Напоследък стана традиция да се превеждат светкавично произведенията на автори, спечелили световни отличия. На издателство "Рива" дължим представянето на една от най-известните книги на нобеловия лауреат Гао Синдзян - "Планината Душа". Българският превод е направен през английски език. Важно е да се отбележи, че научен редактор и консултант е д-р София Катърова, китаист.
Романът е базиран върху преживяванията на автора по време на пътешествието му в селските райони на Китай. Самото пътуване е вдъхновено от една фалшива диагноза за фатална болест. Романът е отчасти автобиографичен, отчасти измислен. Историята следва странстването на човек, който търси легендарната планина Линшан в провинция Съчуан. Главният герой мечтае да открие "автентичния живот" запечатан в дълбоката провинция, намиращ се извън времето и пространството, далеч от реалното съществуване в държавата. Човешкото чувство у персонажите се разкрива по време на тяхната мисия.
Сюжетът е комбинация от историчиски фрагменти, пътеписи, спомени, приказки, неназовани символи и народна поезия. В структурно отношение новелата е съставена от две части с двама главни герои - "Аз" и "Ти". Тяхната поява се разпределя в глави с четни и нечетни номера.
Романът е базиран върху преживяванията на автора по време на пътешествието му в селските райони на Китай. Самото пътуване е вдъхновено от една фалшива диагноза за фатална болест. Романът е отчасти автобиографичен, отчасти измислен. Историята следва странстването на човек, който търси легендарната планина Линшан в провинция Съчуан. Главният герой мечтае да открие "автентичния живот" запечатан в дълбоката провинция, намиращ се извън времето и пространството, далеч от реалното съществуване в държавата. Човешкото чувство у персонажите се разкрива по време на тяхната мисия.
Сюжетът е комбинация от историчиски фрагменти, пътеписи, спомени, приказки, неназовани символи и народна поезия. В структурно отношение новелата е съставена от две части с двама главни герои - "Аз" и "Ти". Тяхната поява се разпределя в глави с четни и нечетни номера.
Автобиографично вдъхновение
В началото на 80-те години на XXв., Гао Синцзян се изправя лице в лице с Културната революция и нейните последици. През 1983 г., по време на преглед, авторът е диагностициран с рак на белия дроб. Със спомена за смъртта на баща си по същата причина само две години по-рано, Синцзян приема съдбата си с "трансцендентно спокойствие". Въпреки това, скоро след фаталната диагноза, рентгенова снимка разкрива, че заболяването не съществува. По това време писателят дочува слухове за изпращането му в затворническа ферма в провинция Цинхай. Решението за бягство е взето незабавно и той бързо напуска столицата Пекин. Така започва прословутото пътуване, което стои в основата на настоящия роман. Началото се поставя в горите на провинция Съчуан и продължава по протежение на река Яндзъ. Главният герой привидно търси Линшан (Планината Душа), но в действителност романа представя "стремежа на човека да постигне вътрешен мир и свобода". Така се ражда произведение с непреходна стойност, описващо посещения на места, забравени от хората. Авторът се докосва до областите, обитавани от малцинствата Цян, Мяо и И, разположени в периферията на китайската цивилизация.
Безспорно, долбок отпечатък върху творбата има политическата и културна среда, в която тя е създадена. Действието започва в Китай през 1982 г., скоро след приключването на Културната революция (1976) и завършва през 1989 г. в Париж. The Times пише следното по повод книгата на Гао Синдзян: "Роман на теория, "Планината Душа" е по-скоро колекция от разсъждения, спомени и поетични, понякога мистични фантазии на надарен, сърдит писател".
Гао Синдзян (роден на 4 януари 1940г.)
Той е писател, драматург и критик. През 2000 г. е удостоен с Нобелова награда за литература. Причината: "творчество с универсална валидност, горчиви прозрения и езикова изобретателност". Авторът е известен и като преводач (Самюел Бекет, Йожен Йонеско и др.), сценарист, режисьор, художник. През 1998 г. получава френско гражданство. 1992 г. френското правителство му връчва отличието Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата (Орден на почетния легион).
В началото на 80-те години на XXв., Гао Синцзян се изправя лице в лице с Културната революция и нейните последици. През 1983 г., по време на преглед, авторът е диагностициран с рак на белия дроб. Със спомена за смъртта на баща си по същата причина само две години по-рано, Синцзян приема съдбата си с "трансцендентно спокойствие". Въпреки това, скоро след фаталната диагноза, рентгенова снимка разкрива, че заболяването не съществува. По това време писателят дочува слухове за изпращането му в затворническа ферма в провинция Цинхай. Решението за бягство е взето незабавно и той бързо напуска столицата Пекин. Така започва прословутото пътуване, което стои в основата на настоящия роман. Началото се поставя в горите на провинция Съчуан и продължава по протежение на река Яндзъ. Главният герой привидно търси Линшан (Планината Душа), но в действителност романа представя "стремежа на човека да постигне вътрешен мир и свобода". Така се ражда произведение с непреходна стойност, описващо посещения на места, забравени от хората. Авторът се докосва до областите, обитавани от малцинствата Цян, Мяо и И, разположени в периферията на китайската цивилизация.
Безспорно, долбок отпечатък върху творбата има политическата и културна среда, в която тя е създадена. Действието започва в Китай през 1982 г., скоро след приключването на Културната революция (1976) и завършва през 1989 г. в Париж. The Times пише следното по повод книгата на Гао Синдзян: "Роман на теория, "Планината Душа" е по-скоро колекция от разсъждения, спомени и поетични, понякога мистични фантазии на надарен, сърдит писател".
Гао Синдзян (роден на 4 януари 1940г.)
Той е писател, драматург и критик. През 2000 г. е удостоен с Нобелова награда за литература. Причината: "творчество с универсална валидност, горчиви прозрения и езикова изобретателност". Авторът е известен и като преводач (Самюел Бекет, Йожен Йонеско и др.), сценарист, режисьор, художник. През 1998 г. получава френско гражданство. 1992 г. френското правителство му връчва отличието Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата (Орден на почетния легион).
Автор: Мария Симеонова
