Чували сме как пред истинското изкуство човек остава безмълвен. Китайците от танцовата компания на Джеки Чан плениха българската публика с изпълнението си в Пловдив на 28 август. Представлението беше откриващият сегмент на тазгодишния танцов фестивал One Dance Week.
Екип на Friday chopsticks замина за Пловдив, за да отрази събитието. Пътуването ни започна от Централна жп гара в София, където точно в 13.25ч. потегли влакът за южния град. Имахме на разположение малко време за пътуване и трябваше да сме точни, за да станем свидетели на предварителната репетиция на Gateway. За наша радост влакът пристигна с минимално закъснение, а на гарата в Пловдив ни очакваше приятелка, която ни отведе до Дома на културата "Борис Христов".
След края на репетицията, екипът ни се запъти да издирва повече информация за представлението. Директорката на спектакъла - усмихната китайка, която непрестанно търчеше из залата и следеше всяко действие в изпълнението на танцьорите, беше така любезна да ни даде кратко интервю. Лиу Лю се оказа лъчезарна и словоохотлива. Обясни ни подробно някои детайли "от кухнята " на спектакъла. Сама заговори за Джеки Чан и сподели, че актьорът често водел момчетата от танцовата компания на кино, за да гледат заедно новите му филми. Лиу Лю направи и друго уточнение. Сред танцьорите няма монаси и възпитаници на Шаолин. Всички те са били подбрани от известни кунг-фу школи в цял Китай. Това, разбира се, ни най-малко не омаловажава способностите на тези талантливи младежи. В допълнение, директорката потвърди, че на репетицията танцьорите са показали едва 20% от възможностите си, което беше съвсем нормално. Трябваше да пестят сили за същинското изпълнение. Но съзирайки загатнатата красота на на спектакъла, ние бегло можехме да си представим, какво шоу щяхме да видим след броени часове.
Минути преди началото, пространството пред залата беше изпълнено с посетители. Медиите взимаха интервюта, а в голямата суматоха някои хора търсеха билети, за да гледат на живо китайската трупа. Мястото се оказа малко, за да побере всички желаещи. Впоследствие научихме, че организаторите са добавяли допълнителни столове за публиката.
Доволни, че бяхме свършили почти цялата работа, ние от екипа на Friday chopsticks заехме местата си и за първи път от много време насам успяхме истински да се насладим на самото представление. Спектакълът се предаваше на две нива. Първото беше показаното на сцената - готовият продукт, който зрителите виждат. Второто ниво представляваше кратки документални откъси, които разделяха отделните сегменти на изпълнението. Те именно предаваха работата "зад кулисите", къртовският труд - тренировки и балетни упражнения, през които са преминали всички участници, за да придобият съвършена техника на изпълнение. Истината е, че видяхме реалността, която се крие зад цялото това фино, възвишено творение. Безспорно най-веселата част от тези кратки филмчета беше съвместната работа по проекта на всички - съчетаването на полезното с приятното. Тези момчета не само са тренирали заедно, но са израснали съвместно. Живели са като братя, споделяйки малките радости и сериозните трудности. Превърнали са се в голямо, щастливо семейство.
Не зная докъде се простират границите на човешките способности, но усещах, че танцьорите ги прекрачваха без проблем и достигаха отвъд с лекота и финес, каквито само азиатците умеят да демонстрират, понеже те са заложени генетично в природата на източния човек. При повторното гледане успяхме да откроим детайли, каквито първоначално ни бяха убягнали. Смея да кажа, че тези изпълнители представиха по-впечатляващ спектакъл от този на самите шаолински монаси, понеже за създаването на подобен проект са необходими множество комбинирани умения (освен тези, свързани с бойните изкуства) и невероятно количество креативност, които да бъдат съчетани и поднесени по най-впечатляващ начина на зрителите.
Спектакълът Gateway събираше множество стилове в перфектна, хармонична симбиоза. Всеки жест на участниците беше премерен до съвършенство. В изпълнението нямаше празни движения. Въздействието беше върху всички сетива. За музикален фон повече от удачно беше подбрана филмова мелодия и такава, каквато обикновено се използва при правенето на трейлъри. Тя действително беше другата важна съставка на спектакъла.
Любопитно е да спомена, че ефектното изпълнение не се нуждаеше от множество солидни декори и приспособления. Портите бяха основен символ и помощно средство. Допълнение внасяха няколко бойни оръжия, костюмите и дългите ръкави, с чиято помощ кулминацията действително се оказа завладяваща. За пореден път видяхме как азиатците достигат максимален ефект с минимално количество декори, разчитайки единствено на собствените умения.
Публиката остана изключително доволна от зрелището и близо 10 минути не спря да ръкопляска с възторг. След падането на завесите, присъстващите в залата бяха поканени на коктейл, организиран на една от терасите извън театъра. Тайничко се надявахме танцьорите също да се присъединят. Аз самата бях убедена, че ще го сторят, знаейки че китайците са изключително дружелюбни и обичат да общуват с останалите народи. Не чакахме дълго. Въпреки умората, младежите показаха уважение към публиката и костюмирани дойдоха да се здрависат с нас. Ние от Friday chopsticks бяхме единствените, които си направиха обща снимка с всички.
След това емоционално събитие поехме към хотела, където трябваше да се настаним. В него бяха отседнали организаторите и всички гости на One Dance Week. На рецепцията ни очакваше нова изненада. Засякохме двама от корейските танцьори, които тъкмо пристигаха в града. Техните изпълнения тепърва предстояха...
Екип на Friday chopsticks замина за Пловдив, за да отрази събитието. Пътуването ни започна от Централна жп гара в София, където точно в 13.25ч. потегли влакът за южния град. Имахме на разположение малко време за пътуване и трябваше да сме точни, за да станем свидетели на предварителната репетиция на Gateway. За наша радост влакът пристигна с минимално закъснение, а на гарата в Пловдив ни очакваше приятелка, която ни отведе до Дома на културата "Борис Христов".
След края на репетицията, екипът ни се запъти да издирва повече информация за представлението. Директорката на спектакъла - усмихната китайка, която непрестанно търчеше из залата и следеше всяко действие в изпълнението на танцьорите, беше така любезна да ни даде кратко интервю. Лиу Лю се оказа лъчезарна и словоохотлива. Обясни ни подробно някои детайли "от кухнята " на спектакъла. Сама заговори за Джеки Чан и сподели, че актьорът често водел момчетата от танцовата компания на кино, за да гледат заедно новите му филми. Лиу Лю направи и друго уточнение. Сред танцьорите няма монаси и възпитаници на Шаолин. Всички те са били подбрани от известни кунг-фу школи в цял Китай. Това, разбира се, ни най-малко не омаловажава способностите на тези талантливи младежи. В допълнение, директорката потвърди, че на репетицията танцьорите са показали едва 20% от възможностите си, което беше съвсем нормално. Трябваше да пестят сили за същинското изпълнение. Но съзирайки загатнатата красота на на спектакъла, ние бегло можехме да си представим, какво шоу щяхме да видим след броени часове.
Минути преди началото, пространството пред залата беше изпълнено с посетители. Медиите взимаха интервюта, а в голямата суматоха някои хора търсеха билети, за да гледат на живо китайската трупа. Мястото се оказа малко, за да побере всички желаещи. Впоследствие научихме, че организаторите са добавяли допълнителни столове за публиката.
Доволни, че бяхме свършили почти цялата работа, ние от екипа на Friday chopsticks заехме местата си и за първи път от много време насам успяхме истински да се насладим на самото представление. Спектакълът се предаваше на две нива. Първото беше показаното на сцената - готовият продукт, който зрителите виждат. Второто ниво представляваше кратки документални откъси, които разделяха отделните сегменти на изпълнението. Те именно предаваха работата "зад кулисите", къртовският труд - тренировки и балетни упражнения, през които са преминали всички участници, за да придобият съвършена техника на изпълнение. Истината е, че видяхме реалността, която се крие зад цялото това фино, възвишено творение. Безспорно най-веселата част от тези кратки филмчета беше съвместната работа по проекта на всички - съчетаването на полезното с приятното. Тези момчета не само са тренирали заедно, но са израснали съвместно. Живели са като братя, споделяйки малките радости и сериозните трудности. Превърнали са се в голямо, щастливо семейство.
Не зная докъде се простират границите на човешките способности, но усещах, че танцьорите ги прекрачваха без проблем и достигаха отвъд с лекота и финес, каквито само азиатците умеят да демонстрират, понеже те са заложени генетично в природата на източния човек. При повторното гледане успяхме да откроим детайли, каквито първоначално ни бяха убягнали. Смея да кажа, че тези изпълнители представиха по-впечатляващ спектакъл от този на самите шаолински монаси, понеже за създаването на подобен проект са необходими множество комбинирани умения (освен тези, свързани с бойните изкуства) и невероятно количество креативност, които да бъдат съчетани и поднесени по най-впечатляващ начина на зрителите.
Спектакълът Gateway събираше множество стилове в перфектна, хармонична симбиоза. Всеки жест на участниците беше премерен до съвършенство. В изпълнението нямаше празни движения. Въздействието беше върху всички сетива. За музикален фон повече от удачно беше подбрана филмова мелодия и такава, каквато обикновено се използва при правенето на трейлъри. Тя действително беше другата важна съставка на спектакъла.
Любопитно е да спомена, че ефектното изпълнение не се нуждаеше от множество солидни декори и приспособления. Портите бяха основен символ и помощно средство. Допълнение внасяха няколко бойни оръжия, костюмите и дългите ръкави, с чиято помощ кулминацията действително се оказа завладяваща. За пореден път видяхме как азиатците достигат максимален ефект с минимално количество декори, разчитайки единствено на собствените умения.
Публиката остана изключително доволна от зрелището и близо 10 минути не спря да ръкопляска с възторг. След падането на завесите, присъстващите в залата бяха поканени на коктейл, организиран на една от терасите извън театъра. Тайничко се надявахме танцьорите също да се присъединят. Аз самата бях убедена, че ще го сторят, знаейки че китайците са изключително дружелюбни и обичат да общуват с останалите народи. Не чакахме дълго. Въпреки умората, младежите показаха уважение към публиката и костюмирани дойдоха да се здрависат с нас. Ние от Friday chopsticks бяхме единствените, които си направиха обща снимка с всички.
След това емоционално събитие поехме към хотела, където трябваше да се настаним. В него бяха отседнали организаторите и всички гости на One Dance Week. На рецепцията ни очакваше нова изненада. Засякохме двама от корейските танцьори, които тъкмо пристигаха в града. Техните изпълнения тепърва предстояха...
Автор: Мария Симеонова
