Японски приказки придобиват плът и кръв, благодарение на двутомник с произведения на Лафкадио Хърн.
Издателство "Пергамент прес" предлага на читателите някои от най-известните творби на автора, събрани в книгите "Жената на самурая" и "Момичето от паравана".
Представям ви втория том с разкази - "Момичето от паравана". В него са събрани общо 22 кратки истории, сред които "Балада за Огури Ханган", "Муджина", "Историята на Мими-Наши Хоичи", "Омагьосаното кимоно" и др. В тях авторът пише за призраци и странни психологически явления, за чудни девойки, дошли от непознати светове, за монаси, исторически събития, животни, насекоми и хора. В уникалната колекция може да се улови източната философия за живота, показана по най-залвадяващ начин.
Лафкадио Хърн и неговото наследство:
Лафкадио Хърн (1850-1904) е добре известен със своите колекции от японски приказки и истории за духове, сред които най-популярна е "Kwaidan: Разкази и изследвания за странни неща". Носталгичната поезия, която лъха от света на призраците и фантастичните същества, безспорно контрастира със съвременната ни представа за Страната на изгряващото слънце, свързана по-скоро с интелектуалния и технически прогрес. Но колкото и развита да е Япония в момента, там все още съществуват мистерии и легенди, запазени през вековете в най-чист вид. Именно тях писателят предава на бъдещите поколения като ценно наследство със световно значение. Начинът, по който той описва историите, е толкова японски, че човек трудно би свързал авторът им с името на западен творец. А Хърн е точно такъв. Той е роден на гръцкия остров Лефкада. Майка му е гъркиня, а баща му - ирландец. Живее в Ирландия и САЩ, но в последните години от живота си се премества в Япония. Там остава до смъртта си през 1904г. Японците го приемат като сродна душа и до днес си спомнят за него. В гр. Мацуе, където е бил домът му, се намира Мемориален музей на Лафкадио Хърн (през 1984г. там е заснета една от тайга драмите на NHK).
Много писатели, режисьори и музиканти се вдъхновяват от неговите произведения и от лекотата, с която Хърн представя на западния читател приказните японски истории. Книгата му "Out of the East" все още се изувача в японските училища. Известни анимета като Аякаши, xxxHOLIC, Мононоке и др. също имат допирни точки с темите, разработвани от писателя. През 1964г. японският режисьор Масаки Кобаяши превръща 4 от разказите му във филм, наречен "Kwaidan" (лентата печели Наградата на журито в Кан през 1965г.). Тошиаки Тойода претворява легендата за Огури Ханган в своята фантастичта притча "Кръвта на прераждането" (2009). Други разкази са адаптирани от театралния режисьор Пин Чон в неговия куклен театър, включително "Kwaidan" (1999) и Обон: Приказките на луната и дъжда (2002).
Първият музей на Лафкадио Хърн в Европа е открит в родния му град Лафкада, Гърция, на 4 юли 2014г.
Lafcadio Hearn Historical Center - http://hearn2014.yakumokai.org/historicalcenter
Издателство "Пергамент прес" предлага на читателите някои от най-известните творби на автора, събрани в книгите "Жената на самурая" и "Момичето от паравана".
Представям ви втория том с разкази - "Момичето от паравана". В него са събрани общо 22 кратки истории, сред които "Балада за Огури Ханган", "Муджина", "Историята на Мими-Наши Хоичи", "Омагьосаното кимоно" и др. В тях авторът пише за призраци и странни психологически явления, за чудни девойки, дошли от непознати светове, за монаси, исторически събития, животни, насекоми и хора. В уникалната колекция може да се улови източната философия за живота, показана по най-залвадяващ начин.
Лафкадио Хърн и неговото наследство:
Лафкадио Хърн (1850-1904) е добре известен със своите колекции от японски приказки и истории за духове, сред които най-популярна е "Kwaidan: Разкази и изследвания за странни неща". Носталгичната поезия, която лъха от света на призраците и фантастичните същества, безспорно контрастира със съвременната ни представа за Страната на изгряващото слънце, свързана по-скоро с интелектуалния и технически прогрес. Но колкото и развита да е Япония в момента, там все още съществуват мистерии и легенди, запазени през вековете в най-чист вид. Именно тях писателят предава на бъдещите поколения като ценно наследство със световно значение. Начинът, по който той описва историите, е толкова японски, че човек трудно би свързал авторът им с името на западен творец. А Хърн е точно такъв. Той е роден на гръцкия остров Лефкада. Майка му е гъркиня, а баща му - ирландец. Живее в Ирландия и САЩ, но в последните години от живота си се премества в Япония. Там остава до смъртта си през 1904г. Японците го приемат като сродна душа и до днес си спомнят за него. В гр. Мацуе, където е бил домът му, се намира Мемориален музей на Лафкадио Хърн (през 1984г. там е заснета една от тайга драмите на NHK).
Много писатели, режисьори и музиканти се вдъхновяват от неговите произведения и от лекотата, с която Хърн представя на западния читател приказните японски истории. Книгата му "Out of the East" все още се изувача в японските училища. Известни анимета като Аякаши, xxxHOLIC, Мононоке и др. също имат допирни точки с темите, разработвани от писателя. През 1964г. японският режисьор Масаки Кобаяши превръща 4 от разказите му във филм, наречен "Kwaidan" (лентата печели Наградата на журито в Кан през 1965г.). Тошиаки Тойода претворява легендата за Огури Ханган в своята фантастичта притча "Кръвта на прераждането" (2009). Други разкази са адаптирани от театралния режисьор Пин Чон в неговия куклен театър, включително "Kwaidan" (1999) и Обон: Приказките на луната и дъжда (2002).
Първият музей на Лафкадио Хърн в Европа е открит в родния му град Лафкада, Гърция, на 4 юли 2014г.
Lafcadio Hearn Historical Center - http://hearn2014.yakumokai.org/historicalcenter
 |  |
Легендата за Огури Ханган
Огури Ханган Дайскешиге (1398~1464) бил син на провинциален владетел. Като млад водел приключенски живот и най-известният му талант се криел в ездачното майсторство, което притежавал. Легендата се зародила, благодарение на истинските приключения на героя. Тя притежавала всички необходими елементи, за да се превърне в незабравим мит и била една от уникалните класики на музиката секкьо (повествователно пеене, разказващо будистки истории). Според оригиналната история, Огури бил роден в аристократично семейство от Киото. След като бил изгонен от дома си, той започнал да се скита из страната и накрая пристигнал в жилището на Дайзен, намиращо се в източната провинция Хитачи. Там се запознал с дъщерята на собственика, Теруте, но баща й решил да го убие. Донякъде успял, благодарение на отрова във виното, което сложил. Обезобразен и полу-мъртъв, Ханган тръгнал да странства отново и открил Светите земи в Кумано, където си възвърнал живота.
Тази легенда можете да откриете сред разказите на Лафкадио Хърн, преведени на български език. Тя е послужила за основа на филма "Кръвта на прераждането", създаден от култовия японски режисьор Тошиаки Тойода. Макар че продукцията не предлага динамика от физическо естество, в нея могат да се открият философски препратки и духовни "сражения", примесени с мистична сила. Тойода разказва средновековната приказка стъпка по стъпка, без да бърза, като на места умишлено забавя темпото, подправяйки го със злокобно настроение и визуално вълшебство.
Благодарение на удивителната кинематография, пред очите на зрителя се разкрива цяла фентъзи вселена, която използва познатата кабуки легенда само като основа на разказа. Останалото е добавено от въображението на режисьора. Тойода успява да създаде един от онези филми-пътувания, в които главните действащи лица търсят път към себе си и се опитват да разберат света, който ги заобикаля.
Огури Ханган Дайскешиге (1398~1464) бил син на провинциален владетел. Като млад водел приключенски живот и най-известният му талант се криел в ездачното майсторство, което притежавал. Легендата се зародила, благодарение на истинските приключения на героя. Тя притежавала всички необходими елементи, за да се превърне в незабравим мит и била една от уникалните класики на музиката секкьо (повествователно пеене, разказващо будистки истории). Според оригиналната история, Огури бил роден в аристократично семейство от Киото. След като бил изгонен от дома си, той започнал да се скита из страната и накрая пристигнал в жилището на Дайзен, намиращо се в източната провинция Хитачи. Там се запознал с дъщерята на собственика, Теруте, но баща й решил да го убие. Донякъде успял, благодарение на отрова във виното, което сложил. Обезобразен и полу-мъртъв, Ханган тръгнал да странства отново и открил Светите земи в Кумано, където си възвърнал живота.
Тази легенда можете да откриете сред разказите на Лафкадио Хърн, преведени на български език. Тя е послужила за основа на филма "Кръвта на прераждането", създаден от култовия японски режисьор Тошиаки Тойода. Макар че продукцията не предлага динамика от физическо естество, в нея могат да се открият философски препратки и духовни "сражения", примесени с мистична сила. Тойода разказва средновековната приказка стъпка по стъпка, без да бърза, като на места умишлено забавя темпото, подправяйки го със злокобно настроение и визуално вълшебство.
Благодарение на удивителната кинематография, пред очите на зрителя се разкрива цяла фентъзи вселена, която използва познатата кабуки легенда само като основа на разказа. Останалото е добавено от въображението на режисьора. Тойода успява да създаде един от онези филми-пътувания, в които главните действащи лица търсят път към себе си и се опитват да разберат света, който ги заобикаля.
Автор: Мария Симеонова
