Нямаше да повярвам, ако не го бях чула лично. Както се казва - "око да види, ръка да пипне."
По традиция най-големият кинофорум в България винаги обръща внимание на международното кино и то на стойностното такова, като всеки път включва поне един далекоизточен проект ("Кино гурме" е мястото, където Изтокът безапелационно може да доминира). Тази година е по-специална за Източна Азия, тъй като в програмата могат да се видят 3 заглавия от този регион, както и една българо-японска копродуцкия - първата подобна между двете страни.
Започвам с един от най-награждаваните филми за миналата година, носителят на Златна палма от Кан - "Джебчии" на Хирокадзу Корееда. Лентата се сдоби с номинации за Златен глобус и Оскар, както и с множество номинации на Японската филомва академия и на Азиатските филмови награди. В самата Япония заглавието събра завидно количество отличия - съвсем заслужено, смея да твърдя, като знам колко добър режисьор стои зад заснемането му.
"Джебчии" ще гледаме в рубриката "Големите награди".

***

Мислех, че филмът на Корееда е най-голямата изненада на предстоящия София филм фест, но се оказа, че има още по-фантастична новина.
Доживяхме да видим копродукция между България и Япония!
„Снимка с Юки” ("A Picture with Yuki") е включен в Международния конкурс на фестивала. Главната роля в лентата е поверена не на кой да е, а на Кики Сугино - изключително талантлива японска актриса от корейски произход, която се изявява особено успешно като режисьор и продуцент.
Все още не мога да повярвам! От толкова верем си мечтая България да направи копродукция с някоя Далекоизточна страна и ето че това вече е факт! Надявам се филмът да привлече зрителине само на фестивала, но и през месец април, когато официално ще тръгне по кината у нас.
Добавям информацията от пресконференцията на София филм фест, състояла се на 5-и февруари. На нея присъстваха част от създателите на филма, включително режисьорът Лъчезар Аврамов. Той сподели интересни неща около заснемането и потвърди присъствието на Кики Сугино на премиерата в София.
Филмът е човешка драма с елементи на криминален трилър. Увериха ни, че лентата не е депресираща (от което аз самата се опасявах), а по-скоро вълнуваща, докосваща. Историята започва там, където завършва разказът на Мирослав Пенков, по който е заснета продукцията.
Спокойната камера на немски оператор създава впечатление за бавно действие, в което обаче се случват много неща. В черно-белите кадри е запечатана удивителна визуална красота. Локацията на снимките е била около Лесидрен, Ловеч и Троян.
На въпрос, как се работи с Кики Сугино, режисьорът отговори, че тя е безкрайно дисциплинирана, има поглед върху нещата, които прави и много интересни идеи. С Руши Видинлиев са се сработили отлично. Можем само да очакваме с нетърпение тази заявка за качествено кино, направена от българо-японския екип.

***

Изненадите не спират тук. Преди няколко дни излезе новитана, че в Международния конкурс са включени още 2 далекоизточни заглавия - едно японско и едно китайско. Грейнах от щастие, когато разбрах, коя е японската творба - най-новата екранизация по разказ на Харуки Мураками - "Заливът Ханалей". За сведение на почитателите на Мураками, тази кратка история не е преведена на български. Може да се открие на английски език в мрежата.
Признавам, че този разказ повече ме докосна от Barn Burning (екранизиран миналата година от корейския режисьор И Чан-Донг). Много трогателен и отново с необяснима мистерия, която остава да преследва читателя след финала.
Йо Йошида изпълнява главната женска роля във филмовата версия. Според мен, актрисата е идеален избор. Именно нея си представях в образа, докато четях. Младите попълнения в каста включват имената на Ниджиро Мураками и Рео Сано. Тъкмо гледах Ниджиро (дебютният филм на този извънредно талантлив актьор видяхме на София филм фест през 2015г.) в удивително превъплъщение. Сигурна съм, че и тук се е справил без проблеми. 
Режисьорът на продукцията, Дайши Мацунага, е потвърдил присъствието си на София филм фест. Той ще пристигне за представянето от LA, където живее.
Това е втора лента на Дайши Мацунага. Любителите на японското кино вероятно си спомнят дебюта му с „Пиета в тоалентаната“ - историята на млад човек, умиращ от болестта на века, вдъхновена от дневника на пионера-художник Осаму Тезука (писан в последните дни на живота му). В този филм дебютира и вокалистът на RADWIMPS Нода Йоджиро.
"Заливът Ханалей" вероятно няма да е лесен за гледане, ако вземем предвид тематиката, която засяга. Разчитам на режисьора да омекоти сюжета така, както го направи в първия си опит. Ще видим, какво е променено и какво – запазено, в сравнение с оригинала на Мураками.

***
​
„Изчезващи дни “ (“Vanishing days” / “Man You”) е китайското предложение в големия конкурс. По мои спомени, последната далекоизточна лента в официалната селекция на форума е била именно китайска и е присъствала там през далечната 2014г. С откриването на това бижу („Задънена улица“ на Вивиян Чу) осъзнах, че  организаторите на фестивала притежават невероятен усет за намиране големи таланти и качествени филми – поне далекоизточни такива (включването по-късно на „Кайли Блус“ затвърди това мое усещане).
 
„Изчезващи дни “ е дело на младия режисьор Джу Син (роден през 1996г.). Филмът привлича вниманието още миналата година, когато е включен в конкурсните програми на 2 кинофестивала – в Пусан и  Маракеш. Този месец и публиката в Германия ще има възможност да види лентата. Тя е избрана да се състезава в секция „Форум“ на тазгодишното Берлинале. През март очакваме режисьора да представи заглавието лично в София. Той също ще се присъедини с полет от LA.
Страстен фен на тайландския режисьор Апичатпонг Вирасетакул, Джу Син прави първия си филм в подобен стил, съчетаващ по удивителен начин фантазия и реализъм. Мистериозен сън, създаден като нискобюджетна продукция с непрофесионални артисти.
 
Не знам за вас, но аз очаквам с нетърпение и четирите филма, които звучат изключително любопитно на думи. Похвално е, че София филм фест внася жанрово разнообразие и успява да подбере най-добри продукции с високо качество от всички краища на света.
Очаквайте още любопитни подробности, след окончателното формиране на пълната програма, както и включвания от самия фестивал.

Китайският културен център в София организира тази вечер от 19ч. в Зала "Люмиер" концерт с традиционни музикални инструменти - "Звуци от земите на Гансу". Трупата, която ще представи на българската публика незабравими мелодии от Далечния изток, свързания с древния Път на коприната, се нарича Оркестър за традиционни музикални инструменти при Театъра за музикално и танцово изкуство на провинция Гансу (северозападен Китай).

Самият театър е основан през 1961г. Занимава се с поставяне на музикални и танцови представления, свързани с Пътя на коприната и областта Дунхуан. През последните години оркестърът с традиционни музикални инструменти към театъра изпълнява множество изключителни творби с характерна за региона специфика и музикална стойност. Зрителите тази вечер ще имат неповторим шанс да се докоснат до музикалното наследство на Пътя на коприната. Театърът има множество отличия в Китай, както и международни участия в над 30 държави по света.

Концертът пред българската публика включва четири части и общо 10 изпълнения, които ще пренесат зрителите на фантастично пътуване отвъд времето и пространството. Имената на произведенията носят полъха на изтока и са колкото поетични, толкова и възвишени: "Обич към лотосовите плата", "Летящи небеса", "Красотата на цветята" и др. 
​
Интересно е да споменем инструментите, които ще видим на концерта. Това са традиционните ърху (двеструнен инструмент с лък, известен на запад китайска цигулка), пипа (четириструнен инструмент), трапецовиден янчи (китайски цимбал с чукчета), гуджън (китайска цитра), шън (полифоничен тръстиков инструмент с вертикални тръби) и суона (китайска зурна - рог с двойна пластинка).

Китайската нова година настъпва на 5 февруари и ще премине под знака на прасето - 12-то животно в китайския зодиак. Причината за това е фактът, че то се успало и пристигнало последно при Нефритения Император, за да заеме най-крайното място в подредбата на зодиака.
Животното е символ на богатството и просперитета. Пълното му лице и големи уши са ясни знаци за благоденствие. Хубаво е през тази година всеки да има по една статуя на прасенце у дома.
Приятни мигове с музиката на далечен Китай!

Благодарим на г-н Ян Дзянжън - заместник генерален директор към Департамента за култура и Туризъм  в провинция Гансу, който беше така любезен да каже няколко думи за предстоящото събитие и да поздрави слушателите на предаването с настъпващата Китайска нова година!
С превода ни помогна Джина Баларева.
​

Приятна изненада бе и прожекцията на филма "Мис баба“ – забавна съвременна комедия, на която се насладиха не само младите хора, но и възрастни жители на града. Противно на очакванията, корейската култура и телевизия се оказа близка и  на по-старото поколение.

Най-незабравимата емоция, оставанала в сърцето на всеки посетител, бе кулминацията на програмата, а именно – танцова битка. Това не беше типичната танцова битка, в която всеки участник или група излиза на сцената и представя хореография на най-новите и известни к-поп песни.  Положителните емоции, подкрепата на публиката, фактът, че танцьорите не излязоха на сцената, за да бъдат оценявани, а за да изживеят мига, да намерят приятели, нахъсавани от желанието да общуват един с друг чрез танца, превърнаха цялостното изживяване в една вихрушка от енергия.
​
Целта на събитието бе да привлече не просто хора с еднакви интереси, а цялата общност, да им покаже и да ги запознае с една нова култура  и тази цел беше изпълнена.