Винаги съм намирала всички тези подробности за един артист макар интересни и нужни, някак студени. Коя е Sa DingDing? В интервюто си за The Independent  тя споделя, че няма конкретен момент в житейския й път, който да я е променил рязко, а постепенно всеки миг я е изваял такава каквато е. Музиката винаги е била нейната свобода и чрез нея намира начин да изрази емоциите си, да гради света си дори. Прочитайки дори само шепа редове нейни мисли изведнъж осъзнавам с какво внимание и душа тя създава творчеството си. Жанровете, с които може да бъде бегло описана са експериментална, world, електронна от части, етно и дори фолклорна, в същото време някак и поп. За феновете на подобни стилове в световен мащаб, тя силно може да напомни на западни или близкоизточни групи като Dead Can Dance и Azam Ali, Niyaz, дори и на родните Irfan. 

През 2008 година Sa DingDing попадна под зоркото внимание на редица европейски медии по повод наградата BBC Radio 3 World Music Award, която заслужено спечели. За моя огромна изненада обаче, тя макар популярна из Китай и Азия, остава почти напълно неизвестна на нашия континент. 

Някъде в далечината отекват звуци. Китайски мелодии? Или индийски? Монголски? Тибетски? Или всички заедно в ефимерен синхрон, водени от нежен глас. Припява на някакъв език. Но някак разбирам какво пее независимо на кой. Вие чувате ли?
​
Официалната Facebook страница на Sa DingDing
Официалният блог на Sa DingDing на китайски

От студио 69 последния петък се разнасяха малко по-нестандартни мелодии. Ейко Ишибаши, артист от страната на изгряващото слънце, ни въведе с музиката си в света на експерименталното. На необичайното.  
Родена и израснала в Япония, Ейко започва музикалната си кариера като барабанистка в различни групи. Можела е да бъде срещаната често и зад пианото в различни барове и заведения. Основният инструмент под пръстите й е пианото, но въпреки това с лекота борави също с флайта, барабани и вибрафон.
Отличително за нея и нейните уменията е, че еднакво спокойно композира и изпълнява всичко от забавна поп музика до модерна класика, че дори и екстремни, специфични стилове като нойз, импровизационен джаз и неизброимо множество други.
Продуцентската й компания е Drag City. Под техния договор издаде миналата година и последната си творба – “Kouen Kyoudai” заедно с Масами Акита. Албумът съдържа само два трака, всеки от които обаче дълъг около 18мин. Жанрът им се причислява към музикалния авант-гард, електронната музика. Стилово представлява сложният термин структурирана импровизация. Ако се чудите как, аджеба, може да звучи това – двете парчета Slide (18:35) и Janglegym (18:37) могат да ви придружат в следващите 40тина минутки само с един клик по-надолу. Оставя се на слушателя да прецени какво чува - дали са просто нахвърляни звуци и инструменти или оркестриран хаос с цел. Вие решавате.
Ако не беше достатъчно, Ейко пише двуезично - на японски и на английски, та не се изненадвайте, ако попаднете на нейни песни и на двата езика.
Като последна черешка на тортата мога да препоръчам мой личен фаворит от дискографията на музикантката - едноименната песен от EP-то „Imitation of life”. А след като си я пуснете ще имате правото да се хвалите, че сте чули програсив sci-fi pop. Останете на нашите онлайн честоти!

​Може да намерите албума тук.
Официален сайт.
Профил през Drag city.

(П.П. А ако някой наистина е чувал за sci-fi поп, да се свърже с мен, ще го черпя бира и разговор за музика!)