Магия, Хеншин (преобразяване), прах в очите. Всичко, което до този момент сме знаели за черните воини на нощта, нинджите, се оказа илюзия. Истината открихме на лекцията, която изнесоха двама японски преподаватели от университета в Мие. Те ни научиха, че изкуството на шиноби (това е японският термин за „нинджа“, който се появява в средата на XIVв.) не е създадено за нападение, а за защита. Тези, които са го практикували, не са били свръхестествени същества, а съвсем обикновени хора.

Така, например, оръжията, които са използвали, са били малко по-различни от тези, които сме свикнали да виждаме в разпространетите филмови заглавия. Популярните шурикени изобщо не фигурират в реалния арсенал на войните на мрака. Те дори не са описани в нито една стара книга, посветена на това изкуство. Нинджите реално не са се биели, а са се стремели да избягват схватките. Тяхната главна задача е била събирането на информация и нищо друго. За тази цел са си помагали с малки трикове, които остават далеч от свръхестествените способности, приписвани им в популяната литература и кино.

​През 60-те години на XXв. започват да се появяват телевизионни и филмови продуции, които представят лицата на тези воини по коренно различен начин. Наруто, Шиноби на моно, Нинджа и много други произведения създават около тях ореола на необикновени убийци, който им придава легендарна окраска. Днес завесата се вдига и маските падат.

Джиничи Каваками е описван като последният нинджа. Той е, може би, единственият останал жив човек, който се занимава с практикуване на изкуството ниниджуцу. На специална демонстрация в София в края на септември, той показа някои техники, които използва за подобряване на физическто си състояние, понеже в днешно време изкуството на нинджите не знае друго практическо приложение. Това е причината, поради която проф. Каваками няма никакви последователи и наследници, които да поемат знанията и да продължат делото му. Изкуството на воините-сенки постепенно потъва в забвение.

​В интервюто, което Каваками-сан даде за "Friday chopsticks", той сподели откровено и спокойно, каква е същността на прилаганата от него система. Убедихме се на практика, че майсторът притежава удивителна комбинация от смирение и ерудиция. Благодарение тези качества, той е успял да достигне нива на физическа и духовна стабилност, непознати за останалите хора. Първото нещо, което ни порази, беше възрастта му. Започнал е да тренира на 6г. Днес е на 66 и притежава уникална гъвкавост и зравина. Такива, които му помагат да счупи камък с гола ръка, например. Или да си извади рамото и след това отново да го върне на място. Зрителите бяха поразени.

За непросветените тези умения могат да се причислят към сферата на фантастичните чудеса, но за хора като Каваками-сан, те са плод на дългогодишна практика и придобити качества, помагащи му да познава добре и да контролира сам тялото си. Най-важното за един човек, посветил се на изкуството, според него, е търпението, спокойстветието. Съвременните хора все повече изгубват тези черти. Какво тогава им остава? Да гледат филмите със свръхестествени същества, да се радват на Наруто или на героите от Kamen rider и да си мечтаят, че някой ден ще се случи чудо и ще постигнат заветният Хеншин! И това само при условие, че притежават добра памет, красноречие, убедителност и интелигентност. Колко от нас могат наистина да се похвалят с тези дадености?!

На 4 септември в Дом на киното се състоя официалната премиера на китайския филм "Черен въглен, тънък лед". В присъствието на около 40-50 човека в залата, лентата започна шествието си в България. На събитието присъстваха съветникът по културните въпроси в китайското посолство, Ин Яли, и Гу Фан - също от културния отдел. Оказа се, че прожекцията се е харесала на зрителите. Разговарях с някои от от тях и те бяха останали доволни от видяното на екрана. Най-много ги беше впечатлил монтажът и отлично заснетите сцени. Други отчитаха силната страна на историята и актьорската игра, а трети бяха впечатлени от арт звученето на филма. Китайската продукция нашумя през миналата година, когато се окичи с две от най-големите отличия на кинофестивала в Берлин. Това е четвъртият китайски филм, който печели Златна мечка, но за разлика от останалите три, този се представи стабилно и в бокс-офиса на страната си. "Черен въглен, тънък лед" е мрачен, суров, жесток и неприветлив. Смразяващ реализъм лъха от него Някои го сравняват атмосферата му с тази в Suzhou River, други откриват прилика с нещата на Дзя Джанкъ, както и влияние на Дейвид Линч и братя Коен. При всички положения, обстановката препраща към въздействието на филм ноар, а реалимът е повече от осезаем. Уникалността на лентата идва от постоянната промяна в окото на камерата, което винаги е насочено към действителността, за да покаже мрачната визия на съвременен Китай. "Това е най-комерсиалният ми арт-филм"- казва режисьорът Инан Диао. * Историята се развива на бавно темпо в Североизточен Китай през 1999г и 2004г. Проектът стартира с идеята на режисьора да заснеме детективска история. Той пише сценарий цели 8г. и едва третата му версия е филмирана. И още любопитна информация! Главният актьор, Ляо Фан, напълнява с ок. 22 кг., за да влезе в ролята на алкохолизиран детектив. Английското заглавие е различно от оригиналното китайско - Bai Ri Yan Huo, което се превежда като Daylight Fireworks. Режисьорът се натъква на фразата, благодарение на свой приятел. "Дневните фойерверки" обясняват същността на определено човешко състояние. Заглавието помага да се конструира разликата между реалност и фантазия. Така "въглища" и "лед" принадлежат към света на реалните неща, "фойерверки" - към фантастичните. Те са двете страни на една монета. Английското име се отнася до 2 визуални улики във филма. Любопитен, провокативен, изненадващо реалистичен, филмът засяга общочовешки проблеми и звучи актуално в съвременните условя навсякъде по света.

Благодарим на организаторите! Надяваме се в бъдеще да виждаме по-често далекоизточни заглавия в афишите на кината!