Глас и звук в хармонично единство. Музикантите от монголската група „Чоор“ напомниха на българската публика, как се прави космическа музика. Наподобяваща нашите звуци, полетели във Вселената преди много години, тази мелодия ни връща назад във времето. Потапя ни в миналото и бъдещето едновременно.
На 24 юли в театър Азарян, беше представен спектакълът на формация „Чоор“. Групата пристигна от китайската провинция „Вътрешна Монголия“, за да се включи в събитията, посветени на годишнината от двустранните отношения между България и Китай. Приятелско посещение, носещо послание за мир и дружба. „Подарък за българите“. Така определи гостуването г-н Джу Джъ Джун – един от ръководителите на „Чоор“.
Препълнената зала беше събрала почитатели на Китай и любители на музиката. Завладяващият концерт продължи близо 2 часа. Представлението показа пълен синтез между традиционна монголска музика и лично творчество на изпълнителите (сред тях имаше и рок музикант). Съчетание на традиционното гърлено пеене (хоомей) със съвременна мелодия. Уникалното при него е, че то може да възпроизвежда едновременно 3 начина на пеене.
Сред инструментите, които чухме на сцената, се открояваха цигулката с конска глава и дървената флейта.
Едно от най-впечатляващите изпълнения бе това на великолепната дама във формацията, която направи незабравима имитация на звуци, издавани от птици и животни. В ехото на тишината, се чува песен на птица, тропот на конски копита и вълчи вой. Неусетно се озоваваме в степите. Пустинният пейзаж ни заобикаля навред. Сред затихналата музика всички притаяват дъх, за да чуят, какво следва в необятния песенен свят на природата.
Името на ансамбъла не е избрано случайно. „Чоор“ означава „хармония“. Бурните аплодисменти след финала показаха, че е осъществен диалог между  изпълнители и публика. Невероятно как всички ненадейно се оказахме една крачка по-близо до хармонията с природата.
Концертът на монголския ансамбъл се организира от Посолството на КНР в България, с любезното съдействие на Китайския културен център и подклепата на НДК.
Специални благодарности на д-р Евелина Хайн, която ни помогна с превода на китайски! Очаквайте скоро цялото интервю с г-н Джу Джъ Джун.

                                                                                                    Автор: Мария Симеонова
​

                         Късче от Югоизточна Азия в сърцето на София
Ако се разхождате из центъра на София през месеците юли и август, имате неповторимата възможност да разгледате две изложби, свързани с екзотична Индонезия.
Те носят общото название „Синтез“ и са част от поредицата „Чудесата на Индонезия.“
Поводът за събитието е 63-та годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Индонезия и 74-та годишнина от Независимостта на Индонезия.
Н.Пр. Сри Астари Расджид, посланик на Индонезия, лично откри важните събития на 9 юли в Националната галерия „Квадрат 500“. На церемонията посетителите успяха да се насладят на традиционни танци от далечната страна.
В „Квадрат 500“ са поместени съвременни творби на български и индонезийски автори, които могат да се разгледат до 1 септември. Творците използват различини и причудливи материали, за да сътворят необикновени рисунки, хартиени щампи и нереални инсталации. Прави впечатление картината, показваща „нашето уважение към Майката-природа в отговор на разрушенията върху планетата Земя.“
Изложбата „Текстил, артефакти и бижута“ можете да видите в Музея за история на София до 31 август. Тя предлага богата колекция бижута и артефакти от различни краища на Индонезия, както и български бижута и традиционни костюми, събирани в България. Показани са прекрасни тъкани от Ява, Суматра и Бали, както и батик, разработен с различни техники, в ярки и автентични цветове. Бижутата са представени от изящни огърлици, пръстени и гривни, създадени на островите. Разнородни маски и кукли, облечени в традиционни носии.
Лично аз останах очарована от „Бленчонг “ – газова лампа във форма на свещената птица Гаруда, изработена от бронз на о. Ява през 19в. Интересно е, че тя се е използвала в кукления театър на сенките „Уаянг“. Подобни кукли-сенки са разположени из цялата зала. Входът „се пази“ от огромни митологични същества.
Мистерия и минало привличат погледите на българската публика, любопитна да разбере повече за загадъчната страна Индонезия, която с всеки изминал ден ни става все по-близка и позната.

                                                                                                            Автор: Мария Симеонова

Нямаше да повярвам, ако не го бях чула лично. Както се казва - "око да види, ръка да пипне."
По традиция най-големият кинофорум в България винаги обръща внимание на международното кино и то на стойностното такова, като всеки път включва поне един далекоизточен проект ("Кино гурме" е мястото, където Изтокът безапелационно може да доминира). Тази година е по-специална за Източна Азия, тъй като в програмата могат да се видят 3 заглавия от този регион, както и една българо-японска копродуцкия - първата подобна между двете страни.
Започвам с един от най-награждаваните филми за миналата година, носителят на Златна палма от Кан - "Джебчии" на Хирокадзу Корееда. Лентата се сдоби с номинации за Златен глобус и Оскар, както и с множество номинации на Японската филомва академия и на Азиатските филмови награди. В самата Япония заглавието събра завидно количество отличия - съвсем заслужено, смея да твърдя, като знам колко добър режисьор стои зад заснемането му.
"Джебчии" ще гледаме в рубриката "Големите награди".

***

Мислех, че филмът на Корееда е най-голямата изненада на предстоящия София филм фест, но се оказа, че има още по-фантастична новина.
Доживяхме да видим копродукция между България и Япония!
„Снимка с Юки” ("A Picture with Yuki") е включен в Международния конкурс на фестивала. Главната роля в лентата е поверена не на кой да е, а на Кики Сугино - изключително талантлива японска актриса от корейски произход, която се изявява особено успешно като режисьор и продуцент.
Все още не мога да повярвам! От толкова верем си мечтая България да направи копродукция с някоя Далекоизточна страна и ето че това вече е факт! Надявам се филмът да привлече зрителине само на фестивала, но и през месец април, когато официално ще тръгне по кината у нас.
Добавям информацията от пресконференцията на София филм фест, състояла се на 5-и февруари. На нея присъстваха част от създателите на филма, включително режисьорът Лъчезар Аврамов. Той сподели интересни неща около заснемането и потвърди присъствието на Кики Сугино на премиерата в София.
Филмът е човешка драма с елементи на криминален трилър. Увериха ни, че лентата не е депресираща (от което аз самата се опасявах), а по-скоро вълнуваща, докосваща. Историята започва там, където завършва разказът на Мирослав Пенков, по който е заснета продукцията.
Спокойната камера на немски оператор създава впечатление за бавно действие, в което обаче се случват много неща. В черно-белите кадри е запечатана удивителна визуална красота. Локацията на снимките е била около Лесидрен, Ловеч и Троян.
На въпрос, как се работи с Кики Сугино, режисьорът отговори, че тя е безкрайно дисциплинирана, има поглед върху нещата, които прави и много интересни идеи. С Руши Видинлиев са се сработили отлично. Можем само да очакваме с нетърпение тази заявка за качествено кино, направена от българо-японския екип.

***

Изненадите не спират тук. Преди няколко дни излезе новитана, че в Международния конкурс са включени още 2 далекоизточни заглавия - едно японско и едно китайско. Грейнах от щастие, когато разбрах, коя е японската творба - най-новата екранизация по разказ на Харуки Мураками - "Заливът Ханалей". За сведение на почитателите на Мураками, тази кратка история не е преведена на български. Може да се открие на английски език в мрежата.
Признавам, че този разказ повече ме докосна от Barn Burning (екранизиран миналата година от корейския режисьор И Чан-Донг). Много трогателен и отново с необяснима мистерия, която остава да преследва читателя след финала.
Йо Йошида изпълнява главната женска роля във филмовата версия. Според мен, актрисата е идеален избор. Именно нея си представях в образа, докато четях. Младите попълнения в каста включват имената на Ниджиро Мураками и Рео Сано. Тъкмо гледах Ниджиро (дебютният филм на този извънредно талантлив актьор видяхме на София филм фест през 2015г.) в удивително превъплъщение. Сигурна съм, че и тук се е справил без проблеми. 
Режисьорът на продукцията, Дайши Мацунага, е потвърдил присъствието си на София филм фест. Той ще пристигне за представянето от LA, където живее.
Това е втора лента на Дайши Мацунага. Любителите на японското кино вероятно си спомнят дебюта му с „Пиета в тоалентаната“ - историята на млад човек, умиращ от болестта на века, вдъхновена от дневника на пионера-художник Осаму Тезука (писан в последните дни на живота му). В този филм дебютира и вокалистът на RADWIMPS Нода Йоджиро.
"Заливът Ханалей" вероятно няма да е лесен за гледане, ако вземем предвид тематиката, която засяга. Разчитам на режисьора да омекоти сюжета така, както го направи в първия си опит. Ще видим, какво е променено и какво – запазено, в сравнение с оригинала на Мураками.

***
​
„Изчезващи дни “ (“Vanishing days” / “Man You”) е китайското предложение в големия конкурс. По мои спомени, последната далекоизточна лента в официалната селекция на форума е била именно китайска и е присъствала там през далечната 2014г. С откриването на това бижу („Задънена улица“ на Вивиян Чу) осъзнах, че  организаторите на фестивала притежават невероятен усет за намиране големи таланти и качествени филми – поне далекоизточни такива (включването по-късно на „Кайли Блус“ затвърди това мое усещане).
 
„Изчезващи дни “ е дело на младия режисьор Джу Син (роден през 1996г.). Филмът привлича вниманието още миналата година, когато е включен в конкурсните програми на 2 кинофестивала – в Пусан и  Маракеш. Този месец и публиката в Германия ще има възможност да види лентата. Тя е избрана да се състезава в секция „Форум“ на тазгодишното Берлинале. През март очакваме режисьора да представи заглавието лично в София. Той също ще се присъедини с полет от LA.
Страстен фен на тайландския режисьор Апичатпонг Вирасетакул, Джу Син прави първия си филм в подобен стил, съчетаващ по удивителен начин фантазия и реализъм. Мистериозен сън, създаден като нискобюджетна продукция с непрофесионални артисти.
 
Не знам за вас, но аз очаквам с нетърпение и четирите филма, които звучат изключително любопитно на думи. Похвално е, че София филм фест внася жанрово разнообразие и успява да подбере най-добри продукции с високо качество от всички краища на света.
Очаквайте още любопитни подробности, след окончателното формиране на пълната програма, както и включвания от самия фестивал.