Красотата на простотата води до духовно извисяване.
Ако искате да навлезете в дълбочината на японската естетика, можете да прочетете миниатюрен стих хайку или да се запознаете с разказите на шестима големи творци от началото на миналия век. Като истинско огледало за времето си, подбрани творби на Акутагава Рюноске, Аришима Такео, Куникида Доппо, Масаока Шики, Шига Наоя и Шимаки Кенсаку отразяват обикновения живот на хората в двуезичния сборник "Японски разкази" на издателство Изток-Запад. Преводачи на заглавията са Людмила Холодович и Александър Киров. Изглежда в последните години има раздвижване сред българския читател по отношение на далекоизточната литература. Все повече стават преводите на тамошни автори. А това не е никак маловажно. Крайната бездуховност, в която сме изпаднали, ни кара да жадуваме още по-силно подобни произведения. Какво ще ни донесат те? Успокоение? Спасение? Или ще ни накарат още повече да се замислим за смисъла живота си днес? Това всеки сам трябва да открие и реши за себе си. От дванадесетте преведени заглавия, единствено "Мандарините" на Акутагава е публикувано на български език. Всички останали излизат за пръв път у нас. Акутагава Рюноске е един от най-великите японски писатели, заслужил достойно място в световната литература. На негово име в Страната на изгряващото слънце всяка година се връчва награда за млад писател. Той е добре познат на българските читатели. На роден език са издавани две негови книги с разкази: "Вратата Рашомон" и "Разговор в мрака". В настоящия сборник са подбрани три от кратките му творби - "Мандарините", "Вагонетката" и "Генералът". Аришима Такео е представен в книгата с "Чепка грозде" и "Пожарът и Почи". Първият разказ е посветен на добротата и израстването, а вторият е пропит с тъга по изгубения приятел. Куникида Доппо показва връзката си с две изявени западни течения (романтизъм и хуманизъм) в разказите "Пролетна птица" и "Бамбуковата вратичка". Първият отново е посветен на децата, а вторият засяга дълбоки социални проблеми. Масаока Шики носи нещо различно и уникално, което е показано в двата подбрани разказа - "Звуците на една лятна нощ" и "Светлината на лампата". В тях почти няма действие. Всичко е по-скоро абстрактно. Долавя се единствено усещане. Героят разчита на въображението си, за са открие цял един нов свят около себе си. С право наричат Шига Наоя "Бог на литературата". Разказът "Божеството на чирачето" показва как едно действие се отразява по коренно противоположен начин на хората. В него можем да видим различни гледни точки, които правят произведението изключително ценно. Шимаки Кенсаку и майстор на късия разказ, подобно на Акутагава. "Червеното жабче" и "Черният котарак" са отражение на собствената му съдба. Те показват безсилието на човека да се справи с неправдите в света. Изводът е, че поне може да опита (като жабчето, което извършва подвиг), а не да стои безучастно и дистанцирано (подобно на героя от втория разказ). Любопитно е, че сборникът "Японски разкази" обръща сериозно внимание на децата. Те са във фокуса на голяма част от историите. Някои творби са тъжни, други са вдъхновяващи, трети са медитативни, а четвърти ни карат да мислим. Свързващата нишка във всички тях е живота. Ако все още не сте сигурни, дали искате да прочетете този двуезичен сборник, вижте оформлението на корицата! В него също ще откриете красотата на простотата и смисъла на японската естетика. Надявам се, че и занапред ще се докосваме по-често до източната литература! Имаме нужда от това!
Ако искате да навлезете в дълбочината на японската естетика, можете да прочетете миниатюрен стих хайку или да се запознаете с разказите на шестима големи творци от началото на миналия век. Като истинско огледало за времето си, подбрани творби на Акутагава Рюноске, Аришима Такео, Куникида Доппо, Масаока Шики, Шига Наоя и Шимаки Кенсаку отразяват обикновения живот на хората в двуезичния сборник "Японски разкази" на издателство Изток-Запад. Преводачи на заглавията са Людмила Холодович и Александър Киров. Изглежда в последните години има раздвижване сред българския читател по отношение на далекоизточната литература. Все повече стават преводите на тамошни автори. А това не е никак маловажно. Крайната бездуховност, в която сме изпаднали, ни кара да жадуваме още по-силно подобни произведения. Какво ще ни донесат те? Успокоение? Спасение? Или ще ни накарат още повече да се замислим за смисъла живота си днес? Това всеки сам трябва да открие и реши за себе си. От дванадесетте преведени заглавия, единствено "Мандарините" на Акутагава е публикувано на български език. Всички останали излизат за пръв път у нас. Акутагава Рюноске е един от най-великите японски писатели, заслужил достойно място в световната литература. На негово име в Страната на изгряващото слънце всяка година се връчва награда за млад писател. Той е добре познат на българските читатели. На роден език са издавани две негови книги с разкази: "Вратата Рашомон" и "Разговор в мрака". В настоящия сборник са подбрани три от кратките му творби - "Мандарините", "Вагонетката" и "Генералът". Аришима Такео е представен в книгата с "Чепка грозде" и "Пожарът и Почи". Първият разказ е посветен на добротата и израстването, а вторият е пропит с тъга по изгубения приятел. Куникида Доппо показва връзката си с две изявени западни течения (романтизъм и хуманизъм) в разказите "Пролетна птица" и "Бамбуковата вратичка". Първият отново е посветен на децата, а вторият засяга дълбоки социални проблеми. Масаока Шики носи нещо различно и уникално, което е показано в двата подбрани разказа - "Звуците на една лятна нощ" и "Светлината на лампата". В тях почти няма действие. Всичко е по-скоро абстрактно. Долавя се единствено усещане. Героят разчита на въображението си, за са открие цял един нов свят около себе си. С право наричат Шига Наоя "Бог на литературата". Разказът "Божеството на чирачето" показва как едно действие се отразява по коренно противоположен начин на хората. В него можем да видим различни гледни точки, които правят произведението изключително ценно. Шимаки Кенсаку и майстор на късия разказ, подобно на Акутагава. "Червеното жабче" и "Черният котарак" са отражение на собствената му съдба. Те показват безсилието на човека да се справи с неправдите в света. Изводът е, че поне може да опита (като жабчето, което извършва подвиг), а не да стои безучастно и дистанцирано (подобно на героя от втория разказ). Любопитно е, че сборникът "Японски разкази" обръща сериозно внимание на децата. Те са във фокуса на голяма част от историите. Някои творби са тъжни, други са вдъхновяващи, трети са медитативни, а четвърти ни карат да мислим. Свързващата нишка във всички тях е живота. Ако все още не сте сигурни, дали искате да прочетете този двуезичен сборник, вижте оформлението на корицата! В него също ще откриете красотата на простотата и смисъла на японската естетика. Надявам се, че и занапред ще се докосваме по-често до източната литература! Имаме нужда от това!
Автор: Мария Симеонова
