Джесика Уудуърт: "Кинематографският потенциал на това, което направих в Монголия, се съдържа в Хадак."
Ако отидете на прожекцията на "Хадак", без очаквания, тази продукция истински ще ви изненада с интересните си решения и креативната си визия.
Когато видите "Хадак", никога не бихте предположили, че филмът е дело на западен режисьор. Не на един, а на цял тандем - Джесика Уудуърт и Петер Бросенс. Първото, което ще си помислите за лентата, е колко умело е уловена и предадена източната душевност в нея. Това може да направи само човек, който е живял с хората, чиято история представя. Фантастичният реализъм и недоизказаните сценарии са запазена територия най-вече за далекоизточните творци. Много често чувам хора да споделят, че не могат да разберат даден източен филм, поради липсата на ясно изграден сюжет в него. Това е така, понеже подобни ленти не се осмислят с ума, а се чувстват с душата.
Срещата с Джесика Уудуърт успя да ме убеди, защо точно на нея се е удало да заснеме такъв екзистенциален шедьовър, който успява да покаже мистичния свят на едно неповторимо място. Усмихната и сладкодумна, тя остана за всички прожекции от ретроспекцията на 7-ми март, за да види реакциите на зрителите и да поговори с тях за живота и света.
На въпрос, как се случи приключението "Хадак", режисьорката сподели, че през 90-те години на миналия век, е отишла да снима документален филм за колапса на социализма в Монголия. Малката страна, обградена от силни съседи, й се е сторила изключително интересна. Особено я привлекли шаманските практики и традиционите ритуали. В Моголия Джесика срещнала Петер, чиято мисия е била също да създаде документална лента. Съвместните усилия на двамата ражда първият им игрален проект - мистичният "Хадак", който показва уникалната връзка на човека с природата. Идеята е да се предаде краят на номадизма, да се докоснат теми, свързани с шаманизма, будизма, страданието и изгубването на идентичност, което звучи особено актуално в днешния материален свят. Визуалният език на лентата е формиран от будизма и шаманизма. Сценарият се оказва нелепо кратък, което прави историята много тиха, почти мълчалива, въпреки че в основата си тя е силен вик.
Следващото ми питане беше свързано с участниците. Джесика потвърди, че актьорът, който изпълнява ролята на дядото, е много известен в родната си страна. Той се превръща в нещо като Кръстник за екипа. Изиграва важна роля в подготовката на младите артисти, които нямали опит. За двете главни роли са били прослушани 400 момчета и 300 момичета. Изборът се оказва безапелационен. И двамата имат изключително присъствие на екрана. Актрисата в образа на шаманката също е професионалистка. Режисьорите прекарват месеци в разговори с актьорския състав. Идеята е да разберат техните усещания и да създадат връзка помежду си, която да улесни снимачния процес. Това помага на участниците по-лесно да интерпретират историята и да придадат форма на първоначалната идея.
Джесика е истински пътешественик, търсеща личност с уникално усещане за света. Сигурно затова спомена сред имената на впечатлилите я съвременни източни филми лентите на Хироказу Коре-еда и Наоми Кавасе (стилът й определено е много близък до този на Кавасе). Докоснали са я заглавия като "Mogаri no mori". За нея китайското кино има дълбоки традиции и майсторски направени филми. Любими са й по-стари такива. Като "Yellow Earth" на Чън Кайгъ.
Финалът дойде с важен извод от страна на Джесика: "Вдъхновението идва от мистериозните места, които не очакваш да видиш и откриеш."
Разделихме се с пожеланието хората да гледат повече истинско кино, понеже то е важно. Особено съществено е фестивалното кино. Според Джесика, без фестивалите хората ще останат в тъмнина и ще гледат само филми на големи студия. Това би се превърнало в трагедия. Изкуството трябда да оцелее, колкото и да е трудно неговото финансиране и дистрибуция.
За въздействието на творбата голям принос има музиката, която е комбинация от традиционни ритми и класическа мелодия. Финалният концерт е толкова феноменален, че на неговата космическа сила биха завидели дори гигантите от Апокалиптика.
"Хадак" трябва да се гледа поне два пъти, за да бъде разбран от зрителите. Първото проследяване оставя най-силен визуален отпечатък в съзнанието, но без съмнение, провокира допълнително въобръжението и желанието човек за разбере повече за будизма, шаманизма и сините шалове, символи на небето и надеждата. Това е сюрреална история, противопоставяща материалното на духовното, връщаща баласа между човека и природата.
Филмът "Хадак" беше включен в програмата с ретроспективни ленти на София Филм Фест по-рано през Март 2017.
Ако отидете на прожекцията на "Хадак", без очаквания, тази продукция истински ще ви изненада с интересните си решения и креативната си визия.
Когато видите "Хадак", никога не бихте предположили, че филмът е дело на западен режисьор. Не на един, а на цял тандем - Джесика Уудуърт и Петер Бросенс. Първото, което ще си помислите за лентата, е колко умело е уловена и предадена източната душевност в нея. Това може да направи само човек, който е живял с хората, чиято история представя. Фантастичният реализъм и недоизказаните сценарии са запазена територия най-вече за далекоизточните творци. Много често чувам хора да споделят, че не могат да разберат даден източен филм, поради липсата на ясно изграден сюжет в него. Това е така, понеже подобни ленти не се осмислят с ума, а се чувстват с душата.
Срещата с Джесика Уудуърт успя да ме убеди, защо точно на нея се е удало да заснеме такъв екзистенциален шедьовър, който успява да покаже мистичния свят на едно неповторимо място. Усмихната и сладкодумна, тя остана за всички прожекции от ретроспекцията на 7-ми март, за да види реакциите на зрителите и да поговори с тях за живота и света.
На въпрос, как се случи приключението "Хадак", режисьорката сподели, че през 90-те години на миналия век, е отишла да снима документален филм за колапса на социализма в Монголия. Малката страна, обградена от силни съседи, й се е сторила изключително интересна. Особено я привлекли шаманските практики и традиционите ритуали. В Моголия Джесика срещнала Петер, чиято мисия е била също да създаде документална лента. Съвместните усилия на двамата ражда първият им игрален проект - мистичният "Хадак", който показва уникалната връзка на човека с природата. Идеята е да се предаде краят на номадизма, да се докоснат теми, свързани с шаманизма, будизма, страданието и изгубването на идентичност, което звучи особено актуално в днешния материален свят. Визуалният език на лентата е формиран от будизма и шаманизма. Сценарият се оказва нелепо кратък, което прави историята много тиха, почти мълчалива, въпреки че в основата си тя е силен вик.
Следващото ми питане беше свързано с участниците. Джесика потвърди, че актьорът, който изпълнява ролята на дядото, е много известен в родната си страна. Той се превръща в нещо като Кръстник за екипа. Изиграва важна роля в подготовката на младите артисти, които нямали опит. За двете главни роли са били прослушани 400 момчета и 300 момичета. Изборът се оказва безапелационен. И двамата имат изключително присъствие на екрана. Актрисата в образа на шаманката също е професионалистка. Режисьорите прекарват месеци в разговори с актьорския състав. Идеята е да разберат техните усещания и да създадат връзка помежду си, която да улесни снимачния процес. Това помага на участниците по-лесно да интерпретират историята и да придадат форма на първоначалната идея.
Джесика е истински пътешественик, търсеща личност с уникално усещане за света. Сигурно затова спомена сред имената на впечатлилите я съвременни източни филми лентите на Хироказу Коре-еда и Наоми Кавасе (стилът й определено е много близък до този на Кавасе). Докоснали са я заглавия като "Mogаri no mori". За нея китайското кино има дълбоки традиции и майсторски направени филми. Любими са й по-стари такива. Като "Yellow Earth" на Чън Кайгъ.
Финалът дойде с важен извод от страна на Джесика: "Вдъхновението идва от мистериозните места, които не очакваш да видиш и откриеш."
Разделихме се с пожеланието хората да гледат повече истинско кино, понеже то е важно. Особено съществено е фестивалното кино. Според Джесика, без фестивалите хората ще останат в тъмнина и ще гледат само филми на големи студия. Това би се превърнало в трагедия. Изкуството трябда да оцелее, колкото и да е трудно неговото финансиране и дистрибуция.
За въздействието на творбата голям принос има музиката, която е комбинация от традиционни ритми и класическа мелодия. Финалният концерт е толкова феноменален, че на неговата космическа сила биха завидели дори гигантите от Апокалиптика.
"Хадак" трябва да се гледа поне два пъти, за да бъде разбран от зрителите. Първото проследяване оставя най-силен визуален отпечатък в съзнанието, но без съмнение, провокира допълнително въобръжението и желанието човек за разбере повече за будизма, шаманизма и сините шалове, символи на небето и надеждата. Това е сюрреална история, противопоставяща материалното на духовното, връщаща баласа между човека и природата.
Филмът "Хадак" беше включен в програмата с ретроспективни ленти на София Филм Фест по-рано през Март 2017.
Автор: Мария Симеонова