В началото на месец юни получихме изненадваща новина, че в театър София ще гостува японската компания "Ринкогун". Тя изнесе две представления на родна сцена. Веднага се заехме да научим повече подробности за събитието и със съдействието на театъра, успяхме да уредим интервю с директора на трупата, г-н Йоджи Сакате.
Той е режисьор с дългогодишен опит, но като човек е изключително скромен. Завършил е престижния Университет Кейо. Работил е с известни японски артисти (от негов спектакъл е тръгнала театралната кариера на Томоя Нагасе; Джун Мураками също е участвал в едно от представленията му) и си е сътрудничил с именити колеги в областта на театъра, като Юкио Нинагава, например. Извън Япония е правил световни турнета. Поставял е успешни спектакли в цяла Европа, а преди 19г. е гостувал на сцената на театър "Иван Вазов" с постановка, чието действие се е развивало през ерата Мейджи.
Той разкри подробности около създаването на "Ринкогун" и самия спектакъл, носещ името Янеура ("Таванът"). Както подсказваше заглавието, действието в историята щеше да се развива на ограничено пространство и да включва различни истории на познати и непознати хора. Подобен начин на представяне не е непознат за японците. Използва се дори в съвременното кино и това не е никак чудно, тъй като самите те са принудени да живеят на тясно пространство.
Той е режисьор с дългогодишен опит, но като човек е изключително скромен. Завършил е престижния Университет Кейо. Работил е с известни японски артисти (от негов спектакъл е тръгнала театралната кариера на Томоя Нагасе; Джун Мураками също е участвал в едно от представленията му) и си е сътрудничил с именити колеги в областта на театъра, като Юкио Нинагава, например. Извън Япония е правил световни турнета. Поставял е успешни спектакли в цяла Европа, а преди 19г. е гостувал на сцената на театър "Иван Вазов" с постановка, чието действие се е развивало през ерата Мейджи.
Той разкри подробности около създаването на "Ринкогун" и самия спектакъл, носещ името Янеура ("Таванът"). Както подсказваше заглавието, действието в историята щеше да се развива на ограничено пространство и да включва различни истории на познати и непознати хора. Подобен начин на представяне не е непознат за японците. Използва се дори в съвременното кино и това не е никак чудно, тъй като самите те са принудени да живеят на тясно пространство.
В основата на сюжета е залегнала темата за самотата и изолацията, както и още по-актуалният проблем - за хикикоморитата (хора, които по собствено желание са се затворили от света). Успоредно с него, зрителите видяха тясното помещение, където се развива действието, от различни ъгли: таванът, използван за бягство от действителността, или като място за отдих, спално помещение, килия, за убежище или спасение. Историята е напластена с множество сложни линии, преплитащи се в една водеща нишка. Трудно е да се обясни естеството на произведението, без то да се види на живо. При всички положения, това е интересна, откровена, забавна, философска интерпретация на темата за ограниченото пространство, която дава възможност за полет на въображението и множество асоциации със световни книги, проблеми и герои.
Музикалното оформление също ни допадна. Успяхме да чуем балкански ритми, подобни на тези, които завучат във филмите на Костурица. Насладихме се и на едно любимо парче от ерата Шова, познато ни от филма "Караоке терор". На сцената прозвуча оригиналът на Pinky & Killers - Koi no kisetsu. Множеството сегменти на постаноката позволиха на публиката да открие общочовешки теми, коите звучат актуално и днес, да се докосне до богатото, многообразно мислене на японците, както и до мултифункционалността на техните артисти, които показаха на практика, как един човек играе без проблем няколко различни роли в даден спектакъл.
Музикалното оформление също ни допадна. Успяхме да чуем балкански ритми, подобни на тези, които завучат във филмите на Костурица. Насладихме се и на едно любимо парче от ерата Шова, познато ни от филма "Караоке терор". На сцената прозвуча оригиналът на Pinky & Killers - Koi no kisetsu. Множеството сегменти на постаноката позволиха на публиката да открие общочовешки теми, коите звучат актуално и днес, да се докосне до богатото, многообразно мислене на японците, както и до мултифункционалността на техните артисти, които показаха на практика, как един човек играе без проблем няколко различни роли в даден спектакъл.
След последното представление си направихме обща снимка с трупата и проведохме дълъг приятелски разговор с г-н Сакате и един от актьорите - Ейто Азумая. Оказа се, че Ейто е участвал в спектакли, поставяни от по-известни компании (Ринкогун е малка, независима формация, която е далеч от комерсиалните такива, а артистите й не смятат себе си за звезди). Голяма изненада беше да научим, че той е играл рамо до рамо с двама представители на Д-бойс (театралната група, която аз успях да гледам преди 3 години в Япония - към нея принадлежят актьори като Сето Коджи и Томо Янагишита).
Първият спектакъл, за който Азумая-кун сподели, се е наричал "Каппа" и е бил адаптация по известния разказ на Рюноске Акутагава. Маеяма Такахиса и Ейто са влезли в една и съща роля - тази на каппа (най-вероятно в различните спектакли са се сменяли). Другият младеж, с когото също е делял една сцена, е бил Рьо Мицуя. Ейто говореше за двамата много мило, като истински семпай. Макар да са по-малки от него, реално погледнато те са по-популярни. Каза, че са страшно готини, но понеже са от голяма компания, е трудно да се уреди интервю с тях, без знанието и благословията на мениджърите им. Мисия невъзможна. Самият Ейто води радио предаване в Япония. Съвсем случайно, се оказахме колеги!
Първият спектакъл, за който Азумая-кун сподели, се е наричал "Каппа" и е бил адаптация по известния разказ на Рюноске Акутагава. Маеяма Такахиса и Ейто са влезли в една и съща роля - тази на каппа (най-вероятно в различните спектакли са се сменяли). Другият младеж, с когото също е делял една сцена, е бил Рьо Мицуя. Ейто говореше за двамата много мило, като истински семпай. Макар да са по-малки от него, реално погледнато те са по-популярни. Каза, че са страшно готини, но понеже са от голяма компания, е трудно да се уреди интервю с тях, без знанието и благословията на мениджърите им. Мисия невъзможна. Самият Ейто води радио предаване в Япония. Съвсем случайно, се оказахме колеги!
На следва"щия ден заведохме г-н Сакате, Ейто и още две актриси да гледат българска постановка в техния любим театър "Иван Вазов". Съдбата ни отреди това да бъде "На ръба", на Ал. Морфов. Представлението беше смазващо реалистично, пропито със символи, без капка надежда за бъдещето. То показваше съвременна България такава, каквато е, със всичките й недостатъци, просяци и целия обезличен народ. След финала леко съжалихме, че попаднахме на толкова краен поглед върху българската действителност, въпреки че играта на артистите беше безупречна, а декорите - креативно измислени. Японците останаха приятно изненадани от промените в самия театър и впечатлени от високото технологично ниво на оборудването. Изпратихме ги с усмивка, понеже им предстоеше участие в Муждународен театрален фестивал в Румъния, и им пожелахме успех.
Благодарности на театър София за предоставената възможност да се докоснем до Изтока, както и на Мария Бауренска, която превеждаше за нас!
Благодарности на театър София за предоставената възможност да се докоснем до Изтока, както и на Мария Бауренска, която превеждаше за нас!
Автор: Мария Симеонова