
Наскоро на българския пазар излезе най-новият бестселър на писателя - сборникът с разкази "Мъже без жени". В тях той отново е инспириран от съвременната поп култура, музиката на Бийтълс и произведенията на Франц Кафка. Във всяка една от седемте истории протагонистът е мъж, останал без жена в живота. Обединяваща нишка е носталгичната самота.
Вероятно не е съвпадение фактът, че през далечната 1927г. и Ърнест Хемингуей издава сборник с десет кратки истории за мъже, носещ идентично заглавие. Японският му превод е абсолютно еднакъв с този на настоящия сборник: "Onna no inai otoko tachi". Той е направен през 1982г., точно когато Мураками започва своята писателска кариера.
Заглавието на първия разказ в новоизлязлата книга на японския творец, е "Drive my car". Това е името на първата песен от албума на Бийтълс "Robber Soul" (1965). Изборът на Мураками затвърждава слабостта му към песните на Ливърпулската четворка. Запалените читатели знаят отлично, че и предходни негови творби са получили вдъхновение от тяхната музика, включително абсолютният шедьовър "Норвежка гора".
"Drive my car" е обикновен разказ за недоизказаната, необяснима връзка между съпрузи-артисти. Двамата прекарали приятен и комфортен живот в продължение на 20г., но днес мъжът е останал сам и има възможност да стигне до извода, че покойната му съпруга е била истинска енигма за него. Разказът е носталгичен поглед към миналото, пълен с обич, благодарност, спокойствие и лека мистериозна нотка.
"Yesterday" отново ни препраща към хитова мелодия на Бийтълс, само че този път, примесена с откровен кансайски диалект. Героите тук са двама младежи, които вчерашният ден събира за кратко, привлечени от мисълта за бъдещето. Разказът предлага носталгична, самотна, но в същото време изключително приятна история, богата на живи, запомнящи се образи. Няма как да не направя паралел с култовия български филм "Вчера", който по подобен начин борави умело с понятията за време.
"Доктор Фостър замина за Глостър. Кога? Вчера..."
"Независим орган" представя историята на уважаван пластичен хирург, който слага край на живота си по нелеп начин, подтикнат от предателството на любимо същество. Невероятно, как в един прекрасен миг дори Вселената на перфектния човек може да бъде разрушена безвъзвратно само с един единствен жест или постъпка!
"Шехерезада" напомня много за приказките от "1001 нощ", благодарение на главната героиня, която по подобие на истинската принцеса, разказва фантастични истории на един самотник. И тук, като в старото предание, Шехерезада остава неразгадаема за читателя.
"Кино" е още един, на пръв поглед, обикновен разказ, който се превръща в истинска мистерия, след като в живота на основния персонаж започват да се случват странни неща. По загадъчен начин имаме замесени котка и други интересни животни. С "Влюбеният Самса" Мураками се връща към Кафка в творчеството си. Историята разказва за мъж, който се събужда една сутрин, за да открие, че се е превърнал в героя на Кафка от "Метаморфози" - Грегор Самса. Уникална трансформация, в която персонажът се опитва да прави първи стъпки в новия си живот. Интересното в този случай е, че тук имаме обратно действие. Ако в произведението на Кафка главният образ се преобразява в чудовище, Мураками решава да направи от чудовището човек и да ситуира живота му в една определена епоха. Пробуждане за ново съществуване, което започва от самото начало - с опознаването на света наоколо.
В "Мъже без жени" героите крачат самотни през пътеките на живота. Лутат се, търсят, разсъждават, ала сякаш нещо не им достига, за да открият истинското щастие. А може би такава е съдбата на съвременния човек?!
Любопитно е, как краят на почти всяка история оставя след себе си много загадки и въпроси, над които да размишляваме. Недоизказаното винаги е било ценен щрих в творчеството на японските творци - били те писатели, поети или режсьори. Мураками не прави изключение в това отношение. Колкото и да е западен, той остава дълбоко свързан с японската душевност. Светът му е неизчерпаем океан от цветове, звуци и човешки съдби...
Кратки биографични данни за Харуки Мураками:
Роден е на 12 януари 1949г. в Киото. Той е новелист, преводач, есеист и писател на кратки истории. Стилът му е уникална комбинация от множество жанрове, включващ фантазия, сюрреализъм, магически реализъм, научна фантастика и реализъм. Книгите му са преведени на 50 езика. От тях са продадени милиони копия в цял свят. Авторът печели множество престижни награди, включително международни такива. Списание "Гардиън" пише, че той е "един от най-великите живи новелисти днес."
Сред най-любимите му съвременни японски писатели е Казуо Ишигуро, чиито романи често се екранизират в Холивуд. През 2016г. се очаква японците да направят дорама по произведението му Never let me go. В нея са включени извести имена като тези на Харума Миура, Харука Аясе и Асами Мизукава.
Новата книга на Мураками, "Мъже без жени", се разпространява на българския пазар, благодарение на издателство "Колибри". Преводът е на Дора Барова.

"Норвежка гора" (филмирана през 2010г. от виетнамския режисьор Чан Ан, с участието на Кеничи Мацуяма, Ринко Кикучи и Кико Мизухара)
"Преследване на дива овца"
"Кафка на плажа"
"След мръкване"
"Спутник, моя любов"
"Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване"
"1Q84" (1-3)
"Страна на чудесата за непукисти и краят на света"
"Танцувай, танцувай, танцувай"
"На юг от границата, на запад от слънцето"
"Хроника на птицата с пружина"