Снимка: sg.style.com Часовата разлика между Корея и България е симпатичните 7 часа. В момента, в който ние тук се събудим, те вече са в средата на работния си ден, а когато ние обядваме, те вече си тръгват от работа. Досега не бях пътувала на място с часова разлика по-голяма от скромните два часа и затова беше съвсем нова концепция за мен. Тръгнах от България по обед в събота и пристигнах в Корея в неделя сутринта, докато семейството ми в София сладко е похърквало. Преди да замина десетки пъти чух предупреждения колко тегав e jet lag-ът или умората заради часовата разлика и даже неведнъж ми бяха предложени и различни лекарства. Вероятно заради това още с пристигането си в Корея започнах да чакам да ме удари jet lag-ът. Даже когато си оставих багажа в хотела поседнах, даже полегнах и… Нищо? Нищо. Нито ми се спеше, нито бях уморена. И не, не ме удари нито по-късно този ден, нито на следващия или на по-следващия. Когато се върнах в София просто си легнах рано и на следващия ден станах по обичайното време. От тогава не мога да реша – мит ли е jet lag-ът? Е, със сигурност зависи от много фактори като адаптивността на дадения човек и отношението му към мястото (дори да ме беше смазал jet lag със сигурност нямаше да позволя да загубя повече време в сън от абсолютния санитарен минимум), но знайте от мен, че изобщо не е задължителен спътник по време на дълги пътешествия.
В предишната част разказвах за първия си ден в Корея и завърших с това как вечерта се върнах до прекрасния храм Jogyesa. Изненада, всъщност между SeMA и Jogyesa ходих на още доста места. Наистина много неща могат да бъдат видени в рамките на един единствен ден, дори и в огромен град като Сеул. Единственото условие е просто преди да тръгнеш да обикаляш да имаш вече направен план, в който да е наредено оптимално кое след кое следва. Или някой местен да те разведе, понеже знае най-кратките пътища и интересни места. В моя случай бяха валидни и двете, но за това малко по-късно.
След като посетих Bukchon Hanok Village отидох до едно от най-емблематичните места в Сеул – статуята на крал Седжонг Велики. Тя се намира в самото сърце на Сеул - Gwanghwamun Plaza, в средата на огромен оживен булевард и в непосредствена близост до входа на най-известния замък в града - Gyeongbokgung. На това място са се намирали кралските административни сгради по времето на династията Чосон, известни като Yukjo-geori или Улицата на шестте министерства. Спокойно седнал на трона си, крал Седжонг приветливо поздравява с ръка всеки, дошъл да го види, докато в другата му ръка лежи отворена книга. Зад него се вижда величествена гледка –планината Bugaksan, а пред него са наредени модели на глобус, дъждомер и слънчев часовник, чието изобретяване в Корея се приписва на него.
В предишната част разказвах за първия си ден в Корея и завърших с това как вечерта се върнах до прекрасния храм Jogyesa. Изненада, всъщност между SeMA и Jogyesa ходих на още доста места. Наистина много неща могат да бъдат видени в рамките на един единствен ден, дори и в огромен град като Сеул. Единственото условие е просто преди да тръгнеш да обикаляш да имаш вече направен план, в който да е наредено оптимално кое след кое следва. Или някой местен да те разведе, понеже знае най-кратките пътища и интересни места. В моя случай бяха валидни и двете, но за това малко по-късно.
След като посетих Bukchon Hanok Village отидох до едно от най-емблематичните места в Сеул – статуята на крал Седжонг Велики. Тя се намира в самото сърце на Сеул - Gwanghwamun Plaza, в средата на огромен оживен булевард и в непосредствена близост до входа на най-известния замък в града - Gyeongbokgung. На това място са се намирали кралските административни сгради по времето на династията Чосон, известни като Yukjo-geori или Улицата на шестте министерства. Спокойно седнал на трона си, крал Седжонг приветливо поздравява с ръка всеки, дошъл да го види, докато в другата му ръка лежи отворена книга. Зад него се вижда величествена гледка –планината Bugaksan, а пред него са наредени модели на глобус, дъждомер и слънчев часовник, чието изобретяване в Корея се приписва на него.
Снимка: videoblocks.com
Малко по-надолу в посока обратна на замъка Gyeongbokgung се намира още една величествена статуя – тази на адмирал И Сун-шин. Всъщност тя е на това място 40 години преди тази на крал Седжонг. Адмиралът се извисява на 17 метра над земята, хванал меч в дясната си ръка. В предната част на статуята се намира миниатюрен кораб „костенурка“ - вид корейски военен кораб, изобретен от генерал И Сун-шин. Статуята, както и фонтанът, който се намира перд нея, са създадени в чест на постиженията на генерала, направили го един от героите на Корея. Той успява да поведе войската си към победа по време на японските нашествия на Корея през 1592-1598 г. като разполага само с 12 военни кораба. Действителната цифра на японските сили, срещу които се е изправил с 12-те си кораба, не е ясна, но различни източници посочват цифри между 120 и 330 кораба. Едно поне е абсолютно сигурно - японските кораби значително са надхвърляли броя на корейските кораби, най-малко с коефициент 10 към едно. Леговият лик може да бъде видян и на гърба на монетата от 100 ₩.
 |    |
Кратка разходка ме заведе на следващото място, което сметнах за важно да видя – кметството или Seoul City Hall и площада пред него, Seoul Plaza. Гледката е впечатляваща и объркваща – две сгради от различни епохи една до друга. Бившето кметство на Сеул е построено през 1925 г. по време на японската окупация на Корея и е пример за архитектурата на Японската империя по онова време (Imperial Crown Style). Сградата е служила като кметство от освобождението на Корея през 1945 г. до изграждането на модерното кметство през 2008 г. Сега вътре се помещава Метрополитeнската библиотека на Сеул. Извисяващо се точно зад нея като стъклена вълна цунами се намира сегашното кметство. Модерната сграда е интерпретация на традиционния корейски дизайн - вълната осигурява сянка като извитите стрехи на дворците и храмовите покриви при традиционните корейски сгради.
Снимка: lonelyplanet.com
Тъй като посетих кметството през зимата, намерих там откритата ледена пързалка, която всяка година се появява на това място през зимните месеци. Пързалящите се хора бяха много и на всякаква възраст – не само семейства с деца, на и много тийнейджъри и двойки. Предпочетох да не рискувам да счупя някой крайник на другия край на света и само наблюдавах случващото се на пързалката. Това обаче беше много по-приятно от очакваното, защото от колоните ъглите на пързалката се лееха известни к-поп парчета. Понеже в София това е такава рядкост и се случва само по специални събития, беше много вълнуващо явление за мен да слушам к-поп на обществено място. Ако сега си мислите, че щом съм била в Корея, то сигурно това се е случвало навсякъде и какво има толкова да се впечатлявам, но не е така. Изобщо не е вярно, че отвсякъде се чува к-поп. Разбира се, в много заведения, както и магазини, чийто рекламни лица са к-поп звезди – да, но на повечето музиката беше или американски поп или корейска, но извън к-поп жанра.
Снимка: Robert Koehler Travel Photography
 |  |
На това място се срещнах с Мин. С Мин се запознахме преди няколко години, когато той беше част от корейската делегация на българо-корейския младежки културен обмен. Част от групата дойде на гости на Friday Chospticks, за да направим интервю с тях. Той беше най-разговорливият, вероятно защото говореше английски най-добре, и някак бързо се сприятелихме. Около година по-късно неочаквано се видяхме отново в София – той беше в Еворпа, този път на обменна програма, подобна на Еразъм +, в Холандия. От там беше решил да направи обиколка на колкото може повече държави и така се оказал отново в София. Като си тръгваше, му казах, че следващия път ще се видим на негова територия – в Сеул. Полу на шега, аз наистина вярвах, че някоя ден ще се видим в Сеул. Докато го казвах обаче по-скоро си помислих, че това значи, че ще се видим отново чак след много години. Е, сега можете да си представите колко бях щастлива да се видим в Сеул по-малко от година след втората ни среща в София.
Заедно посетихме музея SeMA, за който разказах в предишния пост. Това беше първият път, в който той посещаваше световноизвестната галерия и като цяло изглежда не знаеше колко точно известна е тя. Хареса му и се смяхме на това, че трябваше да дойда чак от България, за да го заведа в страхотната галерия под носа му.
Точно до кметството се намира един от петте големи кралски замъци в Сеул - замъка Deoksugung. Последното царство в Корея е това на династията Чосон, която продължава от 1392 до 1910 година. По това време Сеул става столица и център на държавните дела. През годините царете строят много дворци като в момента пет от тях са отворени за обществеността - Gyeongbokgung (경복궁), Changdeokgung (창덕궁), Changgyeonggung (창경궁), Deoksugung (덕수궁), Gyeonghuigung (경희궁). Посещаването на поне един от тях е нещото, което всеки посетител на Сеул със сигурност трябва да направи. Намиращ се на един от ъглите на най-оживените кръстовища в центъра на Сеул, дворецът Deoksugung е единственият дворец, който е обграден от сгради в западен стил. Това прави гледката към него наистина уникална. Подобно на останалите Пет големи дворци, Deoksugung умишлено е разрушен по време на колониалния период и в момента представлява само една трета от оригиналния си вид. Дворецът обхващаше огромна площ с много сгради, но те са само сянка на предишното му великолепие и именно това е наистина впечатляващо – толкова е голям и красив сега, че е трудно да си представим колко ли прекрасен е бил в пълното си великолепие.
Заедно посетихме музея SeMA, за който разказах в предишния пост. Това беше първият път, в който той посещаваше световноизвестната галерия и като цяло изглежда не знаеше колко точно известна е тя. Хареса му и се смяхме на това, че трябваше да дойда чак от България, за да го заведа в страхотната галерия под носа му.
Точно до кметството се намира един от петте големи кралски замъци в Сеул - замъка Deoksugung. Последното царство в Корея е това на династията Чосон, която продължава от 1392 до 1910 година. По това време Сеул става столица и център на държавните дела. През годините царете строят много дворци като в момента пет от тях са отворени за обществеността - Gyeongbokgung (경복궁), Changdeokgung (창덕궁), Changgyeonggung (창경궁), Deoksugung (덕수궁), Gyeonghuigung (경희궁). Посещаването на поне един от тях е нещото, което всеки посетител на Сеул със сигурност трябва да направи. Намиращ се на един от ъглите на най-оживените кръстовища в центъра на Сеул, дворецът Deoksugung е единственият дворец, който е обграден от сгради в западен стил. Това прави гледката към него наистина уникална. Подобно на останалите Пет големи дворци, Deoksugung умишлено е разрушен по време на колониалния период и в момента представлява само една трета от оригиналния си вид. Дворецът обхващаше огромна площ с много сгради, но те са само сянка на предишното му великолепие и именно това е наистина впечатляващо – толкова е голям и красив сега, че е трудно да си представим колко ли прекрасен е бил в пълното си великолепие.
 |    |
Снимка: Yong Hyun Park Със залеза на слънцето и след толкова култура и история, беше време за нещо модерно. Отправихме се към небезизвестния квартал Myeong-dong или една от най-популярните улици с магазини в града. Шумен, пълен с хора дори и в смразяващия студ, блестящ в светлината на стотици неонови надписи, Myeong-dong е истинско преживяване. Магазини за козметика те заобикалят, докато се разминаваш се с life size картонени ЕХО, а служители на магазините крещят промоционални оферти и ти бутат маска за лице в ръцете; можеш да влезеш в един от многото магазини за сладко изглеждащи канцеларски материали, да си вземеш храна от улицата и задължително трябва да минеш през магазина на LINE friends и да се снимаш с огромния мечок Brown и патето Sally на главата му.
Място, което всеки к-поп фен би искал да посети в Myeong-dong е музикалният магазин Burus Ddeurak (부루의 뜨락). Преди да замина търсех място, от което мога да си купя албуми с корейска музика, и това беше едно от най-популярните и с най-добри отзиви. Намира се на много лесно за намиране място и е много богат. Цените ми се сториха направо супер, разбира се, защото не включват доставката до България. Купих три албума – Just now на History за 10 000₩, The War Repackage на EXO за 18 000 ₩ и MOVE на Taemin за 15 000 ₩. Освен албуми в магазина има и различни картички, тефтерчета и подобни неща с известни к-поп звезди. Възрастният продавач беше много мил и с любопитство наблюдаваше какъв ентусиазъм предизвика магазинът му у мен. На тръгване ми подари голям плакат с EXO. С него се прибра вкъщи в Казахстан съквартирантката ми, понеже пренасянето му до София щеше да е твърде трудно.
Място, което всеки к-поп фен би искал да посети в Myeong-dong е музикалният магазин Burus Ddeurak (부루의 뜨락). Преди да замина търсех място, от което мога да си купя албуми с корейска музика, и това беше едно от най-популярните и с най-добри отзиви. Намира се на много лесно за намиране място и е много богат. Цените ми се сториха направо супер, разбира се, защото не включват доставката до България. Купих три албума – Just now на History за 10 000₩, The War Repackage на EXO за 18 000 ₩ и MOVE на Taemin за 15 000 ₩. Освен албуми в магазина има и различни картички, тефтерчета и подобни неща с известни к-поп звезди. Възрастният продавач беше много мил и с любопитство наблюдаваше какъв ентусиазъм предизвика магазинът му у мен. На тръгване ми подари голям плакат с EXO. С него се прибра вкъщи в Казахстан съквартирантката ми, понеже пренасянето му до София щеше да е твърде трудно.
Последната част от плана ни с Мин беше да вечеряме някъде. Седнахме в едно много симпатично заведение, чието име за съжаление не помня, но определено помня какво ядохме - специалитета на заведението jjimdak (찜닭) или задушено пилешко със зеленчуци и нудълс. Освен, че беше страшно вкусно и поднесено със също толкова вкусно кимчи, порцията беше впечатляваща. По някаква причина си мислех, че корейците не ядат много. Е, колко глупаво от моя страна. Тази порция беше толкова впечатляваща, че дори и след цял ден на храната от самолета и само един кимбап от супермаркета не успях да се справя с моята половина. Искрено тъжно ми беше да оставя недоядена храна…
 |  |
След вечерята с Мин се разделихме и тръгнах пеша към хотела. Сеул е изключително красив късно вечер, особено когато си пропътувал 9 639 км, за да го видиш.
С това приключвам едва с първия ден… Остават още цели пет!
С това приключвам едва с първия ден… Остават още цели пет!
