
Всички 3 100 билета се разпродадоха за 2 минути, а аз за пръв път в живота си преживях толкова инфарктно купуване на билети. Беше ясно, че желаещите ще са много и още часове преди отварянето на системата в събитието във Facebook беше пълно с коментари на стресирани фенове, които се притесняваха дали ще успеят да си вземат билети. Е, в кранйа сметка не беше толкова страшно - взех си билет и бях много щастлива от този факт, особено след като видях коментарите на много разочаровани хора без билети.
В деня на концерта за пръв път видях и нещо друго - огромните опашки от фенове. Когато пристигнах около 30 минути преди отварянето на вратите, опашките бяха дълги по няколко пресечки и сериозен брой хора явно стояха от сутринта, защото си носеха одеяла и възглавнички. Знам, разбира се, че това е обичайна гледка по к-поп концерти, но като се има предвид, че Jay Park и компанията му са хип-хоп изпълнители не очаквах подобна гледка. Мястото на концерта – клуб Troxy, е наистина страхотно – много красиво, с добра акустика и на добра локация. Мисля обаче, че беше твърде малко за изпълнител от ранга на Jay Park. Със сигурност той и компанията му можеха да напълнят много по-голяма зала.
Влизането в клуба мина гладко. Залата се напълни бавно и когато най-после беше пълна, всички вече бяха нетърпеливи за началото на шоуто. Вечерта откри DJ Wegun с постепенно набираща скорост селекция от парчета. Подборът му беше идеален за начало на вечерта – от западни хитове до парчета на Jay Park, на които тълпата избухна. На няколко пъти DJ Wegun дори се усмихна на тълпата в отговор на положителната реакция на музиката му. До края на концерта той беше постоянното присъствие на сцената, като безпогрешно пускаше и смесваше музиката за всички изпълнители. Помислих си колко не трябва да се подценява ролята на DJ-я на такива концерти.



В сетлиста бяха най-популярните му парчета като Joah, Me like Yuh и Aquaman, както и по-нови песни като Forget About Tomorrow и Birthday. На сцената се появи отново и Hoody и заедно изпълниха All I Wanna Do и Solo. Второ изпълнение чухме и от Sik-K, който се присъедини за Yacht.
Всяко едно изпълнение ми хареса, но това, което ми направи най-голямо впечатление всъщност беше, когато Jay остана сам на сцената. С шапка и голям суичър, той не танцуваше, а редеше бесни рими, показвайки уменията си в рапирането с парчетата Put `em up, On It и Most Hated. Jay Park наистина не се нуждае от танцови движения, впечатляващи сценични декори или специално облекло, за да направят наистина силно изпълнение. Между песните той отдели време и да благодари на публиката за подкрепата, а докато Sik-K и Hoody бяха на сцената не пропусна възможността да говори и за тях и тяхната музика. Останах силно впечатлена от грижата, с която говореше за тях – изглежда наистина държи на екипа си и ги подкрепя по всякакъв начин. |
Jay и целият му екип излязоха още веднъж, за да избухнат на ремикс на песента Who You. Цялата публика скачаше, както и всички на сцената. Sik-K извади бутилка шампанско, разтърси я и напръска екзалтираната тълпа.
Сцената е празна. Осмислям всичко, което току-що се случи. Пропътувах над 2500 км, за да съм тук. Косата ми мирише на шампанско.
Ако пак дойде в Европа, се съмнявам, че ще устоя на желанието да грабна раницата си и да хукна към мястото, където отново мога да преживея това.