Нямаше да повярвам, ако не го бях чула лично. Както се казва - "око да види, ръка да пипне."
По традиция най-големият кинофорум в България винаги обръща внимание на международното кино и то на стойностното такова, като всеки път включва поне един далекоизточен проект ("Кино гурме" е мястото, където Изтокът безапелационно може да доминира). Тази година е по-специална за Източна Азия, тъй като в програмата могат да се видят 3 заглавия от този регион, както и една българо-японска копродуцкия - първата подобна между двете страни.
Започвам с един от най-награждаваните филми за миналата година, носителят на Златна палма от Кан - "Джебчии" на Хирокадзу Корееда. Лентата се сдоби с номинации за Златен глобус и Оскар, както и с множество номинации на Японската филомва академия и на Азиатските филмови награди. В самата Япония заглавието събра завидно количество отличия - съвсем заслужено, смея да твърдя, като знам колко добър режисьор стои зад заснемането му.
"Джебчии" ще гледаме в рубриката "Големите награди".
***
Мислех, че филмът на Корееда е най-голямата изненада на предстоящия София филм фест, но се оказа, че има още по-фантастична новина.
Доживяхме да видим копродукция между България и Япония!
„Снимка с Юки” ("A Picture with Yuki") е включен в Международния конкурс на фестивала. Главната роля в лентата е поверена не на кой да е, а на Кики Сугино - изключително талантлива японска актриса от корейски произход, която се изявява особено успешно като режисьор и продуцент.
Все още не мога да повярвам! От толкова верем си мечтая България да направи копродукция с някоя Далекоизточна страна и ето че това вече е факт! Надявам се филмът да привлече зрителине само на фестивала, но и през месец април, когато официално ще тръгне по кината у нас.
Добавям информацията от пресконференцията на София филм фест, състояла се на 5-и февруари. На нея присъстваха част от създателите на филма, включително режисьорът Лъчезар Аврамов. Той сподели интересни неща около заснемането и потвърди присъствието на Кики Сугино на премиерата в София.
Филмът е човешка драма с елементи на криминален трилър. Увериха ни, че лентата не е депресираща (от което аз самата се опасявах), а по-скоро вълнуваща, докосваща. Историята започва там, където завършва разказът на Мирослав Пенков, по който е заснета продукцията.
Спокойната камера на немски оператор създава впечатление за бавно действие, в което обаче се случват много неща. В черно-белите кадри е запечатана удивителна визуална красота. Локацията на снимките е била около Лесидрен, Ловеч и Троян.
На въпрос, как се работи с Кики Сугино, режисьорът отговори, че тя е безкрайно дисциплинирана, има поглед върху нещата, които прави и много интересни идеи. С Руши Видинлиев са се сработили отлично. Можем само да очакваме с нетърпение тази заявка за качествено кино, направена от българо-японския екип.
***
Изненадите не спират тук. Преди няколко дни излезе новитана, че в Международния конкурс са включени още 2 далекоизточни заглавия - едно японско и едно китайско. Грейнах от щастие, когато разбрах, коя е японската творба - най-новата екранизация по разказ на Харуки Мураками - "Заливът Ханалей". За сведение на почитателите на Мураками, тази кратка история не е преведена на български. Може да се открие на английски език в мрежата.
Признавам, че този разказ повече ме докосна от Barn Burning (екранизиран миналата година от корейския режисьор И Чан-Донг). Много трогателен и отново с необяснима мистерия, която остава да преследва читателя след финала.
Йо Йошида изпълнява главната женска роля във филмовата версия. Според мен, актрисата е идеален избор. Именно нея си представях в образа, докато четях. Младите попълнения в каста включват имената на Ниджиро Мураками и Рео Сано. Тъкмо гледах Ниджиро (дебютният филм на този извънредно талантлив актьор видяхме на София филм фест през 2015г.) в удивително превъплъщение. Сигурна съм, че и тук се е справил без проблеми.
Режисьорът на продукцията, Дайши Мацунага, е потвърдил присъствието си на София филм фест. Той ще пристигне за представянето от LA, където живее.
Това е втора лента на Дайши Мацунага. Любителите на японското кино вероятно си спомнят дебюта му с „Пиета в тоалентаната“ - историята на млад човек, умиращ от болестта на века, вдъхновена от дневника на пионера-художник Осаму Тезука (писан в последните дни на живота му). В този филм дебютира и вокалистът на RADWIMPS Нода Йоджиро.
"Заливът Ханалей" вероятно няма да е лесен за гледане, ако вземем предвид тематиката, която засяга. Разчитам на режисьора да омекоти сюжета така, както го направи в първия си опит. Ще видим, какво е променено и какво – запазено, в сравнение с оригинала на Мураками.
***
„Изчезващи дни “ (“Vanishing days” / “Man You”) е китайското предложение в големия конкурс. По мои спомени, последната далекоизточна лента в официалната селекция на форума е била именно китайска и е присъствала там през далечната 2014г. С откриването на това бижу („Задънена улица“ на Вивиян Чу) осъзнах, че организаторите на фестивала притежават невероятен усет за намиране големи таланти и качествени филми – поне далекоизточни такива (включването по-късно на „Кайли Блус“ затвърди това мое усещане).
„Изчезващи дни “ е дело на младия режисьор Джу Син (роден през 1996г.). Филмът привлича вниманието още миналата година, когато е включен в конкурсните програми на 2 кинофестивала – в Пусан и Маракеш. Този месец и публиката в Германия ще има възможност да види лентата. Тя е избрана да се състезава в секция „Форум“ на тазгодишното Берлинале. През март очакваме режисьора да представи заглавието лично в София. Той също ще се присъедини с полет от LA.
Страстен фен на тайландския режисьор Апичатпонг Вирасетакул, Джу Син прави първия си филм в подобен стил, съчетаващ по удивителен начин фантазия и реализъм. Мистериозен сън, създаден като нискобюджетна продукция с непрофесионални артисти.
Не знам за вас, но аз очаквам с нетърпение и четирите филма, които звучат изключително любопитно на думи. Похвално е, че София филм фест внася жанрово разнообразие и успява да подбере най-добри продукции с високо качество от всички краища на света.
Очаквайте още любопитни подробности, след окончателното формиране на пълната програма, както и включвания от самия фестивал.
По традиция най-големият кинофорум в България винаги обръща внимание на международното кино и то на стойностното такова, като всеки път включва поне един далекоизточен проект ("Кино гурме" е мястото, където Изтокът безапелационно може да доминира). Тази година е по-специална за Източна Азия, тъй като в програмата могат да се видят 3 заглавия от този регион, както и една българо-японска копродуцкия - първата подобна между двете страни.
Започвам с един от най-награждаваните филми за миналата година, носителят на Златна палма от Кан - "Джебчии" на Хирокадзу Корееда. Лентата се сдоби с номинации за Златен глобус и Оскар, както и с множество номинации на Японската филомва академия и на Азиатските филмови награди. В самата Япония заглавието събра завидно количество отличия - съвсем заслужено, смея да твърдя, като знам колко добър режисьор стои зад заснемането му.
"Джебчии" ще гледаме в рубриката "Големите награди".
***
Мислех, че филмът на Корееда е най-голямата изненада на предстоящия София филм фест, но се оказа, че има още по-фантастична новина.
Доживяхме да видим копродукция между България и Япония!
„Снимка с Юки” ("A Picture with Yuki") е включен в Международния конкурс на фестивала. Главната роля в лентата е поверена не на кой да е, а на Кики Сугино - изключително талантлива японска актриса от корейски произход, която се изявява особено успешно като режисьор и продуцент.
Все още не мога да повярвам! От толкова верем си мечтая България да направи копродукция с някоя Далекоизточна страна и ето че това вече е факт! Надявам се филмът да привлече зрителине само на фестивала, но и през месец април, когато официално ще тръгне по кината у нас.
Добавям информацията от пресконференцията на София филм фест, състояла се на 5-и февруари. На нея присъстваха част от създателите на филма, включително режисьорът Лъчезар Аврамов. Той сподели интересни неща около заснемането и потвърди присъствието на Кики Сугино на премиерата в София.
Филмът е човешка драма с елементи на криминален трилър. Увериха ни, че лентата не е депресираща (от което аз самата се опасявах), а по-скоро вълнуваща, докосваща. Историята започва там, където завършва разказът на Мирослав Пенков, по който е заснета продукцията.
Спокойната камера на немски оператор създава впечатление за бавно действие, в което обаче се случват много неща. В черно-белите кадри е запечатана удивителна визуална красота. Локацията на снимките е била около Лесидрен, Ловеч и Троян.
На въпрос, как се работи с Кики Сугино, режисьорът отговори, че тя е безкрайно дисциплинирана, има поглед върху нещата, които прави и много интересни идеи. С Руши Видинлиев са се сработили отлично. Можем само да очакваме с нетърпение тази заявка за качествено кино, направена от българо-японския екип.
***
Изненадите не спират тук. Преди няколко дни излезе новитана, че в Международния конкурс са включени още 2 далекоизточни заглавия - едно японско и едно китайско. Грейнах от щастие, когато разбрах, коя е японската творба - най-новата екранизация по разказ на Харуки Мураками - "Заливът Ханалей". За сведение на почитателите на Мураками, тази кратка история не е преведена на български. Може да се открие на английски език в мрежата.
Признавам, че този разказ повече ме докосна от Barn Burning (екранизиран миналата година от корейския режисьор И Чан-Донг). Много трогателен и отново с необяснима мистерия, която остава да преследва читателя след финала.
Йо Йошида изпълнява главната женска роля във филмовата версия. Според мен, актрисата е идеален избор. Именно нея си представях в образа, докато четях. Младите попълнения в каста включват имената на Ниджиро Мураками и Рео Сано. Тъкмо гледах Ниджиро (дебютният филм на този извънредно талантлив актьор видяхме на София филм фест през 2015г.) в удивително превъплъщение. Сигурна съм, че и тук се е справил без проблеми.
Режисьорът на продукцията, Дайши Мацунага, е потвърдил присъствието си на София филм фест. Той ще пристигне за представянето от LA, където живее.
Това е втора лента на Дайши Мацунага. Любителите на японското кино вероятно си спомнят дебюта му с „Пиета в тоалентаната“ - историята на млад човек, умиращ от болестта на века, вдъхновена от дневника на пионера-художник Осаму Тезука (писан в последните дни на живота му). В този филм дебютира и вокалистът на RADWIMPS Нода Йоджиро.
"Заливът Ханалей" вероятно няма да е лесен за гледане, ако вземем предвид тематиката, която засяга. Разчитам на режисьора да омекоти сюжета така, както го направи в първия си опит. Ще видим, какво е променено и какво – запазено, в сравнение с оригинала на Мураками.
***
„Изчезващи дни “ (“Vanishing days” / “Man You”) е китайското предложение в големия конкурс. По мои спомени, последната далекоизточна лента в официалната селекция на форума е била именно китайска и е присъствала там през далечната 2014г. С откриването на това бижу („Задънена улица“ на Вивиян Чу) осъзнах, че организаторите на фестивала притежават невероятен усет за намиране големи таланти и качествени филми – поне далекоизточни такива (включването по-късно на „Кайли Блус“ затвърди това мое усещане).
„Изчезващи дни “ е дело на младия режисьор Джу Син (роден през 1996г.). Филмът привлича вниманието още миналата година, когато е включен в конкурсните програми на 2 кинофестивала – в Пусан и Маракеш. Този месец и публиката в Германия ще има възможност да види лентата. Тя е избрана да се състезава в секция „Форум“ на тазгодишното Берлинале. През март очакваме режисьора да представи заглавието лично в София. Той също ще се присъедини с полет от LA.
Страстен фен на тайландския режисьор Апичатпонг Вирасетакул, Джу Син прави първия си филм в подобен стил, съчетаващ по удивителен начин фантазия и реализъм. Мистериозен сън, създаден като нискобюджетна продукция с непрофесионални артисти.
Не знам за вас, но аз очаквам с нетърпение и четирите филма, които звучат изключително любопитно на думи. Похвално е, че София филм фест внася жанрово разнообразие и успява да подбере най-добри продукции с високо качество от всички краища на света.
Очаквайте още любопитни подробности, след окончателното формиране на пълната програма, както и включвания от самия фестивал.
Автор: Мария Симеонова
