Струва ми се, че 2017 беше годината на концертите на корейски изпълнители в Европа - все пак дойдоха G-Dragon, Zico, KARD, B.A.P, FT Island, Monsta X, Zion T, Hyukoh… и много други. Някои от тези имена ме развълнуваха – кой к-поп фен не би искал да отиде на концерт на GD?! Но не съм от хората, които биха хукнали навсякъде по света, за да видят любимата си звезда на живо. Посещаването на концерт извън България все пак е сериозна инвестиция – билет за събитието, самолетни билети, място за пренощуване, храна, а и време. Въпреки че харесвам много от корейските изпълнители, които най-после забелязаха Европа, разходите ми се виждаха твърде много и нито един от концертите през 2017 г. не успя да ме съблазни до толкова, че да пътувам извън страната с единствена цел посещение на концерт. И тогава Cult of Ya обявиха, че ще доведат в Лондон вероятно единствения изпълнител, за когото дори не се замислих - Jay Park, заедно с Hoody, Sik-K и DJ Wegun. Автоматично започнах да си правя план какво мога да правя в Лондон за един уикенд.
Всички 3 100 билета се разпродадоха за 2 минути, а аз за пръв път в живота си преживях толкова инфарктно купуване на билети. Беше ясно, че желаещите ще са много и още часове преди отварянето на системата в събитието във Facebook беше пълно с коментари на стресирани фенове, които се притесняваха дали ще успеят да си вземат билети. Е, в кранйа сметка не беше толкова страшно - взех си билет и бях много щастлива от този факт, особено след като видях коментарите на много разочаровани хора без билети.
В деня на концерта за пръв път видях и нещо друго - огромните опашки от фенове. Когато пристигнах около 30 минути преди отварянето на вратите, опашките бяха дълги по няколко пресечки и сериозен брой хора явно стояха от сутринта, защото си носеха одеяла и възглавнички. Знам, разбира се, че това е обичайна гледка по к-поп концерти, но като се има предвид, че Jay Park и компанията му са хип-хоп изпълнители не очаквах подобна гледка. Мястото на концерта – клуб Troxy, е наистина страхотно – много красиво, с добра акустика и на добра локация. Мисля обаче, че беше твърде малко за изпълнител от ранга на Jay Park. Със сигурност той и компанията му можеха да напълнят много по-голяма зала.
Влизането в клуба мина гладко. Залата се напълни бавно и когато най-после беше пълна, всички вече бяха нетърпеливи за началото на шоуто. Вечерта откри DJ Wegun с постепенно набираща скорост селекция от парчета. Подборът му беше идеален за начало на вечерта – от западни хитове до парчета на Jay Park, на които тълпата избухна. На няколко пъти DJ Wegun дори се усмихна на тълпата в отговор на положителната реакция на музиката му. До края на концерта той беше постоянното присъствие на сцената, като безпогрешно пускаше и смесваше музиката за всички изпълнители. Помислих си колко не трябва да се подценява ролята на DJ-я на такива концерти.
Втора на сцената излезе Hoody – единствената жена в AOMG. Изпълнението й започна с малка техническа трудност, тъй като микрофонът й беше изключен за първия куплет от песента. Публиката обаче беше много подкрепяща и тя бързо се отърси от смущението си. Hoody не само пя, но се включи и в някои части на хореографията заедно с танцьорите на сцената, което е нещо не твърде типично за нея. Между песните сподели, че това е първият й път в Лондон и това обясни защо изглеждаше нервна. Леко срамежливо, тя попита публиката дали знаят песните й, и беше изненадана и много щастлива, когато отговорът беше вълна от възторжени утвърдителни възгласи.
Следващ беше Sik-K, който не е непознат на сцената в Лондон. След като е бил вече в града с крюто си Yelow's Mob преди две години, той изглежда се чувстваше много комфортно. Беше сам на сцената, но абсолютно я изпълни със силното си присъствие. Постоянно се обръщаше към двете страни на сцената, оставяше публиката да изпее части от песните и насърчаваше всички да танцуват. Преди концерта не бях особено запозната с него и музиката му, но след това изслушах всичките му песни и мога да кажа, че вече съм му голям фен. И до днес си въртя албумите му и чакам да пусне нещо ново.
След като Sik-K благодари на тълпата, сцената потъна в тъмнина. Най-после дойде моментът, който всички чакахме. На сцената се качиха двама танцьори, направиха малка част от хореография и застинаха. И ето го и него - бавно излиза от дясната страна на сцената под звуците на песента Replay, облян в синя светлина. Спира между танцьорите и в следващия миг заедно продължават хореографията. Под оглушителните аплодисменти и викове на публиката Jay Park завладя сцената.
Едно нещо ми стана ясно от момента, в който се появи - той наистина обожава това, което прави. Чувствах как неговите собствени песни го зареждат и затова изглежда, че има безкрайна енергия. Гласът и движенията му течеха така гладко, че почти изглеждаше, че не полага никакви усилия - което съм сигурна, че не е истина. Да пее, докато се върти; да стои на една ръка; да накара цялата тълпа да крещи с движенията си – Jay Park направи всичко това и още.
В сетлиста бяха най-популярните му парчета като Joah, Me like Yuh и Aquaman, както и по-нови песни като Forget About Tomorrow и Birthday. На сцената се появи отново и Hoody и заедно изпълниха All I Wanna Do и Solo. Второ изпълнение чухме и от Sik-K, който се присъедини за Yacht.
В сетлиста бяха най-популярните му парчета като Joah, Me like Yuh и Aquaman, както и по-нови песни като Forget About Tomorrow и Birthday. На сцената се появи отново и Hoody и заедно изпълниха All I Wanna Do и Solo. Второ изпълнение чухме и от Sik-K, който се присъедини за Yacht.
| Всяко едно изпълнение ми хареса, но това, което ми направи най-голямо впечатление всъщност беше, когато Jay остана сам на сцената. С шапка и голям суичър, той не танцуваше, а редеше бесни рими, показвайки уменията си в рапирането с парчетата Put `em up, On It и Most Hated. Jay Park наистина не се нуждае от танцови движения, впечатляващи сценични декори или специално облекло, за да направят наистина силно изпълнение. Между песните той отдели време и да благодари на публиката за подкрепата, а докато Sik-K и Hoody бяха на сцената не пропусна възможността да говори и за тях и тяхната музика. Останах силно впечатлена от грижата, с която говореше за тях – изглежда наистина държи на екипа си и ги подкрепя по всякакъв начин. |  |
Енергията в залата беше толкова силна, че се изглеждаше, че може да продължи вечно. Разбира се, обаче няма нищо вечно. Щом прозвуча интрото на Mommae и Jay захвърли и тениската си, знаехме, че всичко скоро ще приключи, но нямаше значение. Всички крещяха с всичка сила всяка дума от текста, докато той танцуваше облян в червена светлина. След като песента завърши, всички слязоха от сцената и тя остана празна. Но все още не бяхме приключили.
Jay и целият му екип излязоха още веднъж, за да избухнат на ремикс на песента Who You. Цялата публика скачаше, както и всички на сцената. Sik-K извади бутилка шампанско, разтърси я и напръска екзалтираната тълпа.
Сцената е празна. Осмислям всичко, което току-що се случи. Пропътувах над 2500 км, за да съм тук. Косата ми мирише на шампанско.
Ако пак дойде в Европа, се съмнявам, че ще устоя на желанието да грабна раницата си и да хукна към мястото, където отново мога да преживея това.
Jay и целият му екип излязоха още веднъж, за да избухнат на ремикс на песента Who You. Цялата публика скачаше, както и всички на сцената. Sik-K извади бутилка шампанско, разтърси я и напръска екзалтираната тълпа.
Сцената е празна. Осмислям всичко, което току-що се случи. Пропътувах над 2500 км, за да съм тук. Косата ми мирише на шампанско.
Ако пак дойде в Европа, се съмнявам, че ще устоя на желанието да грабна раницата си и да хукна към мястото, където отново мога да преживея това.
Автор: Емилия Кирчева
