Парченца Азия разпиляни из Кипър

Не, няма грешка в заглавието. По стечение на личните ми усилия, ще имам няколко месеца да опознавам близко-далечният Кипър. А по пътя си вече откривам малки, разпиляни парченца от пъзела Азия. Странното е, че макар и дребни (книжка тук и там, музеен експонат, някой и друг пакет вредни нудълс), макар и технически не "родни" за мен, тези познати фрагментчета станаха важни за оцеляването ми почти колкото киселото мляко "Бор Чвор", което открих случайно в супермаркета.

Първото място, което ме приюти в търсенето, беше една малка книжарничка с твърде много книги. Moufflon Bookshop се оказа като малък оазис не само за англоезичните ми нужди, но и за моя изненадата криеше между рафтовете си книги за Азия, манга, приказки. Ако някога югоизточните ветрове ви завеят към Никозия, столицата на Кипър - надникнете в претрупаната с книги витрина. 

Вторият ми фрагмент е камерен акустичен концерт. През първия ден на 9тия интернационален фестивал за съвременна музика Фарос  за публиката са си партнирали два далекоизточни инструмента - шенг и шо, свирени сътветно от Wu Wei (Китай) и Naomi Sato (Япония). Шенг се смята за един от най-старите музикални инструменти с над 3 хиляди годишна история. Неговият по-малък побратим - японският шо пък се смята, че е създаден за да имитира вика на феникса (поне както японците са смятали, че би звучал). И двамата музиканти имат впечатляващи биографии зад гърба си, но най-изумително за мен е умението им да вплитат в съвременното музикално изкуство едни от най-древните инструменти. 

Третото (и последено за това мое първо включване) откритие беше между стените на галерия Левентис - една от най-добре подредените и поддържани галерии, в които съм била. Преди да пристъпя към малките китайски съкровища из галерията, се чувствам длъжна да отбележа, че френската колекция от картини и старинни мебели е прекрасна. Не съм предполагала, че средно голяма галерия в Кипър ще ме впечатли дотолкова, че да съм уверена, че ми е любимата досега. Обратно към Азия. Сред френските картини се натъквах на малки витрини, пълни с китайски порцеланови фигури, купи, малки статуи, кутийки. Френската колекция (и с нея китайските находки) всички са били притежание на Анастасиос Левентис, съответно и повечето от тях за били част от декора на парижкия му дом. Колко малък и странен е света, когато българка на студентски обмен се взира в китайски порцелан, притежаван от кипърец, живял в Париж. 

Кипър може да не е в Далечния Изток, но това прави търсенето и намирането из малкия остров още по-вълнуващо. Впрочем може виртуално да бъде разгледан домът на Левентис, а от рафтчетата да надничат малки познати фигури. 

Потенциално очаквайте включване от мен и с местните геймърски/фен магазини, може би малък азиатски food haul, а може би и японска постановка. Човек не може да предположи къде ще намери познатото. Още по-малко - да предположи, че познатото вече е и Азия.

​Автор и фотограф : Лилия Божинова