Влажен, ветровит ден по улиците на Глазгоу, Шотландия. Но ние не бяхме мрачни като небето, пристъпвахме леко и весело през локвите. Приближавахме се към любимата чайна на приятелката ми. Като шотландскатата версия на софийската Veda House - малко островче с познати чаени аромати и приглушена, уютна светлина.
Първи стъпки вътре, а вече сетивата ми се изостряха, заоглеждах любопитно, поемах дълбоки, наситени глътки въздух и неусетна усмивка пропълзя по лицето ми. Седнахме, поръчахме (най-странните чайове, които намерихме из менюто) - това всичко е ясно. Мистерията беше защо точно пред нашата сгушена, скрита маса китара и микрофон стоят в бойно очакване на притежателя си. Щеше да има концерт? В нашата чайна? Точно днес и сега?
Първи стъпки вътре, а вече сетивата ми се изостряха, заоглеждах любопитно, поемах дълбоки, наситени глътки въздух и неусетна усмивка пропълзя по лицето ми. Седнахме, поръчахме (най-странните чайове, които намерихме из менюто) - това всичко е ясно. Мистерията беше защо точно пред нашата сгушена, скрита маса китара и микрофон стоят в бойно очакване на притежателя си. Щеше да има концерт? В нашата чайна? Точно днес и сега?
Такеяри Шунта е базиран в Япония музикант - вокал и акустична китара. Започва своята музикална кариера именно с китарата като част от folk acid проект, воден от женски вокал и носещ името Sanmesimesaba. Получава възможност да пусне солов албум през 2012 година под лейбъла Plunk's Plan Recording. A Place Doesn't Exist [空白の場所] e името на първия му пълен албум с общо 10 песни. Изцяло негова е работата по текстовете на песните, аранжировката и изпълнението им, както и по графиките албумите му. Единствените му други издания са две предходни EP-та, носещи доста ясните имена 1st & 2nd. Участвал е в общи проекти с множество японски музиканти, някои сред които - Kawabata Makoto (Acid Mothers Temple), Shimura Koji (Mainliner/Miminokoto), Suzuki Junzo и Ikuro Takashi (Kousokuya, Chi to Shizuku) и LSD March.
Няколко акорда се прокрадват из тишината. Публиката замлъква, да, а някак и душата ми притихва заедно с нея в любопитно очакване. Той запява, аз не разбирам текста и някак едновременно с това го разбирам. Не знам японски, но подсъзнателно разкодирам емоциите с лекота. Не усещам как времето минава, как песните преливат от една в друга, не се изпускам нито едно придръпване на струна или трепване в гласа. Унесено поглеждам към приятелите си - полупритворили очи, плахо усмихнати. И те са някъде далече.
Такеяри остана след концерта да размени по някоя дума с хора от публиката, ние не устояхме на изкушението и си купихме един общ албум със скромните си студентски финанси. Месеци по-късно се свързах с него с идеята все пак да "омастиля" това събитие, а той беше така любезен да ми отговори и да сподели дори, че е чувал за България повече отвъд кисело мляко и рози. Намерил е нестрандартна, странна за него хармония и ритъм в българската народна и етно музика. Странна и красива в своята необичайност.
Не мисля, че концертът ми повлия толкова силно, защото е бил технически брилянтен или популярен, или каквото и да е стандартно нещо, с което хората описват концертите. Усетих музика изпълнявана с душа, дълбочина. Свиреше пред чуждестранна публика в непознат град, а го правеше сякаш споделяше най-съкровена тайна. Каквато би трябвало да е изкуството за сътворителя му. Как да не забравя себе си, когато се излива нечия душа пред мен?
Takeyari Shunta - SoundCloud
Линк към "A Place Doesn't Exist"
Ъпдейти и новини
Takeyari Shunta - SoundCloud
Линк към "A Place Doesn't Exist"
Ъпдейти и новини
Автор : Лилия Божинова
