Вече няколко години подред аниме феновете имат привилегията да се забавляват на редица уникално яки аниме събития у нас.
Едно от най-очакваните обаче е още в началото на годината. Аниплей! Още в първите месеци на 2014 започват да се сформират групи, да се пишат сценарии, да се подбират герои и да се мисли за изработката на изключително засукани костюми. Правят се фейсбук чатове, групи, търсят се озвучители и осветители, кроят се планове. Тази година не е много по-различна.
В Аниплей 2014 видяхме 6 групи, всяка от които с различни, уникални сценарии, инвентар и костюми. Аниплей е събитие, което вече няколко години се организира с цел хората обичащи да се превъплъщават в любимите си герои от източната или западната анимация, да покажат своите театрални заложби. За трета поредна година събитието се организира от националния клуб за аниме и манга НАКАМА. По случай това и опита от миналите събития условията и изискванията бяха завишени. Групите минаха през три нелеки кръга, за да бъдат допуснати до самото събитие. Отговорниците на групите трябваше да предадат сценариите за сценките и също така да организират всеки един от екипа, заедно с озвучител и осветител, за двата кастинга.
Но преди да стигнем до самото събитие нека започнем от самото начало и накратко минем през всеки един етап. Вече споменахме за сформирането на групи. Точно тук започват и главоболията. Някой идеен отговорник събира хора и започва бавно, но славно да дерзае по сценария. Получава се нещо... прилично. Тогава идва и моментът, в който всеки от новосформиралата се група от стари познайници започва да дава идеи и малко по малко се създава един импровизиран шедьовър. Наближава и моментът, в който мисията невъзможна се изкачва на изцяло ново ниво – никога не можеш да съчетаеш графиците на 10+/- души за една сносна репетиция. Затова и такава обикновено няма до самия ден на Аниплей или при благоприятни условия – предварителния кастинг. Да дойдат грубо към 60% от участниците си е цяло събитие. Започва репетицията, започва и мултитаскинга. Озвучители и осветители се превъплътяват в ролите на разните му герои от сценария, други се опитват да бъдат на няколко места едновременно, стигайки до момента, когато един човек знае репликите на всички, а друг пък си няма идея кой е героят му. Безкрайни гафове, изцепки и бели коси по закон съпровождат дните на репетициите.
Едно от най-очакваните обаче е още в началото на годината. Аниплей! Още в първите месеци на 2014 започват да се сформират групи, да се пишат сценарии, да се подбират герои и да се мисли за изработката на изключително засукани костюми. Правят се фейсбук чатове, групи, търсят се озвучители и осветители, кроят се планове. Тази година не е много по-различна.
В Аниплей 2014 видяхме 6 групи, всяка от които с различни, уникални сценарии, инвентар и костюми. Аниплей е събитие, което вече няколко години се организира с цел хората обичащи да се превъплъщават в любимите си герои от източната или западната анимация, да покажат своите театрални заложби. За трета поредна година събитието се организира от националния клуб за аниме и манга НАКАМА. По случай това и опита от миналите събития условията и изискванията бяха завишени. Групите минаха през три нелеки кръга, за да бъдат допуснати до самото събитие. Отговорниците на групите трябваше да предадат сценариите за сценките и също така да организират всеки един от екипа, заедно с озвучител и осветител, за двата кастинга.
Но преди да стигнем до самото събитие нека започнем от самото начало и накратко минем през всеки един етап. Вече споменахме за сформирането на групи. Точно тук започват и главоболията. Някой идеен отговорник събира хора и започва бавно, но славно да дерзае по сценария. Получава се нещо... прилично. Тогава идва и моментът, в който всеки от новосформиралата се група от стари познайници започва да дава идеи и малко по малко се създава един импровизиран шедьовър. Наближава и моментът, в който мисията невъзможна се изкачва на изцяло ново ниво – никога не можеш да съчетаеш графиците на 10+/- души за една сносна репетиция. Затова и такава обикновено няма до самия ден на Аниплей или при благоприятни условия – предварителния кастинг. Да дойдат грубо към 60% от участниците си е цяло събитие. Започва репетицията, започва и мултитаскинга. Озвучители и осветители се превъплътяват в ролите на разните му герои от сценария, други се опитват да бъдат на няколко места едновременно, стигайки до момента, когато един човек знае репликите на всички, а друг пък си няма идея кой е героят му. Безкрайни гафове, изцепки и бели коси по закон съпровождат дните на репетициите.
И така до деня на Големия Кастинг.
Организаторите от аниме и манга клуб НАКАМА всяка година затягат правилата все повече, с цел подобряване качеството на самия евент и, смея да твърдя, им се получава. Всяко събитие е по-добро от предишното и не само откъм костюми и сценарии, ами и откъм качество, интерес и ефектност. Всяка група има отговорността да си намери сносен озвучител, от когото зависи една много голяма част от цялостното ѝ представяне. Осветителят пък трябва да е съвсем различен човек, който трябва да се сработи с озвучителя, именно за да се избегне споменатия мултитаскинг, е, благородна идея, но рядко ставаща реалност успешно. Но да се върнем към кастинга. Специално за този ден всички се събират в уговореното място и се представят в най-добра (възможна за момента) светлина пред сериозното, критично жури, но за него после, и то от първоизточника. Този ден е и може би единственият, в който всички участници в дадената сценка се събират за една цялостна репетиция! Йей! Не ми е ясно как въпреки липсата на репетиции нещата им се получават... въпреки, че отговорът е що-годе ясен - импровизация на сцената, докато озвучителят си скубе косите горе в апаратната и се чуди къде за бога е това в сценария и коя песен се очаква от него да пусне в една сцена, която вижда за първи път в живота си. Хора се мятат по сцената, рецитират прочувствени слова и влизат в кожата на героя си, пред очите на опасното жури, някой и друг репортер от Friday Chopsticks, и няколко случайни зрители. След представянето на всяка сценка следва дълга и градивна рецензия от уважаемото жури, съставено от трима.
Сценариите в сравнение с изминалите години бяха на много високо ниво и всички групи преминаха. Разбира се, имаше някои въпросителни, които трябваше да получат своите отговори на кастингите. Първият кастинг премина успешно, а неявилата се група от Пловдив изпрати видео, което бе оценено високо спрямо миналогодишните такива.
Организаторите от аниме и манга клуб НАКАМА всяка година затягат правилата все повече, с цел подобряване качеството на самия евент и, смея да твърдя, им се получава. Всяко събитие е по-добро от предишното и не само откъм костюми и сценарии, ами и откъм качество, интерес и ефектност. Всяка група има отговорността да си намери сносен озвучител, от когото зависи една много голяма част от цялостното ѝ представяне. Осветителят пък трябва да е съвсем различен човек, който трябва да се сработи с озвучителя, именно за да се избегне споменатия мултитаскинг, е, благородна идея, но рядко ставаща реалност успешно. Но да се върнем към кастинга. Специално за този ден всички се събират в уговореното място и се представят в най-добра (възможна за момента) светлина пред сериозното, критично жури, но за него после, и то от първоизточника. Този ден е и може би единственият, в който всички участници в дадената сценка се събират за една цялостна репетиция! Йей! Не ми е ясно как въпреки липсата на репетиции нещата им се получават... въпреки, че отговорът е що-годе ясен - импровизация на сцената, докато озвучителят си скубе косите горе в апаратната и се чуди къде за бога е това в сценария и коя песен се очаква от него да пусне в една сцена, която вижда за първи път в живота си. Хора се мятат по сцената, рецитират прочувствени слова и влизат в кожата на героя си, пред очите на опасното жури, някой и друг репортер от Friday Chopsticks, и няколко случайни зрители. След представянето на всяка сценка следва дълга и градивна рецензия от уважаемото жури, съставено от трима.
Сценариите в сравнение с изминалите години бяха на много високо ниво и всички групи преминаха. Разбира се, имаше някои въпросителни, които трябваше да получат своите отговори на кастингите. Първият кастинг премина успешно, а неявилата се група от Пловдив изпрати видео, което бе оценено високо спрямо миналогодишните такива.
И ето, че най-голямата въпросителна за косплейърите бе вторият кастинг – по-тежък и решителен от първия. Журито бе дало своите предложения и оценки при първото представяне, фийдбека бе даден и всички очакваха да видят развитието в талантливите групи. След известно дискутиране с всяка от групите относно представянето им и какво могат да подобрят или променят шест бяха одобрени за събитието. Доктор Кой, Marvel, Hunter X Hunter, Dungeons and Dragons, Valkyria Chronicles и Magic: The Gathering. Една група отпадна, ала с времето и по-усилената подготовка на младежите след време те биха могли да покажат нещо интересно и добро на публиката.
Минахме кастингите, одобриха ни, party hard! И сега се започва запрятането на ръкави, шиенето на корсети в метрото, рязането на тонове платове, издирването на body paint и подходяща боя за текстил, разправянето с шивачки и броенето на стотинки за поредните кубинки и розови перуки от Ибей. И това е само началото. Домовете се превръщат в работилници, а ние се връщаме в часовете по труд и техника. Крафтене, мерене, рязане, проби, боядисване, подстригване, шев и кройка и т.н. и т.н. Няма как да ви обясним това преживяване достатъчно добре, затова... ами просто се запишете за косплейъри следващата година! Няма усещане, което дори близо да идва до това покрай подготовката за събитие като Аниплей.
Минахме кастингите, одобриха ни, party hard! И сега се започва запрятането на ръкави, шиенето на корсети в метрото, рязането на тонове платове, издирването на body paint и подходяща боя за текстил, разправянето с шивачки и броенето на стотинки за поредните кубинки и розови перуки от Ибей. И това е само началото. Домовете се превръщат в работилници, а ние се връщаме в часовете по труд и техника. Крафтене, мерене, рязане, проби, боядисване, подстригване, шев и кройка и т.н. и т.н. Няма как да ви обясним това преживяване достатъчно добре, затова... ами просто се запишете за косплейъри следващата година! Няма усещане, което дори близо да идва до това покрай подготовката за събитие като Аниплей.
И ето че след множество препятствия и перипетии и ни една цялостна репетиция идва големият ден – 26.04.14г.
Още от 12 часа на 26-ти доброволци и косплейъри се строиха на служебния вход на младежкия театър „Николай Бинев“. И ето, че постепенно групите започнаха да влизат и да се насочват към гримьорните, за да се подготвят. Доброволците заеха своите места около сцената и се заеха с опознаване на сцената и наличната техника.
Веднъж вътре можеш да се изгубиш в лабиринта, можеш само да разчиташ на някоя добронамерена нинджа-доброволец да те упъти към съблекалнята на групата ти, ако има такава. Обикновено просто се намирате някъде по коридорите или след сносен телефонен разговор от типа: „Къде сте?“, „Не зная, в една съблекалня на някой си етаж.“ „...Окей, ще ви намеря.“, последвано от 15 минутно скитосване из неведомите коридори на театъра.
В съблекалните е лудница. Перуки, преси за коса, сешоари, обувки, мечове, бои, ножици, шивашки игли, гримове, елфски уши, кимона и какво ли още не можете да намерите както на пода, така и на тавана. Буквално. До малкото огледало на стената не можеш да се доредиш от кокетни косплейъри, изпипващи детайли по облеклото и външния си вид, а да излезеш от стаята е трасе с препятствия под формата на чанти, дрехи, сакове по пода и влизащи и излизащи хора, умело блокиращи единствения изход от пренаселеното помещение.
Следва търчене из коридори и катерене по стълби, повече от тези на Шипка, в продължение на няколкото часа преди началния. Хората се тълпят пред входа час по-рано от официално обявения, където на всяка крачка виждаш позната физиономия, любопитно разпитваща за групите и костюмите.
Още от 12 часа на 26-ти доброволци и косплейъри се строиха на служебния вход на младежкия театър „Николай Бинев“. И ето, че постепенно групите започнаха да влизат и да се насочват към гримьорните, за да се подготвят. Доброволците заеха своите места около сцената и се заеха с опознаване на сцената и наличната техника.
Веднъж вътре можеш да се изгубиш в лабиринта, можеш само да разчиташ на някоя добронамерена нинджа-доброволец да те упъти към съблекалнята на групата ти, ако има такава. Обикновено просто се намирате някъде по коридорите или след сносен телефонен разговор от типа: „Къде сте?“, „Не зная, в една съблекалня на някой си етаж.“ „...Окей, ще ви намеря.“, последвано от 15 минутно скитосване из неведомите коридори на театъра.
В съблекалните е лудница. Перуки, преси за коса, сешоари, обувки, мечове, бои, ножици, шивашки игли, гримове, елфски уши, кимона и какво ли още не можете да намерите както на пода, така и на тавана. Буквално. До малкото огледало на стената не можеш да се доредиш от кокетни косплейъри, изпипващи детайли по облеклото и външния си вид, а да излезеш от стаята е трасе с препятствия под формата на чанти, дрехи, сакове по пода и влизащи и излизащи хора, умело блокиращи единствения изход от пренаселеното помещение.
Следва търчене из коридори и катерене по стълби, повече от тези на Шипка, в продължение на няколкото часа преди началния. Хората се тълпят пред входа час по-рано от официално обявения, където на всяка крачка виждаш позната физиономия, любопитно разпитваща за групите и костюмите.
Динг-донг, 15:00ч.! Около Младежкия театър гъмжи от превъзбудени шарени хорица, с шантави дрешки и прически, прегръщайки кукли подозрително приличащи на точно този или онзи аниме герой или пък някой и друг смъртоносен меч. С кокетно закъснение вратите се отварят и хората нахлуват без да чакат втора покана, билетите се късат и започва диренето на места из затъмнената зала. Махни на този, кимни на онзи. Зад кулисното пространство пък вече е наводнено от нервни косплейъри, любопитно надничащи през завесите, за да видят колко точно хора са дошли да гледат шоуто им. А този път залата беше пълна, не бе останал и един билет, нямаше пукната свободна седалка и това без да броим екипа, самите участници, фотографите, насядалите по стълбите хора и, разбира се, организаторите.
След минути залата притихва и на сцената се появяват двамата водещи в образите на Исус и Зевс, които нито за момент почти не напускат сцената и носят усмивка с всяка своя реплика.
Самите групи направиха добро представяне и изненадаха с ефекти, сценично разположение, реквизити, декор, присъствие и тук таме по някой гаф. Да... за съжаление Аниплей не се измъкна от лошата карма на проблем с някой микрофон, лошо осветена сцена, сбъркани реплики. Тук таме причините не бяха в косплейърите, ала имаше и неща, които се дължаха на тяхната невнимателност или притеснение, както и невъобразимо голямото им вълнение. Това разбира се не разочарова публиката, а я накара да се усмихва още повече и да се забавлява и напомня някои неща от време на време.
След минути залата притихва и на сцената се появяват двамата водещи в образите на Исус и Зевс, които нито за момент почти не напускат сцената и носят усмивка с всяка своя реплика.
Самите групи направиха добро представяне и изненадаха с ефекти, сценично разположение, реквизити, декор, присъствие и тук таме по някой гаф. Да... за съжаление Аниплей не се измъкна от лошата карма на проблем с някой микрофон, лошо осветена сцена, сбъркани реплики. Тук таме причините не бяха в косплейърите, ала имаше и неща, които се дължаха на тяхната невнимателност или притеснение, както и невъобразимо голямото им вълнение. Това разбира се не разочарова публиката, а я накара да се усмихва още повече и да се забавлява и напомня някои неща от време на време.
Един от най-големите недостатъци на събитието бе леко забавяне на няколко пъти, което допринесе за разтягането на времевата рамка. Това принуди организаторите да отменят антракта и да направят награждаването на друго място. Заради предвидливостта на хората от клуб НАКАМА сцената в ДК Средец бе запазена и спокойно всички желаещи отидоха, за да видят победителите. Залата бе запълнена и почти се пръскаше по шевовете. За да допринесат за доброто настроение на сцената излязоха две танцувални групи – MOD-F и C-zone. Награди от жури получиха Кирил Ламбрев – Мармота за най-добра мъжка роля като Hisoka от Hunter X Hunter, а Мария Иванова в ролята си на Eleonor от Valkyria Chronicles за женска роля. За най-добър сценарий и награда за най-добра група от публиката отидоха при трупата на Dungeons and Dragons. От предварително избрано жури, което проведе индивидуални срещи с кандидатите за Еврокосплей отличието и възможността да отиде получи Дора Сомова с костюма си на Тардис от Doctor Who.
Снимки и други материали от събитието можете да намерите както тук – в сайта на предаването, така и в нашите Facebook страница и YouTube канал.
Снимки и други материали от събитието можете да намерите както тук – в сайта на предаването, така и в нашите Facebook страница и YouTube канал.
Автори:
Тери Балабанова & Сава Савов
