Магия, Хеншин (преобразяване), прах в очите. Всичко, което до този момент сме знаели за черните воини на нощта, нинджите, се оказа илюзия. Истината открихме на лекцията, която изнесоха двама японски преподаватели от университета в Мие. Те ни научиха, че изкуството на шиноби (това е японският термин за „нинджа“, който се появява в средата на XIVв.) не е създадено за нападение, а за защита. Тези, които са го практикували, не са били свръхестествени същества, а съвсем обикновени хора.
Така, например, оръжията, които са използвали, са били малко по-различни от тези, които сме свикнали да виждаме в разпространетите филмови заглавия. Популярните шурикени изобщо не фигурират в реалния арсенал на войните на мрака. Те дори не са описани в нито една стара книга, посветена на това изкуство. Нинджите реално не са се биели, а са се стремели да избягват схватките. Тяхната главна задача е била събирането на информация и нищо друго. За тази цел са си помагали с малки трикове, които остават далеч от свръхестествените способности, приписвани им в популяната литература и кино.
Така, например, оръжията, които са използвали, са били малко по-различни от тези, които сме свикнали да виждаме в разпространетите филмови заглавия. Популярните шурикени изобщо не фигурират в реалния арсенал на войните на мрака. Те дори не са описани в нито една стара книга, посветена на това изкуство. Нинджите реално не са се биели, а са се стремели да избягват схватките. Тяхната главна задача е била събирането на информация и нищо друго. За тази цел са си помагали с малки трикове, които остават далеч от свръхестествените способности, приписвани им в популяната литература и кино.
През 60-те години на XXв. започват да се появяват телевизионни и филмови продуции, които представят лицата на тези воини по коренно различен начин. Наруто, Шиноби на моно, Нинджа и много други произведения създават около тях ореола на необикновени убийци, който им придава легендарна окраска. Днес завесата се вдига и маските падат.
Джиничи Каваками е описван като последният нинджа. Той е, може би, единственият останал жив човек, който се занимава с практикуване на изкуството ниниджуцу. На специална демонстрация в София в края на септември, той показа някои техники, които използва за подобряване на физическто си състояние, понеже в днешно време изкуството на нинджите не знае друго практическо приложение. Това е причината, поради която проф. Каваками няма никакви последователи и наследници, които да поемат знанията и да продължат делото му. Изкуството на воините-сенки постепенно потъва в забвение.
Джиничи Каваками е описван като последният нинджа. Той е, може би, единственият останал жив човек, който се занимава с практикуване на изкуството ниниджуцу. На специална демонстрация в София в края на септември, той показа някои техники, които използва за подобряване на физическто си състояние, понеже в днешно време изкуството на нинджите не знае друго практическо приложение. Това е причината, поради която проф. Каваками няма никакви последователи и наследници, които да поемат знанията и да продължат делото му. Изкуството на воините-сенки постепенно потъва в забвение.
В интервюто, което Каваками-сан даде за "Friday chopsticks", той сподели откровено и спокойно, каква е същността на прилаганата от него система. Убедихме се на практика, че майсторът притежава удивителна комбинация от смирение и ерудиция. Благодарение тези качества, той е успял да достигне нива на физическа и духовна стабилност, непознати за останалите хора. Първото нещо, което ни порази, беше възрастта му. Започнал е да тренира на 6г. Днес е на 66 и притежава уникална гъвкавост и зравина. Такива, които му помагат да счупи камък с гола ръка, например. Или да си извади рамото и след това отново да го върне на място. Зрителите бяха поразени.
За непросветените тези умения могат да се причислят към сферата на фантастичните чудеса, но за хора като Каваками-сан, те са плод на дългогодишна практика и придобити качества, помагащи му да познава добре и да контролира сам тялото си. Най-важното за един човек, посветил се на изкуството, според него, е търпението, спокойстветието. Съвременните хора все повече изгубват тези черти. Какво тогава им остава? Да гледат филмите със свръхестествени същества, да се радват на Наруто или на героите от Kamen rider и да си мечтаят, че някой ден ще се случи чудо и ще постигнат заветният Хеншин! И това само при условие, че притежават добра памет, красноречие, убедителност и интелигентност. Колко от нас могат наистина да се похвалят с тези дадености?!
За непросветените тези умения могат да се причислят към сферата на фантастичните чудеса, но за хора като Каваками-сан, те са плод на дългогодишна практика и придобити качества, помагащи му да познава добре и да контролира сам тялото си. Най-важното за един човек, посветил се на изкуството, според него, е търпението, спокойстветието. Съвременните хора все повече изгубват тези черти. Какво тогава им остава? Да гледат филмите със свръхестествени същества, да се радват на Наруто или на героите от Kamen rider и да си мечтаят, че някой ден ще се случи чудо и ще постигнат заветният Хеншин! И това само при условие, че притежават добра памет, красноречие, убедителност и интелигентност. Колко от нас могат наистина да се похвалят с тези дадености?!
Автор: Мария Симеонова
