш. Давам пример с периодите, в които е трябвало да сменя четката си за зъби и да закупя нова. Отивам в супермаркета и имам два варианта – или купувам една четка за зъби на цена около 8,000вона(8лв.) или купувам 5 броя четки за зъби на цената на 11,000вона(11лв). Тук следва дилемата – да взема ли комплекта от 5 четки, който излиза по-евтин и ще мога да ползвам дълго време, но същевременно мога да се прецакам ако се окаже в последствие, че четката не е подходяща, или да купя тази една „златна“ четка за горе долу близка цена. Разбира се, в този мой конкретен случай може да се направи експериментът да се купи първо една четка и ако е окей, после да се купи комплект(но ако не е, пак ще трябва да се купи друга и да се даде същата сума пари). Но не за всичко важи тази опция с експериментирането и това е малък минус, поне според мен.

10. Макар че Корея е меката на к-поп индустрията, това, което много ме учуди, е че няма клубове или дискотеки, в които пускат к-поп музика. Тук двата стила, които пускат предимно са електронна и хип-хоп. Да, вярно, че и в България няма такъв тип заведение, а по-скоро се организират к-поп партита, но тук и това няма. В този ред на мисли, хората също се учудват като споделя с тях, че тук к-поп кавър групите също не са често срещано явление. Предполагам това идва от идеята другите държави да изразяват своя интерес към корейската култура и да подкрепят продукцията, но като държава с голям брой население, все си представях, че тези групи ще са повече. И както при заведенията – тук има безкрайно много танцьори и крюта, но те са повече хип-хоп ориентирани. В никакъв случай не определям това като негативен аспект, а по-скоро като лично нещо, което тайничко се надявах да срещна и тук.

11. Религиозните култове! Досега в България съм била спирана 2 пъти от група хора, свързани с култове и не ми е правило чак толкова голямо впечатление, но тук в Корея е пълно и не знам защо. От една страна е хубаво, че Корея е отворена към различни религии, но в този случай – не зачита сектите като нещо ненормално и това предразполага към възникването на нови и нови, които меко казано са си доста страшнички. Започвайки от факта, че 1 година живях в култ(езиковият ми институт е част от такъв), и продължавайки в Сеул, където нон стоп до университета(понеже минават много чужденци) ме спират двойка младежи да ме поканят на „събитие за чужденци, които да опознаят корейската култура“. Няма да говоря много по тази точка в момента, защото смятам да напиша отделно тема по въпроса, но причината да я спомена тук е, че доста то култистите те преследват бая агресивно и наистина излизанията ти навън стават неприятни и ти се разваля настроението. 
 
Въпреки тези 11 негативни факта от мои лични преживявания, аз продължавам да имам позитивна нагласа и да се съсреодоточавам върху многобройните хубави черти на живота тук. Мисля, че където и да отиде човек, винаги ще бъде свидетел на много културни различия или случки, които да предизвикват двуполюсни чувства у него, но може би най-важното е да приемем всичко така както е и да си го направим удобно и позитивно за нас. Благодаря за вниманието и ме очаквайте скоро с още много новости!
 
Ваша Клауди

Още истори от Клаудия можете да намерите и в личния й блог на адрес: www.claudiapetzova.wordpress.com ​​​​

Напоследък, бродейки из улиците на Сеул, се замислям колко много неща ме впечатляват в Корея и колко интересни творения са измислили корейците за удобството на хората. Живеейки тук, всеки ден лека полека започвам да свиквам с всички тези глезотии и имам чувството, че ако един ден отида да живея някъде другаде, ще има толкова неща, които да ми липсват и би било възможно даже да изпитам обратен културен шок. Затова реших да споделя някои преживявания от пребиваването ми в тази страна, които се надявам да бъдат полезни и интересни за всички вас! Знам, че много други блогъри/влогъри са споменавали доста факти и затова вместо да се повтарям с типични и широко-разпространени твърдения, подбрах моите топ 11 лични(може би по-специфични)впечатления и те звучат така:
 
1. Има тоалетни навсякъде, и то безплатни! Буквално където се сетиш – спирки на метра, игрища, горички, до реката. И не, не са в занемарено състояние, а са сравнително добре поддържани, декорирани в различни тематики(имаше тоалетна с изкуствени цъфнали черешови дървета например по случай пролетта). Също така, почти всяка една тоалетна е с отделно кътче за дамите, където могат да си оправят грима. Доста удобно!

2. Като говорим за удобства, техните или наречени буквално на български „удобни магазини“(тип малко „Фантастико“) са страхотни! В тях наистина има всякаква храна(е не много разнообразна, защото все пак са малки) от чипсове, до кимбап, бургери, цели ястия, плодове, салатки, тестени изделия, кафе, спешни принадлежности, зареждане на карта за транспорт и т.н. Това, което може би ми харесва най-много е, че ако си закупиш рамен, можеш да си го сготвиш там, тъй като има гореща вода и дори микровълнова за притопляне на различни неща. Някои магазинчета дори имат места за сядане, за да можеш спокойно да си ги изядеш :Р Още по-хубаво е когато тези магазинчета са денонощни и направо както аз ги наричам „животоспасяващи“. ​

4. Много често когато влезеш в козметичен магазин, дори само да разгледаш, човек който седи на входа ти дава кошничка, в която да си слагаш нещата, които ти харесат и заедно с тази кошничка ти дават подаръче – памуци за триене на лак, кърпички за махане на грим и разни други мънички неща. А когато си купиш нещо, задължително ти пъхат още малки семпъли на даден фон дю тен, крем или друг вид козметика, за да можеш да пробваш на спокойствие вкъщи и ако си харесаш да си купиш следващия път. Добра търговска тактика, а и за клиентите е добре да могат да изпробват козметиката преди да преценят дали наистина я искат(в много случаи даже това, което са ти дали като семпъл е много добро, особено за хора като мен, които не са много в час и имат нужда от наставления хаха).

5. Когато навън вали дъжд и трябва да влезеш в мол или просто в обикновен магазин, винаги поставят на входа „уред“, чрез който можеш да си обвиеш чадъра в дълъг плик, за да не капеш върху себе си и да не се правят мръсни стъпки или локвички в магазините. Плика пасва както на малките чадъри със сгъваема дръжка, така и на големите със статична такава и е удобен за носене.

Относно корейките – те определено полагат доста усилия в гримирането. В сравнение със запада, където момичетата слагат грим по-скоро за специални случаи или излизания вечерта, корейките слагат обилни количества грим където и да отидат. Виждала съм момичета, които си слагат или оправят грима в обществения транспорт или дори в студиото, в което танцувам – но не където хората се преобличат или в тоалетната, а между почивките в самата зала! Едно нещо, което намирах за забавно и абсурдно в началото, но лека полека и аз започнах да правя живеейки определено време тук, е навиването на бретон с ролка и носейки тази ролка на публични места. Да, корейките ходят с тази ролка на челото си от момента, в който излязат от дома си докато стигнат до крайната си дестинация...и това не се счита за странно тук. За мен беше странно, защото ако правя това в България, със сигурност хората ще ме зяпат и ще ме мислят за луда. И аз започнах да ползвам тази въпросна ролка, защото ми помагаше да опитомявам щръкналата си коса, но дори и до ден днешен не съм имала куража да стоя с нея на публично място. Както очаквах, не съм виждала досега корейка, на която да и се вижда деколтето и повечето от тях наистина се обличат или в „сладък“, женствен вид, или доста „модерно“. Повечето се държат в типичния „егьо“ стил (като сладки малки момиченца), но понякога се натрапва твърде много и ти идва в повече и по-скоро изглежда инфантилно. Разбира се, както и при мъжете, има и такива корейки, които са много мили и добри, които изглеждат красиви, но са по-непукисти и независими по характер, и се радвам, че този тип са мои приятелки.

Вече мина една година, откакто дойдох в Корея, и най-накрая реших да споделя моите „очаквания-реалност“ преживявания в страната, която плени сърцето ми преди 5 години. Знам, че със сигурност 1 година не е достатъчна да опозная дълбоко културата, но определено ми помогна да разширя възгледите си и да науча много неща. Следователно, исках да споделя мислите си, надявайки се, че ще бъдат в помощ на всички да се докоснат дори и малко до Корея, макар и през моите очи.

Първо, как се заформи интересът ми към Корея? Защо точно Корея? Често са ми задавали тези или сходи въпроси и задавайки ги, хората обикновено ме гледат озадачено или се чудят какво ми е повлияло да взема решението да дойда тук. Мисля, че цялата история започва от това, че от малка се влека от непознати за мен неща. В продължение на много години хората са били по-склонни да посетят страни в Западна Европа или САЩ - дали с цел туризъм или следвайки образованието си в тях. Признавам си, че и аз исках да направя същото по едно време, но никога не съм „следвала тълпата“ или правила неща, които просто обществото, семейството ми, или просто „другите“ считат, че са най-добре да се правят. Връщайки се назад към решенията, които съм взимала досега в живота си, осъзнавам, че накрая винаги съм избирала непознатото – може би заради мистериозността, която носи, или пък заради сърцето ми, което обича да опознава нови неща. Подозирам, че това е причината да заформя интереса си към Източна Азия като цяло. Но защо Корея? Тъй като музиката заема 90% от мен, аз я приемам не само като универсален език, но и като ключ, който ми помага да научавам повече за различни култури и да обогатявам душата си. Признавам, че първото нещо, което насочи погледа ми към Корея беше кей-поп музиката. През 2012 година, когато тя все още не беше толкова повлияна от западните тенденции, които идваха и си отиваха, някак си естествено започнах да следвам този „нов“ за мен музикален стил. И помня как не само бях впечатлена от песните с приповдигнато настроение, но и от текстовете, които след това проверявах в Интернет, разнообразието от мелодии и разбира се – танците. Беше нещо различно и определено винаги ще помня момента, в който видях първото кей-поп видео. След това, продължавах да търся още песни и лека-полека започнах да чета статии и различни видове информация за Корея, докато не ми изтекат очите. И разбира се, тъй като съм човек на природата, любител на храмове и древна архитектура, някак си всички тези неща се комбинираха и ме накараха да се влюбя толкова много в Корея, че промених изцяло курса на живота си до този момент, за да преследвам мечтата си и да дойда тук и така на живо да се насладя на всичко изчетено или чуто за страната.