28 юни
Не помня този ден какво учихме ама запомних, че Китай е голяма страна. Смисъл наистина. Известен факт, е че е голяма, ама колко голяма е точно е трудно да си го представим. Като знам, че Южна Корея е една идея по-малка от България и като видя картата на източна Азия… ми… Корея е като една запетайка, до един банан в океана и един ОГРОМЕН Китай. Seriously. This place is like, you know BIG! xD Идват ми на ум два различни начина да кажа това на корейски.
Говорехме си и за времето (метеорологичното) и че в Корея започва дъждовния сезон (за сега много слабо се представя по мое мнение) [Бележка от август 2014та: Слабо се представи и тогава и през 2014та]. Говорехме си за времето в родните ни части на света и разказвам, че в България през юни месец сутрин вали дъжд, а следобед грее слънце (или обратното, не помня, но не е като да е от значение). Като странична бележка реших да си сменя шрифта на уърда, с някой по-готин и намерих един хубав с ала ръкописна кирилица. Даже е правилна! По всички правила, които знам и помня, по които трябва да се направи.
Та разказвам аз за времето в България и една от колежките ме поглежда супер сериозното и ме пита „Защо сутрин вали а следобедни грее слънце?“ И аз ѝ (о по дяволите, този шрифт няма ѝ… слага едно дървено… е ще го преживея), че е „Магия!“ Тя ме погледна още по-тъпо/объркано и ми каза „Е това не е обяснение! Защо е така?“ Аз не знаех как да реагирам на това. От една страна тя не схвана намека, че не знам защо е така, а от друга страна аз не знам защо е така. Климат. Who knows xD
Имахме разместване в стаите и ни разпръснаха да учим с другите ученици, т.е. по 4-5 КГСП студента (ние) във всеки клас. След това разместване… последиците са бяха силни. Най-нахаканите… се нахакваха да ги местят обратно, ама не ги огря. Защо искат да се местят? Защото не им харесвало да са с японците и китайците. ХА! Tough luck!!
Нашия нов учител, който чете кирилица, е много забавен тип. Всеки път е прилежно облечен, но има много интересни шарени вратовръзки и всеки ден е с различна. Не си правя труда да гледам какви са точно, просто ми направи впечатление, че са готини и „радикални“.
Въпросния японец, Ясуаки, е, баш по японски, доста мил и добронамерен. Като цяло наблюдението ми от 12 души японци в класа ни и другите, е че са наистина добронамерени, а не са лицемерни или каквото и да е (както казват някои) [Бележка 2014: Корейците от друга страна, открих че са изключително лицемерни и лъжат безочливо. Не всички, естествено, но повечето са така]. Все пак, малко от малко чаткам какво говорят, макар че не мога и дума да обеля вече. Около две минути сглобявах 何も べんきょうしませんでした。[нанимо бенкьоушимасен дещта](Не научих нищо) Между другото, да знаеш как да използваш една и съща клавиатура за четири езика е много объркващо… особено когато буквите са на различни места. Това горе докато го напиша на фонетика не знам колко пъти го оплесках с корейските клавиши
А говорейки си за магия, Ясуаки знае разни трикове с ластици. Беше ми много ясно, че е трик, но все пак бях WHAT KIND OF SORCERY IS THIS!?! Той караше два очевидно препречващи си пътя ластици да минат един през друг. Беше много забавно. Поне за мен.
29 юни
Сега малко за забавните есета. Едното беше за най-харесвания от мен човек. Суках това около един час докато измисля за кого да пиша изобщо… първите два абзаца на есето са точно това. Изписвам си мислите как мисля за кого да пиша. Защо да не е за този или за онзи. И за кого писах най-накрая е най-големия цирк. Писах за Третия брат… от нашите народни приказки. Разказах той какъв е, как се справя с всички проблеми и как спасява девойката и как носи мъдрост и прочее и защо е най-харесвания от мен човек.
Второто есе беше за най-добрата почивка/пътуване. Очевидно разказах за Венеция и Париж. Бях ходил с нашите през 2001ва. Третото беше за най-добрия подарък, който съм получил. Тука суках не локуми, а не знам какво. В крайна сметка си измислих какъв би бил най-добрия подарък, който мога да получа, а иначе казано билет до някой магически свят.
[Бележка 2014: О, пресветата торта… честно, сега като знам аджеба какво се е очаквало от нас просто се чувствам като идиот в ъгъла, за това какви глупости съм писал :D]
Имам и наблюдение за фризьорите тука. Вярно, че беше скъпо да ми направят косата, но една „евтина“ подстрижа в Корея е 15$ в близкото „долнопробно“ капанче.
Очаквах цветовете да започнат да падат ама… магия (или просто качествени продукти)! Даже при първото измиване ееееедва еееедва се отече леко розовото… което трябваше да е наситено цикламено, русото да е небесно синьо, а тъмносиньото… ами то се получи само от всички цветове Плюс това, косата ми е почти като не третирана. Доста по-здрава от колкото когато съм я правил в България.
Не помня този ден какво учихме ама запомних, че Китай е голяма страна. Смисъл наистина. Известен факт, е че е голяма, ама колко голяма е точно е трудно да си го представим. Като знам, че Южна Корея е една идея по-малка от България и като видя картата на източна Азия… ми… Корея е като една запетайка, до един банан в океана и един ОГРОМЕН Китай. Seriously. This place is like, you know BIG! xD Идват ми на ум два различни начина да кажа това на корейски.
Говорехме си и за времето (метеорологичното) и че в Корея започва дъждовния сезон (за сега много слабо се представя по мое мнение) [Бележка от август 2014та: Слабо се представи и тогава и през 2014та]. Говорехме си за времето в родните ни части на света и разказвам, че в България през юни месец сутрин вали дъжд, а следобед грее слънце (или обратното, не помня, но не е като да е от значение). Като странична бележка реших да си сменя шрифта на уърда, с някой по-готин и намерих един хубав с ала ръкописна кирилица. Даже е правилна! По всички правила, които знам и помня, по които трябва да се направи.
Та разказвам аз за времето в България и една от колежките ме поглежда супер сериозното и ме пита „Защо сутрин вали а следобедни грее слънце?“ И аз ѝ (о по дяволите, този шрифт няма ѝ… слага едно дървено… е ще го преживея), че е „Магия!“ Тя ме погледна още по-тъпо/объркано и ми каза „Е това не е обяснение! Защо е така?“ Аз не знаех как да реагирам на това. От една страна тя не схвана намека, че не знам защо е така, а от друга страна аз не знам защо е така. Климат. Who knows xD
Имахме разместване в стаите и ни разпръснаха да учим с другите ученици, т.е. по 4-5 КГСП студента (ние) във всеки клас. След това разместване… последиците са бяха силни. Най-нахаканите… се нахакваха да ги местят обратно, ама не ги огря. Защо искат да се местят? Защото не им харесвало да са с японците и китайците. ХА! Tough luck!!
Нашия нов учител, който чете кирилица, е много забавен тип. Всеки път е прилежно облечен, но има много интересни шарени вратовръзки и всеки ден е с различна. Не си правя труда да гледам какви са точно, просто ми направи впечатление, че са готини и „радикални“.
Въпросния японец, Ясуаки, е, баш по японски, доста мил и добронамерен. Като цяло наблюдението ми от 12 души японци в класа ни и другите, е че са наистина добронамерени, а не са лицемерни или каквото и да е (както казват някои) [Бележка 2014: Корейците от друга страна, открих че са изключително лицемерни и лъжат безочливо. Не всички, естествено, но повечето са така]. Все пак, малко от малко чаткам какво говорят, макар че не мога и дума да обеля вече. Около две минути сглобявах 何も べんきょうしませんでした。[нанимо бенкьоушимасен дещта](Не научих нищо) Между другото, да знаеш как да използваш една и съща клавиатура за четири езика е много объркващо… особено когато буквите са на различни места. Това горе докато го напиша на фонетика не знам колко пъти го оплесках с корейските клавиши
А говорейки си за магия, Ясуаки знае разни трикове с ластици. Беше ми много ясно, че е трик, но все пак бях WHAT KIND OF SORCERY IS THIS!?! Той караше два очевидно препречващи си пътя ластици да минат един през друг. Беше много забавно. Поне за мен.
29 юни
Сега малко за забавните есета. Едното беше за най-харесвания от мен човек. Суках това около един час докато измисля за кого да пиша изобщо… първите два абзаца на есето са точно това. Изписвам си мислите как мисля за кого да пиша. Защо да не е за този или за онзи. И за кого писах най-накрая е най-големия цирк. Писах за Третия брат… от нашите народни приказки. Разказах той какъв е, как се справя с всички проблеми и как спасява девойката и как носи мъдрост и прочее и защо е най-харесвания от мен човек.
Второто есе беше за най-добрата почивка/пътуване. Очевидно разказах за Венеция и Париж. Бях ходил с нашите през 2001ва. Третото беше за най-добрия подарък, който съм получил. Тука суках не локуми, а не знам какво. В крайна сметка си измислих какъв би бил най-добрия подарък, който мога да получа, а иначе казано билет до някой магически свят.
[Бележка 2014: О, пресветата торта… честно, сега като знам аджеба какво се е очаквало от нас просто се чувствам като идиот в ъгъла, за това какви глупости съм писал :D]
Имам и наблюдение за фризьорите тука. Вярно, че беше скъпо да ми направят косата, но една „евтина“ подстрижа в Корея е 15$ в близкото „долнопробно“ капанче.
Очаквах цветовете да започнат да падат ама… магия (или просто качествени продукти)! Даже при първото измиване ееееедва еееедва се отече леко розовото… което трябваше да е наситено цикламено, русото да е небесно синьо, а тъмносиньото… ами то се получи само от всички цветове Плюс това, косата ми е почти като не третирана. Доста по-здрава от колкото когато съм я правил в България.
1 юли
Разкрих тайната на Шотландия и Англия… абе Великобритания като цяло. А иначе казано, защо при едни и същи температури се обличат само според сезона. Влагата! В Корея е същата работа. Едва 30° е, но се усеща като 40-45° заради високата влажност. -5° се усеща като -15°…
Също така научихме, че в Корея има змиеядни жаби, които са към 50см в дължина. Учителя ни показа снимки и честно ТОВА Е НЯКАКВО ИЗЧАДИЕ НА ПРИРОДАТА! Жаба, два пъти по-голяма от човешка глава.
Сполетя ме и проклятието на изчезващите чорапи. Изгубих два от различни чифтове… когато съм с дънки ще носа различните чорапи.
2 юли
Учихме думи и учителя ни показа един „бърз“ асансьор… толкова е бърз, че от 48ми етаж стигаш до първи с 9,8м/с ускорение… защото пода се отваря. Толкоз за тоз ден.
4 юли
Седим си аз и Ясуаки и той нещо се рови из нещата си и вади някакви подпечатани хартийки. Аз го питам какво е това и той беше шокиран, че не знам. Оказа се, че това са купони за вечеря в единствения работещ през лятото стол. Толкова беше изненадан, че не знам, че ми каза, че съм богаташ за да мога да вечерям с неща от магазина… т.е. рамен и яйца и плодове, които общо излизат по-малко от един купон, но това са подробности.
Та Ясуаки ми даде два купона и вечерта ходихме заедно. Всеки път като ходя на стол преяждам, защото не мога да преценя колко трябва да си сипя… все заради ориза… много е засищащ. Та с Ясуаки си дрънкаме, на корейски, което е хубаво, защото реално го използвам и извън клас вече. Той знае повече слова от мен, аз пък знам повече граматики… но се разбираме доста добре. Не водим някакви супер сложни и екзистенциални разговори, но все пак.
Разкрих тайната на Шотландия и Англия… абе Великобритания като цяло. А иначе казано, защо при едни и същи температури се обличат само според сезона. Влагата! В Корея е същата работа. Едва 30° е, но се усеща като 40-45° заради високата влажност. -5° се усеща като -15°…
Също така научихме, че в Корея има змиеядни жаби, които са към 50см в дължина. Учителя ни показа снимки и честно ТОВА Е НЯКАКВО ИЗЧАДИЕ НА ПРИРОДАТА! Жаба, два пъти по-голяма от човешка глава.
Сполетя ме и проклятието на изчезващите чорапи. Изгубих два от различни чифтове… когато съм с дънки ще носа различните чорапи.
2 юли
Учихме думи и учителя ни показа един „бърз“ асансьор… толкова е бърз, че от 48ми етаж стигаш до първи с 9,8м/с ускорение… защото пода се отваря. Толкоз за тоз ден.
4 юли
Седим си аз и Ясуаки и той нещо се рови из нещата си и вади някакви подпечатани хартийки. Аз го питам какво е това и той беше шокиран, че не знам. Оказа се, че това са купони за вечеря в единствения работещ през лятото стол. Толкова беше изненадан, че не знам, че ми каза, че съм богаташ за да мога да вечерям с неща от магазина… т.е. рамен и яйца и плодове, които общо излизат по-малко от един купон, но това са подробности.
Та Ясуаки ми даде два купона и вечерта ходихме заедно. Всеки път като ходя на стол преяждам, защото не мога да преценя колко трябва да си сипя… все заради ориза… много е засищащ. Та с Ясуаки си дрънкаме, на корейски, което е хубаво, защото реално го използвам и извън клас вече. Той знае повече слова от мен, аз пък знам повече граматики… но се разбираме доста добре. Не водим някакви супер сложни и екзистенциални разговори, но все пак.
5 юли
Ден за не спане, защото имам да преписвам 6 есета, да напиша едно, да уча думи, да попълня две страници от учебника и седем от една… книга ала учебна тетрадка от вестникарска хартия… ама не бялата. В крайна сметка в 7 сутринта свърших с есетата и попълних тетрадката. От 8 вечерта учих като общо почивах към 3 часа за целия период, за да ям, да разпусна и такива неща. Реално свърших много работа, но не е като да съм учил супер ултра съсредоточено.
Естествено се оказа, че съм попълнил грешни страници и това с комбинация, че не съм учил думи и учебника не е попълнен… не беше забавно в час. По-забавното беше, че не ми се спеше и че дори и сега не ми се спи.
Учителката (четвъртък и петък сме с учителка, за нея за сега нямам особени наблюдения, освен че го кара доста бързо през упражненията, за разлика от отговорник учителя ни, който го кара много бавно и спокойно, за да е сигурен, че нещо сме научили). Та учителката ни вика да учим пак думите… дам…
Освен това сгащих Ясуаки, докато писахме едно групово … нещо в групи по четирима. Правехме покана ала картичка и някой трябваше да я надпише. Та седнах аз и се постарах да я напиша правилно и красиво. Докато писах той говореше на другите момичета на японски, че съм писал красиво като момиче. Не знам защо, ама пет минути преди това нещо ми щракна и 80-90% от всичко, което той казваше на японски го разбирах. И това го схванах изцяло и се обърнах към него. Сигурно съм го изгледал бая страшно, защото леко се стъписа. А като ми казах и „알았어!“ (разбрах!) направо потъна в земята и започна да ми се извинява и прочее. Не че беше обидно или нещо ама не е нещо, което те кара да се чувстваш горд. Не съм искал да го изгледам на криво, но определено това беше странен коментар от негова страна.
Така, сега пак ограничена информация. Май не ми се спи от стрес. Наистина имам зверски много да наваксвам, да науча и какво ли не, а сме на средата на учебника вече! На ден се очаква, че трябва да научаваме наистина по десетина думи, аз за сега го карам на 0.5 до 1 по време на час. Учителката ни каза, че думи се учат много добре като се чете и пише… просто така исках да се фейспалмна тогава… аз ТОЧНО това искам да правя следобедите, но „следобедните часове“ ми пречат най-успешно.
Реално от есетата имаше бая полза, защото си изчистих граматиката доста, от дребни неща, които не сме учили, но се очаква да схванем в ход. Реално, аз много добре схващам, но поради специфичната липса на разлика между глаголите и прилагателните някои дребни детайли ми убягваха. От сорта на защо някои думи се третират като глаголи в една ситуация и като прилагателни в друга. Имайки предвид, че сега научихме нова серия окончания, които се използват само в писмения корейски и си имат своите правила… беше голяма каша.
Та Ясуаки, освен, че е много добронамерен… е излязъл от аниме герой по всички критерии. Готини стилни очила, разрошена нарочно коса, риза с фланелка от долу и дънки или къси панталони. И е саркастичен… поне на японски. Макар, че и на корейски се опитва… жалко не вдявам повечето време! Така или иначе съм предостатъчно доволен, че някой си прави труда да направи нещо за мен. Най-малкото, че като ядохме в стола седнахме двамата на отделна маса… и всички японци се изредиха да го питат подсмихвайки се кой съм аз, и той да отговаря „съученик“ на японоанглийски.
Говорейки за английски, той знае някакъв английски… според мен повече от колкото казва, защото разбира и по-сложни думи и граматики, но като цяло нямам и грам намерение да го подхващам с английския. Той каза, че не го знае, явно е, че или наистина не е много добър в английския (по дяволите… словореда и мисълта ми тече на корейски…) или не иска да се издъни ако не знае нещо.
Събота ще съм на балет. Лебедово езеро. Защо? Ами защото го организират ходенето от университета и след онзи мюзикъл имам високи очаквания за представлението. Плюс, че отиваме, връщане, представление и вечеря е 10 000 уона, което е към 10$. Едно отиване до Сеул обикновено е около 6000 с автобус. Но не се зарибих заради цената (за разлика от повечето колеги). Просто искам да видя балета а и малко разнообразие няма да навреди.
Ден за не спане, защото имам да преписвам 6 есета, да напиша едно, да уча думи, да попълня две страници от учебника и седем от една… книга ала учебна тетрадка от вестникарска хартия… ама не бялата. В крайна сметка в 7 сутринта свърших с есетата и попълних тетрадката. От 8 вечерта учих като общо почивах към 3 часа за целия период, за да ям, да разпусна и такива неща. Реално свърших много работа, но не е като да съм учил супер ултра съсредоточено.
Естествено се оказа, че съм попълнил грешни страници и това с комбинация, че не съм учил думи и учебника не е попълнен… не беше забавно в час. По-забавното беше, че не ми се спеше и че дори и сега не ми се спи.
Учителката (четвъртък и петък сме с учителка, за нея за сега нямам особени наблюдения, освен че го кара доста бързо през упражненията, за разлика от отговорник учителя ни, който го кара много бавно и спокойно, за да е сигурен, че нещо сме научили). Та учителката ни вика да учим пак думите… дам…
Освен това сгащих Ясуаки, докато писахме едно групово … нещо в групи по четирима. Правехме покана ала картичка и някой трябваше да я надпише. Та седнах аз и се постарах да я напиша правилно и красиво. Докато писах той говореше на другите момичета на японски, че съм писал красиво като момиче. Не знам защо, ама пет минути преди това нещо ми щракна и 80-90% от всичко, което той казваше на японски го разбирах. И това го схванах изцяло и се обърнах към него. Сигурно съм го изгледал бая страшно, защото леко се стъписа. А като ми казах и „알았어!“ (разбрах!) направо потъна в земята и започна да ми се извинява и прочее. Не че беше обидно или нещо ама не е нещо, което те кара да се чувстваш горд. Не съм искал да го изгледам на криво, но определено това беше странен коментар от негова страна.
Така, сега пак ограничена информация. Май не ми се спи от стрес. Наистина имам зверски много да наваксвам, да науча и какво ли не, а сме на средата на учебника вече! На ден се очаква, че трябва да научаваме наистина по десетина думи, аз за сега го карам на 0.5 до 1 по време на час. Учителката ни каза, че думи се учат много добре като се чете и пише… просто така исках да се фейспалмна тогава… аз ТОЧНО това искам да правя следобедите, но „следобедните часове“ ми пречат най-успешно.
Реално от есетата имаше бая полза, защото си изчистих граматиката доста, от дребни неща, които не сме учили, но се очаква да схванем в ход. Реално, аз много добре схващам, но поради специфичната липса на разлика между глаголите и прилагателните някои дребни детайли ми убягваха. От сорта на защо някои думи се третират като глаголи в една ситуация и като прилагателни в друга. Имайки предвид, че сега научихме нова серия окончания, които се използват само в писмения корейски и си имат своите правила… беше голяма каша.
Та Ясуаки, освен, че е много добронамерен… е излязъл от аниме герой по всички критерии. Готини стилни очила, разрошена нарочно коса, риза с фланелка от долу и дънки или къси панталони. И е саркастичен… поне на японски. Макар, че и на корейски се опитва… жалко не вдявам повечето време! Така или иначе съм предостатъчно доволен, че някой си прави труда да направи нещо за мен. Най-малкото, че като ядохме в стола седнахме двамата на отделна маса… и всички японци се изредиха да го питат подсмихвайки се кой съм аз, и той да отговаря „съученик“ на японоанглийски.
Говорейки за английски, той знае някакъв английски… според мен повече от колкото казва, защото разбира и по-сложни думи и граматики, но като цяло нямам и грам намерение да го подхващам с английския. Той каза, че не го знае, явно е, че или наистина не е много добър в английския (по дяволите… словореда и мисълта ми тече на корейски…) или не иска да се издъни ако не знае нещо.
Събота ще съм на балет. Лебедово езеро. Защо? Ами защото го организират ходенето от университета и след онзи мюзикъл имам високи очаквания за представлението. Плюс, че отиваме, връщане, представление и вечеря е 10 000 уона, което е към 10$. Едно отиване до Сеул обикновено е около 6000 с автобус. Но не се зарибих заради цената (за разлика от повечето колеги). Просто искам да видя балета а и малко разнообразие няма да навреди.
5 юли
Вечерта излязох и се разхождах из кампуса на лунна светлина слушайки балади… баладите за Принцеса Лýна са много подходящи (от понитата, за невежите и да, брони съм). Има няма един час се мотах, седях на разни поляни, гледах небето (има звезди, защото кампуса е в страни от Асан) и така… и също така си бях заел ума да си мисля, колко щеше е яко, ако можех да летя… по-якото, е че знам как да го кажа това на корейски 날개로 날았으면 좋겠어요 (нальгеро нарассъмьон чукхессойо – и за бога, писане на транскрипция е отвратително, защото само търся корейските букви, а не латинските, които трябва да ги обърна към фонетична кирилица, аргх). Но да… както и да е. (Като странична забележка비행하다 (пихенг хада) също значи „летя“ или по-точно „правя летене“, но повече във смисъла на „aviate”, а в корейския думата за самолет е 비행기 което буквално значи „летяща машина“ значи „самолет“)
6 юли
Такааа денят на балета дойде и се оказа, че няма да гледаме Лебедово езеро, а Онегин. Не знам как не съм разбрал, мисля, че учителя не беше разбрал, защото ни говореше за Лебедово езеро… или просто за да обясни на другите какво е балет, защото се оказа, че маса хора не знаят какво е. Това ме шокира.
Та както и да е, балета. На отиване беше спокойно, нащракахме си снимки пред големия плакат. Самият балет… беше наистина добър. Много плавни изпълнения, все едно се носят във въздуха. Много успешно представиха цялата емоция и настроените на персонажите чрез движения. Като цяло всички, които не спяха бяха впечатлени. С изключение на Президента, който каза, че от Большой Театр се справят по-добре. Сигурно е така, но го каза с един такъв горчив тон „Ааа, те са азиатци, няма как да го направят толкова добре.“ Дори и да е така, което не е така, представлението беше много добро. Един от колегите беше сред спящите… защото дойде само за да види каква е сградата и за да дойде „безплатно“ до Сеул. Ако за него 10 000 уона, вместо 5400-6000 е „безплатно“ както и виждането на сграда… пфф, да вземе да ми плаща на мене, аз ще му покажа много безплатни неща! След представлението имаше автографи и снимки и аз си купих една фланелка от операта-театър (център на изкуствата на Сеул, буквално от корейски) за 5000 уона, което е… има няма 6-7лв.
После имахме „вечеря“ в автобуса: Мак Доналдс… блях! По телевизията даваха някакво предаване за… не знам по принцип за какво е но този ден говореха за прически и коси. Мисля, че е редно да отбележа, че тъй като явно бая съм привикнал към корейския начин на живот някакви неща ги приемам за даденост или нормални, така че ако имате неяснотии питайте; в случая в автобусите има HD телевизори и винаги са пуснати и дават телевизия. Та показваха the chalking way of colouring one’s hair, и уау, ЕХО ги имаше гледаха в захлас.
8 юли
Нищо особено, освен че научих, че японците и азиатците като цяло, много искат да ходят на почивка в Европа. Западна. На изток най-много до Прага. Испания и Италия се оказват много желани дестинации. А нашия учител е бакпаквал из почти цяла Европа… което ме изненада. Даже в България. Но това май не го разбрах правилно.
Вечерта излязох и се разхождах из кампуса на лунна светлина слушайки балади… баладите за Принцеса Лýна са много подходящи (от понитата, за невежите и да, брони съм). Има няма един час се мотах, седях на разни поляни, гледах небето (има звезди, защото кампуса е в страни от Асан) и така… и също така си бях заел ума да си мисля, колко щеше е яко, ако можех да летя… по-якото, е че знам как да го кажа това на корейски 날개로 날았으면 좋겠어요 (нальгеро нарассъмьон чукхессойо – и за бога, писане на транскрипция е отвратително, защото само търся корейските букви, а не латинските, които трябва да ги обърна към фонетична кирилица, аргх). Но да… както и да е. (Като странична забележка비행하다 (пихенг хада) също значи „летя“ или по-точно „правя летене“, но повече във смисъла на „aviate”, а в корейския думата за самолет е 비행기 което буквално значи „летяща машина“ значи „самолет“)
6 юли
Такааа денят на балета дойде и се оказа, че няма да гледаме Лебедово езеро, а Онегин. Не знам как не съм разбрал, мисля, че учителя не беше разбрал, защото ни говореше за Лебедово езеро… или просто за да обясни на другите какво е балет, защото се оказа, че маса хора не знаят какво е. Това ме шокира.
Та както и да е, балета. На отиване беше спокойно, нащракахме си снимки пред големия плакат. Самият балет… беше наистина добър. Много плавни изпълнения, все едно се носят във въздуха. Много успешно представиха цялата емоция и настроените на персонажите чрез движения. Като цяло всички, които не спяха бяха впечатлени. С изключение на Президента, който каза, че от Большой Театр се справят по-добре. Сигурно е така, но го каза с един такъв горчив тон „Ааа, те са азиатци, няма как да го направят толкова добре.“ Дори и да е така, което не е така, представлението беше много добро. Един от колегите беше сред спящите… защото дойде само за да види каква е сградата и за да дойде „безплатно“ до Сеул. Ако за него 10 000 уона, вместо 5400-6000 е „безплатно“ както и виждането на сграда… пфф, да вземе да ми плаща на мене, аз ще му покажа много безплатни неща! След представлението имаше автографи и снимки и аз си купих една фланелка от операта-театър (център на изкуствата на Сеул, буквално от корейски) за 5000 уона, което е… има няма 6-7лв.
После имахме „вечеря“ в автобуса: Мак Доналдс… блях! По телевизията даваха някакво предаване за… не знам по принцип за какво е но този ден говореха за прически и коси. Мисля, че е редно да отбележа, че тъй като явно бая съм привикнал към корейския начин на живот някакви неща ги приемам за даденост или нормални, така че ако имате неяснотии питайте; в случая в автобусите има HD телевизори и винаги са пуснати и дават телевизия. Та показваха the chalking way of colouring one’s hair, и уау, ЕХО ги имаше гледаха в захлас.
8 юли
Нищо особено, освен че научих, че японците и азиатците като цяло, много искат да ходят на почивка в Европа. Западна. На изток най-много до Прага. Испания и Италия се оказват много желани дестинации. А нашия учител е бакпаквал из почти цяла Европа… което ме изненада. Даже в България. Но това май не го разбрах правилно.
11 юли
О, пресветата торта имам толкова много да уча че не знам от къде да започна! В неделя имам примерен ТОПИК изпит, вторник ми е изпита за учебник и другата неделя ми е истинския ТОПИК изпит. Реално е по-смислено да уча за изпита за вторник, а другите два каквото се случи, защото ТОПИК изпити още два ме чакат така или иначе, а не искам да изоставам, макар, че сега ситуацията е по-трагична от колкото беше в края на начален корейски.
Поне нещо като опора ми е, че всички гледат много „разбиращо“ учителя (и той/тя забелязват това и си личи… поне аз го виждам). Което отново ме кара да се чудя как мога по време на часовете да разбирам толкова много, а като трябва да чета нещо съм… тотално загубен. Просто в момента съм в едно състояние на fuck it, I don’t care, I am just ridiculously exhausted. Чувствам се наистина изморен от всичко и реално ми трябва да направя някаква промяна в ежедневието, която да раздвижи нещата… но не знам каква ще да е тази промяна.
На странична бележка Ясуаки по някаква причина избърбори едно изречение на английски и това ме стъписа. Но не защото говореше на английски, а защото гласът му беше много различен. Много, много различен. Значително по-плътен и „мъжки“. Много хора казват, че азиатците са по-пискливи от западняците, но аз винаги съм смятал, че това е заради фонетиката на езика им, а не защото са с по-високо тонални гласове. Може да не е така за всички… но като цяло наблюденията са ми такива.
12 юли
В час си говорихме за ресурси… и учителят беше потресен като му казах, колко е една стандартна сметка за ток в България. Но от друга страна, кой не би се шокирал. Освен това, учителя е на 9 години… защото е роден на 29ти февруари
Една от колежките, същата която ме пита „Защо вали половината ден а грее слънце другата половина на деня“, отново имаше колосалната изцепка. Учехме граматика за „<това> е особено/доста <качество>“. В резултат на това, се оказа, че аз съм най-висок, с най-дълги пръсти и най-възрастен в групата, където най-младия е на 17, а аз съм на 23. Та изцепката на колежката беше, че лицето на Ясуаки е най-дългото. Целия клас започна да се смее на това, някои бяха много объркани от що за „комплимент/изказване“ беше това, но Ясуаки, бидейки изваден от манга, си запази самообладанието, дори и това да го беше обидило; според мен се обиди все пак. Реакцията му когато чу думите на колежката беше мигновена и краткотрайна, но я хванах. Просто нямам коментар…
13 юли
Имам домашното да направя списък с думите, които не знам от този учебник и от предишните… учителя ми каза, да не се престаравам с думите от Основно ниво и да се съсредоточа върху новите… та за да направя това извадих всички стари материали, които имам и ги прегледах, защото всичко беше в две камари. Неща които трябва да прегледам задължително (по времето на някой друг цар) и неща които ги пазя като доказателство, че съм учил… съответно втората камара беше четири пръста хартия, а първата нямаше и един. И в тези четири пръста бяха всичките ми изпити от Начално ниво 1 за глаголи, прилагателни и места… о пресветата торта, знаех, че съм ги правил много пъти неуспешно, но те бяха към 30на листа. И някои ВСЕ ОЩЕ не ги знам.
Та на въпросния списък, започнах от 1… 150 думи. И то не някакви специфични, а неща като „дълъг, къс, малко, ниско, високо, тъмно, светло, чисто, мръсно, полиция, пожарникар, летище, магазин, зеленчуци“ и такива… все разни рядко срещани думи [Бележка 2014: Има думи от тези, които все още не ги знам…]. Освен това, трябва да покажа и прогрес по научаването на въпросните думи под форма на домашно, а това кога ще се случи не знам. А освен това мисля, че учителя иска списъка за да може да ме изпитва. Успях този ден да мина само през 3 учебника, но добрата новина, е че толкова пъти ги срещнах масата от тези думи, че горе долу научих 30-40 ей така от четене… поне да ги разпознавам, което пак е нещо, но идеята е все пак да мога да ги знам за да ги използвам, а не просто да разбирам. А за вторник трябва да знам 8 текста, които още не съм ги чел нито веднъж, защото ще са на изпита и един ще е изтеглен и ще имаме въпроси по него и ще е добре поне да знам какво се казва, за да мога да отговоря, дори и да не разбирам на място, защото количеството нови думи там е просто нелепо… макар, че как ще отговоря, като ще трябва да знам въпросните думи не ми е ясно.
О, пресветата торта имам толкова много да уча че не знам от къде да започна! В неделя имам примерен ТОПИК изпит, вторник ми е изпита за учебник и другата неделя ми е истинския ТОПИК изпит. Реално е по-смислено да уча за изпита за вторник, а другите два каквото се случи, защото ТОПИК изпити още два ме чакат така или иначе, а не искам да изоставам, макар, че сега ситуацията е по-трагична от колкото беше в края на начален корейски.
Поне нещо като опора ми е, че всички гледат много „разбиращо“ учителя (и той/тя забелязват това и си личи… поне аз го виждам). Което отново ме кара да се чудя как мога по време на часовете да разбирам толкова много, а като трябва да чета нещо съм… тотално загубен. Просто в момента съм в едно състояние на fuck it, I don’t care, I am just ridiculously exhausted. Чувствам се наистина изморен от всичко и реално ми трябва да направя някаква промяна в ежедневието, която да раздвижи нещата… но не знам каква ще да е тази промяна.
На странична бележка Ясуаки по някаква причина избърбори едно изречение на английски и това ме стъписа. Но не защото говореше на английски, а защото гласът му беше много различен. Много, много различен. Значително по-плътен и „мъжки“. Много хора казват, че азиатците са по-пискливи от западняците, но аз винаги съм смятал, че това е заради фонетиката на езика им, а не защото са с по-високо тонални гласове. Може да не е така за всички… но като цяло наблюденията са ми такива.
12 юли
В час си говорихме за ресурси… и учителят беше потресен като му казах, колко е една стандартна сметка за ток в България. Но от друга страна, кой не би се шокирал. Освен това, учителя е на 9 години… защото е роден на 29ти февруари
Една от колежките, същата която ме пита „Защо вали половината ден а грее слънце другата половина на деня“, отново имаше колосалната изцепка. Учехме граматика за „<това> е особено/доста <качество>“. В резултат на това, се оказа, че аз съм най-висок, с най-дълги пръсти и най-възрастен в групата, където най-младия е на 17, а аз съм на 23. Та изцепката на колежката беше, че лицето на Ясуаки е най-дългото. Целия клас започна да се смее на това, някои бяха много объркани от що за „комплимент/изказване“ беше това, но Ясуаки, бидейки изваден от манга, си запази самообладанието, дори и това да го беше обидило; според мен се обиди все пак. Реакцията му когато чу думите на колежката беше мигновена и краткотрайна, но я хванах. Просто нямам коментар…
13 юли
Имам домашното да направя списък с думите, които не знам от този учебник и от предишните… учителя ми каза, да не се престаравам с думите от Основно ниво и да се съсредоточа върху новите… та за да направя това извадих всички стари материали, които имам и ги прегледах, защото всичко беше в две камари. Неща които трябва да прегледам задължително (по времето на някой друг цар) и неща които ги пазя като доказателство, че съм учил… съответно втората камара беше четири пръста хартия, а първата нямаше и един. И в тези четири пръста бяха всичките ми изпити от Начално ниво 1 за глаголи, прилагателни и места… о пресветата торта, знаех, че съм ги правил много пъти неуспешно, но те бяха към 30на листа. И някои ВСЕ ОЩЕ не ги знам.
Та на въпросния списък, започнах от 1… 150 думи. И то не някакви специфични, а неща като „дълъг, къс, малко, ниско, високо, тъмно, светло, чисто, мръсно, полиция, пожарникар, летище, магазин, зеленчуци“ и такива… все разни рядко срещани думи [Бележка 2014: Има думи от тези, които все още не ги знам…]. Освен това, трябва да покажа и прогрес по научаването на въпросните думи под форма на домашно, а това кога ще се случи не знам. А освен това мисля, че учителя иска списъка за да може да ме изпитва. Успях този ден да мина само през 3 учебника, но добрата новина, е че толкова пъти ги срещнах масата от тези думи, че горе долу научих 30-40 ей така от четене… поне да ги разпознавам, което пак е нещо, но идеята е все пак да мога да ги знам за да ги използвам, а не просто да разбирам. А за вторник трябва да знам 8 текста, които още не съм ги чел нито веднъж, защото ще са на изпита и един ще е изтеглен и ще имаме въпроси по него и ще е добре поне да знам какво се казва, за да мога да отговоря, дори и да не разбирам на място, защото количеството нови думи там е просто нелепо… макар, че как ще отговоря, като ще трябва да знам въпросните думи не ми е ясно.
19 юли
Учихме малко за Северна Корея! Там-там-тааам! Там има някакъв връх, близо до източното крайбрежие, който е много красив и е бил популярна дестинация за южнокорейци… не знам как са стигали до там но има много снимки на мястото в нета. От цифрови апарати. Това между другото беше един от моментите, в който с учителката не се разбрахме. Тя каза, че не е ходила там и аз забелязах, че качеството на снимките е наистина добро. Севернокорейците на дали са снимали с 10 мегапискелов фотоапарат… и питах, ок от къде са тези снимки? Как са направени? И буквално зададох въпроса „Как са направени тези снимки? Нали не е възможно да се ходи там?“ и тя ми каза, че не е правила тя снимките… Вярно че обърках глагола за „снимам“ ама сам се поправих даже.
Както и да е. Имам интересното впечатление, че ако режима падне и Корея се обедини, изведнъж северната част от сива и умряла ще стане супер туристическата дестинация и за много бързо време ще се стегне всичко там. Реално се води, че са към 20 милиона севернокорейците, но от всичките снимки и филми, които идват от там… толкова пуста столица не знам дали съм виждал. Запустели сгради, срутващи се здания, празни улици (не от към коли, а от към хора)… Къде са тези 20 милиона, не ми е ясно.
Допълнително (може да греша, но така ни каза някой от учителите ни или май прочетох в едно корейско списание) СК е много богата на ресурси, за разлика от ЮК, в която няма нищо освен вода и камъни.
23 юли
В час имахме кратък урок по химия и биология 101 (вдишване кислород, издишваме въглероден двуокис) и как се описват химичните съединения на корейски. Думите са… „интересни“ така да се каже.
Установих, че дъждовните капки тука могат да са много големи… Колкото бяха малки онези снегоподобни капки, толкова са огромни тези гигантски капки. Освен това глагола за „отивам“ има смисъла повече на „правя една крача“, в някакви ситуации. Това е странно.
25 юли
Установих, че българския и корейския имат много думи, които са с идентични значения. На английски и нашите и техните не могат да се преведат точно и имат по няколко значения… сигурно ще е добре да си купя корейо-български речник. [Бележка 2014: Намерих. Струва 120$. И е тухла четворка.]
Също така, съм с нова коса. Ама тоя път фризьорите леко се издъниха. Имаше някакво момче, май ново, което малко така „бързата работа“ го караше и… дам… иначе стана яка самата прическа. Освен това ми направи впечатление, че бая корейски мъже ходят да си правят прически, различни от постригване. Макар, че цветове като моите да са рядкост изрусени корейци, с червена, боядисана коса или на кичури или само частично боядисана са много МНОГО често срещани. Също така къдрави корейци. Имаше едно момче в салона, май ученик последна година или нещо такова, който беше с приятелите си там, но само неговата коса му я боядисваха и изрусяваха и прочее и се замислих как ли ще реагира някоя българска фризьорка ако 9 момчета ѝ се изтъпанчат като компания на едно момче, нооо това е Корея. Тука, макар и да са консервативни повечето хора, новото поколение не се впряга много много и се модернизира по-бързо от… модернизираните страни. Като не става дума само за технологии.
Учихме малко за Северна Корея! Там-там-тааам! Там има някакъв връх, близо до източното крайбрежие, който е много красив и е бил популярна дестинация за южнокорейци… не знам как са стигали до там но има много снимки на мястото в нета. От цифрови апарати. Това между другото беше един от моментите, в който с учителката не се разбрахме. Тя каза, че не е ходила там и аз забелязах, че качеството на снимките е наистина добро. Севернокорейците на дали са снимали с 10 мегапискелов фотоапарат… и питах, ок от къде са тези снимки? Как са направени? И буквално зададох въпроса „Как са направени тези снимки? Нали не е възможно да се ходи там?“ и тя ми каза, че не е правила тя снимките… Вярно че обърках глагола за „снимам“ ама сам се поправих даже.
Както и да е. Имам интересното впечатление, че ако режима падне и Корея се обедини, изведнъж северната част от сива и умряла ще стане супер туристическата дестинация и за много бързо време ще се стегне всичко там. Реално се води, че са към 20 милиона севернокорейците, но от всичките снимки и филми, които идват от там… толкова пуста столица не знам дали съм виждал. Запустели сгради, срутващи се здания, празни улици (не от към коли, а от към хора)… Къде са тези 20 милиона, не ми е ясно.
Допълнително (може да греша, но така ни каза някой от учителите ни или май прочетох в едно корейско списание) СК е много богата на ресурси, за разлика от ЮК, в която няма нищо освен вода и камъни.
23 юли
В час имахме кратък урок по химия и биология 101 (вдишване кислород, издишваме въглероден двуокис) и как се описват химичните съединения на корейски. Думите са… „интересни“ така да се каже.
Установих, че дъждовните капки тука могат да са много големи… Колкото бяха малки онези снегоподобни капки, толкова са огромни тези гигантски капки. Освен това глагола за „отивам“ има смисъла повече на „правя една крача“, в някакви ситуации. Това е странно.
25 юли
Установих, че българския и корейския имат много думи, които са с идентични значения. На английски и нашите и техните не могат да се преведат точно и имат по няколко значения… сигурно ще е добре да си купя корейо-български речник. [Бележка 2014: Намерих. Струва 120$. И е тухла четворка.]
Също така, съм с нова коса. Ама тоя път фризьорите леко се издъниха. Имаше някакво момче, май ново, което малко така „бързата работа“ го караше и… дам… иначе стана яка самата прическа. Освен това ми направи впечатление, че бая корейски мъже ходят да си правят прически, различни от постригване. Макар, че цветове като моите да са рядкост изрусени корейци, с червена, боядисана коса или на кичури или само частично боядисана са много МНОГО често срещани. Също така къдрави корейци. Имаше едно момче в салона, май ученик последна година или нещо такова, който беше с приятелите си там, но само неговата коса му я боядисваха и изрусяваха и прочее и се замислих как ли ще реагира някоя българска фризьорка ако 9 момчета ѝ се изтъпанчат като компания на едно момче, нооо това е Корея. Тука, макар и да са консервативни повечето хора, новото поколение не се впряга много много и се модернизира по-бързо от… модернизираните страни. Като не става дума само за технологии.
26 юли “Lotte World”
Така, та завлякоха ни в т.н. Лотте Уърлд. Което е като Евърленд ама не е на Самсунг, а на Лотте, което е нещо като Билла, ама корейска. Един от няколкото големи серии супермаркети, които са популярни тука.
Парка е почти изцяло на закрито, което е интересно, но яките неща са като цяло отвън. Успях да се кача на най-интересните така да се каже. Gyro Drop, Gyro Spin, Atlantis и една 3Д хорър къща, която беше яка като цяло, но другите не я харесаха. 3Д беше, защото гледахме 3Д филм с много, МНОГО силни 3Д ефекти, от гледната точка на котка, която влиза в стара къща на вещица и има какви ли не прокълнати неща, призраци, месоядни растения, змии, играчки, които говорят и тн. Не беше дълго ама беше яко.
Джайро Дропът беше като кулата в София Ленд. Ама е 23 етажа висока. МНОГО високо. Всичко и всички бяха миниатюрни от горе… и това те стоварва от тази височина, но само веднъж. И не само това, докато те качва се върти и омг, беше яко.
Спин-тъ е… нещо като гондола, ама е кръгло, върти се и те лашка на 210° за около 2 минути и е много (момент, ще пиша корейска транскрипция и за това не трябва да гледам корейските букви :D) „мусоуойо“, т.е. „страшно“… ама не съвсем. Аз се накефих, Лудия майк беше „Ааа пфф, ежедневие“.
После ядохме и сумата и време обикаляхме и се чудехме къде да ходим, и отидохме на Атлантида, което е влакче на ужасите. Беше много забавно, бях сам на предната седалка, защото другите ги беше страх. И признавам, да не си виждал какво има по трасето е много… изненадващо, защото имаше нещо като лупинг и това се движеше с много сериозна скорост.
После искахме да ходим на „Френската Революция“ (O, бъзика в името! Влакчето има лупинги! Get it? Revo-lution? Yes? No… ? Ok…) Но не се качихме, а аз и не исках. Вече бая се бях нареволюционирал.
Исках да ходя на кънките на лед, но никой друг не искаше, а площта на пързалката беше колкото 4-5 от които да е в София. Може би около 2 пъти колкото хокейна пързалка. Но уви, 12 000 уона е „много скъпо“ и никой не искаше, а само не исках да се возя.
Така, та завлякоха ни в т.н. Лотте Уърлд. Което е като Евърленд ама не е на Самсунг, а на Лотте, което е нещо като Билла, ама корейска. Един от няколкото големи серии супермаркети, които са популярни тука.
Парка е почти изцяло на закрито, което е интересно, но яките неща са като цяло отвън. Успях да се кача на най-интересните така да се каже. Gyro Drop, Gyro Spin, Atlantis и една 3Д хорър къща, която беше яка като цяло, но другите не я харесаха. 3Д беше, защото гледахме 3Д филм с много, МНОГО силни 3Д ефекти, от гледната точка на котка, която влиза в стара къща на вещица и има какви ли не прокълнати неща, призраци, месоядни растения, змии, играчки, които говорят и тн. Не беше дълго ама беше яко.
Джайро Дропът беше като кулата в София Ленд. Ама е 23 етажа висока. МНОГО високо. Всичко и всички бяха миниатюрни от горе… и това те стоварва от тази височина, но само веднъж. И не само това, докато те качва се върти и омг, беше яко.
Спин-тъ е… нещо като гондола, ама е кръгло, върти се и те лашка на 210° за около 2 минути и е много (момент, ще пиша корейска транскрипция и за това не трябва да гледам корейските букви :D) „мусоуойо“, т.е. „страшно“… ама не съвсем. Аз се накефих, Лудия майк беше „Ааа пфф, ежедневие“.
После ядохме и сумата и време обикаляхме и се чудехме къде да ходим, и отидохме на Атлантида, което е влакче на ужасите. Беше много забавно, бях сам на предната седалка, защото другите ги беше страх. И признавам, да не си виждал какво има по трасето е много… изненадващо, защото имаше нещо като лупинг и това се движеше с много сериозна скорост.
После искахме да ходим на „Френската Революция“ (O, бъзика в името! Влакчето има лупинги! Get it? Revo-lution? Yes? No… ? Ok…) Но не се качихме, а аз и не исках. Вече бая се бях нареволюционирал.
Исках да ходя на кънките на лед, но никой друг не искаше, а площта на пързалката беше колкото 4-5 от които да е в София. Може би около 2 пъти колкото хокейна пързалка. Но уви, 12 000 уона е „много скъпо“ и никой не искаше, а само не исках да се возя.
На връщане 2 часа се возихме в автобуса защото е петък и Сеулците се изнасяха към провинцията. По пътя се опитах да спя, ама не стана, за това се присъединих към японците и към един тип, за който май съм говорил, но 140% никой не си спомня. Казва се Жоржи и е от Аржентина и е забавен тип, който има много български приятели (по някаква причина), които са го научили, че чалгата е лошо нещо. Ето! Има надежда все още!
Та, взаимно се учехме на японски през корейския и японците много ми се кефеха, че мога да сглобя цяло изречение! Даже аз се изненадах xD
В самия парк се случиха няколко много забавни неща. Видях че има доста корейци, с боядисани ала мой стил коси в някакви „натурални“ цветове. Имаше и един много як тип, който беше късо подстриган по страните на главата си, и с 2-3 пъти по-дълга оранжева коса от горе. По принцип тази подстрижа май е много модерна в Корея… без цвета, но доста корейци си боядисват „гребена“.
Имаше и някаква корейка, която имитираше азиатец… смисъл, това ме изненада. Тя беше с бая дръпнати очи както си е, но си ги дръпна още повече с ръце и бръщолевеше нечленоразделни звуци… Най-вероятно хейтва китайците, защото корейците не ги тачат много много.
Имаше и някаква група момиченца, които бяха толкова тъпи… честно. Минаваме ние към центъра да ядем и изведнъж някакво лудо дране като от death metal „МИГУУУУУУУУК!!!“ (САЩ на корейски) към Майк. И аз и Майк бяхме „WHAT THE FUCK?!??” После си мислех, че ако бях реагирал по-бързо можех да им отговоря по същия начин с „ПАБОООООО“. Честно корейските девойки са МНОГО цапнати през остана и винаги смятат, че като си чужденец не знаеш корейски. Или мислят, че знаеш идеално и че като ти говорят като испанец испански ще разбереш всичко. И в двата случая се държат абсолютно дебилно и „идиот“ е меко определително. НЕ всички са така, но има някои, които лъщят бая…
Що се отнася до него, само него го спираха да го питат дали може да снима някой или да СЕ снима с някой и нещо да направи. Което е наистина странно, имайки предвид, че косата ми е тъмно-синя с ярко (почти неоново) зелен бретон. Смисъл… доста често чувах „Я, красиво е!„ или „Я, готино е!“ и „Я косата на този е толкова яка!“ и тн и тн, но даже вече се чудя дали е било за мен или не.
Докато ядохме, едно китайче на ПЕТ-ШЕСТ ГОДИНИ дойде при Майк и му вика на супер идеалния и учтив английски „Извинявай, може ли да се снимаш с мен и сестра ми?“ При което ние всички онемяхме, първо защото Лудия Майк и неговата необяснима способност да привлича вниманието и второ, как това ‘лапе говореше толкова добре английски и хич не се срамуваше да дойде да ни помоли, а ученици не могат да вържат едно изречение и ги е страх даже да ни доближат? В резултат на това, заключихме, че Лудия Майк е кореец и е Анджелина Джоли.
Джийн по случайност се засече с бивши съученици (talk about RANDOM)! Поговориха си малко и после пак се разделиха. На влакчето „Атлантидата“ имаше някакви луди корейци, които бяха взели тоалетна хартия и я вееха над себе си докато се возеха и всички чакащи паднаха да се смеят и да им пляскат. Честно, картинката беше много забавна.
От гледна точка на корейския, прави ми впечатление, че макар, че не ме бива много много с корейския, докато другите си поръчват нещо с „<името на нещото>“ аз поръчвам с „Моля едно <нещо>“ с цяло изречение. И макар, че не знам много думи винаги намирам някакъв начин да намеря начин да кажа това, което искам да кажа. Но има много да се работи в тази сфера.
31 юли
Учихме пасивни глаголи и учителката ни показа разни картинки с „уловка“ с еднакви по размер предмети, но заради илюзия изглеждаха различни. Или такива с двойно изображение: едно, което виждаш директно и едно, което за да видиш трябва да се вгледаш. В общи линии всички сме виждали такива, поне в България, но по-голямата част от колегите ми бяха наистина изненадани. Това не се ли учеше по психология? Смисъл има го момента, че аз все пак рисувам и такива неща и за това съм запознат с такива картинки, но съм доста сигурен, че това се учи по психология в училище. Може би другите нямат психология? Ако не са учили, ок разбираемо е, но иначе… wat?
Та, взаимно се учехме на японски през корейския и японците много ми се кефеха, че мога да сглобя цяло изречение! Даже аз се изненадах xD
В самия парк се случиха няколко много забавни неща. Видях че има доста корейци, с боядисани ала мой стил коси в някакви „натурални“ цветове. Имаше и един много як тип, който беше късо подстриган по страните на главата си, и с 2-3 пъти по-дълга оранжева коса от горе. По принцип тази подстрижа май е много модерна в Корея… без цвета, но доста корейци си боядисват „гребена“.
Имаше и някаква корейка, която имитираше азиатец… смисъл, това ме изненада. Тя беше с бая дръпнати очи както си е, но си ги дръпна още повече с ръце и бръщолевеше нечленоразделни звуци… Най-вероятно хейтва китайците, защото корейците не ги тачат много много.
Имаше и някаква група момиченца, които бяха толкова тъпи… честно. Минаваме ние към центъра да ядем и изведнъж някакво лудо дране като от death metal „МИГУУУУУУУУК!!!“ (САЩ на корейски) към Майк. И аз и Майк бяхме „WHAT THE FUCK?!??” После си мислех, че ако бях реагирал по-бързо можех да им отговоря по същия начин с „ПАБОООООО“. Честно корейските девойки са МНОГО цапнати през остана и винаги смятат, че като си чужденец не знаеш корейски. Или мислят, че знаеш идеално и че като ти говорят като испанец испански ще разбереш всичко. И в двата случая се държат абсолютно дебилно и „идиот“ е меко определително. НЕ всички са така, но има някои, които лъщят бая…
Що се отнася до него, само него го спираха да го питат дали може да снима някой или да СЕ снима с някой и нещо да направи. Което е наистина странно, имайки предвид, че косата ми е тъмно-синя с ярко (почти неоново) зелен бретон. Смисъл… доста често чувах „Я, красиво е!„ или „Я, готино е!“ и „Я косата на този е толкова яка!“ и тн и тн, но даже вече се чудя дали е било за мен или не.
Докато ядохме, едно китайче на ПЕТ-ШЕСТ ГОДИНИ дойде при Майк и му вика на супер идеалния и учтив английски „Извинявай, може ли да се снимаш с мен и сестра ми?“ При което ние всички онемяхме, първо защото Лудия Майк и неговата необяснима способност да привлича вниманието и второ, как това ‘лапе говореше толкова добре английски и хич не се срамуваше да дойде да ни помоли, а ученици не могат да вържат едно изречение и ги е страх даже да ни доближат? В резултат на това, заключихме, че Лудия Майк е кореец и е Анджелина Джоли.
Джийн по случайност се засече с бивши съученици (talk about RANDOM)! Поговориха си малко и после пак се разделиха. На влакчето „Атлантидата“ имаше някакви луди корейци, които бяха взели тоалетна хартия и я вееха над себе си докато се возеха и всички чакащи паднаха да се смеят и да им пляскат. Честно, картинката беше много забавна.
От гледна точка на корейския, прави ми впечатление, че макар, че не ме бива много много с корейския, докато другите си поръчват нещо с „<името на нещото>“ аз поръчвам с „Моля едно <нещо>“ с цяло изречение. И макар, че не знам много думи винаги намирам някакъв начин да намеря начин да кажа това, което искам да кажа. Но има много да се работи в тази сфера.
31 юли
Учихме пасивни глаголи и учителката ни показа разни картинки с „уловка“ с еднакви по размер предмети, но заради илюзия изглеждаха различни. Или такива с двойно изображение: едно, което виждаш директно и едно, което за да видиш трябва да се вгледаш. В общи линии всички сме виждали такива, поне в България, но по-голямата част от колегите ми бяха наистина изненадани. Това не се ли учеше по психология? Смисъл има го момента, че аз все пак рисувам и такива неща и за това съм запознат с такива картинки, но съм доста сигурен, че това се учи по психология в училище. Може би другите нямат психология? Ако не са учили, ок разбираемо е, но иначе… wat?
