„Всичко, което обичаме, се превръща в измислица. Най-важната сред моите измислици бе Япония.” Така белгийката дава начало на книгата и само с първите си думи ме хвърля в диви размишления. Типично за нея, в скромните стотина страници предстои да ме запрати във философски транс неизброимо количество пъти. Красива характеристика на книгата, а и на цялото ѝ творчество, е силната емоционална и интелектуална наситеност. Няма излишни думи, всичко сякаш е точно там, където трябва да бъде. Адмирации и към работата върху превода, който безпроблемно поддържа ритъма на Нотомб.
Завръщането на Амели в любимата ѝ Япония след дълги години раздяла, сблъсъкът между минало и настояще, между идеализиран спомен и сурова реалност. Имах опасението, че книгата няма да е за всеки, тъй като засяга много конкретно завръщане и лично преживяване на авторката със страна, с която повечето от нас нямаме пряк контакт. Още след първите разлиствания осъзнах колко дълбоко съм грешала. През страниците се лети едновременно с лекота, окрилена от свежия стил на Нотомб, както и с дълбока емоционалност. Без да съм била в Япония, преживях носталгията през очите на Амели и неусетно с всяка нейна дума потъвах все по-дълбоко в спомените ѝ. Всеки от нас си има една Япония, към която мечтае да се върне, но и се страхува от сблъсъка с нея. Трепетите по пътя към тази лична обетована земя са универсални, независимо какво име носи крайната дестинация.
Със затварянето на книгата, след като последната страница бе завършена, след като бях пътувала до Япония и обратно, усетих в себе си ново чувство – нацукаши 懐かし или на български казано, щастлива носталгия. Мога да кажа, че пътуването определено си струваше, особено с водач като Амели. Приятно четене!
Книгата се издава и разпространява от изд. „Колибри”, превод от френски на Светла Лекарска.
ISBN 978-619-150-594-4
Други книги на Амели Нотомб, свързани с Япония и преведени на български са "Изумление и трепет", "Любовен саботаж", "Нито Ева, нито Адам".
Автор - Лилия Божинова
Редактор - Емилия Кирчева