BG l EN
FRIDAY CHOPSTICKS
  • Начало
  • Статии
  • Рубрики
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
  • Архив
    • Предавания
    • Видео
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • К-драми
    • Корейски хроники
    • Музика
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Партньори
    • Контакти
  • Начало
  • Статии
  • Рубрики
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
  • Архив
    • Предавания
    • Видео
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • К-драми
    • Корейски хроники
    • Музика
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Партньори
    • Контакти

Корейски хроники ​

Неща, които ми се искаше да знам, преди да замина за Корея

21/2/2018

Comments

 
Picture
Здравейте приятели!
 
Може би всички знаете, че причината да съм тук в Корея е стипендията, която получих от Корейското правителство или така наречената KGSP програма. Отдавна ми се искаше да понапиша нещо относно моя опит покрай тази пограма, тъй като рядко може да намерите по-персонална информация(извън общите условия на самата стипендия), и с това се надявам да помогна на бъдещите кандидати да добият представа за живота, който следва тук след като се премине през целия процес на кандидатстване. В този ред на мисли реших да споделя неща, които ми се искаше да зная преди да дойда в Корея и които нямаше как да знам докато не се бях сблъскала с тях. А ето и как звучат те:
Picture
  • Много хора ме бяха попитали дали е добре да знаеш корейски език преди да заминеш по програмата или няма много значение след като така или иначе ще учиш езика на място първата година. Отговорът ми е: ДА! Колкото повече корейски знаеш преди да заминеш, толкова повече ще си помогнеш. Не казвам, че е фатално да не знаеш, но просто най-малкото в началото ще можеш да се оправяш дори когато имаш нужда да отидеш да купиш неща от магазин или да попиташ за нещо, да си вземеш телефонен план и т.н. Корейците по принцип поназнайват английски, но не разчитайте на това. Другата причина, поради която смятам, че е във ваш плюс да знаете малко корейски, е че в началото правите тестове по корейски език за разпределяне по нива и групи и е по-добре да започнете не от първа група, а на по-високо ниво. Защо? Давам веднага пример със себе си. Преди да замина за Корея бях учила през 2013г. корейски език в България, но не го упражнявах и забравих доста неща. Следователно когато се преместих директно започнах от началото, т.е. от азбуката. В това няма нищо лошо, тъй като започваш като хората от основите и затвърждаваш в най-подходящата обстановка материала, НО за времевата рамка от 1 година, която имах..нямаше как да достигна напреднало ниво на корейски език, с което после да си помогна за това, което ме очаква в университета. С други думи, всички ние разполагаме с 1 година за изучаване на корейски език преди постъпването в университета, но ако започне човек от дори малко по-горно ниво, ще има повече време да стигне по-напред и да научи повече, за да му бъде по-лесно и да не усети тази рязка промяна от учене на общ корейски към слушане на лекции, в които се ползва академичен корейски. За тези, които не знаят корейски и нямат възможността да учат преди това, не се притеснявайте! Както виждате и в моя случай, ще се справите... просто ще трябва много повече да си помагате самостоятелно извън класните дейности.
  • Продължавайки с темата, исках да предупредя и за самите езикови институти.  Може би както сте срещали в условията на стипендията, първата година ви разпределят в езикови институти извън града, в който ще следвате Бакалавърска или Магистърска степен след това. Целта на това разпределение казват, че е за да се запознаете с корейската култура не само в столицата или големите градове, а и да добиете по-разнообразен опит. Първоначално смятах, че е добра идея, но в последствие лично на мен ми се струваше по-скоро неоползотворяващо, тъй като животът в тези малки градове колкото е сходен с този в големите, толкова е и различен. Смятам, че би било по-добре още от началото да те сложат в средата, в която ще трябва да свикваш през целия си период на обучение, вместо после да сменяш рязко всичко и да се налага наново да се адаптираш. Разбира се умението да се адаптираш е хубава черта, но нека имаме в предвид, че това е държава с много различна култура и изисква поне в началото повече усилия за свикване с многобройни фактори. Пък и в крайна сметка от собствения си опит бих казала, че не научих нищо различно или ново за корейската култура, пребивавайки в моя град Чонан(Cheonan), така както загатват в стипендията. Другото, което е характерно за езиковите институти е, че те нямат нормални ваканции(такива каквито са в университетите). Т.е., ако в университета си имате зимна и лятна ваканция по 1 или два месеца, на езиковите институти им се казва колко седмици ваканция могат да дадат в рамките на една година и вече те самостоятелно преценяват как да ги разпределят в тази година. Затова преди да заминете не си правете предварителни планове как ще се върнете за Коледа или за лятото, освен ако ваканцията на езиковия ви институт не съвпада с този момент, но няма как да знаете преди да започнете класовете. Нашият езиков институт беше решил да разпредели ваканциите на по 2 седмици през 3 месеца. Помня, че ноември месец имах 2 седмици ваканция, след това февруари имах 3 седмици и накрая чак лятото, където разполагахме с 10 дена ваканция, която се падаше пряко преди започването на семестъра в университета и премина изцяло в местене на цялата покъщтнина. Други пък мои приятели в други институти нямаха никаква ваканция между семестрите и направо им ги бяха струпали така, че февруари месец да е целият почивен и после август месецпо същия начин. Смятам, че това беше по-добра идея, тъй като можеш спокойно да си организираш времето и ако решиш да си дойдеш до България, можеш реално да останеш за повече време и да има смисъл закупуването на билет. В този ред на мисли, пътуването извън Корея по време на езиковата година по принцип не е позволено или по-скоро не би трябвало да излизаш извън рамките на страната, защото следва че трябва сериозно да се фокусираш и да си се готвиш върху изучаването на езика. Разбира се, в крайна сметка позволяват да се върнеш до родината си или да отидеш на екскурзия, но за всеки ден, който си извън страната те таксуват 30,000вона(30$). Така че това е хубаво да го имате в предвид. Когато започнете вече образованието си в университета, имате както нормални ваканции така и различни правила, затова не се притеснявайте. Единствената разлика е, че в университета имате право да си пътувате извън Корея и ако престоя ви извън нея не надвишава 30 дни, не ви таксуват 30,000вона на ден и си получавате пълната стипендия, но в момента, в който станат 31 дена и нагоре, пак въжи същото правило и се започва това отчитане. И не на последно място, всеки езиков институт има различна програма или „идея“ за преподаване на корейски. Но бих казала, че тези идеи се разпределят на 2 – институти, които се фокусират върху преподаване на корейски език в общ план и институти, които се фокусират върху преподаване на корейски език за изпита TOPIK, който ви е нужен да ви допуснат до университета на по-късен етап. Моят институт се фокусираше върху общия корейски език, който помогна в крайна сметка с доста неща, но от друга броят на студентите, които не успяха до последния момент да вземат изпита, беше голям и това много ни беше стресирало. И в двата случая, в зависимост от насоката на института, горещо препоръчвам да си подпомагате с всякакви други средства самостоятелно – било то книги за TOPIK, да се организирате в групи и да си правите подготвителни тестове, та дори да гледате драми, слушате корейско радио, гледате телевизия и т.н. Всичко това помага и е във ваш плюс!
Picture
  • Един мой пропуск, за който исках да споделя е това, че не се бях подготвила добре с документацията си преди да замина. Визирам това, че не бях направила няколко оригинални копия на дипломи и други документи, които в последствие ми изискваха от различни институции. В такива ситуации се налагаше да пращам оригиналните си документи обратно до България, да моля родителите си да ги носят по министерства и агенции за легални преводи и още куп неща, които можех да спестя на всички ни. Лошото е, че различните държави си имат различни процедури за правенето на тези копия и легализиране на документи – за някои по-лесни за други по-трудни и в България, за жалост, всичко става много по-трудно, защото имаме нужда от апостил и превод на английски или корейски език и всичко това отнема време и струва доста пари. Затова дори университетите ви да не са ви напомнили, гледайте да си направите няколко оригинални и заверени копия(не в нотариус, защото не важат, тъй като сме част от Апостилската конвенция) и да се подготвите с това преди да заминете.
  • Едно от най-неприятните неща, за което не бях подготвена тук, беше – разболяването. Винаги когато човек заминава за страна, в която ще прекара доста време, организмът му ще преминава през различни перипетии, за да се адаптира и да свикне с храна, въздух, вода и всичко, което се сетите. Това е нещо, което знаем, че ни предстои така или иначе, но това което аз лично не знаех е, че тук в Корея първите поне 6 месеца ще се разболеете с всичко възможно и когато това стане, дори да имате само настинка, тя ще е в най-лошия си вариант. Тук в Корея ме заболяваха неща, които са ме боляли веднъж в живота или непрекъснато хващах неща, които ме удряха в слабите места. Не, не говоря за сериозни болести или нещо подобно(да чукна на дърво), а по-скоро бих дала пример с това, че по принцип имам силен имунитет и не хващам грипове или настинки често, но тук ги хващах и дори да нямат нищо общо, ме удряха право в стомаха или пък имах симптомите, които изпитваме в такива моменти бяха в максимален вариант...дори не ти се става от леглото. Другото, за което се сещам, е храната. Всички много обичаме корейска храна, но нека не забравяме, че и тя си има своите бактерии, които си оказват влияние върху организъм, който 24 години се е хранил с храна, типична за неговата страна. По този повод, развих гастроентерит(или възпаление на червата и стомаха) и в продължение на 1 месец и половина бях в тежко състояние – отслабнали мускули, болки, не можех да ям почти нищо(млечни продукти, люто, пържено и др.) и температура. И разбира се, след като първоначално в езиковите институти сте събрани хора от цял свят, всеки от които носи своите „бацили“ и с които делите стаи или общи бани, имайте предвид, че е възможно да хващате инфекции или да се заразявате от различни неща. Не казвам, че непременно ще ви се случат всички тези неприятности, но е хубаво да сте подготвени и от тази гледна точка. А в крайна сметка след като мине този тежък период, вече тялото ви ще е имунизирано към всякакви болежки и ще сте бетон! :Р
Picture
  • И ето, че стигам до една много болна тема за мен напоследък, която засяга финансите. Изключително много съм благодарна за това, че стипендията покрива университетските такси, езиковото обучение, медицинската застраховка и отпуска месечна издръжка(което не е малко), но тази месечна издръжка е недостатъчна за нормален живот тук. Нещо, което е загатнато в условията на стипендията е, че отпускат 900,000вона(900$) месечна издръжка(джобни) и аз лично се бях успокоила с този факт, че ще са ми предостатъчни, тъй като по начало не съм харчещ тип човек и съм доста практична. За съжаление, не е уточнено изцяло, че общежитията и храната(дали в езиковият институт или университета) не са поети от стипендията и дефакто от тези 900,000вона трябва да платиш за тях. Това е някак нечестно, защото в крайна сметка всеки университе или езиков институт има различни такси за общежитията си(а първата година си задължен да живееш в общежитията на езиковия си институт) и това промена сумата, с която реално разполагаш. Например, моята такса за общежитията в Konkuk University е 300,000вона(не покриваща храна) и разполагах реално с 600,000вона на месец. Моя приятелка пък в друг университет трябваше да плаща такса от 450,000вона на месец за общежития и реално остава с 450,000вона на месец. Отделно, че в много от общежитията няма кухня, а цената на менютата в столовата не са евтини, което увеличава разходите ти. Може да си помислите, че дори да останете с 450,000вона на месец не е толкова лошо, но трябва да имате предвид и факта, че ще пълните картата си за градски транспорт(където няма намаления), трябва да плащате телефона си всеки месец(все пак имате нужда от такъв) и все пак ще искате поне малко да имате възможността да излезнете някъде с приятели. А всички тези неща, за съжаление, тук не са евтини. Още по-труден е моментът, в който не преведат стипендията навреме. Имало е случаи, в които сме я получавали с 2-3 седмици закъснение и се налага да живееш почти два месеца със сумата, която получаваш за 1 месец, а останалите сметки не чакат и трябва и тях да си плащаш въпреки това. Може да има хора, които да разчитат на допълнителна финансова подкрепа от родителите си или други приятели, но има и такива, които няма как да поискат на заем и тогава положението става доста сложно.
Picture
  • Сигурно бихте си помислили „Ами добре, щом финансите не са достатъчни, мога тогава да започна работа и да си помагам“. Е да, ама не. Първата година и половина не можете да работите(не е легално по тази виза и програма). А когато мине този период, е позволено да работите не повече от 20-тина часа на седмица и работата ви трябва да е пряко свързана със специалността, която ще изучавате, иначе в противен случай от имиграционните могат да не ви позволят. Ако понечите да работите нещо друго, трябва да имате много реална и достоверна причина и да убедите по някакъв начин имиграционните, че е свързана със специалността ви или че ви е нужно да работите точно това. Има и дадени позиции, на които в НИКАКЪВ случай не можете да работите(но това важи главно за студенти по тази стипендия) и това са позиции като: сервитьор, барман, детегледач, учител по английски или друг език, модел и всичко свързано с развлекателната индустрия(даже не може да участвате в телевизионни програми или ако може, трябва да е нещо, което е само с един епизод, а не да е дълъг проект). Питате защо не позволяват всичкото това? Защото следва, че тъй като получаваме месечна издръжка, би трябвало тя да е достатъчна и да не ни е нужно да работим. Ама грешат. И това, което е също лошо, е че за да започнеш работа по своята специалност имаш нужда от TOPIK ниво 5, за да могат компаниите да те вземат на сериозно и по принцип да имаш стаж. А това, няма как да имаш, т.е. започването на работа по твоята специалност е много сложна задачка. И всъщност по този начин, с всички тези органичения, няма как да си помогнеш за получаването на допълнителни финанси в случай, че стипендията не ти е достатъчна.
Picture
  • Завършвам с темата за приятелствата с корейци. Преди да дойда тук, много се радвах, че най-накрая ще имам възможността да се запозная с корейци и да си създам нови приятелства – начин да се потопя в културата им и да си създавам контакти за вбъдеще. В реалността, обаче, е много трудно да създадеш трайни приятелства с корейците. Това не е само мое лично впечатление, а на всеки един студент тук. Разбира се, има и такива, които успяват да намерят приятели и до ден днешен да си поддържат същите отношения, но просто е много по-трудно от където и да е било по света. Изключвам факта, че корейците са по-интровертни и срамежливи по природа. По-скоро имам чувството, че това се дължи, на тяхното мислене, че сме „преходни хора“ или с други думи казано, че така или иначе дали по-рано или по-късно, ние ще си се върнем в нашата страна и че Корея е просто временна спирка за нас чужденците и поради този факт те не се отпускат изцяло и не решават да създадат трайно приятелство с теб. Друг проблем е може би езиковата бариера до някаква степен и за да бъде прескочена тя отнема много време и усилия от страна на корейците да се преборят с техните несигурности и притеснение/страхливост. Бих казала, че и като цяло азиатците са тип хора, които си се движат по-скоро в групички от сходна раса, с които се чувстват по-сигурни и повече в комфортната си зона. Затова искрено се възхищавам на тези, които добиват смелост и действат по-екстровертно и любопитно спрямо чужденците. Такива обаче са по-скоро корейците, които са учили на Запад или са имали друг опит на обменни начала. Бих казала, че поради тези причини, в началото ще си създадете повече приятелства с чужденци, особено от същата стипендия и най-вероятно от езиковия институт, но това далеч не означава, че те са нестойностни или ненужни. Напротив, радвам се, че си имам групичка от 5 момичета, с които учихме заедно и до ден днешен се събираме и си помагаме. Това са безценни за мен приятелства и без тези момичета, досега може би щях да съм рухнала. Затова дерзайте да си създавате приятелства от цял свят и споделяйте заедно всички както трудни, така и хубави моменти! 
Надявам се да не съм ви развалила настроението или сплашила, а вместо това да съм помогнала да бъдете максимално реалисти и да се справите по-лесно с различни ситуации в Корея, ако поемете по същия път. И също далеч не съм се стремяла да ви отказвам от тази програма, напротив – аз въпреки всичко я препоръчвам, защото в крайна сметка е възможност, която не се дава непрекъснато в живота и ти помага да сбдънеш много от мечтите си, касаещи тази страна. Това за мен лично бяха най-важните неща, които исках да отбележа, а за останалото – зависи изцяло от нас и нагласата ни! Затова дерзайте и следвайте целите си без да позволявате външни фактори да ви сломяват!
 
До скоро,
Ваша Клауди
Comments

    Архив

    June 2018
    April 2018
    February 2018
    December 2017
    November 2017
    August 2016
    February 2016
    January 2016
    November 2015
    May 2015
    April 2015
    September 2014
    March 2014
    January 2014
    August 2013
    July 2013
    June 2013
    May 2013

Powered by Create your own unique website with customizable templates.
​