
Действието се развива преди повече от 100г., когато висшите кръгове в Япония се стремят да подражават на европейските аристократи. В този момент се появяват героите на историята - Кьоуаки и Ходна. Приятели от детинство, на тях е посветена първата част от книгата. Втората се променя с навлизането на трети персонаж – Сатоко. Участта на Кьоуаки и Сатоко е почти решена от родителите им още като деца, но съдбата си знае работата и подрежда картите на бъдещето, както на нея й хареса.
Човекът е същество, създадено, за да страда и в страданието да вижда истините за живота. Особено, когато страданието е породено от собствените ни грешки. Освен него, борбата е другата движеща сила у нас, хората. Щом има за какво да се борим, ние откриваме неподозирана сила в себе си. Но дали, когато осъзнаем някои истини за света и живота, няма да е прекалено късно за борба?!
Дълбоко философски, много земен и изключително елегантен, романът ще ви накара да изпитате неподозирани емоции и ще преобърне представите ви за Япония. Заглавието също е подбрано с фин усет към японската естетика и идеята за преходността на нещата.
Кой е Юкио Мишима?
Авторът не е непознато име в България. Неговото най-популярно произведение – „Златният храм“, е издавано два пъти у нас (през 1990 и 2002г.). До миналата година в Театър София се играеше уникален моноспектакъл, посветен на философията и живота на твореца – „мадам Мишима“.
Биографични данни:
Юкио Мишима (истинско име Кимитаке Хираока), е роден на 14 януари, 1925г. и се самоубива на 25 Ноември 1970г. Той е писател, поет, драматург, актьор и режисьор. Считан е за за един от най-важните японски автори на XX век, оставил ярка следа в световната литература. През 1968г. получава номинация за Нобелова награда. Тогава призът отива у сънародника му Ясунари Кавабата. В работите, които пише, се забелязва смесване на модерни идеи и традиционна естетика. Мишима е активен националист. През 1970г. светът става свидетел на шокиращия му самоубийствен ритуал, който сам организира и изпълнява, след неуспешен опит за преврат, известен като "Инцидентът Мишима".
През 1988г. е учредена литературна награда на негово име, в чест на живота и творчеството му. Изпепеляващият път, който автора следва, остава ярък отпечатък в световен аспект. И до днес неговият живот и философия продължават да се изследват от специалистите, а произведенията му не престават да удивляват публиката.
Носледство:
Мишима оставя след себе си 34 романа, близо 50 пиеси, 25 книги с разкази, 35 книги с есета, едно либрето, както и един филм. През 1985г. режисьорът Пол Шрейдър снима биографична лента за него, озаглавена „Мишима: Живот в четири действия“ (не е прожектиран в Япония).
На 3 юли 1999г. в с. Яманакако е открит Литературен музей, посветен на писателя.
„Пролетен сняг“ в киното
Адаптацията, която истински ме трогна, е направена през 2005г. и е дело на един от най-креативните съвременни режисьори в Япония – Исао Юкисада (Go, Parade, Closed note, Entaku, Pink and Gray). Впечатляващата екранизация включва брилянтен актьорски състав (Сатоши Цумабуки, Юко Такеучи, Соске Такаока, Мицухиро Оикава) с още по-величествени изпълнения на всеки един от участниците.
Удивена съм от умението на Юкисада да влага приказни елементи в историите, които пресъздава на кино! Пророческите сънища на Кьоуаки са предадени безупречно на екрана. Не си спомням да съм срещала подобно нещо преди.
Филмът може да се похвали с девет номинации на Японската академия за 2006г. Оператор е големият тайвански специалост Марк Ли. Вероятно, поради тази причина, кадрите изглежда още по-необикновени. Като добавим и гласа на Хикару Утада, можем да си представим, какво прекрасно произведение се е получило.