Дами канят

В студио 69 наскоро се отдадохме на изцяло женско творчество, че и го поляхме с тръпчиво червено вино. Цялата тема ме наведе на въпрос. Защо толкова рядко изгряват женски лица из азиатските тежки жанрове музика, още по-рядко се задържат под прожекторите на публичното внимание, а най-редки са сред вижуъл кей бандите? Преди да се впусна в диви конспирации, адресът на цялата ни разнообразна компилация за силни жени и вино, която зазвуча из онлайн честотитени, е сааамо на един бутон разстояние:

Разбира се, рок, метъл и вижуъл кей жанровете не са напълно лишени от дамски полъх, но на фонът на Европа, където често виждаме фронт дами или изцяло женски групи, из Азия сякаш примерите са изключения, потвърждаващи правилото. Ще обърна внимание на някои примери след известно количество разсъждения защо изобщо този феномен е факт. 
Смятам, че всеки заинтригуван от Азия е поне теоритично наясно с далеч неоптималното положение на жената в обществото, макар това да е ужасяваща генерализация. Южна Корея, Япония и Китай в последните години са свидетели на рязка смяна в поколенията - традицията и строгият патриархат отстъпват пред всекидневно променящото се отношение на младите. Макар огромните скокове в правата на жените и цялостното им положение в обществото да са повод единствено за овации, няма как да не кажа - има много накъде да се върви. В този ред на мисли според мен силно засегната е и музикалната сцена, особено жанрово тежката, която остава сравнително недостъпна за дамите. 

Band-Maid, пет японки отдадени на хард рок жанра.

Вероятно най-специфичен е вижуъл кей жанрът - доминантно мъжки, а в същото време с изразена женствена или андрогенна естетика, cross dressing, абсолютна освободеност от визуални, че и музикални задръжки. Повече от логично е на теория това да е повече от натурален жанр за жени. А защо на практика е точно обратното? Едно обяснение, което намерих преглеждайки множество коментари, форуми статии е доминантно женската фен база на жанра, която предпочита мъжкото присъствие на сцената. Все пак аудиторията е най-голямата движеща сила. Друго обяснение е енигматичната трансформация на cross dress-а, но специфично на преобръжението от мъж в жена. Може би заради много по-бляскавия и обаятелен образ на жената, който лесно може да бъде постигнат, преувеличен, подчертан с грим, аксесоари, богато украсени рокли и прически. Почти магическа трансформация. Докато обратното  - жена към мъж е някак по-ежедневно, мъжкият образ по-трудно би могъл да бъде подчертан без да предизвика комичен ефект. Последният вариант на жена, която сама преувеличава женския образ е някак изобщо на границата на нормалното, съответно и отново - не толкова интригуващ.

Статията би била незавършена без порасналите момичета от японския феномен BABYMETAL.

Една от най-известните изцяло дамски вижуъл кей групи е вероятно позната и на повечето от вас -exist†trace, които с достойнство защитават дамската роля в този иронично мъжки, но визуално женски жанр. Те от своя страна комбинират музикантки с изразено женски вид, но и такива с андрогенно-мъжествена визия, което според мен от визуална гледна точка е и ключа към успеха им. Ако са успели да ви накарат да се зачудите "Абе, колко от тях са жени?" и да потърсите повече информация за тях, значи са успели да оставят някакво впечатление. Първо се чудим какви са, после спира да ни интересува и само слушаме музиката, която правят. Все пак най-важното за тях (както и за всички музиканти и жени, и мъже) не е пола, не дори и визията. Насладете се на музикалните им способности с "Dream Rider" от мини албума "This is Now" от 2016г.

​Автор: Лилия Божинова