BG l EN
FRIDAY CHOPSTICKS
  • Начало
  • Статии
  • Рубрики
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
  • Архив
    • Предавания
    • Видео
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • К-драми
    • Корейски хроники
    • Музика
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Партньори
    • Контакти
  • Начало
  • Статии
  • Рубрики
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
  • Архив
    • Предавания
    • Видео
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • К-драми
    • Корейски хроники
    • Музика
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Партньори
    • Контакти

Първи срещи с Корея: Летището, полетът, страната (част 2)

2/3/2018

Comments

 
Picture
В продължение на години все се шегувах как, ако някога стигна до Корея, вероятно още щом кракът ми стъпи на летището ще се просна на пода и блажено ще умра от щастие. Когато стигането ми до Корея беше вече уредено, започнах честичко да се сещам за тази си „шега“ и установих, че наистина нямам представа как точно ще реагирам, когато наистина стигна там.
​
Дните преди отпътуването минаха като на сън, защото изобщо не можех да се концентрирам върху случващото се около мен – мислено вече обикалях местата в “must-see” списъка ми. Отрезвителното си разтърсване получих чак на летището. „За къде да пътува куфарът ви?“. Не знам дали служителя на check-in гишето на летище София усети колко ме зашемети въпросът му, но в моята глава в този момент времето спря за миг. „Сеул.“ – премигвам, стараейки се да му дам адекватен отговор. „Директно за летище Инчон, не желая да го вземам в Мюнхен.“ – издишвам, горда че съм вързала цяло изречение. Той ми се усмихва, залепва бележката за багажа на една от бордните ми карти и ми ги подава с пожелание за приятен път. В главата ме ехти собственият ми глас ми, произнасящ думата „Сеул“. Усещането е сякаш е на непознат език и не знам какво означава, за това я повтарям многократно, отпивайки се да разгадая тайните й.
​
Тук вероятно е времето за едно самопризнание – обожавам да пътувам, но полетите със самолет са ми крайно неприятни. Никога това не ме е спирало да пътувам, но е факт. Стараех се до последния момент да не мисля за общо 13 часовия полет на отиване и 15 часовия на връщане. Полетът до Мюнхен, където трябваше да се прикача на директен до Инчон, ме изнерви. Само два часа, но по едно време нещо сякаш удари самолета и имаше продължителна турбуленция и нелогичният ми страх от летене имаше повод да се разбеснее. За мое учудване 10 часовия полет до Корея беше много по-приятната част. До сега не бях пътувала на интерконтинентален полет и на толкова дълго разстояние. Самолетът беше наистина огромен, пред всяка седалка имаше монитор с опция за гледане на филми и сериали, слушане на музика и аудиокниги и дори различни видеа и подкасти за хора, които имат страх от летене. За всеки пътник имаше и одеяло, възглавничка и слушалки. Вероятно за много хора това е нещо обичайно, но за бях много впечатлена. Учудвайки самата себе си, някъде в мен се зароди дори нетърпение да полетим, за да мога да гледам някой хубав филм, да разбера каква храна се предлага на борда и дори да поспя(!), на което обикновено съм неспособна в самолет. В крайна сметка полетът беше дори приятен, храната беше много хубава и съвсем наистина спах!

Като гост на Korea.net на летището ме очакваше човек, пратен от тях, който носеше табела с името ми. Едвам се сдържах да му я поискам за сувенир. Беше доста сюрреалистично да се намирам на  летище Инчон, което бях виждала на толкова много снимки. На живо, където не се разхождат к-поп айдъли наоколо, влачещи тълпи от крещящи фенки около себе си, ми се стори много приветливо и хубаво. Толкова бързах, за да не карам хората, които ме посрещнаха, да чакат, че нямах време да осъзная, че най-после съм на корейска земя…

След като си оставих багажа в хотела, денят беше мой. Първото място, което посетих, беше храмът Jogyesa – главният храм на традиционния корейски будизъм. Построен в края на 14-ти век, храмът бива напълно разрушен в пожар, но е възстановен през 1910 г. под друго име с усилията на много уважавани монаси. Бива му отдадена ролята на главен храм на корейския будизъм през 1936 г., а през 1954 г. се извършва преорганизация, за да се премахне японското влияние и да се съживи традиционният будизъм, в резултат на което е създаден днешният храм Jogyesa.

Picture
Picture
Да кажа, че е красив и от вътре и отвън, би било крайно недостатъчно. Отвън храмът е украсен със сцени от живота на Буда и издълбани флорални мотиви, а вътре се намират три огромни статуи на Буда: отляво Амитабха, Буда на Западния Рай; в центъра - историческият Буда, който е живял в Индия и е постигнал просветление; отдясно, Бхайсаджа Буда или Буда лечител, държащ купа за лекарства. Така всеки може да се моли на този Буда, който може най-много да му помогне.
Picture
Снимка: traveladventures.org
Picture
На влизане в храма вярващите се покланят три пъти като докосват челото си на земята - веднъж за Буда, веднъж за дхарма (учението) и веднъж за санга (монасите) в храма. Когато влязох беше ранен следобед, но бе пълно с хора, които се кланяха и молеха. След малко излезе и един от монасите, работещи в храма, който запя песен и всички присъстващи започнаха да се покланят в синхрон, а някои и пригласяха на думите на монаха. Не само за пръв път пристъпвах в будистки храм, но за пръв път наблюдавах и ритуал, който се извършва в него. Обстановката ми се стори много по-уютна и приветлива, отколкото в църква. 

След като прекарах също няколко минути в компания на усмихнатата статуя на Буда в двор на храма и десет етажната ступа, се насочих към друго популярно място - Bukchon Hanok Village. Разположено между двореца Gyeongbokgung, двореца Changdeokgung и храма Jongmyo, традиционното селище е съставено от множество малки алеи и традиционни къщи ханок. Запазено е, за да показва развитието на градската среда от 600-годишна назад. Сега сред улиците му могат да бъдат намерени най-различни ресторанти и магазинчета, а докато се разхожда между тях, човек можете да усети атмосферата от времето на династията Чосон. Облечени в ханбок туристи са обичайна гледка наоколо, понеже в района се намират места, от където могат да се наемат такива традиционни дрехи.

Picture
Picture
Picture
Снимка: jrrny.com
В списъка ми с места, които искам да видя, със звездичка беше отбелязано SeMA или Seoul Museum of Art. Музеят приютява международно признати изложби и е представял произведения както на Шагал, Матис, Ван Гог и Пикасо, така и е бил домакин на изложбата „PEACEMINUSONE: Beyond the Stage” на G-Dragon. С 6 зали на 3 етажа, SeMA  е един от най-добрите музеи за модерно изкуство, в които съм стъпвала. Изключително разнообразно съдържание, изобщо не ограничено до Корея, а дори напротив. В нашия Instagram профил можете да видите избрани ексопнати от музея.

​​Вечерта се върнах отново до храма Jogyesa, защото исках да видя как изглежда и през нощта. Е, пред такава красота може единствено да се мълчи.

Picture
Автор: Емилия Кирчева
Comments

    Архив

    March 2021
    September 2020
    January 2020
    October 2019
    September 2019
    July 2019
    February 2019
    January 2019
    December 2018
    November 2018
    September 2018
    August 2018
    July 2018
    June 2018
    May 2018
    April 2018
    March 2018
    February 2018
    January 2018
    December 2017
    October 2017
    June 2017
    April 2017
    March 2017
    February 2017
    January 2017
    December 2016
    November 2016
    October 2016
    September 2016
    August 2016
    July 2016
    June 2016
    May 2016
    April 2016
    March 2016
    February 2016
    January 2016
    November 2015
    October 2015
    September 2015
    July 2015
    April 2015
    February 2015
    January 2015
    October 2014
    September 2014
    July 2014
    May 2014

Powered by Create your own unique website with customizable templates.
​