Книгата, вдъхновила Масахиро Шинода и Мартин Скорсезе.
Годината започва с прекрасната новина, че издателство "Колибри" пуска на пазара дългоочаквания шедьовър "Мълчание" на японския писател Шюсаку Ендо. Преводът е дело на Маргарита Укегава, а корицата е оформена с постера на филмовата версия, която съвсем скоро тръгва по кината у нас.
"Тишина" е роман, издаден през 1966г. Историята в него се развива през XVII в. и е предадена частично под формата на писма. Тя представя пътуването до Япония на млад португалски мисионер, изпратен с цел да помага на местната църква и да разследва слуховете, че неговият ментор - йезуитски свещеник, е извършил вероотстъпничество. Пратеникът достига Япония в смутно време - точно след края на потушеното въстание "Шимабара", и става свидетел на жестоките гонения срещу християни.
Новелата "Мълчание" печели престижната награда "Танизаки". Наречена е "върховно постижение на Ендо" и е обявена за "един от най-добрите романи на ХХ век".
Писателят:
Шюсаку Ендо е един от най-големите японски писатели, оставил дълбока следа в световната литература. Оказва се, че той е познат дори у нас. През 1980г. в България е издаден романа "Море и отрова", вдъхновен от действителни събития.
Ендо Шюсаку (遠藤 周作) е роден на 27 март 1923г. Скоро след появата му на този свят, семейството се премества в китайския град Далиен. През 1933г. авторът се установява заедно с майка си в Кобе, където приема католицизма. През 1943г. Ендо се записва в Университета Кейо, но обучението му е прекъснато от началото на Втората световна война. Принуден от обстоятелствата, той започва да работи в завод за боеприпаси, като в същото време, не престава да се занимава с литература.
През 1954 г., една година след завършване на следването си във Франция, Ендо печели авторитетната награда Акутагава с романа "Белият човек" (Shiroi Hito). Следват множество стойностни произведения, оценени високо в света на литературата.
Творчеството на Шюсаку Ендо крие богато жанрово многообразие. То е силно обвързано с християнството. В произведенията си авторът често разглежда дълбоко морални въпроси, свързани с доброто и злото, смисълът на съществуването, както и ролята и мястото на Бог в човешкия свят. В резултат на тези свои възгледи, Ендо е наречен "писател, чиито произведения са доминирани от една единствена тема ... вярата в християнството."
Сравняват автора с Греъм Грийн. В действителност, самият Грийн счита Ендо за един от най-добрите писатели в света.
През 1994г. Ендо губи от своя сънародник (Кендзабуро Ое) Нобеловата награда за литература, но следващата година получава Орден на културата. Той умира от болест скоро след това, на 29 септември 1996 г.
Днес, в град Сатоме, преф. Нагасаки, е отворен Литературен музей, посветена на живота и творчеството на писателя.
Екранизации:
Осевен сценичната версия на Ендо, наречена "Златната страна" (The Golden Country), романът има още няколко адаптации до момента.
Големият Масахиро Шинода режисира през 1971г. едноименната лента Chinmoku, която печели номинация за Златна палма в Кан и още 4 отличия в Япония.
През 1996г. португарският режисьор Жоао Марио Грило прави свой филм по темата, озаглавен "Очите на Азия" ("The Eyes of Asia").
Композиторът-поет Тейзо Мацумура пише либрето и музика за опера със същото заглавие, чиято премиера е през 2000г.
Новелата вдъхновява и Symphony no. 3, "Silence", композирана през 2002г. от шотландския музикант Джеймс Макмилън.
"Тишина" е роман, издаден през 1966г. Историята в него се развива през XVII в. и е предадена частично под формата на писма. Тя представя пътуването до Япония на млад португалски мисионер, изпратен с цел да помага на местната църква и да разследва слуховете, че неговият ментор - йезуитски свещеник, е извършил вероотстъпничество. Пратеникът достига Япония в смутно време - точно след края на потушеното въстание "Шимабара", и става свидетел на жестоките гонения срещу християни.
Новелата "Мълчание" печели престижната награда "Танизаки". Наречена е "върховно постижение на Ендо" и е обявена за "един от най-добрите романи на ХХ век".
Писателят:
Шюсаку Ендо е един от най-големите японски писатели, оставил дълбока следа в световната литература. Оказва се, че той е познат дори у нас. През 1980г. в България е издаден романа "Море и отрова", вдъхновен от действителни събития.
Ендо Шюсаку (遠藤 周作) е роден на 27 март 1923г. Скоро след появата му на този свят, семейството се премества в китайския град Далиен. През 1933г. авторът се установява заедно с майка си в Кобе, където приема католицизма. През 1943г. Ендо се записва в Университета Кейо, но обучението му е прекъснато от началото на Втората световна война. Принуден от обстоятелствата, той започва да работи в завод за боеприпаси, като в същото време, не престава да се занимава с литература.
През 1954 г., една година след завършване на следването си във Франция, Ендо печели авторитетната награда Акутагава с романа "Белият човек" (Shiroi Hito). Следват множество стойностни произведения, оценени високо в света на литературата.
Творчеството на Шюсаку Ендо крие богато жанрово многообразие. То е силно обвързано с християнството. В произведенията си авторът често разглежда дълбоко морални въпроси, свързани с доброто и злото, смисълът на съществуването, както и ролята и мястото на Бог в човешкия свят. В резултат на тези свои възгледи, Ендо е наречен "писател, чиито произведения са доминирани от една единствена тема ... вярата в християнството."
Сравняват автора с Греъм Грийн. В действителност, самият Грийн счита Ендо за един от най-добрите писатели в света.
През 1994г. Ендо губи от своя сънародник (Кендзабуро Ое) Нобеловата награда за литература, но следващата година получава Орден на културата. Той умира от болест скоро след това, на 29 септември 1996 г.
Днес, в град Сатоме, преф. Нагасаки, е отворен Литературен музей, посветена на живота и творчеството на писателя.
Екранизации:
Осевен сценичната версия на Ендо, наречена "Златната страна" (The Golden Country), романът има още няколко адаптации до момента.
Големият Масахиро Шинода режисира през 1971г. едноименната лента Chinmoku, която печели номинация за Златна палма в Кан и още 4 отличия в Япония.
През 1996г. португарският режисьор Жоао Марио Грило прави свой филм по темата, озаглавен "Очите на Азия" ("The Eyes of Asia").
Композиторът-поет Тейзо Мацумура пише либрето и музика за опера със същото заглавие, чиято премиера е през 2000г.
Новелата вдъхновява и Symphony no. 3, "Silence", композирана през 2002г. от шотландския музикант Джеймс Макмилън.
Адаптацията на Скорсезе
„Във филма няма да има жени, но това ще бъде филм за любовта. За
любовта сама по себе си и за това как трябва да се лишиш от егото и от
гордостта. За самата природа на християнството.”
Думите са на режисьора Мартин Скорсезе, който е
автор на предговора в книгата.
След 10-годишни усилия, проектът на известния режисьор по повод екранизацията на романа, най-накрая е завършен. В него, освен популярни западни звезди, зрителите ще видят някои от най-способните японски артисти. Сред тях се открояват имената на Асано Таданобу, който поема ролята на Преводача, поверена преди това на Кен Уатанабе. Добавям Йоске Кубозука, Рьо Касе, Нана Комацу и Иссей Огата, както и двама култови японски режисьори, които тук се изявяват в актьорско амплоа - Шиния Цукамото и САБУ.
Филмът ще има премиера на 14 януари в зала 1 на НДК
„Във филма няма да има жени, но това ще бъде филм за любовта. За
любовта сама по себе си и за това как трябва да се лишиш от егото и от
гордостта. За самата природа на християнството.”
Думите са на режисьора Мартин Скорсезе, който е
автор на предговора в книгата.
След 10-годишни усилия, проектът на известния режисьор по повод екранизацията на романа, най-накрая е завършен. В него, освен популярни западни звезди, зрителите ще видят някои от най-способните японски артисти. Сред тях се открояват имената на Асано Таданобу, който поема ролята на Преводача, поверена преди това на Кен Уатанабе. Добавям Йоске Кубозука, Рьо Касе, Нана Комацу и Иссей Огата, както и двама култови японски режисьори, които тук се изявяват в актьорско амплоа - Шиния Цукамото и САБУ.
Филмът ще има премиера на 14 януари в зала 1 на НДК
Автор: Мария Симеонова