Когато преди 18 години Пьонгчанг за пръв път се появява сред кандидатите за домакин на Зимните олимпийски игри, някои от членове на Международния олимпийски комитет бъркат града със столицата на Северна Корея Пхенян(заради близостта в имената - Pyeongchang/Pyongyang). Годината е вече далечната 2000 г. и Пьонгчанг кандидатства за пръв път за домакин на Зимните олимпийски игри през 2010 г. Въпреки че е нещо ново за публиката и комисията, градът получава добри резултати от членовете на Международния олимпийски комитет. В крайна сметка за домакин бива избран Ванкувър, но Пьонгчанг опитва отново през 2014 г. Тогава за втори път губи, този път от Сочи, но нещата не приключват до тук.
Двата провалени опита се превръщат в солидна база, от която градът се поучава, за да направи третата си кандидатура неустоима. През 2011 г. Пьонгчанг триумфално си спечелва домакинското място с 63 от 95 гласа или повече от двата си съперника – Анеси, Франция и Мюнхен, Германия - взети заедно.
Снимка: CNN
Пьонгчанг се намира на 130 км източно от столицата Сеул и на 95 км южно от Демилитаризираната зона, разделяща Северна и Южна Корeя. Градът е в планината и температурата е под нулата с много сняг през близо 110 дни в годината. В селището за олимпийските игри са обособени две отделни места – за сняг и за лед – които се намират на 30 мин едно от друго. Тази близост ще позволи на феновете, медиите и самите спортисти да се придвижват бързо и безопасно от едното до другото място.
Специално по повод на игрите тръгва бърз влак между основното интернацонално летище в страната – Международна летище Инчон, и Пьонгчанг. Новата линия KTX(Korean Train Express) придвижва пътниците за час и 38 минути между Инчон и Пьонгчанг или час и 52 минути от Инчон до Гангнеунг. От Сеул може да се стигне до Пьонгчанг за 58 минути. Самото летище също бе разширено, за да може да поеме потока от посетители - в средната на януари отвори врати вторият негов терминал. Терминалът има пет етажа над земята и две подземни нива и е оборудван с 22 скенера от най-ново поколение за цяло тяло, способни да откриват опасни материали, които не могат да бъдат улавяни от метални детектори.