Глас и звук в хармонично единство. Музикантите от монголската група „Чоор“ напомниха на българската публика, как се прави космическа музика. Наподобяваща нашите звуци, полетели във Вселената преди много години, тази мелодия ни връща назад във времето. Потапя ни в миналото и бъдещето едновременно.
На 24 юли в театър Азарян, беше представен спектакълът на формация „Чоор“. Групата пристигна от китайската провинция „Вътрешна Монголия“, за да се включи в събитията, посветени на годишнината от двустранните отношения между България и Китай. Приятелско посещение, носещо послание за мир и дружба. „Подарък за българите“. Така определи гостуването г-н Джу Джъ Джун – един от ръководителите на „Чоор“.
Препълнената зала беше събрала почитатели на Китай и любители на музиката. Завладяващият концерт продължи близо 2 часа. Представлението показа пълен синтез между традиционна монголска музика и лично творчество на изпълнителите (сред тях имаше и рок музикант). Съчетание на традиционното гърлено пеене (хоомей) със съвременна мелодия. Уникалното при него е, че то може да възпроизвежда едновременно 3 начина на пеене.
Сред инструментите, които чухме на сцената, се открояваха цигулката с конска глава и дървената флейта.
Едно от най-впечатляващите изпълнения бе това на великолепната дама във формацията, която направи незабравима имитация на звуци, издавани от птици и животни. В ехото на тишината, се чува песен на птица, тропот на конски копита и вълчи вой. Неусетно се озоваваме в степите. Пустинният пейзаж ни заобикаля навред. Сред затихналата музика всички притаяват дъх, за да чуят, какво следва в необятния песенен свят на природата.
Името на ансамбъла не е избрано случайно. „Чоор“ означава „хармония“. Бурните аплодисменти след финала показаха, че е осъществен диалог между изпълнители и публика. Невероятно как всички ненадейно се оказахме една крачка по-близо до хармонията с природата.
Концертът на монголския ансамбъл се организира от Посолството на КНР в България, с любезното съдействие на Китайския културен център и подклепата на НДК.
Специални благодарности на д-р Евелина Хайн, която ни помогна с превода на китайски! Очаквайте скоро цялото интервю с г-н Джу Джъ Джун.
Автор: Мария Симеонова
На 24 юли в театър Азарян, беше представен спектакълът на формация „Чоор“. Групата пристигна от китайската провинция „Вътрешна Монголия“, за да се включи в събитията, посветени на годишнината от двустранните отношения между България и Китай. Приятелско посещение, носещо послание за мир и дружба. „Подарък за българите“. Така определи гостуването г-н Джу Джъ Джун – един от ръководителите на „Чоор“.
Препълнената зала беше събрала почитатели на Китай и любители на музиката. Завладяващият концерт продължи близо 2 часа. Представлението показа пълен синтез между традиционна монголска музика и лично творчество на изпълнителите (сред тях имаше и рок музикант). Съчетание на традиционното гърлено пеене (хоомей) със съвременна мелодия. Уникалното при него е, че то може да възпроизвежда едновременно 3 начина на пеене.
Сред инструментите, които чухме на сцената, се открояваха цигулката с конска глава и дървената флейта.
Едно от най-впечатляващите изпълнения бе това на великолепната дама във формацията, която направи незабравима имитация на звуци, издавани от птици и животни. В ехото на тишината, се чува песен на птица, тропот на конски копита и вълчи вой. Неусетно се озоваваме в степите. Пустинният пейзаж ни заобикаля навред. Сред затихналата музика всички притаяват дъх, за да чуят, какво следва в необятния песенен свят на природата.
Името на ансамбъла не е избрано случайно. „Чоор“ означава „хармония“. Бурните аплодисменти след финала показаха, че е осъществен диалог между изпълнители и публика. Невероятно как всички ненадейно се оказахме една крачка по-близо до хармонията с природата.
Концертът на монголския ансамбъл се организира от Посолството на КНР в България, с любезното съдействие на Китайския културен център и подклепата на НДК.
Специални благодарности на д-р Евелина Хайн, която ни помогна с превода на китайски! Очаквайте скоро цялото интервю с г-н Джу Джъ Джун.
Автор: Мария Симеонова
