EGO е името на най-новият релийз на B.A.P, който ни благослови с излизането си преди седмица. Не е преувеличено да кажа, че чак сега се освестих достатъчно, че да пренеса статията си за него и на сайта, освен в ефир. И този сингъл албум, както предишните два, съдържа три индивидуални, нови песни. Още преди излизането на албума обаче беше ясно, че момчетата от групата ще направят някакво своеобразно "връщане към корените". Тийзър снимките им съдържаха (почти) всичко, с което лично аз свързам групата - черни дрехи, алтернативна-тъмна стилистика, драматично-мрачни изражения и витаещия из коментарите на фенове въпрос "Кого ли ще убият този път в клипа?".
И трите песни носят зрялост - звученето им е стабилно (не, че някога не е било, но сега даже повече), в множество елементи се забелязва вече споменатото връщане към тяхната запазена марка(все пак албумът се казва ЕГО - случайност, не мисля), но със свеж привкус. Сякаш са си поживяли, експериментирали са и сега се връщат към корените, но с нов опит. По-електронно звучене, променящи се темпове и играта с тоналности из песните придава модерен обрат върху иначе познатите B.A.P.
И трите песни носят зрялост - звученето им е стабилно (не, че някога не е било, но сега даже повече), в множество елементи се забелязва вече споменатото връщане към тяхната запазена марка(все пак албумът се казва ЕГО - случайност, не мисля), но със свеж привкус. Сякаш са си поживяли, експериментирали са и сега се връщат към корените, но с нов опит. По-електронно звучене, променящи се темпове и играта с тоналности из песните придава модерен обрат върху иначе познатите B.A.P.
Заглавната песен "Hands Up" ни атакува не само с един клип, а и с японска версия и съответно видео. Шокиращо, но реално нямаше нито оръжия, нито някой умря. В същото време множество елементи ми напомняха (приятно) други песни на групата - използването на електроника и силна басова линия от дебютните им години с Warrior, визиите на някои от членовете напомнят на One Shot ерата, вдъхновяващия текст като продължение на цветовата им трилогия. Мога уверено да заявя, че групата има градивен прогрес, черпейки от миналия си опит, а не просто сменяйки концепции на ротация. Hands Up бива описвана като химна на B.A.P. от огромна част коментиращи, реагиращи и рецензиращи хора на интернета. Не мога да съм по-съгласна. Бийта на песента е градивен, надъхващ, а текстът (написан както винаги от лидера на групата - Банг Йонг Гук с едно рамо за рап линията от Зело) засяга теми, в които смея да кажа само B.A.P. се гмурка в кпоп жанра. Мотивираща, вдъхновяваща, свежа. |
Другите две песни, съответно Moondance и Think Hole, музикално са в перфектен синхрон със заглавната. Би ми се искало да кажа, че в тях може да бъде намерена романтичната нотка в групата, но реално това не е израза. Единственото, което ще спомена е, че към любовните песни B.A.P. подхождат със.....зряла гледна точка. В името на субективността - Moondance изплува като моят фаворит от трите. Тя е и втората песен от албума, с която групата участва в музикални предавания из корейския ефир. Песента е основно в ниска тоналност, давайки възможност на членовете да разкрият и ниския регистър на гласовете си. Което впрочем и прекрасно влиза в синхрон с .. чувствения текст на песента. Танцът, който съпровожда музикалния оргазъм, е също повече от подходящ. Макар вечно да мога да говоря за трите песни - нужен е самоконтрол. Оставям на вашата преценка двата варианта на Hands Up! |
Автор: Лилия Божинова
| |