Както може би вече много от вас знаят - монасите от Шаолин ще изнесат у нас два грандиозни спектакъла в края на февруари тази година, благодарение на Loud Concerts. Два града имат честта да приютят прословутите изпълнители от школата на известия манастир. Първото представление ще се състои на 26 февруари в зала 1 на НДК. Втората изява е на 27 февруари в Булстрад Арена - Русе. Билети за спектакъла МОНАСИТЕ ОТ ШАОЛИН - МИСТИЧНАТА СИЛА НА КУНГ ФУ можете да намерите в мрежата на Еventim (www.eventim.bg), магазинитe Office 1 Superstore, Техномаркет, Технополис, OMV и Picadilly.
Цената е между 30 и 80 лв.
Цената е между 30 и 80 лв.
Много от нас си спомнят името Шаолин, благодарение на едноименните култови филми от 1979 и 1982г. Втората лента направи световноизвестно името на актьора Джет Ли. Днес повечето хора свърдват мисълта за Шаолин с прословутия манастир, чиято история е претворена така успешно на кинолента. Тя показва на зрителите невъобразимите умения на монасите, излизащи извън границите на човешките способности. Съществува ли всичко това наистина или то все още остава заключено в рамките на мита и фантазията? Жив ли е Шаолин днес?
През 2013г. имах възможност да посетя една от старите китайски столици - гр. Лоян. Близо до него е разположен оригиналния манастир Шаолин, построен през Vв., за който от години се носят легенди. Желанието ми да видя това свещено място ме отведе в сърцето на Поднебесната империя.
Шаолин се намира в полите на планината Суншан, на около час и половина от гл. Лоян. До мястото се стига с маршрутен транспорт. Пътят първоначално се движи в равнина, но в един момент започва да криволичи по опасни завои, които подсказват навлизане в планинска местност. Изживяването много напомня на това, което изпитах, когато бях в Корея и се изкачвах с автобус към пещерата Соккурам, близо до гр. Кьонджу.
Вече имах опит и знаех, че тайнствените храмове са строени на закътани места, до които се стига изключително трудно. Първото нещо, което човек вижда, щом пристигне в Шаолин, е огромна статя на монах, доближил ръце пред гърдите си. Той сякаш приветства посетителите отдалеч.
Чувството, което изпитах, прекрачвайки прага на това свещено пространство, не може да се изрази с думи. Осъзнах, че Шаолин не е несъществуваща утопия или мираж, долитащ до нас от ехото на легендите, а реално действащ манастирски комплекс, който продължава да обучава монаси, благодарение на школата по бойни изкуства, създадена днес, за да продължи делото на старите майстори.
Вярно е, че сега храмът е поизгубил от чара на тайнствеността си. Комерсиализацията е застигнала и неговите двери, а туристите са неизменна част от пейзажа на местността. Обаче онези картини, които сме виждали по филмите, могат да се намерят само там и никъде другаде. Хората се идват и си отиват, но храмът стои почти непокътнат, въпреки пожарите, разрушавали постройките му няколко пъти.
Комплексът е огромен. На човек му трябва цял ден, за да обходи и разгледа всяко кътче в него - от главния храм, през залата за демонстрации, до Гората на пагодите и пещерата на Бодхидхарма. По пътя може да се отбие в някоя беседка и да опита от постните монашески питки, традиционни за Шаолин. Днес комплексът е реставриран прекрасно и представлява, освен всичко друго, чудесно място за отдих, обградено от планини и зеленина - един закътан бисер в сърцето на Китай.
През 2013г. имах възможност да посетя една от старите китайски столици - гр. Лоян. Близо до него е разположен оригиналния манастир Шаолин, построен през Vв., за който от години се носят легенди. Желанието ми да видя това свещено място ме отведе в сърцето на Поднебесната империя.
Шаолин се намира в полите на планината Суншан, на около час и половина от гл. Лоян. До мястото се стига с маршрутен транспорт. Пътят първоначално се движи в равнина, но в един момент започва да криволичи по опасни завои, които подсказват навлизане в планинска местност. Изживяването много напомня на това, което изпитах, когато бях в Корея и се изкачвах с автобус към пещерата Соккурам, близо до гр. Кьонджу.
Вече имах опит и знаех, че тайнствените храмове са строени на закътани места, до които се стига изключително трудно. Първото нещо, което човек вижда, щом пристигне в Шаолин, е огромна статя на монах, доближил ръце пред гърдите си. Той сякаш приветства посетителите отдалеч.
Чувството, което изпитах, прекрачвайки прага на това свещено пространство, не може да се изрази с думи. Осъзнах, че Шаолин не е несъществуваща утопия или мираж, долитащ до нас от ехото на легендите, а реално действащ манастирски комплекс, който продължава да обучава монаси, благодарение на школата по бойни изкуства, създадена днес, за да продължи делото на старите майстори.
Вярно е, че сега храмът е поизгубил от чара на тайнствеността си. Комерсиализацията е застигнала и неговите двери, а туристите са неизменна част от пейзажа на местността. Обаче онези картини, които сме виждали по филмите, могат да се намерят само там и никъде другаде. Хората се идват и си отиват, но храмът стои почти непокътнат, въпреки пожарите, разрушавали постройките му няколко пъти.
Комплексът е огромен. На човек му трябва цял ден, за да обходи и разгледа всяко кътче в него - от главния храм, през залата за демонстрации, до Гората на пагодите и пещерата на Бодхидхарма. По пътя може да се отбие в някоя беседка и да опита от постните монашески питки, традиционни за Шаолин. Днес комплексът е реставриран прекрасно и представлява, освен всичко друго, чудесно място за отдих, обградено от планини и зеленина - един закътан бисер в сърцето на Китай.
Автор: Мария Симеонова
