Пафос е петият по големина град в Кипър, но определено не това е най-интересното около него. За 2017та година той е и европейска столица на културата (както Пловдив ще бъде през 2019). Бива овенчан с тази титла по много причини - в сърцето на града е античен комплекс, част от античния Пафос, някогашна столица на острова, както и легендарното място, където Афродита се ражда от пяната на Средиземно море. Магически град. Извадих доста голям късмет да го хвана в пика на културната му въртележка. В програмата му през годината е имало множество интернационални събития от всякакво естество, а сред тях - и много, свързани с Япония. Първото, на което аз имах възможност да отида беше постановка. Да, японски моноспектакъл. 

Kiosk е монодрама, чийто сюжет се върти около една жена, която работи в малко павильонче. Заробена за стола си, тя продава вода и вестници. Постановката се върти около привидно простичка идея, а постига толкова силен ефект. Чрез сюрреалистична повтаряемост, атмосфера (създавана от двама музиканти на живо), цялостният език на тялото и лицето, който актрисата ползваше с размаха на гений - толкова нереално, а всъщност описващо до съвършенство клопката на ежедневието ни. Удари ме силно. Не съм работила в павильон конкретно, продавах в магазин - но спектакълът ме удари точно там, където месеци ме беше боляло. Повтаряемост, повтаряемост, повтаряемост, докато не си сигурен дали си жив, или си мъртъв. Брилянтна!  Благоприличието единствено ме спря да не отвлека Томоко Андо - актрисата и виновницата за състоянието ми. Толкова бях щастлива, реших да купя билет и за втората постановка по-късно същата вечер, макар да не бях планувала. Тя не беше далечна Азия - беше близка Африка. Алжир. 

Знам, знам - това е сайт за далекоизточна култура, затова и няма да изпадам в подробности за алжирската постановка. Ще кажа само - не се страхувайте да се оставите по течението, да гледате неща, които не знаете дали ще харесате, да отидете в друг град, за да гледате японска постановка, да купите спонтанно билет за втора и да плачете, много да плачете на нея. В брилянтно изпълнение от Суад Янади - Mira. 

Осъзнах нещо. Това бяха първите ми постановки, гледани в чужбина. Подарих вкупом на Кипър, Япония и Алжир щастието, сълзите и вълнението си от театралното изкуство. Не бих могла да избера по-красив начин да го направя, дори да го бях мислила съзнателно. Май е нужно да кажа, че моноспектаклите бяха съответно на японски и арабски, но имаше гръцки и английски субтитри. Японската беше много повече физически театър, текстът беше много, много малко. Арабската обаче огласяваше в подължение на час залата с мелодичната си реч. И двете ме докоснаха. И на двете плаках. Колко по-красиво доказателство, че изкуството е отвъд всяка граница?

Не, няма грешка в заглавието. По стечение на личните ми усилия, ще имам няколко месеца да опознавам близко-далечният Кипър. А по пътя си вече откривам малки, разпиляни парченца от пъзела Азия. Странното е, че макар и дребни (книжка тук и там, музеен експонат, някой и друг пакет вредни нудълс), макар и технически не "родни" за мен, тези познати фрагментчета станаха важни за оцеляването ми почти колкото киселото мляко "Бор Чвор", което открих случайно в супермаркета.

Първото място, което ме приюти в търсенето, беше една малка книжарничка с твърде много книги. Moufflon Bookshop се оказа като малък оазис не само за англоезичните ми нужди, но и за моя изненадата криеше между рафтовете си книги за Азия, манга, приказки. Ако някога югоизточните ветрове ви завеят към Никозия, столицата на Кипър - надникнете в претрупаната с книги витрина. 

Третото (и последено за това мое първо включване) откритие беше между стените на галерия Левентис - една от най-добре подредените и поддържани галерии, в които съм била. Преди да пристъпя към малките китайски съкровища из галерията, се чувствам длъжна да отбележа, че френската колекция от картини и старинни мебели е прекрасна. Не съм предполагала, че средно голяма галерия в Кипър ще ме впечатли дотолкова, че да съм уверена, че ми е любимата досега. Обратно към Азия. Сред френските картини се натъквах на малки витрини, пълни с китайски порцеланови фигури, купи, малки статуи, кутийки. Френската колекция (и с нея китайските находки) всички са били притежание на Анастасиос Левентис, съответно и повечето от тях за били част от декора на парижкия му дом. Колко малък и странен е света, когато българка на студентски обмен се взира в китайски порцелан, притежаван от кипърец, живял в Париж. 

Кипър може да не е в Далечния Изток, но това прави търсенето и намирането из малкия остров още по-вълнуващо. Впрочем може виртуално да бъде разгледан домът на Левентис, а от рафтчетата да надничат малки познати фигури. 

Потенциално очаквайте включване от мен и с местните геймърски/фен магазини, може би малък азиатски food haul, а може би и японска постановка. Човек не може да предположи къде ще намери познатото. Още по-малко - да предположи, че познатото вече е и Азия.

Писателят коментира наградата като голямо признание. За него връчването й означава че върви по стъпките на най-великите автори. "Светът е много несигурен в този момент и се надявам, че всички Нобелови награди ще го тласнат в положителна посока" - добавя Ишигуро. Сара Даниъс, постоянен секретар на Шведската академия, описва неговите произведения като "смесица от Джейн Остин, комедия на маниерите и Франц Кафка". Описва го като изпълнен с "целомъдрие" писател, който е "разработил своя естетическа вселена." 
​​
Шведската академия аргументира избора си като изтъкна, че Ишигуро е писател, създал "романи с голяма емоционална сила, разкриващи бездната под нашето илюзорно чувство за връзка със света". Най-известните му романи - "Остатъкът от деня" и "Никога не ме оставяй", са адаптирани успешно на голям екран. Японската серийна екранизация по "Никога не ме оставяй" от 2016 г. надминава по популярност едноименния британски филм с Кийра Найтли от 2010 г. ​