| Датата е 11 Ноември, мястото е центърът на Никозия, точно на границата между двете нейни лица. Държавата отново Кипър. А аз пристигах с дискретно закъснение за първия в живота си танцов уъркшоп за Буто танци (Butoh - 舞踏). Малко контекст - в столицата за четвърти пореден път се организира Buffer Fringe фестивала за танцови и музикални изпълнения с артисти не само от двете части на Кипър, но и от цял свят. С безкрайно удоволствие очите ми фиксираха японския участник, а после с още по-голямо удоволствие заявих присъствие за неговият буто уъркшоп. Пред публиката Юкио Сузуки изпълни, партниран от негова ученичка от Япония, танцът с името Rite of Sprint. Макар Юкио да има солиден опит в класическото буто, сам представя стила си като еклектичен. |  |
Основата на буто си проличава, но е гарнирана с множество заемки и елементи на други стилове, както и личния подход на артиста към танца, така създавайки негов собствен стил. Той сподели, че понякога сънародниците му не са напълно сигурни какъв стил танцува, но и самият той не е.
Rite of Spring by Yukio Suzuki Projects
Много по-лично преживяване за мен беше обаче да присъствам на двучасовия му уъркшоп. Пристъпих с лек страх предвид липсата ми на какъвто и да бил опит в този жанр. Знаех само основни факти - започва като форма на японски театър, визуално е предизвикателен, като гротеска дори, танцьорите сякаш отричат физиката и физиологията на телата си, а кожата им е покрита цялата с бял прашец. Извънземно някак.
Юкио Сузуки започва да се занимава с буто танци още през 1997 година, като през 2000 основава собствена танцова компания - Yukio Suzuki Projects. Преди да настъпи деня на срещата ми с него поразтърсих информация, интервюта, статии за него, искаше ми се да видя основно как подхожда към танца. Навсякъде той споделя, че за него много по-важна от техниката е емоцията. Не просто самоцелната емоция, а успешно предадената през изкуството на танца. Характера на танца. Ама не казва ли това всеки танцьор? Трябваше да се убедя сама.
И, о, колко добре се убедих. В залата бяхме около 15 напълно непипвали буто през живота си ентусиазирани ученици. Аз от България, някои от Кипър, други от турската част, трети от Англия и т.н. и т.н. Актьори, танцьори, художници - всякакви хора. Беше ни цветно. А пред Юкио имаше доста сложна задача - в два часа да ни представи есенцията на буто и да ни научи на нещо.
Не предполагах, че някой може да се справи толкова брилянтно с подобно предизвикателство.
Юкио Сузуки започва да се занимава с буто танци още през 1997 година, като през 2000 основава собствена танцова компания - Yukio Suzuki Projects. Преди да настъпи деня на срещата ми с него поразтърсих информация, интервюта, статии за него, искаше ми се да видя основно как подхожда към танца. Навсякъде той споделя, че за него много по-важна от техниката е емоцията. Не просто самоцелната емоция, а успешно предадената през изкуството на танца. Характера на танца. Ама не казва ли това всеки танцьор? Трябваше да се убедя сама.
И, о, колко добре се убедих. В залата бяхме около 15 напълно непипвали буто през живота си ентусиазирани ученици. Аз от България, някои от Кипър, други от турската част, трети от Англия и т.н. и т.н. Актьори, танцьори, художници - всякакви хора. Беше ни цветно. А пред Юкио имаше доста сложна задача - в два часа да ни представи есенцията на буто и да ни научи на нещо.
Не предполагах, че някой може да се справи толкова брилянтно с подобно предизвикателство.
Butoh Workshop by Yukio Suzuki Projects
Твърде банално би било просто да кажа колко много нови упражнения и заигравки с танца ни показа. Честно казано, даже си ги записах, за да ги ползвам и други пъти като тренирам, оказаха се над десет. Десет! И всяко едно помня без проблем, дотолкова се запечатаха в съзнанието ми. Целта му беше да ни даде нещо от буто, което може всеки да приложи в основния си танцов стил или артистично проявление. Да раздвижи телата ни по различен начин от този, с който сме свикнали. Два часа минаха толкова бързо! Енергията на Юкио Сузуки беше заразителна и по някакъв странен начин метода му на преподаване наистина успя да преобърне представите ми за танца дори за това кратко време.
Едно от "упражненията" беше по двойки да застанем един срещу друг и да започнем да си "подмятаме" енергия. Все едно си играем на подаванка ама без топка. Дотук лесно. После той сменя - вече може да си я подаваме, но само с тазобедрената кост. Или само със стъпало. Или само с глава. И неусетно започваш да движиш тялото си в посоки, скорости и темпове, които не си подозирал, за да изпълниш задачата.
Едно от "упражненията" беше по двойки да застанем един срещу друг и да започнем да си "подмятаме" енергия. Все едно си играем на подаванка ама без топка. Дотук лесно. После той сменя - вече може да си я подаваме, но само с тазобедрената кост. Или само със стъпало. Или само с глава. И неусетно започваш да движиш тялото си в посоки, скорости и темпове, които не си подозирал, за да изпълниш задачата.
Нагледен пример за подаването с глава. А аз съм в кулминационния си момент на раздаване.
Твърде ми е банално да завърша отново с "толкова много националности на едно място, правещи едно и също нещо, радващи се". Не, че не е вярно. Но в двата часа през ум не ми мина кой от къде е, аз от къде съм, коя съм и какво правя. Просто ми беше щастливо.
Кратко видео от фестивала с кадри от представлението и уъркшопа на Yukio Suzuki Projects.
Кратко видео от фестивала с кадри от представлението и уъркшопа на Yukio Suzuki Projects.
Автор: Лилия Божинова
Снимки: Buffer Fringe; Yukio Suzuki Projects
Снимки: Buffer Fringe; Yukio Suzuki Projects
