Глас и звук в хармонично единство. Музикантите от монголската група „Чоор“ напомниха на българската публика, как се прави космическа музика. Наподобяваща нашите звуци, полетели във Вселената преди много години, тази мелодия ни връща назад във времето. Потапя ни в миналото и бъдещето едновременно.
На 24 юли в театър Азарян, беше представен спектакълът на формация „Чоор“. Групата пристигна от китайската провинция „Вътрешна Монголия“, за да се включи в събитията, посветени на годишнината от двустранните отношения между България и Китай. Приятелско посещение, носещо послание за мир и дружба. „Подарък за българите“. Така определи гостуването г-н Джу Джъ Джун – един от ръководителите на „Чоор“.
Препълнената зала беше събрала почитатели на Китай и любители на музиката. Завладяващият концерт продължи близо 2 часа. Представлението показа пълен синтез между традиционна монголска музика и лично творчество на изпълнителите (сред тях имаше и рок музикант). Съчетание на традиционното гърлено пеене (хоомей) със съвременна мелодия. Уникалното при него е, че то може да възпроизвежда едновременно 3 начина на пеене.
Сред инструментите, които чухме на сцената, се открояваха цигулката с конска глава и дървената флейта.
Едно от най-впечатляващите изпълнения бе това на великолепната дама във формацията, която направи незабравима имитация на звуци, издавани от птици и животни. В ехото на тишината, се чува песен на птица, тропот на конски копита и вълчи вой. Неусетно се озоваваме в степите. Пустинният пейзаж ни заобикаля навред. Сред затихналата музика всички притаяват дъх, за да чуят, какво следва в необятния песенен свят на природата.
Името на ансамбъла не е избрано случайно. „Чоор“ означава „хармония“. Бурните аплодисменти след финала показаха, че е осъществен диалог между  изпълнители и публика. Невероятно как всички ненадейно се оказахме една крачка по-близо до хармонията с природата.
Концертът на монголския ансамбъл се организира от Посолството на КНР в България, с любезното съдействие на Китайския културен център и подклепата на НДК.
Специални благодарности на д-р Евелина Хайн, която ни помогна с превода на китайски! Очаквайте скоро цялото интервю с г-н Джу Джъ Джун.

                                                                                                    Автор: Мария Симеонова
​

                         Късче от Югоизточна Азия в сърцето на София
Ако се разхождате из центъра на София през месеците юли и август, имате неповторимата възможност да разгледате две изложби, свързани с екзотична Индонезия.
Те носят общото название „Синтез“ и са част от поредицата „Чудесата на Индонезия.“
Поводът за събитието е 63-та годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Индонезия и 74-та годишнина от Независимостта на Индонезия.
Н.Пр. Сри Астари Расджид, посланик на Индонезия, лично откри важните събития на 9 юли в Националната галерия „Квадрат 500“. На церемонията посетителите успяха да се насладят на традиционни танци от далечната страна.
В „Квадрат 500“ са поместени съвременни творби на български и индонезийски автори, които могат да се разгледат до 1 септември. Творците използват различини и причудливи материали, за да сътворят необикновени рисунки, хартиени щампи и нереални инсталации. Прави впечатление картината, показваща „нашето уважение към Майката-природа в отговор на разрушенията върху планетата Земя.“
Изложбата „Текстил, артефакти и бижута“ можете да видите в Музея за история на София до 31 август. Тя предлага богата колекция бижута и артефакти от различни краища на Индонезия, както и български бижута и традиционни костюми, събирани в България. Показани са прекрасни тъкани от Ява, Суматра и Бали, както и батик, разработен с различни техники, в ярки и автентични цветове. Бижутата са представени от изящни огърлици, пръстени и гривни, създадени на островите. Разнородни маски и кукли, облечени в традиционни носии.
Лично аз останах очарована от „Бленчонг “ – газова лампа във форма на свещената птица Гаруда, изработена от бронз на о. Ява през 19в. Интересно е, че тя се е използвала в кукления театър на сенките „Уаянг“. Подобни кукли-сенки са разположени из цялата зала. Входът „се пази“ от огромни митологични същества.
Мистерия и минало привличат погледите на българската публика, любопитна да разбере повече за загадъчната страна Индонезия, която с всеки изминал ден ни става все по-близка и позната.

                                                                                                            Автор: Мария Симеонова