От Сара Чанг до Пиацола и Уон Кар-уай
Сара Чанг произхожда от семейство на корейски музиканти. На 4 години започва да свири на цигулка, а на 8 дебютира с Нюйоркската филхармония. Година по-късно записва първия си албум. В "Джулиард Скуул", където учи, среща безумно талантливи хора, чиято конкуренция я мотивира да върви напред.
Наричана е "детето-чудо" на съвременната класическа музика. Зад гърба си има множество награди и почетни отличия. През 2011г. става артистичен посланик на посолството на САЩ.
Името на Сара Чанг няма нужда от преставяне у нас. Тя е посещавала България неведнъж. Този път се завърна, за да си сътрудничи с Маестро Найден Тодоров. На пресконференцията, която даде за журналистите, преди големия концерт, цигуларката сподели, че е искала да се върне у нас, след последното си гостуване и да направи нещо непредсказуемо. Най-добрият избор за тази цел е творчеството на Астор Пиацола - световно признатият аржентински композитор, създател на стила "tango nuevo." "Годишните вермена на Буенос Айрес" показват красотата на тангото и правят реверанс към самия Вивалди. Ето защо, Сара се е спряла точно на това произведение. Изпълнителката твърди, че Пиацола е сравнително ново предизвикателство за нея. Започнала е да го свири едва през 2017г. Желанието й било, чрез творбите му, да накара публиката да почувства страната на тангото и да пожелае да отиде там. С музикант като нея, това не би трябвало да е трудно.
За Сара е важно с кого си партнира на сцената. Хармонията между нея, Маестрото и оркестъра е от първостепенно значение. Изкуството е усещане и магия. Важно е, как музикантите ще накарат публиката да се чувства по време на концерта.
Съветът на Сара към младите: "да не изпитват страх от музиката."
Концертът в зала "България" се оказа събитие. Всички билети бяха продадени предварително. Сред публиката имаше и правостоящи.
Началото беше дадено с Ленард Бърнстейн и увертюрата към операта "Кандид". Прекрасно звучене на целия оркестър, преди да се появи голямата изпълнителка. След края му, всички стаиха дъх. Очакваха с нетърпение излизането на Сара. А тя се плъзна неуловимо от лявата страна на сцената и застана в средата - облечена като русалка, с ослепително красива рокля. Вдигна цигулката на рамото си и... магията се получи. Вълшебна мелодия започна да се лее. "Буенос Айрес Лято", "Буенос Айрес Есен", "Буенос Айрес Пролет", "Буенос Айрес Зима"...
Пиацола звучеше на българска сцена, от цигулката на Сара Чанг, а навяваше спомен за Аржентина, тангото и... Уон Кар-уай.
Аз самата се отнесох далеч, далеч и си спомних онзи прекрасен филм на хонконгския режисьор, сниман в Аржентина - "Щастливи заедно". Танго, огън, щастие! Погледнах за момент останалите хора в залата. Всички бяха притихнали. На лицата си имаха леки усмивки. Наслаждаваха се на звуците, изпитвайки безкрайна музикална нирвана. И така до финала. Сара не направи допълнително изпълнение, но поне пет пъти се връщаше на сцената, под бурните ръкопляскания на публиката. Русалката се плъзна обратно и се скри зад вратата, оставяйки след себе си незабравим спомен за огнено аржентинско танго и още нещо...
Финалът на Маестрото и оркестъра представи симфонична картина "Порги и Бес" на Джордж Гершуин. Достоен завършек на вечерта, който показа, че музикантите си бяха свършили работата отлично. Зрителите излизаха от залата с грейнали лица и живо коментираха божественото изживяване.
Сара Чанг произхожда от семейство на корейски музиканти. На 4 години започва да свири на цигулка, а на 8 дебютира с Нюйоркската филхармония. Година по-късно записва първия си албум. В "Джулиард Скуул", където учи, среща безумно талантливи хора, чиято конкуренция я мотивира да върви напред.
Наричана е "детето-чудо" на съвременната класическа музика. Зад гърба си има множество награди и почетни отличия. През 2011г. става артистичен посланик на посолството на САЩ.
Името на Сара Чанг няма нужда от преставяне у нас. Тя е посещавала България неведнъж. Този път се завърна, за да си сътрудничи с Маестро Найден Тодоров. На пресконференцията, която даде за журналистите, преди големия концерт, цигуларката сподели, че е искала да се върне у нас, след последното си гостуване и да направи нещо непредсказуемо. Най-добрият избор за тази цел е творчеството на Астор Пиацола - световно признатият аржентински композитор, създател на стила "tango nuevo." "Годишните вермена на Буенос Айрес" показват красотата на тангото и правят реверанс към самия Вивалди. Ето защо, Сара се е спряла точно на това произведение. Изпълнителката твърди, че Пиацола е сравнително ново предизвикателство за нея. Започнала е да го свири едва през 2017г. Желанието й било, чрез творбите му, да накара публиката да почувства страната на тангото и да пожелае да отиде там. С музикант като нея, това не би трябвало да е трудно.
За Сара е важно с кого си партнира на сцената. Хармонията между нея, Маестрото и оркестъра е от първостепенно значение. Изкуството е усещане и магия. Важно е, как музикантите ще накарат публиката да се чувства по време на концерта.
Съветът на Сара към младите: "да не изпитват страх от музиката."
Концертът в зала "България" се оказа събитие. Всички билети бяха продадени предварително. Сред публиката имаше и правостоящи.
Началото беше дадено с Ленард Бърнстейн и увертюрата към операта "Кандид". Прекрасно звучене на целия оркестър, преди да се появи голямата изпълнителка. След края му, всички стаиха дъх. Очакваха с нетърпение излизането на Сара. А тя се плъзна неуловимо от лявата страна на сцената и застана в средата - облечена като русалка, с ослепително красива рокля. Вдигна цигулката на рамото си и... магията се получи. Вълшебна мелодия започна да се лее. "Буенос Айрес Лято", "Буенос Айрес Есен", "Буенос Айрес Пролет", "Буенос Айрес Зима"...
Пиацола звучеше на българска сцена, от цигулката на Сара Чанг, а навяваше спомен за Аржентина, тангото и... Уон Кар-уай.
Аз самата се отнесох далеч, далеч и си спомних онзи прекрасен филм на хонконгския режисьор, сниман в Аржентина - "Щастливи заедно". Танго, огън, щастие! Погледнах за момент останалите хора в залата. Всички бяха притихнали. На лицата си имаха леки усмивки. Наслаждаваха се на звуците, изпитвайки безкрайна музикална нирвана. И така до финала. Сара не направи допълнително изпълнение, но поне пет пъти се връщаше на сцената, под бурните ръкопляскания на публиката. Русалката се плъзна обратно и се скри зад вратата, оставяйки след себе си незабравим спомен за огнено аржентинско танго и още нещо...
Финалът на Маестрото и оркестъра представи симфонична картина "Порги и Бес" на Джордж Гершуин. Достоен завършек на вечерта, който показа, че музикантите си бяха свършили работата отлично. Зрителите излизаха от залата с грейнали лица и живо коментираха божественото изживяване.
Автор: Мария Симеонова