Пафос е петият по големина град в Кипър, но определено не това е най-интересното около него. За 2017та година той е и европейска столица на културата (както Пловдив ще бъде през 2019). Бива овенчан с тази титла по много причини - в сърцето на града е античен комплекс, част от античния Пафос, някогашна столица на острова, както и легендарното място, където Афродита се ражда от пяната на Средиземно море. Магически град. Извадих доста голям късмет да го хвана в пика на културната му въртележка. В програмата му през годината е имало множество интернационални събития от всякакво естество, а сред тях - и много, свързани с Япония. Първото, на което аз имах възможност да отида беше постановка. Да, японски моноспектакъл.
Kiosk е монодрама, чийто сюжет се върти около една жена, която работи в малко павильонче. Заробена за стола си, тя продава вода и вестници. Постановката се върти около привидно простичка идея, а постига толкова силен ефект. Чрез сюрреалистична повтаряемост, атмосфера (създавана от двама музиканти на живо), цялостният език на тялото и лицето, който актрисата ползваше с размаха на гений - толкова нереално, а всъщност описващо до съвършенство клопката на ежедневието ни. Удари ме силно. Не съм работила в павильон конкретно, продавах в магазин - но спектакълът ме удари точно там, където месеци ме беше боляло. Повтаряемост, повтаряемост, повтаряемост, докато не си сигурен дали си жив, или си мъртъв. Брилянтна! Благоприличието единствено ме спря да не отвлека Томоко Андо - актрисата и виновницата за състоянието ми. Толкова бях щастлива, реших да купя билет и за втората постановка по-късно същата вечер, макар да не бях планувала. Тя не беше далечна Азия - беше близка Африка. Алжир.
 Kiosk - Япония |  Mira - Алжир |
Знам, знам - това е сайт за далекоизточна култура, затова и няма да изпадам в подробности за алжирската постановка. Ще кажа само - не се страхувайте да се оставите по течението, да гледате неща, които не знаете дали ще харесате, да отидете в друг град, за да гледате японска постановка, да купите спонтанно билет за втора и да плачете, много да плачете на нея. В брилянтно изпълнение от Суад Янади - Mira.
Осъзнах нещо. Това бяха първите ми постановки, гледани в чужбина. Подарих вкупом на Кипър, Япония и Алжир щастието, сълзите и вълнението си от театралното изкуство. Не бих могла да избера по-красив начин да го направя, дори да го бях мислила съзнателно. Май е нужно да кажа, че моноспектаклите бяха съответно на японски и арабски, но имаше гръцки и английски субтитри. Японската беше много повече физически театър, текстът беше много, много малко. Арабската обаче огласяваше в подължение на час залата с мелодичната си реч. И двете ме докоснаха. И на двете плаках. Колко по-красиво доказателство, че изкуството е отвъд всяка граница?
Билетът към Япония, който очаквах, и този към Алжир, който хванах в последния момент.
Автор: Лилия Божинова
Снимки: Лилия Божинова & official Pafos 2017 photos
Снимки: Лилия Божинова & official Pafos 2017 photos