Част I
Пътуването на Изток може да премине неусетно, когато е прекарано в компанията на хубав филм. Тази година в самолетите не липсваха любопитни заглавия, които да привлекат вниманието на запалени киномани като мен. Въпреки наличието на достатъчен брой корейски и китайски ленти, прецених че ще е най-удачно да видя някои от японските, понеже те винаги излизат най-късно и субтитрите им никога не са сигурни. Така се насочих към първата дългоочаквана продукция - If Cats Disappeared From the World. Красиво! За пореден път имах чувството, че съвсем се изгубвам във филм със Сато Такеру. Може би, заради трансцендентното преживяване отвъд времето и пространството... Докато се радвах на следващата фантастична комедия с участието на Рюхей Мацуда и Акира Емото (наречена „Мохиканът се завръща у дома“), от пилотската кабина съобщиха, че кацаме в Хонконг.
Международното летище се оказа голямо и красиво. Минавайки по обширния коридор между Терминал 1 и Терминал 2, веднаха забелязахме прекрасна раздвижена изложба с огромни многоцветни картини, спускащи се от самия футуристичен таван.
Първото нещо, което впечатлява в островната страна, е уникалният й транспорт. До Монгок, където трябваше да отседнем, пътувахме с двуетажен автобус. Такива предлагат за всяка точка на града от летището. Оказаха се удобни и бързи. Без да изпускаме и най-малката подробност наоколо, незабавно се изкачихме на втория етаж, от койте се открива фантастична гледка към магистралата и близкия пейзаж. Не се притеснявахме за багажа. Долу имаше специално отделение за него, а горе – монитор, от който да се наблюдава.
За близо час преминахме през обширни магистрали на няколко нива. На фона на залязващото слънце зърнахме промишлени зони, закътани плажове и възхитителни мостове, свързващи Лантау и п-в Коулун. Влязохме и в един от тунелите, за да си представим ентусиазирано, че се движим със скоростта на мотора на Такеши Канеширо от филма „Fallen angels“ (нищо че въпросният тунел май се намираше от другата страна на полуострова).
Когато стъпихме на Нейтън роуд, веднага бяхме подети от водовъртежа на истинско море от хора, плъзнало по улиците на големия мегаполис. Намирахме се по средата на обширна пътна артерия, сред гора от гигантски сгради и хиляди, пъплещи пешеходци от всички краища на света. Хонконг се оказа мултинационален град.
Бързо намерихме мястото за нощувка. Това беше истинска „близка среща“ с друг филм на големия майстор Уон Карвай. Щяхме да спим точно на мястото, където е сниман култовия „Чункин експрес“ - Chungking Mansions. Там е заснет първият сегмент от историята, с Бриджит Лин и Такеши Канеширо – точно сред този лабиринт от на пръв поглед съмнителни хостели, държани от пакистанци. Същите образи, които се разхождаха сред кадрите на филма зърнахме с очите си, че и повече... Вечерта се отдадохме на заслужена релаксация край пристанището, където станахме свидетели на една от големите атракции на Хонконг. Светлинното шоу, което започна точно в 20ч., е известно в цял свят като едно от най-впечатляващите. За 15 мин. зрителите можеха да видят на другия бряг играта между лазери и 3Д картини на фона на класическа музика. Всяка сграда се осветяваше в различни форми и цветове, преливащи плавно едни в други. Не пропуснахме да отбележим и прословутата Джонка с червени платна, която вечер обикаля по крайбрежието и предлага на любопитните туристи поглед към отсрещния бряг в различен ракурс.
На следващия ден трябваше да се разделим. Двама от нас отпътуваха за Тайван, а останалите – към Камбоджа и древния каменен комплекс Ангкор ват.
Първото нещо, което впечатлява в островната страна, е уникалният й транспорт. До Монгок, където трябваше да отседнем, пътувахме с двуетажен автобус. Такива предлагат за всяка точка на града от летището. Оказаха се удобни и бързи. Без да изпускаме и най-малката подробност наоколо, незабавно се изкачихме на втория етаж, от койте се открива фантастична гледка към магистралата и близкия пейзаж. Не се притеснявахме за багажа. Долу имаше специално отделение за него, а горе – монитор, от който да се наблюдава.
За близо час преминахме през обширни магистрали на няколко нива. На фона на залязващото слънце зърнахме промишлени зони, закътани плажове и възхитителни мостове, свързващи Лантау и п-в Коулун. Влязохме и в един от тунелите, за да си представим ентусиазирано, че се движим със скоростта на мотора на Такеши Канеширо от филма „Fallen angels“ (нищо че въпросният тунел май се намираше от другата страна на полуострова).
Когато стъпихме на Нейтън роуд, веднага бяхме подети от водовъртежа на истинско море от хора, плъзнало по улиците на големия мегаполис. Намирахме се по средата на обширна пътна артерия, сред гора от гигантски сгради и хиляди, пъплещи пешеходци от всички краища на света. Хонконг се оказа мултинационален град.
Бързо намерихме мястото за нощувка. Това беше истинска „близка среща“ с друг филм на големия майстор Уон Карвай. Щяхме да спим точно на мястото, където е сниман култовия „Чункин експрес“ - Chungking Mansions. Там е заснет първият сегмент от историята, с Бриджит Лин и Такеши Канеширо – точно сред този лабиринт от на пръв поглед съмнителни хостели, държани от пакистанци. Същите образи, които се разхождаха сред кадрите на филма зърнахме с очите си, че и повече... Вечерта се отдадохме на заслужена релаксация край пристанището, където станахме свидетели на една от големите атракции на Хонконг. Светлинното шоу, което започна точно в 20ч., е известно в цял свят като едно от най-впечатляващите. За 15 мин. зрителите можеха да видят на другия бряг играта между лазери и 3Д картини на фона на класическа музика. Всяка сграда се осветяваше в различни форми и цветове, преливащи плавно едни в други. Не пропуснахме да отбележим и прословутата Джонка с червени платна, която вечер обикаля по крайбрежието и предлага на любопитните туристи поглед към отсрещния бряг в различен ракурс.
На следващия ден трябваше да се разделим. Двама от нас отпътуваха за Тайван, а останалите – към Камбоджа и древния каменен комплекс Ангкор ват.
Тайпе
За Тайван разчитахме на местните авиолинии. Служителите ни се видяха педантични във всяко едно отношение. Още в самолета опитахме от необикновената храна на островната страна, за която бяхме чували само похвали. Времето мина неусетно и ето ни на летище Таоюан!
Предварително ни обясниха, че първо правило на пътешественика в Тайван е той да има чадър. Ние носехме всякакви подобни принадлежности, тъй като прогнозата за целия престой беше откровено дъждовна. За щастие, прогнозите не винаги се сбъдват, и аз и моята спътничка се радвахме на засмяно слънце и чисто небе. Това ни позволи да изпълним максимално програмата на пътуването.
Първия ден имахме известно време и решихме да го посветим на един парк в центъра на Тайпе. Даан се намира на едноименна спирка на метрото, а самата станция е украсена с интересни цветни мотиви. Много лесно го намерихме. Движехме се с easy card, която ни позволяваше да се возим във всякакъв транспорт, въпреки че ние ползвахме основно метро. В тайванското метро (в хонконгското също) има важно правило: не се пият напитки и не се консумира храна! Глобите за нарушителите са доста солени и пътниците се стараят да са стриктни в това отношение. Все пак, така и на тях ще им е чисто и приятно.
Излизайки от спирката, моментално фокусирахме в края на булеварда най-високата сграда в столицата – Тайпе 101. В сравнение с 800 000-те небостъргача на Хонконг, тайваските такива се брояха на пръсти, но жителите на града с право можеха да се гордеят с факта, че преди години Тайпе 101 е била най-високата сграда в света.
Паркът Даан ни се представи като приятно място за отдих. Красиво оформени градини с всякаква растителност, включително палми и солидни мангрови дървета с пълзящи клони. Фауната също беше разнообразна. Зърнахме причудливи птици и една катерица, която беше замръзнала в поза за снимка известно време.
Стаята ни се намираше в закътан квартал, обграден от ниски фамилни сгради. Докато бяхме там, имахме уникалния шанс да вкусим от храната и живота на обитателите му. Според това, което видяха очите ми, в домовете живеят цели фамилии и във всеки от тях има помещение, отделено за статуи на боговете-закрилници на семейството. Там се поднасят плодове и се палят благовонни пръчици. Същински мини-храмчета, които се виждат от самата улица.
Пред всяка една къща хората изнасяха сергии с всевъзможни лакомства. Уличната храна, наречена сяочъ, непременно трябва да се опита! Тя е вкусна и евтина. Изживяване си е да седнеш на малка масичка и да гледаш, как целият процес по готвене, сервиране и миене на чинии се извършва пред очите ти. Освен готвена храна, любопитният турист може да опита непознати видове плодове, както и вкусни тестени изделия, правени в традиционни пекарни.
За Тайван разчитахме на местните авиолинии. Служителите ни се видяха педантични във всяко едно отношение. Още в самолета опитахме от необикновената храна на островната страна, за която бяхме чували само похвали. Времето мина неусетно и ето ни на летище Таоюан!
Предварително ни обясниха, че първо правило на пътешественика в Тайван е той да има чадър. Ние носехме всякакви подобни принадлежности, тъй като прогнозата за целия престой беше откровено дъждовна. За щастие, прогнозите не винаги се сбъдват, и аз и моята спътничка се радвахме на засмяно слънце и чисто небе. Това ни позволи да изпълним максимално програмата на пътуването.
Първия ден имахме известно време и решихме да го посветим на един парк в центъра на Тайпе. Даан се намира на едноименна спирка на метрото, а самата станция е украсена с интересни цветни мотиви. Много лесно го намерихме. Движехме се с easy card, която ни позволяваше да се возим във всякакъв транспорт, въпреки че ние ползвахме основно метро. В тайванското метро (в хонконгското също) има важно правило: не се пият напитки и не се консумира храна! Глобите за нарушителите са доста солени и пътниците се стараят да са стриктни в това отношение. Все пак, така и на тях ще им е чисто и приятно.
Излизайки от спирката, моментално фокусирахме в края на булеварда най-високата сграда в столицата – Тайпе 101. В сравнение с 800 000-те небостъргача на Хонконг, тайваските такива се брояха на пръсти, но жителите на града с право можеха да се гордеят с факта, че преди години Тайпе 101 е била най-високата сграда в света.
Паркът Даан ни се представи като приятно място за отдих. Красиво оформени градини с всякаква растителност, включително палми и солидни мангрови дървета с пълзящи клони. Фауната също беше разнообразна. Зърнахме причудливи птици и една катерица, която беше замръзнала в поза за снимка известно време.
Стаята ни се намираше в закътан квартал, обграден от ниски фамилни сгради. Докато бяхме там, имахме уникалния шанс да вкусим от храната и живота на обитателите му. Според това, което видяха очите ми, в домовете живеят цели фамилии и във всеки от тях има помещение, отделено за статуи на боговете-закрилници на семейството. Там се поднасят плодове и се палят благовонни пръчици. Същински мини-храмчета, които се виждат от самата улица.
Пред всяка една къща хората изнасяха сергии с всевъзможни лакомства. Уличната храна, наречена сяочъ, непременно трябва да се опита! Тя е вкусна и евтина. Изживяване си е да седнеш на малка масичка и да гледаш, как целият процес по готвене, сервиране и миене на чинии се извършва пред очите ти. Освен готвена храна, любопитният турист може да опита непознати видове плодове, както и вкусни тестени изделия, правени в традиционни пекарни.
Втората сутрин, освежени и ентусиазирани, се приготвихме за пътешествие до едно необикновено място извън града - Дзиуфън (Jiufen, 九份). До него се стига с Автобус от станция Zhongxiao Fuxing, изход 1. Спирката на въпросното превозно средство беше изместена, но ние веднага я открихме, фокусирайки опашката от хора, чакащи на тротоара. След час път, се озовахве в друга реалност.
Дзиуфън е малко планинско градче извън тайваската столица. До 50-те години на миналия век просперира, благодарение добива на злато там. Когато мината затваря, мястото се преобразява. Старите улички, тихите, закътани чайни и зашеметяващата гледка към Тихия океан спасяват местността от превръщането й в призрачен град.
Днес Дзиуфън е предпочитана туристическа дестинация в Тайван.
Това е едно носталгично място, което ни отнесе в световете на Хаяо Миязаки и Хоу Хсяо-Хсиен. Чайната „А-Ма“ е служила като прототип на основната сграда в анимето “Spirited away”.
В Дзиуфън големият тайвански режисьор Хоу Сяо Сиен е снимал един от емблематичните си филми – „Град на тъгата“ (Златен лъв на Кинофестивала във Венеция от 1989г.). И днес в селището съществува ресторант, наречен по същия начин.
Градът е истински рай за туристите, особено за японците. Необикновеното му очарование се изразява в безброй магазинчета за дрехи, храна и сувенири, от които свят може да ни се завие.
Котката е любимо животно и с право е поставена на пиадестал. Котки можеха да се видят навсякъде – по улиците, в специални магазинчета, където всички аксесоари са направена в тяхната форма, а някои дори издават същите звуци като четириногите животинки. Магнити с котки, тениски, сувенири – всичко, каквото поиска човек в този истински град на котките.
Ние се насладихме на неземно красивите храмове с величествени фризове , дракони и разноцветни статуи, стигащи чак до покривите. Убедихме се, че са по-различни от китайските.
Храната, която се предлагаше, беше толкова разнообразна, че е невъзможно човек да опита от всичко за един ден. Сладоледи в оризови палачинки, сладоледови дораякита, стриди, пелмени в бамбукови кошници, мочи със сладък боб, панирани топки със скариди, улонг чай, както и висококачествено кафе – местно производство. Хитът на хитовете обаче се оказа т. нар. сладолед с течен азот, покрит с нарязани парчета манго и вкусен сироп.
След интензивно обикаляне почти цял ден, хванахме обратния автобус. Въпреки видяното, останаха много неизследвани ъгълчета и улички. На пръв поглед, Дзиуфън изглежда малък, но хълмистото му разположение прави грешно впечатление и ако човек обикаля повече време, все ще намери какво ново да види.
Дзиуфън е малко планинско градче извън тайваската столица. До 50-те години на миналия век просперира, благодарение добива на злато там. Когато мината затваря, мястото се преобразява. Старите улички, тихите, закътани чайни и зашеметяващата гледка към Тихия океан спасяват местността от превръщането й в призрачен град.
Днес Дзиуфън е предпочитана туристическа дестинация в Тайван.
Това е едно носталгично място, което ни отнесе в световете на Хаяо Миязаки и Хоу Хсяо-Хсиен. Чайната „А-Ма“ е служила като прототип на основната сграда в анимето “Spirited away”.
В Дзиуфън големият тайвански режисьор Хоу Сяо Сиен е снимал един от емблематичните си филми – „Град на тъгата“ (Златен лъв на Кинофестивала във Венеция от 1989г.). И днес в селището съществува ресторант, наречен по същия начин.
Градът е истински рай за туристите, особено за японците. Необикновеното му очарование се изразява в безброй магазинчета за дрехи, храна и сувенири, от които свят може да ни се завие.
Котката е любимо животно и с право е поставена на пиадестал. Котки можеха да се видят навсякъде – по улиците, в специални магазинчета, където всички аксесоари са направена в тяхната форма, а някои дори издават същите звуци като четириногите животинки. Магнити с котки, тениски, сувенири – всичко, каквото поиска човек в този истински град на котките.
Ние се насладихме на неземно красивите храмове с величествени фризове , дракони и разноцветни статуи, стигащи чак до покривите. Убедихме се, че са по-различни от китайските.
Храната, която се предлагаше, беше толкова разнообразна, че е невъзможно човек да опита от всичко за един ден. Сладоледи в оризови палачинки, сладоледови дораякита, стриди, пелмени в бамбукови кошници, мочи със сладък боб, панирани топки със скариди, улонг чай, както и висококачествено кафе – местно производство. Хитът на хитовете обаче се оказа т. нар. сладолед с течен азот, покрит с нарязани парчета манго и вкусен сироп.
След интензивно обикаляне почти цял ден, хванахме обратния автобус. Въпреки видяното, останаха много неизследвани ъгълчета и улички. На пръв поглед, Дзиуфън изглежда малък, но хълмистото му разположение прави грешно впечатление и ако човек обикаля повече време, все ще намери какво ново да види.
В Тайпе решихме да направим вечерна разходка в парка Даху, където се намира известия Лунен мост. Тишина, красота и вечерна прохлада...
Следващата сутрин потеглихме да изкачваме Elephant Mountain. Бяхме чували, че от височината й се открива една от най-красивите гледки към града и околностите. Планината се намира съвсем близо до Тайпе 101. Така можехме да зърнем и самата кула в целия й блясък. Достъпът до възвишението е много лесен. Слиза се на метростанция Синшан. Когато човек излезе от нея, следва табелите, които без проблем го отвеждат до планината. Ако туристът има време, може да поеме глътка въздух и да продължи разходката към останалите хълмчета.
Средата на деня ни отведе на площада, където се намира Мемориала на Кан Кайшъ. Станахме свидетели на смяната на караула пред статуята в самата сграда. Церемонията трае няколко минути и събира погледите на посетителите. Паркът наоколо е изключително приятен. Има езерце с рибки и мостче в традиционен стил. От двете страни на Мемориала са разположени Националната галерия и Националния Театър.
Следобът отделихме на станция Симън. Това място е център на младежката култура. Там има най-много кина и млади хора, модни магазини и всякакви привличащи окото улични представления. Мястото напомня донакъде на Мьондонг в Сеул. На огромни екрани, поставени върху сградите, можеха да се видят реклами на най-новите филми, излизащи в Тайван, както и промоционални клипове на анимета.
Вечерта беше запазена за една от най-популярните аткракции в града – нощният пазар. На подобно място, туристите можеха не само да се спазарят за някой хубав сувенир, дреха или бижу, но и да похапнат от вкусотиите, които се предлагаха в изобилие. Любимата храна, която опитахме онази вечер, се оказа зелено манго, залято със сок от папая.
Последния ден в Тайпе направихме още едно дълго пътуване с няколко важни спирки по линиите на метрото. Първото място, което посетихме, беше National Palace Museum. Това е най-известният музей в Тайван, който задължително трябва да се види от всеки запален по историята турист, тъй като именно в него се намират голяма част от артефактите, изнесени от Забранения град преди края на Гражданската война. Успоредно с основните изложби, успяхме да разгледаме временна експозиция на виетнамски фигурки на Хануман – Кралят на маймуните. В някои от галериите се връщахме по два пъти, за да се насладим повторно на удивителните накити, съдове и свитъци с рисунки. Градината край музея приютява езерце с беседки и статуи, типично в китайски стил, но с повече зеленина и огромни дървета.
От музея се отправихме към минералните бани Бейтоу. За тях има специално пригодена розова линия на метрото. На самата спирка е направена тематична скулптура на човечета, които си почиват сред топлите лечебни бани. Вътрешната част на мотрисата също беше обзаведена подобаващо. Отвън пък имаше пъстроцветни рисунки.
След като разгледахме Бейтоу, спряхме да видим залеза в Тамсуей. Оказа се, че попаднахме на още един пазар, предлагащ примамлива храна и някои от нас опитаха панирани октоподчета.
Прекарахме в Тайпе само 4 дни, но всички те бяха интензивно запълнение с гледки и впечатления, приключения и незабравими емоции.
Следващата сутрин потеглихме да изкачваме Elephant Mountain. Бяхме чували, че от височината й се открива една от най-красивите гледки към града и околностите. Планината се намира съвсем близо до Тайпе 101. Така можехме да зърнем и самата кула в целия й блясък. Достъпът до възвишението е много лесен. Слиза се на метростанция Синшан. Когато човек излезе от нея, следва табелите, които без проблем го отвеждат до планината. Ако туристът има време, може да поеме глътка въздух и да продължи разходката към останалите хълмчета.
Средата на деня ни отведе на площада, където се намира Мемориала на Кан Кайшъ. Станахме свидетели на смяната на караула пред статуята в самата сграда. Церемонията трае няколко минути и събира погледите на посетителите. Паркът наоколо е изключително приятен. Има езерце с рибки и мостче в традиционен стил. От двете страни на Мемориала са разположени Националната галерия и Националния Театър.
Следобът отделихме на станция Симън. Това място е център на младежката култура. Там има най-много кина и млади хора, модни магазини и всякакви привличащи окото улични представления. Мястото напомня донакъде на Мьондонг в Сеул. На огромни екрани, поставени върху сградите, можеха да се видят реклами на най-новите филми, излизащи в Тайван, както и промоционални клипове на анимета.
Вечерта беше запазена за една от най-популярните аткракции в града – нощният пазар. На подобно място, туристите можеха не само да се спазарят за някой хубав сувенир, дреха или бижу, но и да похапнат от вкусотиите, които се предлагаха в изобилие. Любимата храна, която опитахме онази вечер, се оказа зелено манго, залято със сок от папая.
Последния ден в Тайпе направихме още едно дълго пътуване с няколко важни спирки по линиите на метрото. Първото място, което посетихме, беше National Palace Museum. Това е най-известният музей в Тайван, който задължително трябва да се види от всеки запален по историята турист, тъй като именно в него се намират голяма част от артефактите, изнесени от Забранения град преди края на Гражданската война. Успоредно с основните изложби, успяхме да разгледаме временна експозиция на виетнамски фигурки на Хануман – Кралят на маймуните. В някои от галериите се връщахме по два пъти, за да се насладим повторно на удивителните накити, съдове и свитъци с рисунки. Градината край музея приютява езерце с беседки и статуи, типично в китайски стил, но с повече зеленина и огромни дървета.
От музея се отправихме към минералните бани Бейтоу. За тях има специално пригодена розова линия на метрото. На самата спирка е направена тематична скулптура на човечета, които си почиват сред топлите лечебни бани. Вътрешната част на мотрисата също беше обзаведена подобаващо. Отвън пък имаше пъстроцветни рисунки.
След като разгледахме Бейтоу, спряхме да видим залеза в Тамсуей. Оказа се, че попаднахме на още един пазар, предлагащ примамлива храна и някои от нас опитаха панирани октоподчета.
Прекарахме в Тайпе само 4 дни, но всички те бяха интензивно запълнение с гледки и впечатления, приключения и незабравими емоции.
Част II
Хонконг
Пристигайки отново на летището в Хонконг, забелязах една важна подробност, която очите ми бяха пропуснали първия път. От другата страна на пътеката, разделяща двата терминала, имаше изложба на картини, посветена на Брус Ли и наречена „Bruce Lee Alive“. Това жизнено, смело и динамично визуално представяне включваше оригинални творби на хонконгския художник Милтън Уон (гений, рисувал много известни далекоизточни звезди). Идеята е с него да се отпразнува 18-та годишнина от построяването на международното летище в островната страна. Бях толкова впечатлена от оформеното пространство, че се връщах два пъти, за да се радвам на невероятната изложба. Раздвижената й същност мултиплицираше многократно големия майстор в съзнанието ми. Незабравимо изживяване за всеки посетител.
Имахме около половин ден на разположение и единодушно решихме да го използваме, за да се изкачим до връх Виктория. От него се открива зашеметяваща гледка към града и високите небостъргачи. Веднага отхвърлихме идеята да пътуваме с най-старата въжена линия, тъй като за прочутото влакче се чакаше около 2 часа, а ние нямахме подобен лукс по отношение на времето. Съобразително взехме автобус от центъра (спирката му е точно под Златния небостъргач!), който за 10-15 мин. ни качи горе, преминавайки по много интересен маршрут. Бързо, евтино и ефикасно.
Връх Виктория (известен с името The Peek) е най-високата точка на Хонконг – 963м. Там се намират интересни кътчета за отдих и развлечение, като музеят на Мадам Тюсо, кафе Деко с плакати на филми от 20-те години на миналия век и Trick art museum. Освен умопомрачителна гледка, на това място можете да похапнете вкусни специалитети на прилична цена в препълнения ресторант на основната тераса. На връщане, някои от нас отидоха на площадчето, където се намира статуята Златна баухиния (вид дърво-орхидея, типично за Хонконг) и Hong Kong Convention and Exhibition Centre. Всяка сутрин там издигат флага на града. Това е важна церемония, която събира хора от цял свят. Останалите от групата бяха успели да се качат на най-дългия ескалатор – още една от емблемите на острова, където Уон Карвай снима втория сегмент на „Чункин експрес.“
Пристигайки отново на летището в Хонконг, забелязах една важна подробност, която очите ми бяха пропуснали първия път. От другата страна на пътеката, разделяща двата терминала, имаше изложба на картини, посветена на Брус Ли и наречена „Bruce Lee Alive“. Това жизнено, смело и динамично визуално представяне включваше оригинални творби на хонконгския художник Милтън Уон (гений, рисувал много известни далекоизточни звезди). Идеята е с него да се отпразнува 18-та годишнина от построяването на международното летище в островната страна. Бях толкова впечатлена от оформеното пространство, че се връщах два пъти, за да се радвам на невероятната изложба. Раздвижената й същност мултиплицираше многократно големия майстор в съзнанието ми. Незабравимо изживяване за всеки посетител.
Имахме около половин ден на разположение и единодушно решихме да го използваме, за да се изкачим до връх Виктория. От него се открива зашеметяваща гледка към града и високите небостъргачи. Веднага отхвърлихме идеята да пътуваме с най-старата въжена линия, тъй като за прочутото влакче се чакаше около 2 часа, а ние нямахме подобен лукс по отношение на времето. Съобразително взехме автобус от центъра (спирката му е точно под Златния небостъргач!), който за 10-15 мин. ни качи горе, преминавайки по много интересен маршрут. Бързо, евтино и ефикасно.
Връх Виктория (известен с името The Peek) е най-високата точка на Хонконг – 963м. Там се намират интересни кътчета за отдих и развлечение, като музеят на Мадам Тюсо, кафе Деко с плакати на филми от 20-те години на миналия век и Trick art museum. Освен умопомрачителна гледка, на това място можете да похапнете вкусни специалитети на прилична цена в препълнения ресторант на основната тераса. На връщане, някои от нас отидоха на площадчето, където се намира статуята Златна баухиния (вид дърво-орхидея, типично за Хонконг) и Hong Kong Convention and Exhibition Centre. Всяка сутрин там издигат флага на града. Това е важна церемония, която събира хора от цял свят. Останалите от групата бяха успели да се качат на най-дългия ескалатор – още една от емблемите на острова, където Уон Карвай снима втория сегмент на „Чункин експрес.“
Изненадата Макао
От „Венецианеца“ до „Парижанина“
За Макао бяхме чували и чели много, но само когато човек види това място с очите си, разбира колко е необикновено. Китайският Лас Вегас – така наричат малкото пространство, разположено на полуостров и остров край Китай. До 1999г. то е било португалска колония (подобно на Хонконг, който е върнат от англичаните през 1997г.) и благодарение на културите, които са се смесили в него, е придобило очарователен облик.
Фериботът ни спря на малкия пристан след около час път. През цялото време на екрани пред нас вървеше реклама на най-новото казино, открито в Макао – Парижанина. Само преди десетина дни е била официалната церемония, на която са присъствали важни гости от всички краища на света, включително актрисата Софи Марсо, участвала в специално заснетия клип, представящ казиното като миниатюрно копие на Париж.
Най-хубавото тепърва предстоеше...
Влязохме в Макао с настройката, че отиваме почти в друга държава. Очаквахме да получим визи и да обменим поне малко от местната валута, наречена патака. Нищо такова не се случи. На гишето светкавично бързо ни дадоха листчета, които най-вероятно представляваха въпросните визи-пропуски за града. Научихме, че в Макао може да се пазарува спокойно и с хонконгски дорали, следователно не беше наложително да се обменят други пари. Приключението можеше да започне. За тази цел, от спирката край ферибота хванахме безплатен автобус до най-известното казино-хотел - Венецианеца. Подобен транспорт имаше до всяко едно казино. Взимат те, возят те, а после те връщат до ферибота. Удобно и лесно. Чувствахме се като важни гости от далечна страна.
Венецианеца ни посрещна в целия си блясък. Минахме по стъпките на артистите, снимали на това място известната корейска драма Boys over flowers. Прекосихме мостчетата и се разхождахме край каналите, които изглеждаха едно към едно с оригиналните си италиански събратя. Приветливи гондолиери пееха вечни песни на фона на изкуственото небе, което приличаше на съвсем истинско. Градът вътре кипеше. От него можеше да се премине в казиното, където залаганията започваха от доста големи суми, но това ни най-малко не притесняваше запалените китайски авантюристи, които хвърляха хилядарки, без да се замислят. В Макао е така, ни обясниха. Всички са доволни и усмихнати, дори и да изгубят за ден цяло състояние. На следващия продължават да залагат. От казиното, неусетно се озовахме в хотела. Цял малък град, събран на едно място. Такова е бъдещето на китайското строителство.
Венецианеца, както и повечето нови казина, са разположени на островче. Останалата част от Макао се намира на полуостров. Двете парчета земя са свързани с иновативни мостове.
Макао включва около двадесет и пет исторически паметници и обществени площади, които са вписани в списъка на ЮНЕСКО.
Преминахме в стария град, за да видим другото лице на Макао. Слязохме на Португалската улица, където се намира Площадът на сената („Ел Сенадо”), оформящ прочутия исторически център. Самият площад е изграден от цветни павета в различни нюанси – това е известната каменна мозайка с форма на морска вълна, с която Макао се гордее. До площада са рзположени църквата „Св Доминик”, както и някои от най-красивите културни забележителности в Макао. Пътят продължава към стария квартал, където ни почерпиха с традиционни сладки – няколко вида. На мен най-много ми допаднаха кръглите щамповани ронливи курабийки с бадеми. Освен сладкиши, уличките бяха пълни с всевъзможни лакомства и видове меса - пресовани, които се продаваха нарязани и готови за консумация. Магазините привличаха туристите с всякакви стоки. Тесните улички ни отведоха до най-известната историческа постройка в Макао – църквата Св Павел. От руините на църквата, каменни стъпала ни пренесоха в крепостта Monte Forte, от която се разкрива гледка към останалата част от града и казино Grand Lisboa, което посетихме по-късно.
За финал на пътуването бяхме оставили разходката из Парижанина. Отново се върнахме в другата част на Макао, като този път зърнахме и статуята на Гуанин, построена на брега.
По залез слънце вече бяхме в самото казино и се уверихме с очите си, че то представлява точно копие на Париж с всичките му забележителности – фонтани, Айфелова кула и др. За релаксация на гостите звучеше музика от Дебюси – любим композитор, който прекрасно пасва на източната душевност. Тържествата по повод откриването продължаваха с пълна сила. Най-голямата изненада обаче ни очакваше при изкачването към кулата. Там попаднахме на фокусник, който се оказа българин. Срещата беше истниски приятна и ние с радост поговорихме с учтивия младеж, който беше извънредно щастлив да срещне сънародници точно на това парче земя.
От „Венецианеца“ до „Парижанина“
За Макао бяхме чували и чели много, но само когато човек види това място с очите си, разбира колко е необикновено. Китайският Лас Вегас – така наричат малкото пространство, разположено на полуостров и остров край Китай. До 1999г. то е било португалска колония (подобно на Хонконг, който е върнат от англичаните през 1997г.) и благодарение на културите, които са се смесили в него, е придобило очарователен облик.
Фериботът ни спря на малкия пристан след около час път. През цялото време на екрани пред нас вървеше реклама на най-новото казино, открито в Макао – Парижанина. Само преди десетина дни е била официалната церемония, на която са присъствали важни гости от всички краища на света, включително актрисата Софи Марсо, участвала в специално заснетия клип, представящ казиното като миниатюрно копие на Париж.
Най-хубавото тепърва предстоеше...
Влязохме в Макао с настройката, че отиваме почти в друга държава. Очаквахме да получим визи и да обменим поне малко от местната валута, наречена патака. Нищо такова не се случи. На гишето светкавично бързо ни дадоха листчета, които най-вероятно представляваха въпросните визи-пропуски за града. Научихме, че в Макао може да се пазарува спокойно и с хонконгски дорали, следователно не беше наложително да се обменят други пари. Приключението можеше да започне. За тази цел, от спирката край ферибота хванахме безплатен автобус до най-известното казино-хотел - Венецианеца. Подобен транспорт имаше до всяко едно казино. Взимат те, возят те, а после те връщат до ферибота. Удобно и лесно. Чувствахме се като важни гости от далечна страна.
Венецианеца ни посрещна в целия си блясък. Минахме по стъпките на артистите, снимали на това място известната корейска драма Boys over flowers. Прекосихме мостчетата и се разхождахме край каналите, които изглеждаха едно към едно с оригиналните си италиански събратя. Приветливи гондолиери пееха вечни песни на фона на изкуственото небе, което приличаше на съвсем истинско. Градът вътре кипеше. От него можеше да се премине в казиното, където залаганията започваха от доста големи суми, но това ни най-малко не притесняваше запалените китайски авантюристи, които хвърляха хилядарки, без да се замислят. В Макао е така, ни обясниха. Всички са доволни и усмихнати, дори и да изгубят за ден цяло състояние. На следващия продължават да залагат. От казиното, неусетно се озовахме в хотела. Цял малък град, събран на едно място. Такова е бъдещето на китайското строителство.
Венецианеца, както и повечето нови казина, са разположени на островче. Останалата част от Макао се намира на полуостров. Двете парчета земя са свързани с иновативни мостове.
Макао включва около двадесет и пет исторически паметници и обществени площади, които са вписани в списъка на ЮНЕСКО.
Преминахме в стария град, за да видим другото лице на Макао. Слязохме на Португалската улица, където се намира Площадът на сената („Ел Сенадо”), оформящ прочутия исторически център. Самият площад е изграден от цветни павета в различни нюанси – това е известната каменна мозайка с форма на морска вълна, с която Макао се гордее. До площада са рзположени църквата „Св Доминик”, както и някои от най-красивите културни забележителности в Макао. Пътят продължава към стария квартал, където ни почерпиха с традиционни сладки – няколко вида. На мен най-много ми допаднаха кръглите щамповани ронливи курабийки с бадеми. Освен сладкиши, уличките бяха пълни с всевъзможни лакомства и видове меса - пресовани, които се продаваха нарязани и готови за консумация. Магазините привличаха туристите с всякакви стоки. Тесните улички ни отведоха до най-известната историческа постройка в Макао – църквата Св Павел. От руините на църквата, каменни стъпала ни пренесоха в крепостта Monte Forte, от която се разкрива гледка към останалата част от града и казино Grand Lisboa, което посетихме по-късно.
За финал на пътуването бяхме оставили разходката из Парижанина. Отново се върнахме в другата част на Макао, като този път зърнахме и статуята на Гуанин, построена на брега.
По залез слънце вече бяхме в самото казино и се уверихме с очите си, че то представлява точно копие на Париж с всичките му забележителности – фонтани, Айфелова кула и др. За релаксация на гостите звучеше музика от Дебюси – любим композитор, който прекрасно пасва на източната душевност. Тържествата по повод откриването продължаваха с пълна сила. Най-голямата изненада обаче ни очакваше при изкачването към кулата. Там попаднахме на фокусник, който се оказа българин. Срещата беше истниски приятна и ние с радост поговорихме с учтивия младеж, който беше извънредно щастлив да срещне сънародници точно на това парче земя.
Остров Лама – нашето малко бягство от действителността
За остров Лама не се говори много. Той сякаш остава встрани от големите забележителности наоколо, но аз тайно си мечтаех да го посетя, понеже знаех, че това е родното място на актьора Чоу Юн Фат. Ако ви се прииска да избягате от притегателната сила на гиганстските сгради в Хонконг и да се отдадете на заслужил отдих сред природата, това е вашето място!
15-20 мин. е пътуването с ферибот, който спира в едно от двете основни селца на острова. Ние успяхме да разгледаме почти цялото пространство. Времето беше прекрасно и позволяваше разходка по асфалтираната пътека, която обикаляше целия остров. Пригодена за туристите, с няколко красиви, пъстри беседки по пътя и пещерите „Камикадзе“, останали от края на Втората световна война, тази истинска екопътека ми се стори райско място. Като прибавя и закътания плаж, който накрая открихме, с кристално синьото море, необикновените миди и причудливите рачета, мога да си обясня откъде е дошла вечната усмивка, която не слиза от лицето на известния азиатски актьор. За голяма моя изненада, успях да намеря любимия ресторант на Чоу Юн Фат - Rainbow. На входа му имаше снимки, които доказваха, че той посещава често мястото, за да опита от прясната морска храна, която на о. Лама е наистина превъзходна.
За остров Лама не се говори много. Той сякаш остава встрани от големите забележителности наоколо, но аз тайно си мечтаех да го посетя, понеже знаех, че това е родното място на актьора Чоу Юн Фат. Ако ви се прииска да избягате от притегателната сила на гиганстските сгради в Хонконг и да се отдадете на заслужил отдих сред природата, това е вашето място!
15-20 мин. е пътуването с ферибот, който спира в едно от двете основни селца на острова. Ние успяхме да разгледаме почти цялото пространство. Времето беше прекрасно и позволяваше разходка по асфалтираната пътека, която обикаляше целия остров. Пригодена за туристите, с няколко красиви, пъстри беседки по пътя и пещерите „Камикадзе“, останали от края на Втората световна война, тази истинска екопътека ми се стори райско място. Като прибавя и закътания плаж, който накрая открихме, с кристално синьото море, необикновените миди и причудливите рачета, мога да си обясня откъде е дошла вечната усмивка, която не слиза от лицето на известния азиатски актьор. За голяма моя изненада, успях да намеря любимия ресторант на Чоу Юн Фат - Rainbow. На входа му имаше снимки, които доказваха, че той посещава често мястото, за да опита от прясната морска храна, която на о. Лама е наистина превъзходна.
Лантау и статуята на Буда
Последната ни спирка в Хонконг беше статуята на големия Буда на о. Лантао. До мястото не се стига лесно. Пътува се до село Чун Тун и от селото до върха има два варианта. Първият е с лифт, за който трябваше да чакаме на километрична опашка. Избрахме автобус, обикалящ по билото на планината. Той ни спря на същото място, където акустира и лифта - платото на Нгон Пин.
Комплексът около статуята е отлично поддържана туристическа атракция с перфектно изградена инфраструктура. Когато слязохме, се озовахме в друга вселена. Входът към свещеното пространство започваше с традиционна бяла порта, а след нея в редица бяха наредени статуи на небесни генерали. След тях пътят се разделя в три посоки. Едната води до статуята на Големия Буда. Втората е вход към манастира По Лин, а третата отвежда до Пътя на мъдростта.
Бронзовата статуя на Буда Шакиямуни е издигната през 1993г. и символизира хармоничните отношения между човека и природата. Наречена е Тиен Тан, понеже основата му е модел на Олтара на небето или земен връх на Тиен Тан - Храмът на небето в Пекин. Около скулпурата има шест по-малки бронзови статуи, известни като "Даровете на шестте Деви". Всяка от тези небесни нимфи символично предлага на Буда следните подаръци: цвете, тамян, лампа, мехлем, плодове или музикален инструмент. Те символизират шестте съвършенства (щедрост, морал, търпение, усърдие, медитация, и мъдрост), необходими за постигане на просветление.
За да стигнем до върха, беше необходимо да се качим по 268 стъпала. Изкачването е лесно. Притегателната сила на мястото е голяма. Поради тази причина, около статуяата на Буда винаги е пълно с хора, дошли от близо и далеч.
На една ръка разстояние, манастирът По Лин, ни показа красотата си с необикновената си архитекруа и златно оформената централна зала за медитация.
Пътеката на мъдростта ни отведе до още едно впечатляващо място. Само за 10-15мин. човек прави приятна разходка сред природата, която му се отблагодарява с крайната цел – 38 високи дървени колони с изписани китайски символи, поставени на еднаква отдалеченост една от друга. Надписите представляват думи от Сутрата на сърцето, свързана с разбирането за постигане на висшата мъдрост.
Какъв по-прекрасен начин за финал на едно пътешествие, от глътка свеж въздух сред неземната природа, обградила от всички страни статуята на великия пазител? Оставаше само да седнем за малко, да се полюбуваме на гледката около нас, да затаим дъх и когато за секунди мястото се изпълни с тишина, да постигнем за момент онова състояние на мир и спокойствие, известно на изток като нирвана...
Последната ни спирка в Хонконг беше статуята на големия Буда на о. Лантао. До мястото не се стига лесно. Пътува се до село Чун Тун и от селото до върха има два варианта. Първият е с лифт, за който трябваше да чакаме на километрична опашка. Избрахме автобус, обикалящ по билото на планината. Той ни спря на същото място, където акустира и лифта - платото на Нгон Пин.
Комплексът около статуята е отлично поддържана туристическа атракция с перфектно изградена инфраструктура. Когато слязохме, се озовахме в друга вселена. Входът към свещеното пространство започваше с традиционна бяла порта, а след нея в редица бяха наредени статуи на небесни генерали. След тях пътят се разделя в три посоки. Едната води до статуята на Големия Буда. Втората е вход към манастира По Лин, а третата отвежда до Пътя на мъдростта.
Бронзовата статуя на Буда Шакиямуни е издигната през 1993г. и символизира хармоничните отношения между човека и природата. Наречена е Тиен Тан, понеже основата му е модел на Олтара на небето или земен връх на Тиен Тан - Храмът на небето в Пекин. Около скулпурата има шест по-малки бронзови статуи, известни като "Даровете на шестте Деви". Всяка от тези небесни нимфи символично предлага на Буда следните подаръци: цвете, тамян, лампа, мехлем, плодове или музикален инструмент. Те символизират шестте съвършенства (щедрост, морал, търпение, усърдие, медитация, и мъдрост), необходими за постигане на просветление.
За да стигнем до върха, беше необходимо да се качим по 268 стъпала. Изкачването е лесно. Притегателната сила на мястото е голяма. Поради тази причина, около статуяата на Буда винаги е пълно с хора, дошли от близо и далеч.
На една ръка разстояние, манастирът По Лин, ни показа красотата си с необикновената си архитекруа и златно оформената централна зала за медитация.
Пътеката на мъдростта ни отведе до още едно впечатляващо място. Само за 10-15мин. човек прави приятна разходка сред природата, която му се отблагодарява с крайната цел – 38 високи дървени колони с изписани китайски символи, поставени на еднаква отдалеченост една от друга. Надписите представляват думи от Сутрата на сърцето, свързана с разбирането за постигане на висшата мъдрост.
Какъв по-прекрасен начин за финал на едно пътешествие, от глътка свеж въздух сред неземната природа, обградила от всички страни статуята на великия пазител? Оставаше само да седнем за малко, да се полюбуваме на гледката около нас, да затаим дъх и когато за секунди мястото се изпълни с тишина, да постигнем за момент онова състояние на мир и спокойствие, известно на изток като нирвана...
Автор: Мария Симеонова
