Японската банда Crystal Lake ще кацне в цели седем европейски града това лято. Кои са Crystal Lake, каква музика правят и защо си струва да ги чуем на живо - тепърва следващите редове ще разкрият. Ако вече сте запознати с тях и единствено концертния им график ви води насам, един бърз скрол ще ви отведе до пълния списък с дати и дестинации.

Сформирани през 2002 година, Crystal Lake споделят, че започват да правят музика, вдъхновени от hardcore стила на '90те. Те самите могат да бъдат описани като metalcore (в ранните години особено), hardcore, progressive metal и nu metal. Характерните тежки вокали са абсолютно налични и при тях, единствено с уточнението, че в последните им парчета все по-често чуваме и чисто пеене, говорене, рапиране и общо взето - "смекчаващи" стилово елементи. Музиката им варира от искрено агресивна до мека и някак успокояваща (разбира се, доколкото това е възможно в тези стилове, може би аз просто съм странна), което може да чуете и в песните из статията. Apollo и Black and Blue за мен са примери как една банда може да свири напълно различно и пак да звучи като себе си, да е вярна на стила си.

This universe was not big enough for us
Open the sky
​
- Apollo

Из Европа ще ги намерите на следните дати и места:
​

• 28–30 Юни, 2018 - JERA ON AIR 2018 - Йеселтейн, Холандия Билети
• 30 Юни–1 Юли, 2018 - Dissonance Festival - Милано, Италия Билети
• 5–7 Юли, 2018 - ROCK DEN SEE 2018 - Санкт Андре, Австрия Билети
• 5 Юли, 2018 - UK TECH-FEST 2018 - Нюарк, Великобритания Билети
• 6 Юли, 2018 - JAPAN EXPO 2018 - Париж, Франция Билети
• 13 Юли, 2018 - RESURRECTION FEST 2018 - Виверо, Галисия, Испания Билети
• 14 Юли, 2018 - Fajtfest 2018 - Велке Мезиржичи, Чехия Билети

Официален сайт на Crystal Lake
Официална Facebook страница на Crystal Lake

An English translation of the article can be found here.

В края на февруари месец Kim Jaeho, от уви вече несъществуващата група History, направи своя соло дебют с песента Forever You and I под псевдонима Nano. Песента има поп звучене подправено с ретро електронни елементи, а гласът на Jaeho се лее гладко и припомня защо той беше един от вокалите на групата. Непретенциозна, но много свежа и мелодична, в песента изпъква романтичната страна на Jaeho и красивият му глас. В текста той разказва за онези малки неща, които го карат да се влюбва отново и отново в момичето до себе си. Видеото към песента е минималистично, но отлично съчетава ярки цветове, малки символистични детайли и един романтично усмихнат Jaheo. 

Ако по време на съществуването на History сте пропуснали факта, че Jaeho е силен вокалист с широк вокален спектър, то не е късно да наваксате. Повечето парчета на групата са по-бързи, докато неговата сила е в по-бавните и чувствени вокали. Ясно можете да ги чуете в песни  като Blue Moon, Easy и Liar. Рапирането също му се отдава – частите му в небезизвестната им последна песен Queen и японското им парче Lost са отличен пример. 

С излизането на песента Jaeho също разкри от къде идва псевдонимът му NANO. Именно от изречението 나는 노래하는 사람입니다 или „Аз съм човек, който пее”. От него той е взел 나(„на” - означаващо аз) и 노(„но”- първата сричка от думата 노래, означаваща песен). 

Ако цялата тази информация ви дойде като гръм от ясно небе, защото не знаехте с какво се занимава Jaeho след разпадането на групата, то ще завъртя лентата назад за вас. Още месеци преди разпадането на групата Jaeho изтри всичките си предишни публикации в Instagram и след дълго отсъствие изобщо от социалните мрежи се завърна с ново име – nnano92. До онзи момент акаунтът му в Instagram беше jaehogram (подобно на имената на други двама от членове на групата - Kuyngil и Sihyoung, съответно ilstagram и sihyoungram). Тогава не беше ясно дали това е нов артистичен псевдоним или просто ново име за акаунта му, което вече да не го свързва с групата.

Макар не особено активен, от време на време той ни радваше с различни кратки кавъри, като тези на песента Two melodies на Zion.T и Friends на Justin Bieber. И до днес той продължава да пуска още кавъри, така че ако не го следвате в Instagram, то бързо го направете на @nnano92.

В средата на 2017-та Jaeho пусна и първия си mixtape в soundcloud. С общо три парчета, [!] показа Jaeho и като продуцент с широк спектър от влияния. Първата песен от mixtape-а Bubbly Girl е в колаборация с корейско-американската изпълнителка на електронна музика Yaeji, популярна с характерната си комбинация от кънтри музика и хип-хоп. Песента е енергично поп парче и докато го слушате неусетно ще започнете да поклащате глава в такт. Втората песен so so so е с подчертано джаз и блус звучене, което за пръв път чуваме от Jaeho. Безспорно обаче той се чувства напълно удобно в тези жанрове и дори рапира уверено на техния фон. Третата песен Don`t go е сполучлив микс от RnB и соул и също има много богато звучене. Слабата й част е във факта, че на места се усеща как гласът му е обработен за по-силен ефект, но за мен това е излишно и дразни.

 
ПС. Това всъщност не са първите самостоятелни проекти на Jaeho... Още преди разпадането на History и установяването му под името NANO, той участва в първия дигитален сингъл на изпълнителката 달(D.A.L) под псевдонима Bignose. Различни източници твърдят, че останалите членове на History са го наричали така, тъй като носът му бил много голям и подпухнал след сън. Аз щях да съм доволна дори и да беше запазил този псевдоним, но като NANO изглежда много по-наясно със себе си и желанието за развитието на кариерата си.

♥

Автор: Емилия Кирчева

Имало едно момиче, което напуснало дома, за да изпълни мечтата си да стане певица. Предвид огромния й талант и това, че се намира в Сеул – меката на Халю вълната и к-попа, вероятно е можела да стане част от някоя от десетките продуцентски компании в града. Тя обаче поема по друг път – установява се в квартала Hongdae, известен с това, че по улиците му могат да бъдат срещнати и чути много млади музиканти. Там тя е свободна да създава и изпълнява музиката, която иска, без да има висшестояща сила, която да й казва как да го прави. Изключителният й глас и финесът, с който създава музика, й спечелват прякора "Кралицата на Hongdae". Макар тя да не го харесва, той свидетелства за признанието, което си е извоювала, и популярността й. Само няколко години отнемат на момичето, напуснало дома си, да се превърне в най-обещаващата певица и композитор на корейската инди музикална сцена под името Fromm(프롬). 

​Преди още да е издала дебютния си албум през 2013 г., името и вече е сред изпълнителите на редица фестивали като Jisan Rock Festival, Grand Mint Festival, Seoul Jazz Festival, and Jisan World Rock Festival и тн. През 2012 г. бива избрана за Hello Rookie от EBS, което е най-голямото признание, което млад артист може да получи в Корея.

Докато пиша тези редове слушам дискографията й и се радвам, че не е била погълната от големите корейски лейбъли. До сега Fromm е продуцирала сама два свои албума – Arrival и Moonbow; две EP-та – ERICA и REVE; и над десет сингъла. 

​​Дълбоките, меланхолични вокали се простират в голяма част от музиката й, но далеч не я ограничават – тя обича да експериментира с гласа си и във всеки албум откриваме поне един нов нюанс. Текстовете на песните й са като нейн дневник, в който намират място мислите й за любовта, природата, живота и каквото друго премине през съзнанието й. Fromm пее и на злободневни теми, които обаче разказани с меланхоличния й глас, се превръщат в красиви мелодични приказки. В творбите липсва каквато и да била помпозност – честността й е това, което ни позволява да  намерим нещо от себе в думите й. 

Сред дискографията на Fromm има толкова много прекрасни песни, които заслужават да бъдат чути, че ми беше крайно трудно да избера една за Indie Pick of the Week. Спрях се на Our Night от последния й EP - REVE, защото съдържа есенцията на това защо намирам Fromm за изключителен артист. Вокалите се леят гладко върху кънтри-фолк инструментал, като едното не надделява над другото. Тя не се стреми да привлече вниманието към гласа си - мек и ненатрапчив, но същевременно стабилен, именно това прави песента толкова силна. До колкото е възможно това да се каже за песен, Our Night у мен създава чувство на уют и деликатна романтика. От онази, която можеш да споделиш само със себе си - когато се разхождаш късно вечер или съзерцаваш нощното небе в усамотение.

​В дискографията й се намират и немалко колаборации с други артисти и няколко познати по-скоро от к-поп сцената имена. Дуетът й с Минхюн от Nu’est е дълбоко тъжна балада, повреме на която във всеки момент очаквах гласовете им да се разтреперят от израза на толкова силна емоция. Това не се случи, но пък аз останах разтреперана.

My dear, today is so windy
It rained again all night long
Today is colder than yesterday
Are you pulling up your collar as you leave home?
                     - от The Aftermath

Една от най-нетърпеливо очакваните песни на Fromm е общата й песен с рапъра и продуцент Giriboy - Pieces of You and Me. Песента е по-приповдигната от повечето й парчета, създава усещане за безгрижност и дори е леко приказна, заради някои елементи от инструментала. Fromm е ефирна и изящна във вокалите си, както винаги, но също имаме възможността да чуем и Giriboy в нетипична компания. Резултатът е песен, заслужаваща много повече внимание, от полученото досега.

 
​Досегът с Fromm е идеалният повод да потърсите какво още от южнокорейската музикална сцена стои в страни от прожекторите, насочени към к-поп музиката. Ние ще продължаваме да ви представяме такива артисти, но защо не обърнете нещата и не ни изпреварите?

Заглавната песен е придружена и от PV (което може да намерите в края на статията). Няма да намерите дълбокосюжетно видео или просто адски излъскан скъп клип. Кадри на музикантите, доминиращо тъмна атмосфера, в тон с музиката, както и периодичното опръскване с кръв, за което и тийзър снимките подсказват, видеото допълва добре атмосферата на песента, но не е нещо, което ще ме прикове към монитора.
​
Сингълът идва в няколко версии с малки различия сред песните, но цялостно ще намерите тези заглавия на гърбовете на дисковете:

                      1.exist
                      2.Antidote.
                      3.NEGA ABILITY
                      4.exist -instrumental-

Бърз поглед хвърляме и върху визиите на музикантите за този релийз. Не знам дали на мен ми се струва, но сякаш и музикално, и визуално стилът на Arlequin поулегна 5 години след дебюта им. Това казано с абсолютен възторг. Разбира се, типичните и на този етап предсказуеми вижуъл кей елементи като косите, дискретно индустриалния вид са на лице, но в по-отмерена и преценена форма. Доминират черното и червеното, в тон и с основната цветова гама на клипа.

Arlequin ни радват със свежа кръв на вижуъл кей сцената от 2013та насам, а зад гърба си имат вече два пълни албума и 13 сингъла. Повече за групата може да намерите на следните линкове:

Официален сайт на групата
Youtube канал на GOEMON Records
Официален Twitter

An English version of the review can be found here.

...а трябва. 

Миналата година се наложи Jackson Wang да спре всякаква работа и дейност в продължение на месец по болест. Не можем да знаем точно колко сериозно е било състоянието му, но когато се завърна нещо беше различно. Не се усмихваше постоянно без причина. Беше по-тих. Помня, че си помислих как най-сетне е искрен и мигновено ми стана по-симпатичен, преди винаги ми напомняше на натегаческия тип хора. Дали болестта, дали нещо друго в живота му е преобърнало всичко, няма как да знаем. Малък поглед към вътрешния свят и метаморфозата на Wáng Jiāěr (родното му име) имаме привилегията да хвърлим, благодарение на двата му солови сингъла - "Papillon" и "Okay", които сам пише и композира с помощта на BOYTOY. На родният си китайски, Jackson е безпощадно искрен и свободен.

В интервюто си пред Jing Talk Show музикантът споделя трудностите, през които семейството му е минало, както и трудностите, пред които той самият и сега е изправен. Говори и някак личи, че е искрен и че иска да твори музика отвъд границите на сладки, симпатични песни за тийнейджърки. OKAY и Papillon са почти сюжетно свързани под този ред. В OKAY виждаме предисторията, корените на цялата палитра емоции, която Jackson може да ни сподели. В самият клип има силна символика и елементи, които пък се свързват с клипа на Papillon. Музикантът споделя, че и двете видеа са направени с мисъл и цел, всичко в тях (особено в OKAY) е там с причина и може да бъде тълкувано, като всеки през своите очи може да извае посланието на песента. 

И двете парчета харесах моментално - адски искрени са. Звучат като музика, създадена с любов и нужда, сякаш просто е трябвало да бъдат изпяти. Настроенията им са коренно различни, а двете изобщо са коренно различни от Wang Puppy алтер егото му от миналото. Преди Jackson Wang беше просто забавен тип. Сега вече е абсолютно завършен артист, към който се връщам не, за да се посмея, а за да го разбера.

I told myself that I'll be okay - основното изречение, което се повтаря из OKAY. Колко ли пъти всички си казваме, че сме добре, само за да не се разпаднем? Колко ли пъти си го е казвал той, за да ни го изпее накрая?

Официалният Instagram на Jackson Wang
Песните на Jackson Wang в iTunes

The article is available in English too - here.

Винаги съм намирала всички тези подробности за един артист макар интересни и нужни, някак студени. Коя е Sa DingDing? В интервюто си за The Independent  тя споделя, че няма конкретен момент в житейския й път, който да я е променил рязко, а постепенно всеки миг я е изваял такава каквато е. Музиката винаги е била нейната свобода и чрез нея намира начин да изрази емоциите си, да гради света си дори. Прочитайки дори само шепа редове нейни мисли изведнъж осъзнавам с какво внимание и душа тя създава творчеството си. Жанровете, с които може да бъде бегло описана са експериментална, world, електронна от части, етно и дори фолклорна, в същото време някак и поп. За феновете на подобни стилове в световен мащаб, тя силно може да напомни на западни или близкоизточни групи като Dead Can Dance и Azam Ali, Niyaz, дори и на родните Irfan. 

През 2008 година Sa DingDing попадна под зоркото внимание на редица европейски медии по повод наградата BBC Radio 3 World Music Award, която заслужено спечели. За моя огромна изненада обаче, тя макар популярна из Китай и Азия, остава почти напълно неизвестна на нашия континент. 

Някъде в далечината отекват звуци. Китайски мелодии? Или индийски? Монголски? Тибетски? Или всички заедно в ефимерен синхрон, водени от нежен глас. Припява на някакъв език. Но някак разбирам какво пее независимо на кой. Вие чувате ли?
​
Официалната Facebook страница на Sa DingDing
Официалният блог на Sa DingDing на китайски

Пълният списък с парчетата ще намерите в края на статията. Подробен поглед ще хвърлим на някои акценти сред тях, въпреки че отново се чувствам длъжна да кажа - сякаш звучат най-съвършено всички заедно. Не мисля, че някоя песен превъзхожда другите музикално или технически. Няма слаба песен. Затова и изборът ми е по-скоро смислов. Песните, които са някак най-Kamijo и бележат прогреса му като музикант и певец.

"Nosferatu"  е третата по ред, нея е възможно да се я чули още през февруари месец, когато беше пусната като самостоятелен сингъл и с пълно право. Още с името си тя пряко се свързва и с наименованието на албума (sang от френски - кръв, а Носферату е първият иконичен вампирски филм от далечната 1922). Някак сме свикнали да виждаме чисто аристократичния Kamijo още от началото на кариерата му в Lareine, после с пълна сила във Versailles, но сега сме свидетели на по-тъмен аристократизъм. Повече черно в тоалетите му, повече свещи и тъмнина в изпълненията му на живо, както и по-мрачни теми за много от песните му. Всичко, разбира се, поднесено с аристократичен размах. 

"Vampire Rock Star" може да бъде описана най-добре като ТОЛКОВА Kamijo песен. По-тежка, по-агресивна от другите, с по-бързо темпо, но и някак точно на място, за да внесе известна доза изненада сред по-класическите композиции около нея. На първо слушане не бях уверена защо точно тази песен се превръща в една от любимките ми в албума, но вече съм доста сигурна - енергичността, която внася, брилянтно изпълнените китарни рифове, Yuki зад барабаните и не на последно място - Kamijo, който сякаш е съвършено у дома.... брилятно. (А песента след това - "Emigre" влиза повече от съвършено щом "Vampire Rock Star" заглъхне.)

"mademoiselle" e вторият сингъл от албума и я споменавам основно, за да я отбележа като най-нежната. Пианото и цигулката акомпанират по-спокойните вече барабани и китара, а Kamijo блажено пее вероятно за второто му любимо нещо след розите - френския език.

Трилогията Sang I, II, III, с която завършва пътуването из тъмните аристократични кътчета на душата на Kamijo е чисто и просто казано брилянтна. Комбинацията между класически музикални интрументи в лицето на цигулки, силно изявено метъл звучене, включването на атмосферичен хор на фона, безпогрешните вокали - всеки един малък елемент е композиран с мисъл за другите, за да произведат абсолютна симфония в резултат. 

Всички песни от "Sang":

1. Dead Set World
2. Theme of Sang
3. Nosferatu
4. Bloodcast -Interlude-
5. Vampire Rock Star
6. Emigre
7. Mystery
8. mademoiselle
9. Delta -Interlude-
10. CASTRATO
11. Ambition -Interlude-
12. Sang I
13. Sang II
14. Sang III

Засега са обявени само японски дати на турнето, което стартира в промоция на албума. До Kamijo на живо ще застанат Anzi (ex. Matenrou Opera) на китара, Meku (ex. Galeyd) на китара, Yuki (ex. Jupiter, ex. Versailles) на барабани и Shigure на бас.
Повече информация за Kamijo, албума, турнето и предстоящи проекти може да намерите на:

Официалната страница на Chateau Agency
Официалната Facebook страница на Kamijo

The article is also available in English here.

В студио 69 наскоро се отдадохме на изцяло женско творчество, че и го поляхме с тръпчиво червено вино. Цялата тема ме наведе на въпрос. Защо толкова рядко изгряват женски лица из азиатските тежки жанрове музика, още по-рядко се задържат под прожекторите на публичното внимание, а най-редки са сред вижуъл кей бандите? Преди да се впусна в диви конспирации, адресът на цялата ни разнообразна компилация за силни жени и вино, която зазвуча из онлайн честотитени, е сааамо на един бутон разстояние:

Разбира се, рок, метъл и вижуъл кей жанровете не са напълно лишени от дамски полъх, но на фонът на Европа, където често виждаме фронт дами или изцяло женски групи, из Азия сякаш примерите са изключения, потвърждаващи правилото. Ще обърна внимание на някои примери след известно количество разсъждения защо изобщо този феномен е факт. 
Смятам, че всеки заинтригуван от Азия е поне теоритично наясно с далеч неоптималното положение на жената в обществото, макар това да е ужасяваща генерализация. Южна Корея, Япония и Китай в последните години са свидетели на рязка смяна в поколенията - традицията и строгият патриархат отстъпват пред всекидневно променящото се отношение на младите. Макар огромните скокове в правата на жените и цялостното им положение в обществото да са повод единствено за овации, няма как да не кажа - има много накъде да се върви. В този ред на мисли според мен силно засегната е и музикалната сцена, особено жанрово тежката, която остава сравнително недостъпна за дамите. 

Вероятно най-специфичен е вижуъл кей жанрът - доминантно мъжки, а в същото време с изразена женствена или андрогенна естетика, cross dressing, абсолютна освободеност от визуални, че и музикални задръжки. Повече от логично е на теория това да е повече от натурален жанр за жени. А защо на практика е точно обратното? Едно обяснение, което намерих преглеждайки множество коментари, форуми статии е доминантно женската фен база на жанра, която предпочита мъжкото присъствие на сцената. Все пак аудиторията е най-голямата движеща сила. Друго обяснение е енигматичната трансформация на cross dress-а, но специфично на преобръжението от мъж в жена. Може би заради много по-бляскавия и обаятелен образ на жената, който лесно може да бъде постигнат, преувеличен, подчертан с грим, аксесоари, богато украсени рокли и прически. Почти магическа трансформация. Докато обратното  - жена към мъж е някак по-ежедневно, мъжкият образ по-трудно би могъл да бъде подчертан без да предизвика комичен ефект. Последният вариант на жена, която сама преувеличава женския образ е някак изобщо на границата на нормалното, съответно и отново - не толкова интригуващ.

Една от най-известните изцяло дамски вижуъл кей групи е вероятно позната и на повечето от вас -exist†trace, които с достойнство защитават дамската роля в този иронично мъжки, но визуално женски жанр. Те от своя страна комбинират музикантки с изразено женски вид, но и такива с андрогенно-мъжествена визия, което според мен от визуална гледна точка е и ключа към успеха им. Ако са успели да ви накарат да се зачудите "Абе, колко от тях са жени?" и да потърсите повече информация за тях, значи са успели да оставят някакво впечатление. Първо се чудим какви са, после спира да ни интересува и само слушаме музиката, която правят. Все пак най-важното за тях (както и за всички музиканти и жени, и мъже) не е пола, не дори и визията. Насладете се на музикалните им способности с "Dream Rider" от мини албума "This is Now" от 2016г.

​Автор: Лилия Божинова

Музикантите от DreamSpirit споделят, че намират вътрешен мир в хеви метъл музика. Нуждата от връзка с традицията и родното пък води до това да се отдадат на този стилов фюжън. В композициите си намират място освен за типичните тежки китарни рифове, така и за традиционни китайски инструменти като Dizi, Xiao, guzheng и erhu, поставяйки върху музиката си непогрешимия подпис на един древен и величествен Китай. Комбинацията между чисти вокали, поетични текстове на китайски, мелодии с древен полъх и брилянтно екзекутиран хеви метъл ни пренасят в напълно непозната и вълнуваща територия. Честно казано, с нетърпение очаквам да се насладя на живо.

​Подробна информация за групата, цялостното им европейско турне и дискографията им може да намерите на следните линкове:

Официална Facebook страница на DreamSpirit 
Събитието във Facebook за концерта на DreamSpirit в София