Влажен, ветровит ден по улиците на Глазгоу, Шотландия. Но ние не бяхме мрачни като небето, пристъпвахме леко и весело през локвите. Приближавахме се към любимата чайна на приятелката ми. Като шотландскатата версия на софийската Veda House - малко островче с познати чаени аромати и приглушена, уютна светлина. 
Първи стъпки вътре, а вече сетивата ми се изостряха, заоглеждах любопитно, поемах дълбоки, наситени глътки въздух и неусетна усмивка пропълзя по лицето ми. Седнахме, поръчахме (най-странните чайове, които намерихме из менюто) - това всичко е ясно. Мистерията беше защо точно пред нашата сгушена, скрита маса китара и микрофон стоят в бойно очакване на притежателя си. Щеше да има концерт? В нашата чайна? Точно днес и сега?

Такеяри Шунта е базиран в Япония музикант - вокал и акустична китара. Започва своята музикална кариера именно с китарата като част от folk acid проект, воден от женски вокал и носещ името Sanmesimesaba. Получава възможност да пусне солов албум през 2012 година под лейбъла Plunk's Plan Recording. A Place Doesn't Exist [空白の場所] e името на първия му пълен албум с общо 10 песни. Изцяло негова е работата по текстовете на песните, аранжировката и изпълнението им, както и по графиките албумите му. Единствените му други издания са две предходни EP-та, носещи доста ясните имена 1st & 2nd. Участвал е в общи проекти с множество японски музиканти, някои сред които - Kawabata Makoto (Acid Mothers Temple), Shimura Koji (Mainliner/Miminokoto), Suzuki Junzo и Ikuro Takashi (Kousokuya, Chi to Shizuku) и LSD March.

Няколко акорда се прокрадват из тишината. Публиката замлъква, да, а някак и душата ми притихва заедно с нея в любопитно очакване. Той запява, аз не разбирам текста и някак едновременно с това го разбирам. Не знам японски, но подсъзнателно разкодирам емоциите с лекота. Не усещам как времето минава, как песните преливат от една в друга, не се изпускам нито едно придръпване на струна или трепване в гласа. Унесено поглеждам към приятелите си - полупритворили очи, плахо усмихнати. И те са някъде далече.

Такеяри остана след концерта да размени по някоя дума с хора от публиката, ние не устояхме на изкушението и си купихме един общ албум със скромните си студентски финанси. Месеци по-късно се свързах с него с идеята все пак да "омастиля" това събитие, а той беше така любезен да ми отговори и да сподели дори, че е чувал за България повече отвъд кисело мляко и рози. Намерил е нестрандартна, странна за него хармония и ритъм в българската народна и етно музика. Странна и красива в своята необичайност.
​

Не мисля, че концертът ми повлия толкова силно, защото е бил технически брилянтен или популярен, или каквото и да е стандартно нещо, с което хората описват концертите. Усетих музика изпълнявана с душа, дълбочина. Свиреше пред чуждестранна публика в непознат град, а го правеше сякаш споделяше най-съкровена тайна. Каквато би трябвало да е изкуството за сътворителя му. Как да не забравя себе си, когато се излива нечия душа пред мен?
 
Takeyari Shunta - SoundCloud
Линк към "A Place Doesn't Exist"
Ъпдейти и новини  

Лятото в Европа по начало е горещо, вярвайте ми 35° на сянка се усеща колкото и да си издръжлив на топлина. Всички пият разхладителни напитки и носят къси гащи, обаче за някои хора жегата не стихва. Това важи особено к-поп феновете в Европа, защото тази година лятото беше белязано от такъв умопомрачителен брой к-поп концерти, че аз като уважаващ себе си фен си стегнах куфара и тръгнах да пътешествам из Европа.

След страхотното изживяване на концерта на B.A.P във Франкфурт на 5-ти май имах нужда от няколко месеца да отпочина и да се подготвя психически за истинския летен фурор, които ме очакваше.

Първо в социалните мрежи излезе новината за европейското турне на групата Monsta X. Момчетата имаха 3 дати - Париж, Берлин и Москва на 9-ти, 11-ти и 13-ти август.  Въпреки неимоверното ми желание да отида на 11-ти август на техният концерт в Берлин не успях да се сдобия с заветния билет. Оказа се обаче, че на 11-ти и на следващия 12-ти август в Полша ще се проведат последователно две к-поп събития, които грабнаха окото ми - К-content Expo Central Europe и фен срещата на групата 24К. За това резервирах, хотела и самолетните си билети, подготвих задграничния паспорт и туристическите си обувки и се отправих към Варшава на 10-ти август 2017.

К-content Expo беше първата причина за моето пътуване. Еднодневно кейпоп събитие включващо конвеншън и концерт – K-pop Night Out. Събитието се проведе в зала Торвар в столицата на Полша, Варшва. Представете си колко бях въодушевена да отида, при положение, че Eddy Kim, Jae Jung Parc, Apink, Victon, 24k и една от най-любимите ми групи изобщо - Teen Top, щяха да изпълнят най-добрите си парчета. Изключително учудващо ми се стори, че цялото събитие организирано от корейски културен център в Полша беше напълно безплатно. Единственото изискване беше да се регистрираш предварително за билет в онлайн платформата отговаряща за събитието.

​Някъде към 8 и 30 сутринта се оказах пред вратите на зала Торвар. Чакането в жегата не ми се отрази особено добре, но пък за сметка на това ентусиазма на опашката беше не стихваше - близо 3000 гости се бяха наредили за да влязат на конвеншъна, който започваше някъде към 10 сутринта. Самият конвеншън включваше различни атракции за публиката. Представени бяха различни апекти на корейската култура, през 3D игри, козметика до webtoons. Имаше викторина с награди – к-поп плакати и дори снимки с изпълнителите дошли за концерта. На сцената също се развиваха безкрайно интересни дейности – представяния на трейлъри на сериали, анимации и прожекция на музикални видеа. Организаторите на събитието се бяха съобразили с  разнородната публика и правеха своите представяния както на полски така и на английски. Една от основните цели на събитието беше да промотира предстоящите в началото на 2018-та година олимпийски игри в Пьончанг. За това имаше специално посветен щанд, на които можеш да получиш повече информация за спортното събитие и да се снимаш с талисманите на олимпийските игри. Ето ме на снимка със посланиците на олимпийските игри в Пьончанг през 2018-та.

Изключително съм впечатлена от цялостната реклама на събитието. Огромни пана с лика на групите украсяваха вътрешния и външния вход на залата,  също така осведомителни табла бяха поставени до всяка една от атракциите, така че посетителите да знаят точно какво правят. Времето едвам ми стигна да разгледам всички щандове и ето, че беше време всички да излезем, за да може уредниците да подготвят залата за събитието на вечерта, а именно концерта на солата Eddy Kim и Parc Jae Jung и групите Victon, 24k, Apink и Teen Top. Както и специалната гостенка от страна на полските домакините Сарса.

​Микрофони включени, прожектори работят, тълпата по скамейките и в стендинг сектора шуми в трепетно очакване. Време е за шоу.

​Водещ на цялото събитие от Полска страна беше Михал Малиноски - полски актьор и водещ. Макар да разбирам едва две-три думи от езика успях да усетя ентусиазма в тона му. След кратко представяне на събитието и няколко страхотни танца от полски фен кавър групи, дойде ред първи на сцената да излязат руки групата Victon. От техните песни знаех само две, но се учудих колко много от феновете, с които се запознах преди концерта, бяха дошли именно заради тяхното участие на K-pop night out (името на концерта в рамките на събитието). Минута след като започна тяхното представяне с песента I'm Fine разбрах за какво иде реч - 7-те момчета имат наистина заразителна енергия и настина изпълниха сцената по подобаващ начин с 3-те песни, които изпяха.
   
Следващи по ред бяха един след друг двете сола Jae Jung Parc и Еddy Kim. Това беше и моментът, в които аз се разтопих. Двамата изпълнители може да не попадат точно в к-поп категорията, но със сигурност попадат в категорията хубава музика. С изключително удоволствие изслушах последната песен на Jae Jung Parc - Focus, както и емблематичния хит на Eddy Kim - The Manual. Освен няколко самостоятелни песни, полската публика имаше възможност и да чуе двете поп звезди за пръв път с дуетно изпълнение.

Тук дойде моментът да се появи една изпълнителка, която представи по подобаващ начин полските домакини. Това беше Сарса, аз лично не бях я чувала никога, защото не съм се интересувала от полска музика, но в края на последната и песен и аз поклащах главата си в ритъм.

Момчетата от 24К бяха следващия на сцената. Видях момчетата за втори път от началото на годината, а на следващия ден присъствах и на тяхна фен среща, за която ще разкажа повече по-късно. Магнетичната к-поп група изпълни песните от последният си сингъл Аddiction, както и още два от най-големите си хитове.

Предпоследни на сцената излязоха групата, която попада в категорията Girl Crush, а именно Apink. С годините групата на Plan A entertainment се превърна в емблема на  енергичния женски кейпоп и аз лично изгарях от желание да ги видя. Само си ме представете как подскачам на цялата песен Mr.Chu и повтарям с ръце частта от танца, която си спомнях. Тук е момента да споменем, че феновете от Полша бяха подготвили фен банери за всяка група, които да държат по време на изпълненията, както и два специални банера за рождените дни на Bomi от Apink и Niel от Teen Top.

И като споменахме Teen Top нека ви разкажа за една от основните причини да събера багажа си от България и да пропътувам близо 2000 километра до Варшава. Това беше тази група изпълнители, с които буквално пораснах, защото сме горе-долу на една възраст и с годините неизменно следях всяко тяхно ново завръщане, за това щом чух за концерта си казах „Отивам!“. Въпреки скорошните сътресения в групата и напускането на L.Joe това по никакъв начин не изглеждаше да се е отразило на сценичното представяне на момчетата. Докато гледах останалите групи успях да направя по няколко снимки или кратки видеа за спомен, но щом Teen Top се появиха на сцената телефона ми беше напълно забравен. Бях твърде заета да наслаждавам на шоуто и да пея всяка една песен заедно с тях. Така си напомних, че освен времето и усилията, за да присъства на подобно събитие всеки един фен оставя и по малко от себе си в залата. Оставя изгубения си от викане глас, оставя очите си пълни с благоговение, оставя част от сърцето си на любимата си музикална група.

Така с много емоции, настроение, музика изминаха тези два часа. Събитието завърши с приветствие от всички изпълнители на сцената с пожелание за успешни олимпийски игри в Пьончанг и няколко мечки на олимпийските игри, на които им поникнаха крила и полетяха от групите към публиката.

 
Това беше краят на  К-content Expo и К-pop Night Out, но само началото на полско-корейското ми преживяване. В същия ден се проведе к-поп парти в близък клуб, а на следващия ден една от групите присъствали на концерта - 24к, имаше фен среща. За 24К събитието ще ви разкажа по подробно в следващата част от материала си, а сега ще се насоча към партитата от двата дни.

​Първото парти се проведе в двуетажен клуб не особено далеч от залата на концерта. Казваше се Hot like fire K-pop Party, тематично кръстено на една от песните на Teen Top – Hot like fire. Пътя до там беше изключително весел само си представете автобус препълнен с екзалтирани кейпоп фенове. Когато пристигнахме партито вече беше в разгара си хора шумно си разказваха за изминалия концерт, поръчваха напитки, в една от залите имаше разположена караоке машина, а на втория етаж в голямата зала партито кипеше с пълна сила всички танцуваха под звуците на едни от най-известните кейпоп хитове. Пикът на вечерта бяха няколкото к-поп кавър групи, които изпълниха танците на известни парчета на BlackPink, както и полската представителка на K-pop World Festival 2017, която изпя AZEGAG на Мамамооо. Разхождайки се из клуба открих този постер. Оказа се че седмица по-късно в същия клуб се е провел и танцов клас с Cory и Jeong Uk от 24K.

​​Второто парти се проведе на следващия ден след фен срещата на 24K. За него разбрах по случайност от момиче, с което се запознах на прибиране. Представете си учудването ми, когато разбрах колко близо е до място, в което бях отседнала. Влязох на партито и едва познавах само едно момиче, а до края на вечерта се запознах с толкова много хора, че им изгубих бройката. Неизменно част от партито бяха к-поп хитовете, освен страхотното настроение и подбора на музиката атмосферата се допълваше от забавната игра на организаторите. Из целия клуб бяха пръснати малки портрети на к-поп айдъли, а този които успя да намери най-много на края на вечерта получи албум на BEAST. Шумно, енергично и положително заредено партито продължи до ранни зори.

​Автор : Яна Илиева

Miyavi отново ще помете Стария континент (че и света) с турне! Под името "Firebird", той ще реализира 9 концерта в 5 европейски държави, за да представи последния си албум със същото име. Списъкът на градовете, които ще бъдат богопомазани с присъствието на легендарния изпълнител е както следва:
28 Април - Виена, Австрия
29 Април - Будапеща, Унгария
01 Май - Мюнхен, Германия
02 Май - Милано, Италия
04 Май - Кьолн, Германия
05 Май - Париж, Франция
07 Май - Лондон, Великобритания
09 Май - Хамбург, Германия
10 Май - Берлин, Германия
Ценово билетите се движат между 22 и 30 евро (в Будапеща са най-евтините, но пък до Милано има евтини полети, you are welcome!). Изпълнителят е известен със силния си заряд, който предава както през албумите си, така и на живо. Повече информация за него, билети и локации - на долните линкове. Не е за изпускане!
​
Официален сайт
Официална Facebook страница

(Може да чуете откъс от заглавната песен от страницата на музиканта. Въпреки че с годините стилът на Miyavi динамично се променя, той винаги си остава...... огнен!)

От студио 69 последния петък се разнасяха малко по-нестандартни мелодии. Ейко Ишибаши, артист от страната на изгряващото слънце, ни въведе с музиката си в света на експерименталното. На необичайното.  
Родена и израснала в Япония, Ейко започва музикалната си кариера като барабанистка в различни групи. Можела е да бъде срещаната често и зад пианото в различни барове и заведения. Основният инструмент под пръстите й е пианото, но въпреки това с лекота борави също с флайта, барабани и вибрафон.
Отличително за нея и нейните уменията е, че еднакво спокойно композира и изпълнява всичко от забавна поп музика до модерна класика, че дори и екстремни, специфични стилове като нойз, импровизационен джаз и неизброимо множество други.
Продуцентската й компания е Drag City. Под техния договор издаде миналата година и последната си творба – “Kouen Kyoudai” заедно с Масами Акита. Албумът съдържа само два трака, всеки от които обаче дълъг около 18мин. Жанрът им се причислява към музикалния авант-гард, електронната музика. Стилово представлява сложният термин структурирана импровизация. Ако се чудите как, аджеба, може да звучи това – двете парчета Slide (18:35) и Janglegym (18:37) могат да ви придружат в следващите 40тина минутки само с един клик по-надолу. Оставя се на слушателя да прецени какво чува - дали са просто нахвърляни звуци и инструменти или оркестриран хаос с цел. Вие решавате.
Ако не беше достатъчно, Ейко пише двуезично - на японски и на английски, та не се изненадвайте, ако попаднете на нейни песни и на двата езика.
Като последна черешка на тортата мога да препоръчам мой личен фаворит от дискографията на музикантката - едноименната песен от EP-то „Imitation of life”. А след като си я пуснете ще имате правото да се хвалите, че сте чули програсив sci-fi pop. Останете на нашите онлайн честоти!

​Може да намерите албума тук.
Официален сайт.
Профил през Drag city.

(П.П. А ако някой наистина е чувал за sci-fi поп, да се свърже с мен, ще го черпя бира и разговор за музика!)

С нов външен вид се готвят японските вижуъл кей гиганти Matenrou opera (摩天楼オペラ) за предстоящият си нов албум (единадесети под ред, юху!) - 「PANTHEON -PART 1-」. Засега е ясна само датата на излизане, а именно - 12 Април, тази година. След напускането на китариста в бандата - Anzi, групата продължава засега като квартет. Очертава се като такъв да стъпят и на наша почва.... или почти наша!
Обявено бе тяхното лято турне из Европа! То включва 8 дати пръснати из контитента, официалния списък с локации и дати може да видите само на половин скрол. Организатор са B7 Klan, повече информация за цените на билетите може да намерите и в сайта им. На всички концертни дати има два билетни варианта - стандартен и ВИП, като вторият включва по-ранно влизане и кратка среща с групата (high fives and such). 
Надявам се, все някоя дата и град да се окажат удобни и за български фенове (особено за мен). 

Докато мечтаете или планувате за едно небесно пътешествие до Париж или Лондон, ви поздравявам с една по-старите песни на бандата - "Faust" вдъхновена от едноименната творба на Гьоте. Надявам се под звуците на Matenrou Opera да се пренесете, ако не в друга европейска столица юли месец, то поне в друг свят.

Официалният сайт на групата - http://matenrou-opera.jp

Тъй като от няколко броя насам се бях отдала греховно на вижуъл кей, май е време да сменя темпото и да разуча и други дебри на японската сцена. Реших да потърся нови банди за себе си и под радара ми попадна темата на това издание - групата Lite. Те биват определяни като една от най-добрите групи в Япония за инструментален рок. За моя изненада съществуват от 2003та насам, с 4 албума зад гърба си. Срам, че не съм ги чула по-рано! Те са една от онези групи, които полагат особени усилия в създаването на музиката си - всичко трябва да е перфектно и изпипано докрай. Вероятно това е и една от основните причини да пускат нови парчета през значителни периоди от време като 2-3 години. Бандата се състои от 4ма души - Акинори Ямамото на барабани, Джун Изава на бас, Нобуюки Такеда и Козо Кусумото на китари.

Стилово те биват определяни като математически рок. Преди всички да избягаме с писъци, ще уточня, че това е тип прогресив рок, характерен със сложни и нетипични ритмични структури. От там идва и името на жанра. Звукът е доминиран от барабани и китари, като е нужна висока техническа подготовка за успешното създаване на такъв тип музика.
Групата завърши своето турне в САЩ и тези дни предстои официално да бъде пуснато най-новото им DVD с името "Past 7 Days". Очаква се тази година да излязат и с нов албум. След запитване как ще звучи новият запис, бандата отговаря : "Ще бъде по-простичък... може би."
Парчето поздрав този път се нарича Infinite Mirror и е от втория албум на Lite, наречен Phantasia. Приятно слушане!

Официален сайт на Lite
Facebook Lite

Chikyuu е името на последният пълен албум на вижуъл кей титаните Matenrou Opera. Името означава планетата земя (Earth) и кореспондира пряко с новата им визия за промоциите на музиката. Фотосесията им е с изцяло природна насоченост, а членовете на групата са заложили на изчистен стил и бялото като основен цвят. Цялостното звучене на техните песни от последните няколко сингъла насам става все по-приповдигнато  в сравнение с някои от по-старите им и мрачни творби. Освен емоционалната промяна, в този албум кулминират и технически музикалните умения на групата. И досега известни с прецизността си и способността да комбинират различни стилови елементи успешно, в този албум те демонстрират още по-високо ниво на креативност. От перфектният синхрон на инструментите си личи силна композиторска работа, както и паралелно развитие на всички членове. Лично наблюдение е, че вокалите на Соно винги са били впечатляващи, но сега определено се усещат като по-уверени и по-технически развити, за което аплодирам певеца.
От цели 13 песни се състои албумът, една от които - Chimeishou беше интро на анимето Orenchi No Furo Jijou. Това е първата тяхна песен, която бива ползвана в аниме, силно се надявам и да не е последната. Траклистът на тавата:
​1- PANDORA
2- BURNING SOUL
3- chimeishou
4- YOU & I
5- kimi to miru kaze no yukue
6- Good Bye My World
7- aoku toumei na kono shinpi no umi e
8- FANTASIA
9- SILENT SCREAM
10- ether
11- tataeyou haha naru chi de
12- chikyuu 
Към 3 песни от творбата на групата бяха пуснати и музикални видеа. По данни на официалния сайт на групата предстои и турне в подкрепа на албума, но както винаги - само в Япония. Можем да очакваме обаче техни участия в промо предавания и отговори на фен въпроси. 

Официален сайт на Matenrou Opera
Facebook Matenrou Opera

Преди точно два дни официално излезе последният албум на вижуъл кей групата Angelo. Тавата носи името "RESULT" и съдържа шест песни, всяка различна от другата, но заедно създаващи хомогенно звучене. Стилово те не носят изненади за верните си фенове, но за по-незапознатите с групата звученето на Angelo може да бъде обобщено с - мощни барабани, повтаряеми и енергични рифове и мощни вокали.  Трак листът е:
1- RESULT
2- Pendulum Clock
3- DAY OF THE END
4- AI (Artificial Intelligence)
5- BLACK FLAG
6- CALL
Забелязва се, че с всяка следваща песен звученето се запазва, но емоциите предавани от вокала и мелодията стават прогресивно по-мрачни и тежки. В този ред на мисли AI и BLACK FLAG определено бележат кулминацията в албума, втората се намества и като личен мой фаворит.
Те залагат визуално на по-изчистен стил в бяло и черно, контрастирайки на тенденцията от последните години вижуъл кей групите да са възможно най-шарени и шокиращи. Такъв тип избор на визия всъщност вече е такава рядкост, че в моите очи това се превръща в ектремно - да виждам всъщност лицата на музикантите. Но това е тема за друга статия.

Групата съществува от 2006та година насам със седем пълни албума зад гърба си. Към момента членовете са пет - Кирито вокали, Кохта бас, Карю и Гиру китари и Такео барабани.

Официален сайт на Angelo
Facebook Angelo

Официално излезе вторият сънгъл на успешното дуо - Шоу Охара и Тора Амано, наречен Turbulence. След разпадането на Alice Nine двамата - вокал и китарист се събират отново, за да основат новия си проект DIAWOLF (името е вдъхновено от вълкът и върколакът в митологията, от където и тематиката на първото им музикално видео). С ново електро-метъл звучене те правят изключително силно и приятно впечатление, а този декември им предстои първата годишнина от полагането на началото на дуото.
В интервю вокалистът Шоу споделя, че с този проект те най-сетне успяват да реализират творческите планове, които са имали, и тепърва ще израстват музикално.

Официален сайт на DIAWOLF
Facebook DIAWOLF
Twitter DIAWOLF

На днешната дата - 6ти ноември е официално последният концерт на вижуъл кей групата Lycaon, след който те приключват своето съществуване като единна музикална единица. След цели 8 години активност на японската музикална сцена, по техни думи те се разделят приятелски. Всеки един от членовете сподели в социалните си профили съобщение, с което по някакъв начин обяснява случилото се. Повечето членове бяха сравнително лаконични, основно съобщението на вокала Юки се отличаваше с изключителна драматичност и емоционалност. Той посочва, че разделянето на групата е било необратимо и абсолютно нужно. Също споделя, че основната причина за този развой на събитията е музикалната изтощеност на бандата и липсата на нови идеи. Макар да разделят пътищата си, музикантите са единодушни, че няма да спрат да се занимават с музика и ще преминат в следващата фаза на кариерите си, която ще ги вдъхнови отново. Единственото, което можем да се надяваме ние, като слушатели е те наистина да изпълнят обещанието си и да продължат да творят.
Последният прощален сингъл на Lycaon е озаглавен "Last Dance". Текстът на песента е последен реверанс към публиката, едно последно сбогом, болезнено отброявано с тиктакането в началото и затихващо накрая, докато аз без да се усетя се разплаквам.