Как ще реагираш, ако изневиделица те поканят след 10 дни да заминеш за страната, за която… дори ти е крайно трудно да изкажете чувствата си. Страната, която е на първо място в отрупания ти списък с мечтани дестинации. Страна, чиято култура те вълнува толкова много, че се е превърнала в страст и сте развили long-distance relationship. Страна, която е като далечен мираж, на който си свикнал да се радваш само от разстояние. Е, аз мога да кажа, че добре направиха като ми отправиха въпросната покана само 10 дни преди датата на полета...
Нека се върна назад и разясня от къде тръгна всичко, за което предстои да прочетете в блог поредицата „Първи срещи с Корея.“ Korea.net е официалният уеб портал на корейското правителство, който популяризира Корея онлайн. Сайтът е част от Корейската културна и информационна служба (KOCIS), която е част от Министерството на културата, спорта и туризма. В екипа на Friday Chopsticks от две години има три репортери на Korea.net – Диана, Лилия и Божана, а от една година и още три – Яна, Алекс и аз. В средата на месец януари бях избрана да отида в Корея за тазгодишната церемония по въвеждането на репортерите на сайта.
Церемонията по въвеждането на новите репортери през 2017 г. Снимка: Jeon Han за Korea.net
След като първоначалната еуфория попремина(което ще рече, че бях способна да стоя на едно място) дойде осъзнаването – аз наистина отивам в Корея. За своя собствена изненада, осъзнах че колкото и страстно да се интересувам от страната, всъщност знам много малко конкретни практични неща. Наложи ми се много бързо да наваксам.
Започнах от основните неща.
Документи
За по-кратък от 90 дни престой в Корея българските граждани не се нуждаят от виза. Влизането в страната става само с паспорт и попълването на два документа - Traveler Declaration Form или митническа декларация, касаеща какво внася пътуващия в страната, и Arrival Card, в която се попълват адреса по време на престоя в Корея, целта на посещението и други подобни кратки въпроси. Бланките биват раздадени още от персонала в самолета преди пристигането, но ако проспиш този момент, то могат да се вземат и от самото летище. На контролно пропускателния пункт се вземат и биометрични данни от пътниците, което ще рече, че трябва да пъхнеш показалците си в едно уредче, което ги сканира. След преминаването на тези стъпки, би трябвало човек да се сдобие със заветния Entry Confirmation или разрешение за престой от 90 дни.
Валута
Валутата в Корея е южнокорейски вон (KRW), който се бележи с ₩. Банкнотите в страната са с номинал от 1 000, 5 000, 10 000 и 50 000 ₩.
Ето и разбивката, която си направих:
1000 ₩ = 0.75 € (~1.50 лв)
5000 ₩ = 3.75 € (~7.50 лв)
10 000 ₩ = 7.50 € (~ 15 лв)
50 000 ₩ = 37.50 € (~75 лв)
Започнах от основните неща.
Документи
За по-кратък от 90 дни престой в Корея българските граждани не се нуждаят от виза. Влизането в страната става само с паспорт и попълването на два документа - Traveler Declaration Form или митническа декларация, касаеща какво внася пътуващия в страната, и Arrival Card, в която се попълват адреса по време на престоя в Корея, целта на посещението и други подобни кратки въпроси. Бланките биват раздадени още от персонала в самолета преди пристигането, но ако проспиш този момент, то могат да се вземат и от самото летище. На контролно пропускателния пункт се вземат и биометрични данни от пътниците, което ще рече, че трябва да пъхнеш показалците си в едно уредче, което ги сканира. След преминаването на тези стъпки, би трябвало човек да се сдобие със заветния Entry Confirmation или разрешение за престой от 90 дни.
Валута
Валутата в Корея е южнокорейски вон (KRW), който се бележи с ₩. Банкнотите в страната са с номинал от 1 000, 5 000, 10 000 и 50 000 ₩.
Ето и разбивката, която си направих:
1000 ₩ = 0.75 € (~1.50 лв)
5000 ₩ = 3.75 € (~7.50 лв)
10 000 ₩ = 7.50 € (~ 15 лв)
50 000 ₩ = 37.50 € (~75 лв)
Картите T-money са с най-различни картинки Снимка: sigflipsthetable.com Градски транспорт
След проучването си в интернет останах с впечатлението, че метрото е предпочитаният метод за придвижване и намерих само положителни мнения за начина, по който е организирано. Цената на билетчето започва от 1 350 ₩ за пътуване в рамките на 10 километра и от там се качва с по 100 ₩ на всеки допълнителни 5 км, докато не стигнете 50-тия километър, когато вече се качва с по 100 ₩ на всеки 8 км.
Корея не само има отлично изградена система за обществен транспорт, но и разработена транспортна карта, която е достъпна за ползване както от гражданите, така и от международните посетители. Такава карта може да бъде закупена от метростанциите, по-големите магазини и дори от някои от будчиците за кафе и списания на улицата. На същите тези места може и лесно да бъде заредена. Ползвателите на T-money пестят около 10% от стандартната цена на билетчето и така например в рамките на 10 км пътуване с метрото цената е 1 250 ₩.
Автобусите са друг удобен и надежден транспорт, който обаче не е за предпочитане в пиковите часове. По цвета на автобусите в Сеул може да се разбере и функцията им: сините автобуси пътуват по главните пътища и се движат на сравнително дълги разстояния; зелените автобуси пътуват на кратки разстояния и превозват пътници между трансферни точки, като метростанции и спирки с други автобуси; червените автобуси са експресни автобуси, които пътуват от Сеул до крайградски зони; жълтите автобуси пътуват по ограничени в даден района на Сеул маршрути.
Други
Роумингът от България, разбира се, е на безумни цени. Препоръчително е всеки, които пътува на там, да не забравя да ограничи мобилните си данни за в роуминг, защото едно случайно погрешно движение, може да излезе доста солено. В Сеул на много места се намират Wi-Fi хотспотове, но за хората, които не искат да разчитат на това, има и други опции. Много удобен вариант е закупуването на SIM карта с включени в нея единствено мобилни данни. Такива има за период от 5, 10 и 30 дни и са с неограничени данни. Могат да се поръчат по интернет и да се вземат директно на летището. Преди обаче да си купиш корейска карта ще трябва да преминш през процеса на установяване дали телефона ти е заключен и дали е съвместим с мрежите на корейските мобилни доставчици.
Стандарта да напрежение на тока в Корея е 220 волта при 60 Hz, а изходът е с двете кръгли дупки - същият, като този в България.
Аз + Citymapper = Любов, или как да си сигурен, че няма да се изгубиш в град с 10 милиона жители. Въпреки наличието на карти, знаци и всякакви упътващи табели по улиците на големите градове, друго си е наистина да си сигурен, че ще стигнеш безпроблемно до желаната дестинация. Е, Citymapper е приложението, заради което спя спокойно нощем, в градовете, за които има разработени карти. Приложението изисква интернет връзка, но е безплатно и не само намира адреси и предлага маршрути за достигането им, но и превежда ползвателите стъпка по стъпка през целия маршрут. Дори има аларма, която ти напомня, че трябва да слезеш на дадената спирка. Брилянтно.
Разбира се, запълних и около десет страници с места, които искам да видя, и храни, и напитки, които искам да опитам. Целият този процес, през който преминах преди да замина, беше не по-малко ценен от самото ми пребивавне в Корея. С всяка следващо прочетено изречение за нещата, с които ми предстоеше да се сблъскам, не само научих невероятно много неща, но и придобих увереността, че и на другия край на света съм способна да се справя с всичко.
Малко неща са толкова удовлетворяващи, колкото това да нашариш карта на непознат град с кръгчета и по-късно да държиш същата тази карта, когато си на няколко крачки от някое от тези кръгчета.
Очаквайте скоро и следващите части от блог поредицата "Първи срещи с Корея".
Автор: Емилия Кирчева
След проучването си в интернет останах с впечатлението, че метрото е предпочитаният метод за придвижване и намерих само положителни мнения за начина, по който е организирано. Цената на билетчето започва от 1 350 ₩ за пътуване в рамките на 10 километра и от там се качва с по 100 ₩ на всеки допълнителни 5 км, докато не стигнете 50-тия километър, когато вече се качва с по 100 ₩ на всеки 8 км.
Корея не само има отлично изградена система за обществен транспорт, но и разработена транспортна карта, която е достъпна за ползване както от гражданите, така и от международните посетители. Такава карта може да бъде закупена от метростанциите, по-големите магазини и дори от някои от будчиците за кафе и списания на улицата. На същите тези места може и лесно да бъде заредена. Ползвателите на T-money пестят около 10% от стандартната цена на билетчето и така например в рамките на 10 км пътуване с метрото цената е 1 250 ₩.
Автобусите са друг удобен и надежден транспорт, който обаче не е за предпочитане в пиковите часове. По цвета на автобусите в Сеул може да се разбере и функцията им: сините автобуси пътуват по главните пътища и се движат на сравнително дълги разстояния; зелените автобуси пътуват на кратки разстояния и превозват пътници между трансферни точки, като метростанции и спирки с други автобуси; червените автобуси са експресни автобуси, които пътуват от Сеул до крайградски зони; жълтите автобуси пътуват по ограничени в даден района на Сеул маршрути.
Други
Роумингът от България, разбира се, е на безумни цени. Препоръчително е всеки, които пътува на там, да не забравя да ограничи мобилните си данни за в роуминг, защото едно случайно погрешно движение, може да излезе доста солено. В Сеул на много места се намират Wi-Fi хотспотове, но за хората, които не искат да разчитат на това, има и други опции. Много удобен вариант е закупуването на SIM карта с включени в нея единствено мобилни данни. Такива има за период от 5, 10 и 30 дни и са с неограничени данни. Могат да се поръчат по интернет и да се вземат директно на летището. Преди обаче да си купиш корейска карта ще трябва да преминш през процеса на установяване дали телефона ти е заключен и дали е съвместим с мрежите на корейските мобилни доставчици.
Стандарта да напрежение на тока в Корея е 220 волта при 60 Hz, а изходът е с двете кръгли дупки - същият, като този в България.
Аз + Citymapper = Любов, или как да си сигурен, че няма да се изгубиш в град с 10 милиона жители. Въпреки наличието на карти, знаци и всякакви упътващи табели по улиците на големите градове, друго си е наистина да си сигурен, че ще стигнеш безпроблемно до желаната дестинация. Е, Citymapper е приложението, заради което спя спокойно нощем, в градовете, за които има разработени карти. Приложението изисква интернет връзка, но е безплатно и не само намира адреси и предлага маршрути за достигането им, но и превежда ползвателите стъпка по стъпка през целия маршрут. Дори има аларма, която ти напомня, че трябва да слезеш на дадената спирка. Брилянтно.
Разбира се, запълних и около десет страници с места, които искам да видя, и храни, и напитки, които искам да опитам. Целият този процес, през който преминах преди да замина, беше не по-малко ценен от самото ми пребивавне в Корея. С всяка следващо прочетено изречение за нещата, с които ми предстоеше да се сблъскам, не само научих невероятно много неща, но и придобих увереността, че и на другия край на света съм способна да се справя с всичко.
Малко неща са толкова удовлетворяващи, колкото това да нашариш карта на непознат град с кръгчета и по-късно да държиш същата тази карта, когато си на няколко крачки от някое от тези кръгчета.
Очаквайте скоро и следващите части от блог поредицата "Първи срещи с Корея".
Автор: Емилия Кирчева
