Представям ви творба, достигнала до нас, благодарение на издателство „Летера“. Тя е дело на истински нобелов лауреат, посетил България през 2014г.
Според будизма, ражданията и умиранията са дадени на хората, за да преминат през множество изпитания, докато постигнат състоянието на нирвана, което окончателно ще ги освободи от този грешен свят. Но да прекрачи човек отвъд не е толкова лесно. Трябва да изтече доста време...
Действието в романа обхваща период от 50 години – започва през 1950г. и завършва в края на 2000г. Мо Йен описва промените, наспълили в Китай, през погледа на една душа, която няколко пъти се връща на земята в различни превъплъщения.
Главният герой е великодушен земевладелец от Гаоми, който заради прегрешение, след смъртта си се преражда в образа на магаре. В следващите превъплъщения, той се явява като вол, прасе, куче и маймуна, докато най-накрая отново получава привилегията да дойде на този свят в човешко тяло. През призмата на различни животи, героят преживява всички политически сътресения, настъпили в Китай при управлението на комунистическата партия, включително пагубната Културна революция.
По подобие на старите китайски литературни образци, романът е разделена на глави (общо 58 на брой), предхождани от кратки двустишия.
Наричат „Уморен да се раждам и умирам“ „епична черна комедия“, която печели одобрението на критиците още с появата си, през 2006г. През 2008г. е преведена на английски, а година по-късно печели награда „Нюман“ за китайска литература.
Според будизма, ражданията и умиранията са дадени на хората, за да преминат през множество изпитания, докато постигнат състоянието на нирвана, което окончателно ще ги освободи от този грешен свят. Но да прекрачи човек отвъд не е толкова лесно. Трябва да изтече доста време...
Действието в романа обхваща период от 50 години – започва през 1950г. и завършва в края на 2000г. Мо Йен описва промените, наспълили в Китай, през погледа на една душа, която няколко пъти се връща на земята в различни превъплъщения.
Главният герой е великодушен земевладелец от Гаоми, който заради прегрешение, след смъртта си се преражда в образа на магаре. В следващите превъплъщения, той се явява като вол, прасе, куче и маймуна, докато най-накрая отново получава привилегията да дойде на този свят в човешко тяло. През призмата на различни животи, героят преживява всички политически сътресения, настъпили в Китай при управлението на комунистическата партия, включително пагубната Културна революция.
По подобие на старите китайски литературни образци, романът е разделена на глави (общо 58 на брой), предхождани от кратки двустишия.
Наричат „Уморен да се раждам и умирам“ „епична черна комедия“, която печели одобрението на критиците още с появата си, през 2006г. През 2008г. е преведена на английски, а година по-късно печели награда „Нюман“ за китайска литература.
Мо Йен
Мо Йен е псевдоним на писателя Гуан Мойе. Авторът е роден на 17 февруари 1955г. Става известен с романите и кратките си истории, които засягат важни теми от близкото минало и действителността в Китай. Доналд Морисън от американското списание TIME смята Мо Йен за "един от най-известните, често забранявани китайски писатели“. Джим Лийч го нарича китайският отговор на творци като Франц Кафка и Джоузеф Хелър.
Мо Йен е познат на западните читатели с романа „Червено сорго“, създаден през 1987г., превърнал се в основа за направата на един от най-емблематичните китайски филми („Червено сорго“ на режисьора Джан Имоу). Малкият Мо Йен напуска училище, за да изкарва прехраната си като фермер, а от 18 годишен работи във фабрика за проиводство на памук. В края на Културната революция, през 1976 г., Mo се присъединява към Народноосвободителната армия (PLA) и започва да пише, докато все още е войник. По време на тази пост-революционна ера, въздействие му оказват, както лиричните и епични творби на китайската литература, така и преводите на чужди автори като Уилям Фокнър и Габриел Гарсия Маркес.
През 1984 г., след като е награден с литературно отличие от списание PLA, започва да посещава Колежът по изкуствана на Народноосвободителната армия. Там приема псевдонима Мо Йен, публикува първата си новела и започва кариерата си като национално признат романист. Първият му роман се появява през 1981г и носи името „Падащ дъжд в пролетна нощ“ (Falling Rain on a Spring Night). През 1991г. авторът получава магистърска степен по литература от Пекинския педагогически университет.
През 2012г. Мо Йен е удостоен с Нобелова награда за литература за работата си като писател, който „слива в едно народни приказки, история и съвремие".
Основни теми в произведенията му са вечната човешка алчност и корупцията. В епичните исторически романи, появили се изпод умелото му перо, успоредно с фантастичния реализъм, може да се забележи наличието на черен хумор, използван за представяне на абсурдите, които неизменно съпътстват героите му.
Псевдонимът
"Мо Йен" означава "не говоря" или „неговорещ“. Името идва от предупреждение, направено от родителите му да не говори това, което мисли, докато е навън, поради сложната политическа ситуация в Китай през 50-те години на миналия век.
Вдъхновение
Произведенията на Мо Йен се явяват социален коментар на действителността. В тях той е силно повлиян от социалния реализъм на Лю Сюн и магическия реализъм на Габриел Гарсия Маркес. От гледна точка на традиционната китайска литература, авторът получава дълбоко вдъхновение от епоса „Крайречно царство“ (Water Margin), както и от други китайски класики – „Пътуване на Запад“ и „Сън в алени покои“.
Мо Йен е псевдоним на писателя Гуан Мойе. Авторът е роден на 17 февруари 1955г. Става известен с романите и кратките си истории, които засягат важни теми от близкото минало и действителността в Китай. Доналд Морисън от американското списание TIME смята Мо Йен за "един от най-известните, често забранявани китайски писатели“. Джим Лийч го нарича китайският отговор на творци като Франц Кафка и Джоузеф Хелър.
Мо Йен е познат на западните читатели с романа „Червено сорго“, създаден през 1987г., превърнал се в основа за направата на един от най-емблематичните китайски филми („Червено сорго“ на режисьора Джан Имоу). Малкият Мо Йен напуска училище, за да изкарва прехраната си като фермер, а от 18 годишен работи във фабрика за проиводство на памук. В края на Културната революция, през 1976 г., Mo се присъединява към Народноосвободителната армия (PLA) и започва да пише, докато все още е войник. По време на тази пост-революционна ера, въздействие му оказват, както лиричните и епични творби на китайската литература, така и преводите на чужди автори като Уилям Фокнър и Габриел Гарсия Маркес.
През 1984 г., след като е награден с литературно отличие от списание PLA, започва да посещава Колежът по изкуствана на Народноосвободителната армия. Там приема псевдонима Мо Йен, публикува първата си новела и започва кариерата си като национално признат романист. Първият му роман се появява през 1981г и носи името „Падащ дъжд в пролетна нощ“ (Falling Rain on a Spring Night). През 1991г. авторът получава магистърска степен по литература от Пекинския педагогически университет.
През 2012г. Мо Йен е удостоен с Нобелова награда за литература за работата си като писател, който „слива в едно народни приказки, история и съвремие".
Основни теми в произведенията му са вечната човешка алчност и корупцията. В епичните исторически романи, появили се изпод умелото му перо, успоредно с фантастичния реализъм, може да се забележи наличието на черен хумор, използван за представяне на абсурдите, които неизменно съпътстват героите му.
Псевдонимът
"Мо Йен" означава "не говоря" или „неговорещ“. Името идва от предупреждение, направено от родителите му да не говори това, което мисли, докато е навън, поради сложната политическа ситуация в Китай през 50-те години на миналия век.
Вдъхновение
Произведенията на Мо Йен се явяват социален коментар на действителността. В тях той е силно повлиян от социалния реализъм на Лю Сюн и магическия реализъм на Габриел Гарсия Маркес. От гледна точка на традиционната китайска литература, авторът получава дълбоко вдъхновение от епоса „Крайречно царство“ (Water Margin), както и от други китайски класики – „Пътуване на Запад“ и „Сън в алени покои“.
Автор: Мария Симеонова
