Здравейте, мили приятели!
Днес реших да обърна внимание на една от най-любимите ми теми – а имено хапването. С тази цел исках да ви разкажа малко за Street food културата на Корея или буквално преведено на български - „уличната храна“. Когато казвам улична храна, нямам предвид ниско качествена храна или неща, които често сме срещали като количка с царевица, сладолед и т.н.(е и такива има де) а по-скоро типично корейски вкусотийки/ястия представени в малка порция и поднесени с много любов навсякъде по улиците или спирките на метрото.
Едно от най-известните и големите места, на които можете да се запознаете с тази културна черта на корейците е Myeongdong(Мьонгдонг), който е измежду ключовите шопинг квартали на Сеул. Там разхождайки се по магазините и пазарувайки най-различни неща, се срещат също много щандове за улична храна, от които както чужденци, така и корейци си похапват докато си вършат задачките или просто си разглеждат. До колкото съм се допитвала, щандовете или количките с улична храна по главната улица в Мьонгдонг са около 80 и въпреки голямата си бройка са много разнообразни. По принцип в Корея има и закрити щандове/колички, които имат като прозрачна, найлонова преграда и побира към 2-ма, 3-ма човека, но тези които се намират на тази улица са отворени.
Днес реших да обърна внимание на една от най-любимите ми теми – а имено хапването. С тази цел исках да ви разкажа малко за Street food културата на Корея или буквално преведено на български - „уличната храна“. Когато казвам улична храна, нямам предвид ниско качествена храна или неща, които често сме срещали като количка с царевица, сладолед и т.н.(е и такива има де) а по-скоро типично корейски вкусотийки/ястия представени в малка порция и поднесени с много любов навсякъде по улиците или спирките на метрото.
Едно от най-известните и големите места, на които можете да се запознаете с тази културна черта на корейците е Myeongdong(Мьонгдонг), който е измежду ключовите шопинг квартали на Сеул. Там разхождайки се по магазините и пазарувайки най-различни неща, се срещат също много щандове за улична храна, от които както чужденци, така и корейци си похапват докато си вършат задачките или просто си разглеждат. До колкото съм се допитвала, щандовете или количките с улична храна по главната улица в Мьонгдонг са около 80 и въпреки голямата си бройка са много разнообразни. По принцип в Корея има и закрити щандове/колички, които имат като прозрачна, найлонова преграда и побира към 2-ма, 3-ма човека, но тези които се намират на тази улица са отворени.
Цената на вкусотийките варират от горе долу 2,000 вона до 5,000 вона(2-5$) и се заплащат в брой, затова е хубаво човек да е подготвен предварително с дадена сума. Друго нещо, което научих с времето и което бих искала да предупредя е, че трябва да се носи някаква отделна торбичка за чашката, чинийката или хартийката, в която сте си поръчали нещо, защото после трудно ще намерите кошче за боклук и ще трябва да си я държите в ръка докато обикаляте, а това не е приятно. Изключително много се впечатлявам от това, че храната, която се предлага на щандовете в повечето случай е съобразена със сезона и поради порцията, в която се сервира, хем можеш да опиташ много неща(докато не ти стане тежко), хем ако не си толкова гладен, но имаш нужда да презаредиш енергията си докато се разхождаш, те засищат перфектно и са винаги на една ръка разстояние(брех, каква реклама направих хаха).
Както вече споменах, храната, която се предлага е разнообразна, но специално за вас ще селектирам нещата, които съм пробвала и наистина много са ми харесали. А ето ги и тях:
Hotteok(호떡) – Това е най-любимото ми нещо и е много евтино(купувала съм си го за 1,000вона или 1$). Наричат го корейският донът, но е съвсем различен и толкова вкусен. Прави се от топчета тесто, които се пресират и пържат, докато не достигнат формата на диск и станат златисто кафяви. Вътре се пълнят с различен пълнеж като: смес от канела и кафява захар,черно сусамово семе, фъстъци, паста от червен боб или мед. Аз лично съм пробвала този с фъстъците и пастата от червен боб и толкова ги харесвам, че няма как да мине без купуване на това сладко изкушение. Много са топлички и са идеални за зимния сезон.
Walnut cakes(호두과자) – Още едно мое много любимо нещо са ми тези „топчета“, които можеш да си ги хапваш малко по малко от една торбичка и също са много вкусни. Представляват топчета, които отвън са направени от орех, а отвътре имат ванилов пълнеж.
Dumplings(만두) – Сега идва ред на нещо соленичко. Може би вече са ви е познато това типично за азиатските страни изкушение, което може да се направи с телешко, пилешко месо или със зеленчуци и се пържи, вари или прави на пара понякога. Малкият им размер също спомага за удобното им хапване, но бързо може да ви стане тежко, затова колкото и да е вкусно – внимавайте.
Vegetable fries(튀김) – Изхождайки от предишното ястие, стигам до пържените зеленчуци, които се сервират на пръчка и са изключително вкусни, даже се чудя защо не ги предлагат по ресторантите. Приличат много на тези, които се предлагат също и в Япония, но в сравнение с техните, корейските са по-хрупкави и ароматни, защото има различни зеленчуци, смесени в една хапка.
Chicken skewers(닭꼬치) – Това е просто пилешко месо набучено на пръчка, но има няколко вида, които се предлагат и са наистина неустоими. Някои от тях се пържат и им се добавя сос, който прилича на барбекю сос. Другите пък се пекат на скаричка и се слагат и зеленчуци между тях(малко наподобяващо на шишче). Бих казала, че това ме е спасявало, когато ми се дояжда нещо по-полезно и месесто, но нямам време да седна и да ям като хората.
Egg bread(계란빵) – Или буквално хляб с яйце. Може да ви се струва странно или пък семпло, но е много зарибяващо. Представлява нещо като малък солен мъфин, върху който се изпича яйце и се слага нещо като прах от магданоз. Има плътен вкус и може да бъде както солен, така и сладък. За жалост първият път, в който го опитах, беше доста твърд и едва не счупих зъб, затова трябва да се внимава от къде се взима.
Carp bread(붕어빵) – Завръщайки се към сладкото, нямаше как да подмина и още едно любимо мое нещо – тестеното изделие във формата на рибка, което може да се срещне с различни пълнежи. Това, което съм виждала най-често и което най-много харесвам е със сладолед. Вкусът на обвивката наподобява този на гофрета и е много хубаво да се яде, когато е още съвсем топло и наскоро изнесено отпред.
Sugar lollipop(뽑기) - Тези близалки, както подсказва името, са направени от захар, която е била карамелизирана с малко сода, добавена към нея. В центъра имат нарисувана фигурка – сърце, звезда или друго и са много симпатични на външен вид. Твърдички са и с тях също трябва да се внимава. Съжалявам, че ги забелязах чак сега, една година и половина по-късно, но поне знам, че съществуват и мога да си взимам по-често. Интересното при продаването на тези близалки е, че понякога продавачите правят нещо като конкурс, в който ако успееш да изхрупаш всичко около дадената формичка в центъра, без да се счупи близалката, получаваш втора безплатно.
Разбира се, има още много вкусотийки, които съм опитвала и бих препоръчала непременно да пробвате, но бих казала, че тези са лично моите най-любими и се надявам да се харесат един ден и на вас когато посетите Корея. Потекоха ви лигите нали? Следващият път когато имам време с удоволствие ще се впусна отново по щандовете, за да ви покажа още лакомства и този път да направя видео, за да опиша ги по-хубаво и да ги видите на живо. До скоро!
Ваша,
Клауди
Разбира се, има още много вкусотийки, които съм опитвала и бих препоръчала непременно да пробвате, но бих казала, че тези са лично моите най-любими и се надявам да се харесат един ден и на вас когато посетите Корея. Потекоха ви лигите нали? Следващият път когато имам време с удоволствие ще се впусна отново по щандовете, за да ви покажа още лакомства и този път да направя видео, за да опиша ги по-хубаво и да ги видите на живо. До скоро!
Ваша,
Клауди
