Дългоочакван превод на един от най-великите японски писатели най-сетне излезе на български език. В началото на годината издателство Изток-Запад дари българския читател с книгата "Момчето". Това е ценен сатиричен роман, считан за своеобразна автобиография на Нацуме Сосеки. В него писателят изобразява общество на хора с възгледи, които биха паснали по-скоро на мисленето на съвременния човек. В "Момчето" Сосеки рисува живота на един искрен и честен младеж, който заминава да преподава математика в провинциално училище. Пристигайки в малко градче, той се сблъсква със странното отношение на колегите си и разбира, че има места, където ценни добродетели като честност, благородство и справедливост са напълно изчезнали от съзнанието на хората. Там има място единствено за подлостта, интригите и парите.
В наше време моралната тема започва да придобива все по-широки измерения. Именно поради тази причина романът звучи актуално и днес. Това е книга за млади и стари, за истинските отношения между хората. В нея всеки може да отрие по нещо за себе си. Комичната нотка, която се прокрадва между редовете, прави четенето лесно и увлекателно. Читателят много бързо се пренася в света на главния герой и неусетно прелиства страниците на това превъзходно четиво. За удобство или за по-лесно асимилиране на образите, Сосеки измисля прякори на повечето от тях: "Червената риза", "Бодливецът", "Тиквата"... Припознахте ли свои съвременници в лицата на персонажите?
Екранизацията от 2016г. Голямо съвпадение се оказа фактът, че в началото на януари, точно когато на българския пазар се появи книгата "Момчето", телевизионна адаптация на същият роман беше излъчен по Fuji TV. Спешълът, наречен Botchan (坊っちゃん) рисува на живо творбата на големия майстор. В главната роля влиза актьорът Ниномия Казунари. Сюжетът в лентата върви почти успоредно с оригиналното произведение. В него са добавени само два допълнителни щриха, които са от полза за историята. Към тях спада един допълнителен герой - писател, който се явява връзката със самия Сосеки.
Кой е Нацуме Сосеки? Роден с името Нацуме Кинноске, Сосеки (1867-1916) е считан за най-големия писател в съвременната японска история. Сред най-известните му творби се открояват заглавията "Аз съм котка", "Сърце" (преведено на български от Дора Барова), "Момчето" и непубликуваната му работа "Светлина и мрак". Авторът пише също хайку, канши ( досл. "хан-поезия" - японска поезия на китайски език) и приказки. С последните става изключително популярен като детски писател. От 1984 до 2004 г. неговият портрет е на предната страна на банкнотата от 1000 йени. Сосеки е един от най-ярките представители на японската реалистична школа. Роден е в самурайско семейство като нежелано дете, тъй като преди него във фамилията имало 5 наследници. През 1868г. бездетна двойка го осиновява до навършване на 9 годишна възраст, след което момчето отново се връща при родителите си. Майка му умира, когато Сосеки е на 14г. През 1887г. двамата му по-големи братя също си отиват от този свят, което подклажда чувството за несигурност у младежа. В средното училище Нацуме се влюбва в китайската литература и тайно мечтае някой ден да стане писател. Желанието му се засилва, когато става на 15г.
През 1984г. записва Токийския университет. През 1887г. се сприятелява с Масаока Шики (друг известен японски писател), който му дава напътствия във връзка с бъдещата писателска кариера и му помага при композирането на хайку. От този момент нататък той започва да подписва стихотворенията си с името Сосеки, което е китайски идиом, означаващ "инат".
През 1890 г. Нацуме записва английска литература и бързо усвоява езика. Първоначално работи като преподавател по английски език във Васеда, но през 1895г. е изпратен в Гимназия Мацуяма на остров Шикоку. Именно този период от живота му се превръща в основа за написването на романа "Момчето" ("Botchan"). Година по-късно, разочарован от интригите и поведението на учителите в провинцията, Сосеки подава оставка и се премества в Кумамото.
През 1900г. японското правителство изпраща Сосеки да учи във Великобритания. Ето какво пише по този повод в предговора към Бунгакурон (Литературна критика): "Двете години, които прекарах в Лондон бяха най-неприятните в живота ми. Сред английските джентълмени живеех в мизерия, като куче, изгубено сред глутница вълци".
Въпреки лишенията, които изтърпява в Лондон, Сосеки се връща в Япония през януари 1903г. и получава признание за придобитите умения. Той става първият японски учител по английска литература. Получава титлата професор от Имперския университет в Токио. Преподава като лектор на мястото на Лафкадио Хърн.
"Аз съм котка" е първият успешен роман на Сосеки, който се появява през 1905 г. Той печели на автора широк обществен успех и одобрението на критиците. Следват още заглавия, които го нареждат сред най-обичаните японски писатели. Основните теми в творчеството на Сосеки са свързани с обикновените хора, борещи се срещу икономическите трудности, конфликтът между дълг и желание, свободата и индивидуалността, личната изолация и отчуждението, бързата индустриализация на Япония и социалните последици от това. Автори като Рюноске Акутагава и Масао Куме стават последователи на литературния му стил.
В началото на XXIв. се появява особен интерес към творечството на Нацуме Сосеки. Романът "Сърце" наскоро е преведен на 10 езика, сред които арабски, словенски и холандски. През 2013г. в Южна Корея е публикувана пълна колекция от творби на автора. Близо 60 негови произведения са представени на над 30 езика. Причина за глобалния интерес към творчеството на писателя, са отчасти думите на Харуки Мураками, който споделя, че Сосеки е любимият му автор.
Политическият изследовател Канг Санг-Джунг казва за него следното: "Сосеки е прогнозирал проблемите, пред които сме изправени днес. Той е имал дългосрочен поглед върху цивилизацията... Неговата популярност ще расте в бъдеще".
Съвременни екранизации:
Yume Juya Преди повече от век Сосеки ни предизвиква с думите: "Аз съм амбициозен човек, който иска хората след 100 години да разгадаят моята загадка." (Извадка от писмо до Шохей Морита от 22 октомври 1906г.). Точно 100 години по-късно едни от най-великите режисьори в съвременното японско кино повеждат зрителя през фантастичен лабиринт, пълен със загадки и безсмъртна фантазия, като адиптират на голям екран едно от най-енигматичните произведения на писателя - "Yume Juya" ("Десет нощи сънища"). Тази забележителна новела е издадена през 1908г. Тя се състои от десет поетични разказа, които провокират мечтите на човека. Смята се, че съвременната японска фантазия започна с тези приказки. Сосеки композира 10 странни сънища, чиито истории се случват в различни периоди от японската история. Началото започва с ерата Мейджи, преминава се през времената на боговете, периода Камакура и стига до бъдещето.
Aoi Bungaku (Blue Literature)
Това е анимирана компилация от 6 класически японски произведения на 6 от най-именитите автори от миналия век. В третия сегмент на анимето можем да открием адаптация по романа "Сърце" на Сосеки. Тя е предадена посредством похват, използващ различните гледни точки при представянето на дадена история. Този подход е особено ясно изразен в творчеството на Рюноске Акутагава.
В наше време моралната тема започва да придобива все по-широки измерения. Именно поради тази причина романът звучи актуално и днес. Това е книга за млади и стари, за истинските отношения между хората. В нея всеки може да отрие по нещо за себе си. Комичната нотка, която се прокрадва между редовете, прави четенето лесно и увлекателно. Читателят много бързо се пренася в света на главния герой и неусетно прелиства страниците на това превъзходно четиво. За удобство или за по-лесно асимилиране на образите, Сосеки измисля прякори на повечето от тях: "Червената риза", "Бодливецът", "Тиквата"... Припознахте ли свои съвременници в лицата на персонажите?
Екранизацията от 2016г. Голямо съвпадение се оказа фактът, че в началото на януари, точно когато на българския пазар се появи книгата "Момчето", телевизионна адаптация на същият роман беше излъчен по Fuji TV. Спешълът, наречен Botchan (坊っちゃん) рисува на живо творбата на големия майстор. В главната роля влиза актьорът Ниномия Казунари. Сюжетът в лентата върви почти успоредно с оригиналното произведение. В него са добавени само два допълнителни щриха, които са от полза за историята. Към тях спада един допълнителен герой - писател, който се явява връзката със самия Сосеки.
Кой е Нацуме Сосеки? Роден с името Нацуме Кинноске, Сосеки (1867-1916) е считан за най-големия писател в съвременната японска история. Сред най-известните му творби се открояват заглавията "Аз съм котка", "Сърце" (преведено на български от Дора Барова), "Момчето" и непубликуваната му работа "Светлина и мрак". Авторът пише също хайку, канши ( досл. "хан-поезия" - японска поезия на китайски език) и приказки. С последните става изключително популярен като детски писател. От 1984 до 2004 г. неговият портрет е на предната страна на банкнотата от 1000 йени. Сосеки е един от най-ярките представители на японската реалистична школа. Роден е в самурайско семейство като нежелано дете, тъй като преди него във фамилията имало 5 наследници. През 1868г. бездетна двойка го осиновява до навършване на 9 годишна възраст, след което момчето отново се връща при родителите си. Майка му умира, когато Сосеки е на 14г. През 1887г. двамата му по-големи братя също си отиват от този свят, което подклажда чувството за несигурност у младежа. В средното училище Нацуме се влюбва в китайската литература и тайно мечтае някой ден да стане писател. Желанието му се засилва, когато става на 15г.
През 1984г. записва Токийския университет. През 1887г. се сприятелява с Масаока Шики (друг известен японски писател), който му дава напътствия във връзка с бъдещата писателска кариера и му помага при композирането на хайку. От този момент нататък той започва да подписва стихотворенията си с името Сосеки, което е китайски идиом, означаващ "инат".
През 1890 г. Нацуме записва английска литература и бързо усвоява езика. Първоначално работи като преподавател по английски език във Васеда, но през 1895г. е изпратен в Гимназия Мацуяма на остров Шикоку. Именно този период от живота му се превръща в основа за написването на романа "Момчето" ("Botchan"). Година по-късно, разочарован от интригите и поведението на учителите в провинцията, Сосеки подава оставка и се премества в Кумамото.
През 1900г. японското правителство изпраща Сосеки да учи във Великобритания. Ето какво пише по този повод в предговора към Бунгакурон (Литературна критика): "Двете години, които прекарах в Лондон бяха най-неприятните в живота ми. Сред английските джентълмени живеех в мизерия, като куче, изгубено сред глутница вълци".
Въпреки лишенията, които изтърпява в Лондон, Сосеки се връща в Япония през януари 1903г. и получава признание за придобитите умения. Той става първият японски учител по английска литература. Получава титлата професор от Имперския университет в Токио. Преподава като лектор на мястото на Лафкадио Хърн.
"Аз съм котка" е първият успешен роман на Сосеки, който се появява през 1905 г. Той печели на автора широк обществен успех и одобрението на критиците. Следват още заглавия, които го нареждат сред най-обичаните японски писатели. Основните теми в творчеството на Сосеки са свързани с обикновените хора, борещи се срещу икономическите трудности, конфликтът между дълг и желание, свободата и индивидуалността, личната изолация и отчуждението, бързата индустриализация на Япония и социалните последици от това. Автори като Рюноске Акутагава и Масао Куме стават последователи на литературния му стил.
В началото на XXIв. се появява особен интерес към творечството на Нацуме Сосеки. Романът "Сърце" наскоро е преведен на 10 езика, сред които арабски, словенски и холандски. През 2013г. в Южна Корея е публикувана пълна колекция от творби на автора. Близо 60 негови произведения са представени на над 30 езика. Причина за глобалния интерес към творчеството на писателя, са отчасти думите на Харуки Мураками, който споделя, че Сосеки е любимият му автор.
Политическият изследовател Канг Санг-Джунг казва за него следното: "Сосеки е прогнозирал проблемите, пред които сме изправени днес. Той е имал дългосрочен поглед върху цивилизацията... Неговата популярност ще расте в бъдеще".
Съвременни екранизации:
Yume Juya Преди повече от век Сосеки ни предизвиква с думите: "Аз съм амбициозен човек, който иска хората след 100 години да разгадаят моята загадка." (Извадка от писмо до Шохей Морита от 22 октомври 1906г.). Точно 100 години по-късно едни от най-великите режисьори в съвременното японско кино повеждат зрителя през фантастичен лабиринт, пълен със загадки и безсмъртна фантазия, като адиптират на голям екран едно от най-енигматичните произведения на писателя - "Yume Juya" ("Десет нощи сънища"). Тази забележителна новела е издадена през 1908г. Тя се състои от десет поетични разказа, които провокират мечтите на човека. Смята се, че съвременната японска фантазия започна с тези приказки. Сосеки композира 10 странни сънища, чиито истории се случват в различни периоди от японската история. Началото започва с ерата Мейджи, преминава се през времената на боговете, периода Камакура и стига до бъдещето.
Aoi Bungaku (Blue Literature)
Това е анимирана компилация от 6 класически японски произведения на 6 от най-именитите автори от миналия век. В третия сегмент на анимето можем да открием адаптация по романа "Сърце" на Сосеки. Тя е предадена посредством похват, използващ различните гледни точки при представянето на дадена история. Този подход е особено ясно изразен в творчеството на Рюноске Акутагава.
 |  |