Промените из всичките платформи на предаването застигнаха и бившата рубрика "Японска музика", за да я отворят към безкрайните хоризонти на всички държави от Далечния Изток. Тoзи прогрес реших да отбележа тържествено като досегашен титуляр на рубриката с първото ни кпоп ревю в нея - "Blue", най-новият корейски сингъл албум на групата B.A.P. Да, той излезе на пазара в края на септември и да, може възникне въпросът - защо, аджеба, ревю месец и половина по-късно? Защото е Best Absolute Perfect.

2. All The Way Up - ако "Honeymoon" е моментът на прераждането, на новото начало, то "All The Way Up" е като празненството, което следва. Не се отличава с толкова музикална дълбочина като другите две парчета от албума, но носи собствен по-весел чар. Макар сама по себе си да не изпъква толкова много, в контекста на другите песни тя заема важно място, без което останалите две не биха звучали толкова адекватно заедно. 
Текст - Bang Yongguk, Zelo, JQ, Kim Hye Jeong

3. Rewind - абсолютният ми фаворит от албума. Увенчава с мистичен чар и джазова атмосфера краят на прераждането. Може да звучи дискретно секси, може да звучи дискретно тъжно, а винаги звучи прекрасно композирано. Въпреки бавния ритъм на песента - двата рап сегмента пасват съвършено на основният емоционален заряд. Бих казала, че цялото парче е и леко намигване към "Noir" ерата и съответно към миналото. Какво е едно прераждане без ретроспекция?
Текст - Bang Yongguk, Zelo, Dear.D, Jang Yeo Jin

Бонус рунд - към заглавното парче "Honeymoon" има MV, както и японска версия (също с нейн собствен клип), които и двете може да намерите точно под този абзац. Препоръчвам силно и японската версия - звучи като реална песен, не просто като превод на оригинала.

Първото инди парче на седмицата на Friday Chopsticks е много специално, защото ни вдъхнови да представяме инди изпълнители всяка седмица. Представяме ви дебютния сингъл на групата Ashmute - Dive.

Ashmute е музикално трио от Южна Корея, което създава красива chill out музика с електронeн привкус. Членовете на групата са вокалистката Rang и двамата продуценти Dap и Oov, които създават музиката и пишат текстовете на песните. Те показват в музиката си красота в преходността и уязвимостта. Подобно на художници използват широк спектър от нюанси, за да изразят чувствата зад всяка песен. Вниманието към детайла е основен компонент от това, което прави Ashmute много специални - те не само създават изключително красива музиката, но също така и живо се интересуват от начина, по който я представят. Силата на посланията им се увеличава многократно от изключително красивите и чувствени клипове, в които звуците кулминират в пространство на просъници, цветове и меланхолия.

​Dap е човекът, който събира музикантите. През 2015 г., вдъхновен от британската трип хоп група Portishead, той решава, че иска да създаде трио. Намира вокалистката Rang в интернет, където тя е публикувала свои кавъри на песни. Третият член на групата първоначално е продуцентът Noman, но след парчето Dive му се налага да напусне. На негово място се появява 17-годишният Oov, който сам се свързва с Dap и Rang и си спечелва място в Ashumte.

До момента имат издадени три сънгъла – Dive, Heaven и Scenery. В рамките на едва три парчета те вече са създали свой отличителен стил. Ако затворим очи и пуснем на shuffle плейлист, в който има тяхна песен, неизменно ще го усетим. Гласът на вокалистката и музиката се сливат в хармонична симбиоза, без едното да взема превес. Меланхолията е вплетена във всяка частица от звученето им и няма нужда да превеждаме текстовете, за да я почувстваме.

Нито един от членовете на Ashmute няма музикално образование или опит в музикалната индустрия. Макар музиката да не е основната им окупация, те я създават с огромна страст и това си личи. Разчитат единствено на себе си - сами се промотират, сами си осигуряват бюджет, сами  си намират снимачен екип.
​
Малко групи имат заснети клипове към всичките им парчета, но за щастие случаят с Ashmute е точно такъв. Режисьорската и на трите клипа Nayeon Kim споделя, че, за да създаде визия за музикален клип, дълго време върти постоянно даденото парче и записва всички неща, които изплуват в съзнанието й. Точно такова впечатление оставят и видеата – далечни образи като просъници, в които чувството доминира над образа. 

Силно препоръчвам и трите парчета на групата, а също и да се оглеждате за следващите им проекти.

Влажен, ветровит ден по улиците на Глазгоу, Шотландия. Но ние не бяхме мрачни като небето, пристъпвахме леко и весело през локвите. Приближавахме се към любимата чайна на приятелката ми. Като шотландскатата версия на софийската Veda House - малко островче с познати чаени аромати и приглушена, уютна светлина. 
Първи стъпки вътре, а вече сетивата ми се изостряха, заоглеждах любопитно, поемах дълбоки, наситени глътки въздух и неусетна усмивка пропълзя по лицето ми. Седнахме, поръчахме (най-странните чайове, които намерихме из менюто) - това всичко е ясно. Мистерията беше защо точно пред нашата сгушена, скрита маса китара и микрофон стоят в бойно очакване на притежателя си. Щеше да има концерт? В нашата чайна? Точно днес и сега?

Такеяри Шунта е базиран в Япония музикант - вокал и акустична китара. Започва своята музикална кариера именно с китарата като част от folk acid проект, воден от женски вокал и носещ името Sanmesimesaba. Получава възможност да пусне солов албум през 2012 година под лейбъла Plunk's Plan Recording. A Place Doesn't Exist [空白の場所] e името на първия му пълен албум с общо 10 песни. Изцяло негова е работата по текстовете на песните, аранжировката и изпълнението им, както и по графиките албумите му. Единствените му други издания са две предходни EP-та, носещи доста ясните имена 1st & 2nd. Участвал е в общи проекти с множество японски музиканти, някои сред които - Kawabata Makoto (Acid Mothers Temple), Shimura Koji (Mainliner/Miminokoto), Suzuki Junzo и Ikuro Takashi (Kousokuya, Chi to Shizuku) и LSD March.

Няколко акорда се прокрадват из тишината. Публиката замлъква, да, а някак и душата ми притихва заедно с нея в любопитно очакване. Той запява, аз не разбирам текста и някак едновременно с това го разбирам. Не знам японски, но подсъзнателно разкодирам емоциите с лекота. Не усещам как времето минава, как песните преливат от една в друга, не се изпускам нито едно придръпване на струна или трепване в гласа. Унесено поглеждам към приятелите си - полупритворили очи, плахо усмихнати. И те са някъде далече.

Такеяри остана след концерта да размени по някоя дума с хора от публиката, ние не устояхме на изкушението и си купихме един общ албум със скромните си студентски финанси. Месеци по-късно се свързах с него с идеята все пак да "омастиля" това събитие, а той беше така любезен да ми отговори и да сподели дори, че е чувал за България повече отвъд кисело мляко и рози. Намерил е нестрандартна, странна за него хармония и ритъм в българската народна и етно музика. Странна и красива в своята необичайност.
​

Не мисля, че концертът ми повлия толкова силно, защото е бил технически брилянтен или популярен, или каквото и да е стандартно нещо, с което хората описват концертите. Усетих музика изпълнявана с душа, дълбочина. Свиреше пред чуждестранна публика в непознат град, а го правеше сякаш споделяше най-съкровена тайна. Каквато би трябвало да е изкуството за сътворителя му. Как да не забравя себе си, когато се излива нечия душа пред мен?
 
Takeyari Shunta - SoundCloud
Линк към "A Place Doesn't Exist"
Ъпдейти и новини  

Лятото в Европа по начало е горещо, вярвайте ми 35° на сянка се усеща колкото и да си издръжлив на топлина. Всички пият разхладителни напитки и носят къси гащи, обаче за някои хора жегата не стихва. Това важи особено к-поп феновете в Европа, защото тази година лятото беше белязано от такъв умопомрачителен брой к-поп концерти, че аз като уважаващ себе си фен си стегнах куфара и тръгнах да пътешествам из Европа.

След страхотното изживяване на концерта на B.A.P във Франкфурт на 5-ти май имах нужда от няколко месеца да отпочина и да се подготвя психически за истинския летен фурор, които ме очакваше.

Първо в социалните мрежи излезе новината за европейското турне на групата Monsta X. Момчетата имаха 3 дати - Париж, Берлин и Москва на 9-ти, 11-ти и 13-ти август.  Въпреки неимоверното ми желание да отида на 11-ти август на техният концерт в Берлин не успях да се сдобия с заветния билет. Оказа се обаче, че на 11-ти и на следващия 12-ти август в Полша ще се проведат последователно две к-поп събития, които грабнаха окото ми - К-content Expo Central Europe и фен срещата на групата 24К. За това резервирах, хотела и самолетните си билети, подготвих задграничния паспорт и туристическите си обувки и се отправих към Варшава на 10-ти август 2017.

К-content Expo беше първата причина за моето пътуване. Еднодневно кейпоп събитие включващо конвеншън и концерт – K-pop Night Out. Събитието се проведе в зала Торвар в столицата на Полша, Варшва. Представете си колко бях въодушевена да отида, при положение, че Eddy Kim, Jae Jung Parc, Apink, Victon, 24k и една от най-любимите ми групи изобщо - Teen Top, щяха да изпълнят най-добрите си парчета. Изключително учудващо ми се стори, че цялото събитие организирано от корейски културен център в Полша беше напълно безплатно. Единственото изискване беше да се регистрираш предварително за билет в онлайн платформата отговаряща за събитието.

​Някъде към 8 и 30 сутринта се оказах пред вратите на зала Торвар. Чакането в жегата не ми се отрази особено добре, но пък за сметка на това ентусиазма на опашката беше не стихваше - близо 3000 гости се бяха наредили за да влязат на конвеншъна, който започваше някъде към 10 сутринта. Самият конвеншън включваше различни атракции за публиката. Представени бяха различни апекти на корейската култура, през 3D игри, козметика до webtoons. Имаше викторина с награди – к-поп плакати и дори снимки с изпълнителите дошли за концерта. На сцената също се развиваха безкрайно интересни дейности – представяния на трейлъри на сериали, анимации и прожекция на музикални видеа. Организаторите на събитието се бяха съобразили с  разнородната публика и правеха своите представяния както на полски така и на английски. Една от основните цели на събитието беше да промотира предстоящите в началото на 2018-та година олимпийски игри в Пьончанг. За това имаше специално посветен щанд, на които можеш да получиш повече информация за спортното събитие и да се снимаш с талисманите на олимпийските игри. Ето ме на снимка със посланиците на олимпийските игри в Пьончанг през 2018-та.

Изключително съм впечатлена от цялостната реклама на събитието. Огромни пана с лика на групите украсяваха вътрешния и външния вход на залата,  също така осведомителни табла бяха поставени до всяка една от атракциите, така че посетителите да знаят точно какво правят. Времето едвам ми стигна да разгледам всички щандове и ето, че беше време всички да излезем, за да може уредниците да подготвят залата за събитието на вечерта, а именно концерта на солата Eddy Kim и Parc Jae Jung и групите Victon, 24k, Apink и Teen Top. Както и специалната гостенка от страна на полските домакините Сарса.

​Микрофони включени, прожектори работят, тълпата по скамейките и в стендинг сектора шуми в трепетно очакване. Време е за шоу.

​Водещ на цялото събитие от Полска страна беше Михал Малиноски - полски актьор и водещ. Макар да разбирам едва две-три думи от езика успях да усетя ентусиазма в тона му. След кратко представяне на събитието и няколко страхотни танца от полски фен кавър групи, дойде ред първи на сцената да излязат руки групата Victon. От техните песни знаех само две, но се учудих колко много от феновете, с които се запознах преди концерта, бяха дошли именно заради тяхното участие на K-pop night out (името на концерта в рамките на събитието). Минута след като започна тяхното представяне с песента I'm Fine разбрах за какво иде реч - 7-те момчета имат наистина заразителна енергия и настина изпълниха сцената по подобаващ начин с 3-те песни, които изпяха.
   
Следващи по ред бяха един след друг двете сола Jae Jung Parc и Еddy Kim. Това беше и моментът, в които аз се разтопих. Двамата изпълнители може да не попадат точно в к-поп категорията, но със сигурност попадат в категорията хубава музика. С изключително удоволствие изслушах последната песен на Jae Jung Parc - Focus, както и емблематичния хит на Eddy Kim - The Manual. Освен няколко самостоятелни песни, полската публика имаше възможност и да чуе двете поп звезди за пръв път с дуетно изпълнение.

Тук дойде моментът да се появи една изпълнителка, която представи по подобаващ начин полските домакини. Това беше Сарса, аз лично не бях я чувала никога, защото не съм се интересувала от полска музика, но в края на последната и песен и аз поклащах главата си в ритъм.

Момчетата от 24К бяха следващия на сцената. Видях момчетата за втори път от началото на годината, а на следващия ден присъствах и на тяхна фен среща, за която ще разкажа повече по-късно. Магнетичната к-поп група изпълни песните от последният си сингъл Аddiction, както и още два от най-големите си хитове.

Предпоследни на сцената излязоха групата, която попада в категорията Girl Crush, а именно Apink. С годините групата на Plan A entertainment се превърна в емблема на  енергичния женски кейпоп и аз лично изгарях от желание да ги видя. Само си ме представете как подскачам на цялата песен Mr.Chu и повтарям с ръце частта от танца, която си спомнях. Тук е момента да споменем, че феновете от Полша бяха подготвили фен банери за всяка група, които да държат по време на изпълненията, както и два специални банера за рождените дни на Bomi от Apink и Niel от Teen Top.

И като споменахме Teen Top нека ви разкажа за една от основните причини да събера багажа си от България и да пропътувам близо 2000 километра до Варшава. Това беше тази група изпълнители, с които буквално пораснах, защото сме горе-долу на една възраст и с годините неизменно следях всяко тяхно ново завръщане, за това щом чух за концерта си казах „Отивам!“. Въпреки скорошните сътресения в групата и напускането на L.Joe това по никакъв начин не изглеждаше да се е отразило на сценичното представяне на момчетата. Докато гледах останалите групи успях да направя по няколко снимки или кратки видеа за спомен, но щом Teen Top се появиха на сцената телефона ми беше напълно забравен. Бях твърде заета да наслаждавам на шоуто и да пея всяка една песен заедно с тях. Така си напомних, че освен времето и усилията, за да присъства на подобно събитие всеки един фен оставя и по малко от себе си в залата. Оставя изгубения си от викане глас, оставя очите си пълни с благоговение, оставя част от сърцето си на любимата си музикална група.

Така с много емоции, настроение, музика изминаха тези два часа. Събитието завърши с приветствие от всички изпълнители на сцената с пожелание за успешни олимпийски игри в Пьончанг и няколко мечки на олимпийските игри, на които им поникнаха крила и полетяха от групите към публиката.

 
Това беше краят на  К-content Expo и К-pop Night Out, но само началото на полско-корейското ми преживяване. В същия ден се проведе к-поп парти в близък клуб, а на следващия ден една от групите присъствали на концерта - 24к, имаше фен среща. За 24К събитието ще ви разкажа по подробно в следващата част от материала си, а сега ще се насоча към партитата от двата дни.

​Първото парти се проведе в двуетажен клуб не особено далеч от залата на концерта. Казваше се Hot like fire K-pop Party, тематично кръстено на една от песните на Teen Top – Hot like fire. Пътя до там беше изключително весел само си представете автобус препълнен с екзалтирани кейпоп фенове. Когато пристигнахме партито вече беше в разгара си хора шумно си разказваха за изминалия концерт, поръчваха напитки, в една от залите имаше разположена караоке машина, а на втория етаж в голямата зала партито кипеше с пълна сила всички танцуваха под звуците на едни от най-известните кейпоп хитове. Пикът на вечерта бяха няколкото к-поп кавър групи, които изпълниха танците на известни парчета на BlackPink, както и полската представителка на K-pop World Festival 2017, която изпя AZEGAG на Мамамооо. Разхождайки се из клуба открих този постер. Оказа се че седмица по-късно в същия клуб се е провел и танцов клас с Cory и Jeong Uk от 24K.

​​Второто парти се проведе на следващия ден след фен срещата на 24K. За него разбрах по случайност от момиче, с което се запознах на прибиране. Представете си учудването ми, когато разбрах колко близо е до място, в което бях отседнала. Влязох на партито и едва познавах само едно момиче, а до края на вечерта се запознах с толкова много хора, че им изгубих бройката. Неизменно част от партито бяха к-поп хитовете, освен страхотното настроение и подбора на музиката атмосферата се допълваше от забавната игра на организаторите. Из целия клуб бяха пръснати малки портрети на к-поп айдъли, а този които успя да намери най-много на края на вечерта получи албум на BEAST. Шумно, енергично и положително заредено партито продължи до ранни зори.

​Автор : Яна Илиева